ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 9.06.2016г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На девети юни, две хиляди и шестнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВТД № 47 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.419 и чл.420 ал.3 ГПК.

Образувано е по две частни жалби, подадени от земеделски производител Г. Б. Д., чрез пълномощник, против разпореждане от 21.03.2016г. за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист и против определение от 1.04.2016г., с което е отказано спиране на незабавното изпълнение, постановени по ч.гр.д. № 181 / 2016г. по описа на Районен съд Исперих. Жалбоподателят твърди, че обжалваните съдебни актове са незаконосъобразни, тъй като в представения документ по чл.417 т.3 ГПК няма конкретно задължение, което да е определено по основание и размер. Моли въззивния съд да отмени обжалваните актове.

Постъпили са писмени отговори от М.Д.Д., П.Д.Д., двамата представлявани от своя баща и законен представител Д.Д. и от М.И.В., подадени чрез пълномощник, в които изразяват становище относно неоснователност на подадените частни жалби и молят въззивния съд да ги остави без уважение.

Окръжният съд, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства, констатира следната фактическа обстановка: районният съд е бил сезиран от М.Д.Д., П.Д.Д. и М.И.В. със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.3 ГПК срещу ЗП Георги Божинов, за вземане в размер на 168 526,85лв., представляващо главница по договор за аренда на земеделска земя и анекс към същия, с нотариална заверка на подписите; вземане в размер на 15 086,34лв., представляващо мораторна лихва за периода 1.01.2015г. – 14.03.2016г. върху дължимата рента за стопанската 2014/2015г. и вземане в размер 927,02лв., представлявящо мораторна лихва за периода 1.01.2016г. – 14.03.2016г. върху дължимата рента за стопанската 2015/2016г. Със заявлението е поискано присъждане и на законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпане на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

Заявителите са приложили нотариално заверени договор за аренда на земеделска земя от 29.07.2014г. и анекс от същата дата. Договорът е сключен от Д.Д., действащ лично за себе си, от М.Д. и П.Д., действащи чрез баща и законен представител Деян Д. и от М.В., всички в качеството им на арендодатели на земеделски земи в общ размер 1 543,984 дка в землищата на селата Беленци, Богданци, Владимировци, Здравец, Кара Михал, Пчелина и Хърсово. ЗП Г. Д. е подписал договора като арендатор. Страните са уговорили арендно плащане в размер 30лв. на декар за една стопанска година, с падеж до 31 декември на съответната година. Размерът на арендното плащане е изменен с подписания анекс на 80лв. на декар за стопанска година. Договорът е сключен за срок от6 стопански години – от 1.10.2014г. до 1.10.2020г.

С нотариална покана от 11.02.2016г. П.Д., М.Д., двамата чрез техния баща и законен представител Д.Д., и М.В. чрез пълномощник Д.Д., са уведомили арендатора, че прекратяват договора поради неизплащане на дължимата рента за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. и са го поканили да им я изплати в 3-дневен срокот получаване на поканата. Последната е връчена на ЗП Г. Б. на 11.02.2016г.

Към заявлението са приложени справки за лихви върху главницата за всяка от стопанските години.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: жалбата против разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е основателна. Тримата заявители като страна по договора за аренда имат право да получат такава част от арендното плащане, каквато съответства на правото им на собственост върху арендуваните имоти. Отделно от това, Д. Д., който е страна по договора и в лично качество, не е подал заявление, от негово име не са заявени права и същият не може да получи присъждане както лично, така и чрез другите арендодатели. Разпоредбата на чл.3 ал.4 от Закона за арендата в земеделието дава възможност един от съсобствениците да сключи договор за аренда, като предвижда, че отношенията между съсобствениците следва да се уредят съгласно чл.30 ал.3 от Закона за собствеността. Тази разпоредба обаче визира случаите, в които само единият съсобственик е страна по договора и само с него арендаторът има облигационно правоотношение. В тези случаи арендаторът е задължен само спрямо този съсобственик. В настоящия случай арендодатели по договора за аренда са четири лица – Д.Д., действащ лично за себе си, П.Д. и М.Д., действащи чрез своя баща и законен представител Д.Д. и М.В., действаща чрез пълномощник Д.Д.. При това положение, арендаторът длъжник има задължение за заплащане на арендното плащане на четиримата, съобразно частта на всеки от тях от правото на собственост върху земеделските земи.  В договора не е уговорена пасивна солидарност – възможност всеки един от четиримата арендодатели да търси изпълнение на цялото задължение и освобождаване на длъжника от задължението в случай, че плати на един от арендодателите.

Предвид изложените съображения, в разглеждания случай заявлението се явява нередовно подадено, тъй като всеки от заявителите е следвало да претендира за себе си арендно плащане, съответстващо на неговата идеална част от правото на собственост от земеделските земи. По-нататък, в случая се претендира цялото плащане, а четвъртият арендодател Д.Д. не е подал заявление за незабавно изпълнение. Размерът на неговата част не може да бъде присъждана в полза на другите съсобственици на земите, поради изложените по-горе причини. Предвид указанията, съдържащи се в т.1 от ТР № 4 / 2013г. на ОСТГК на ВКС, при констатирани нередовности в заявлението, същото следва да бъде отхвърлено.

Отделно от това, размерът на дължимите плащания на всеки от тримата заявители не може да се изведе от договора за аренда на земеделски земи. След като документът по чл.417 т.3 ГПК не съдържа информация за размера на задължението за плащане на земеделски производител Г.Божинов по отношение на всеки от арендодателите, въз основа на същия не може да се допусне незабавно изпълнение. Разпореждането на районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отменено, а вместо това следва да бъде постановено определение, с което да се отхвърли подаденото заявление, като издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист бъдат обезсилени.

Доколкото определението на районния съд, с което е отказано спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК, е изгубило смисъл, предвид изхода от спора, частната жалба против същото се явява безпредметна и следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Отменя разпореждане от 21.03.2016г., постановено по ч.гр.д. № 181 / 2016г. по описа на Районен съд Исперих, като вместо това постановява:

Отхвърля заявление с вх. № 967 / 14.03.2016г., подадено от М.Д., П.Д., двамата действащи чрез своя баща и законен представител Д.Д., и от М.В., за допускане на незабавно изпълнение против ЗП Г. Б. Д., като неоснователно.

Обезсилва издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Определението в тази част не подлежи на обжалване.

Оставя без разглеждане частната жалба на ЗП Георги Божинов Димитров против определение от 1.04.2016г., постановено по ч.гр.д. № 181 / 2016г. по описа на Районен съд Исперих, с което е отказано спиране на незабавното изпълнение.

Определението в тази част подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.