О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 27. 04. 2016 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

Членове: Валентина Димитрова

Ирина Ганева

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. т. д. № 40 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е Частна жалба от А.О.Ф. вх. № 772/ 05. 04. 2016 г. против Определение № 75/ 22. 03. 2016 г. по ч.гр.д. № 329/ 15 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е оставена без уважение молбата й за присъждане на разноски при прекратяване на делото. Жалбоподателката твърди, че определението е необосновано и незаконосъобразно, моли да бъде отменено и претенцията й за присъждане на разноски да бъде уважена.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на частната жалба, като я оспорва като неоснователна.

Съдът, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания съдебен акт, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Ч. гр. д. № 329/ 15 г. е образувано пред КРС по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Банка ДСК” ЕАД против Филип Емилов Филипов, Албена Андреева Атанасова, Десислав Емилов Филипов и А.О.Ф. и с Разпореждане № 996/ 2015 г. е издадена заповед № 141 за незабавно изпълнение срещу тях за заплащане на сумата 45 113, 10 евро, главница по договор за кредит, сключен на 11. 04. 08 г. , ведно със законната лихва от 06. 08. 15 г., 1 047, 87 евро заемни такси, 9 606, 62 евро договорна лихва, 100, 86 евро санкционна лихва, 2 185, 38 лв. платена държавна такса и 2 169, 04 лв. деловодни разноски. С вх. № 2419/ 26. 11. 15 г. жалбоподателката А.Ф. чрез пълномощник адв. Л. Петков е подала Възражение на осн. чл. 414 ГПК, в което е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и е отправила молба да бъде спряно изпълнението спрямо нея. На 30. 12. 15 г. е връчено съобщение до заявителя „Банка ДСК” ЕАД за постъпилото от длъжника Ф. възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение с указание в едномесечен срок от съобщаването да предяви иск, относно вземането си. Срокът е изтекъл на 01. 02. 16 г. и заявителят не е предявил иск по чл. 422 ГПК. С Определение № 41/ 04. 02. 2016 г. районният съд е обезсилил Заповед № 141/ 10. 08. 15 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издадения изпълнителен лист. С Молба вх. № 443/ 26. 02. 16 г. А.Ф. чрез адв. Петков е поискала да й се присъдят разноските по делото, поради прекратяване на същото. Приложена е разписка № 1/ 23. 11. 15 г. към договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В разписката е посочено, че е платена сума 2400 лв. за изготвяне и депозиране на възражение и представителство по ч. гр. д. № 329/ 15 г. на КРС. Според пощенското клеймо на плика, документите са подадени на 03. 02. 16 г. Съдът е приел с Определение № 57/ 29. 02. 16 г., че искането е по реда на чл. 248 ГПК и е разпоредил препис да се изпрати на другата страна. Съобщение на „Банка ДСК” ЕАД е връчено на 16. 03. 16 г. и с вх. № 619/ 21. 03. 16 г.е постъпил писмен отговор, с който молбата се оспорва като неоснователна. Постъпила е писмена молба вх. № 479/ 07. 03. 16 г. от жалбоподателката до КРС за допълване на Определение № 41/ 04. 02. 2016 г. на осн. чл. 248 ГПК, като се присъдят разноските по делото за адв. възнаграждение. С обжалваното Определение № 75/ 22. 03. 16 г. съдът е оставил без уважение Молба вх. № 443/ 26. 02. 16 г. за допълване на Определение № 41/ 04. 02. 2016 г. в частта му за разноските. Приел е, че искането е направено несвоевременно, тъй като във възражението по реда на чл. 414 ГПК Ф. не е заявила искане за присъждане на разноските по делото.

Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че частната жалба е неоснователна. На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, което правило се прилага и в заповедното производство. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент от чл. 80 ГПК искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, до който момент най-късно страната може да представи и списък на разноските и доказателства, че са платени. В случая, жалбоподателката нито във възражението, депозирано по чл. 414 ГПК е поискала да й се присъдят разноските по делото, нито в по-късен етап до изтичане на срока, в който заявителят е следвало да предяви иска по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си срещу нея, когато следва се счита, че е приключило разглеждането на делото. Този срок е изтекъл на 01. 02. 16 г. , а молбата с приложения списък по чл. 80 ГПК е изпратена по пощата на 03. 02. 16 г. Към момента на постановяване на обжалваното определение възможността да се иска присъждане на разноски е била преклудирана. Предвид изложеното, обжалваното определение на районния съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 75/ 22. 03. 2016 г. по ч.гр.д. № 329/ 15 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на А.О.Ф. за присъждане на разноски при прекратяване на делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.