О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 22.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова ВЧТД № 16 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.419 от ГПК.

Делото е образувано по жалба на М.С. *** против Разпореждане от 23.03.2015г. по ЧГрД № 1288/2013г. по описа на РС-Разград за незабавно изпълнение на парично задължение в размер на 54 830.76 евро, ведно със законната лихва от 05.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 2 144 лв. за направените по делото разноски и 1 522.40лв. юрисконсултско възнаграждение, които се дължат солидарно с ЙОВЕТА ГЛАС ЕАД, срещу която за същото задължение е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 08.08.2013г.

Видно от приложеното копие от съобщението- покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, заповедта за незабавно изпълнение е връчена на М.С.С. на 08.12.2015г. От материалите на ЧГрД № 1287/2013г. и разпореждане на съда от 11.12.2015г. става ясно, че в двуседмичния срок по чл.414 от ГПК жалбоподателят е упражнил правото си на възражение и е депозирана частна жалба срещу постановеното в заповедното производство разпореждане за незабавно изпълнение /частна жалба и възражение вх.№ 11006/09.12.2015г., изпратена по пощата на 09.12.2015г./.

В частната жалба жалбоподателят М.С.С. като основания за отмяна на постановеното спрямо него разпореждане за незабавно изпълнение сочи, че: 1. Счита, че не са спазени правилата на местната подсъдност; 2. Задължението по процесния запис на заповед не е безусловно, тъй като обезпеченото вземане не е съществувало към момента на издаване на записа на запъвед, а съществуването му е спорно и установяването му е предмет на производството по чл.422, ал.1 от ГПК; 3. Твърди, че по единствения запис на заповед, подписан от него има висящо съдебно производство, по което са налице съдебни решения, невлезли в сила- т.д.№ 105/2011г. Поради изложеното иска отмяна на разпореждането от 21.03.2015г. по гр.д.№ 1288/2013г. на РС-Разград, както и обезсилване на издадения изпълнителен лист от 23.03.2015г. Претендира разноски- адвокатски хонорар по настоящото производство.

В срока по чл.276 от ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на заявителя Хета Асет Резолюшън България ООД гр.София, ЕИК 175075249, с предишно наименование Хипо Алпе- Адриа- Аутолизинг ООД гр.София, както и от другия длъжник Йовета Глас ЕАД гр.Лозница.

Жалбата е допуснима, като подадена в срок от надлежна легитимираща интерес страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество се явява основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено, че обжалваното допълнително разпореждане по реда на чл.250 от ГПК от 23.03.2015г. по гр.д.№ 1288/2013г. по описа на РС-Разград се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено като такова по следните съображения и правни доводи:

Първоинстанционното дело е образувано по подадено заявление вх.№ 7361/05.08.2013г. от Хипо Алпе- Адриа- Аутолизинг ООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, ал.1, т.9 от ГПК срещу ЙОВЕТА ГЛАС ЕАД гр.Лозница и авалиста М.С.С. от гр.Лозница, за солидарно дължимо парично вземане в размер на 54 830.76 евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата на падежа и разноски- 2144.79лв. и юрисконскултско възнаграждение 1522.40лв.

Към заявлението и в съответствие с изискванията на чл.417, т.2 от ГПК заявителят е запис на заповед от 11.03.2008г.

С Разпореждане от 08.08.2013г. съдът е допуснал незабавно изпълнение на задължението по отношение на длъжника Йовета Глас ЕАД гр.Лозница, като е разпоредил на молителя да се издаде ИЛ за описаните суми, при получаване на ИЛ върху заповедта за изпълнение и записа на заповед да се отбележи, че е издаден ИЛ. Съдът е указал, че разпореждането за незабавно изпълнение подлежи на обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение.

Върху приложената запис на заповед е отбелязано, че е издаден и изпратен на Хипо Алпе- Адриа- Аутолизинг ООД гр.София ИЛ на 08.08.2013г.

От приложеното съобщение /л.17 от делото/ е видно, че на заявителя е връчен препис от заповедта за изпълнение, изпълнителен лист и разпореждане по ЧГД 1287/2013г. на 27.01.2015г. Съобщението е получено от пълномощник адв.Ивайло Георгиев.

С молба вх.№ 2542/20.03.2015г. /подадена по куриер на 19.03.2015г. видно от плика и клеймото/ и посочено върху нея правно основание чл.406, ал.4 във вр. с чл.247, ал.1 от ГПК, молителят Хета Асет Резолюшън България ООД гр.София като правоприемник на Хипо Алпе- Адриа- Аутолизинг ООД гр.София, констатира, че издадените запис за изпалнение на парично задължение и изпълнителен лист от 08.08.2013г. не са издадени и срещу авалиста М.С.С. съобразно поисканото в Заявлението. Поради това моли съдът да постанови тяхното поправяне и да осъди и авалиста М.С.С. за цитираните задължение.

По цитираната молба РС-Разград на 23.03.2015г. е издал обжалваната Заповед № 817 допълнителна за изпълнение на парично задължение и разпореждане от 23.03.2015г., с което е допуснал незабавно изпълнение на задължението и по отношение на жалбоподателя М.С.С. за процесните суми, дължими солидарно с Йовета Глас ЕАД.

Съобразно т.5г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК в заповедното производство на общо основание са допустими и намират приложение разпоредбите на чл.247 и чл.250 от ГПК.

Първото е приложимо тогава, коато е налице очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната искинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението, респ. определението, т.е. налице е проитворечие между изразената воля на съда в мотивите и външното й изразяване в диспозитива. /р.№ 143/07.10.2010г. ва ВКС по гр.д.№ 1136/2009г., I г.о., р.№ 2/07.01.2013г. на ВКС по гр.д.№ 359/2012г., IV г.о./

Когато обаче съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане, заявено в петитума на исковата молба, респ. в заявлението по чл.417 от ГПК, сме изправени пред хипотезата на чл.250 от ГПК за допълване на решението.

С депозираната молба вх.№ 2542/20.03.2015г. /19.03.2015г.- пощенското клеймо/, макар и и да е посочено като правно основание- чл.406, ал.4 във вр. с чл.247, ал.1 от ГПК, заявителят по същество е поискал допълване на решението/разпореждането/ на съда, тъй като не се е произнесъл по искането им за осъждане на авалиста М.С.С.. Преценявайки изложените в молбата обстоятелства и петитума на същата, първоинстанционния съд правилно е счел, че в случая е изправен пред хипотезата на чл.250 от ГПК и това е правилното правно основание, а не посоченото в молбата. Именно на основание чл.250 от ГПК първостепенния съд е издал обжалваното разпореждане, с което е допуснал незабавно изпълнение и срещу авалиста М.С.С., издал е процесната Заповед № 817 допълнителна за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.03.2015г. и е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист.

В случая, както правилно е приел РС-Разград, молбата на заявителя касае искане по чл.250 от ГПК, а не такова по чл.247 от ГПК, налице е непълнота на първоначално издаденото разпореждане и заповед за незабавно изпълнение от 08.08.2013г., тъй като в тях съдът въобще не се е произнесъл и не е формирал воля по направеното искане за осъждане солидарно и на авалиста М.С.С..

При разглеждане и произнасяне на молбата обаче, първостепенния съд не е съобразил факта, че същата е депозирана след преклузивния срок, визиран в чл.250, ал.1 пр.2 от ГПК, а именно едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. Препис от първоначално постановеното разпореждане, ведно със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са връчени на заявителя на 27.01.2015г.- л.17 от делото, като едномесечния срок изтича на 27.02.2015г.- петък, работен ден, а молбата е депозирана едва на 19.03.2015г. Към тази дата е изтекъл и едномесечния срок от влизане в сила на акта на съда /разпореждането за незабавно изпълнение от 08.08.2013г. е влязло в сила за заявителя на 10.02.2015г., респ. едномесечния срок е изтекъл на 10.03.2015г./. Налице е преклузия и първостепенния съд е постановил едно недопустимо решение, произнасяйки се по искане, подадено след срока.

По изложените подробни съображения частната жалба се явява основателна, а атакуваното с нея разпореждане следва да бъде обезсилено като недопустимо и молбата на заявителя вх.№ 2542/20.03.2015г. по чл.250 от ГПК следва да бъде оставена без уважение, а производството по чл.250 от ГПК да бъде прекратено, като се обезсили и издадения изпълнителен лист.

С оглед изхода на спора и направеното искане от частния въззивник досежно направените от него разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК същите следва да му бъдат присъдени.

Воден от гореизложеното Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА КАТО НЕДОПУСТИМО Разпореждане от 23.03.2015г. по ч.гр.д. № 1288/2013г. по описа на РС-Разград за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 817 допълнителна за изпълпнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.03.2015г., за главница в размер на 54 830.76 евро, ведно със законната лихва от 05.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата, 2 144.79лв. за направените по делото разноски и 1522.40лв. юрисконсултстко възнаграждение в полза на Хипо Алпе- Адриа- Лизинг ООД, гр.София срещу М.С.С. от гр.Лозница, дължими солидарно с Йовета Глас ЕАД, срещу която за същото задължение е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 08.08.2013г., И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото, като ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист по Заповед за изпълнение № 817 допълнителна от 23.03.2015г.

ОСЪЖДА Хета Асет Резолюшън България ООД гр.София, ЕИК 175075249, като правоприемник на Хипо Алпе- Адриа- Аутолизинг ООД гр.София, със адрес гр.София, ж.к.Гоце Делчев, бл.22, вх.Б ДА ЗАПЛАТИ на М.С. *** сумата от 1 100 /хиляда и сто/ лв., разноски по производството- адвокатски хонорар.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.