О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

09.06.2016 г

Година 2016

Град Разград

Разградски окръжен съд

на девети юни

2016 г.

в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: Валентина Димитрова

Ирина Ганева

като разгледа докладваното от съдия В. Димитрова ч.в.т.дело №48 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ГПК във вр. чл.419и сл.ГПК.

Постъпила е жалба от земеделски производител/ЗП/Н.Б.Д.,с.Владимировци,обл.Разград, чрез повереник адв. А.Ч. от ВТАК срещу Разпореждане от 21.03.2016г.,постановено по ч.гр.дело №180/2016г. по описа на ИРС. С него съдът е допуснал незабавно изпълнение и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист срещу жалбоподателя за негово парично задължение в полза на заявителите М.Д.Д., П.Д.Д.,*** ,представлявани от своя баща и законен представител Д. П. Д. и М.И.В. ***,представлявани от адв.М. М. от АК-Разград за обща сума в размер на 35 148.11 лв.,представляваща главница в р-р на 32 098.16 лв.,дължимо плащане по договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2014г.и анекс към него от същата дата, мораторна лихва в р-р на 3 049.95 лв.,дължима за периода 01.01.2015г.-1403.2015г.,ведно със законната лихва върху дължимата главница,считано от 14.03.2016г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното й заплащане.В полза на заявителите са присъдени и разноски в производството в р-р на 702.96 лв.Издадена е в полза на заявителите и Заповед за изпълнение на парично задължение за посочените суми на 21.03.2016г.

В жалбата се сочи ,че представеният пред РС от страна заявителите нотариално заверен договор за аренда и анекс към него не удостоверяват конкретно задължение на длъжника,определено по основание и размер,поради което не удостоверяват ,подлежащо на изпълнение вземане.

Делото е образувано и по частната жалба,подадена от Н. Д., в качеството му на ЗП,чрез същия пълномощник срещу определение от 01.04.2016г.по ч.гр.дело №180/2016г.по описа на ИРС,с което съдът е отхвърлил молбата му за спиране на изпълнителното дело,образувано въз основа на заповедта за изпълнение.В нея се сочи,че по делото не са налице убедителни писмени доказателства,от които да се направи изводи за дължимост от негова страна на присъдените суми.Заявява се твърдение,че при извършване на принудителни действия от СИ,преди наличие на влязъл в сила акт по спора дейността на Н. Д. като ЗП ще бъде възпрепятствана и затруднена.

В определението ИРС е приел,че въпреки подадената за спиране на изпълнителното производство молба длъжникът не е изпълнил останалите законови изисквания да представи надлежно обезпечение за кредиторите или съответно убедителни писмени доказателства,че сумата за която е издадена заповедта за изпълнение не се дължи.

Заявителите са депозирали отговори на жалбите,чрез пълномощник адв.М.М. от АК-Разград, в които застъпват становище за тяхната неоснователност и молят за отхвърлянето им.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Пред ИРС е било депозирано заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от М.Д.Д., П.Д.Д.,*** ,представлявани от своя баща и законен представител Деян Петков Д. и М.И.В. ***,представлявани от адв.М. М. от АК-Разград за обща сума в размер на 35 148.11 лв.,представляваща главница в р-р на 32 098.16 лв.,дължимо плащане по договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2014г.и анекс към него от същата дата, мораторна лихва в р-р на 3 049.95 лв.,дължима за периода 01.01.2015г.-1403.2015г.,ведно със законната лихва върху дължимата главница,считано от 14.03.2016г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното й заплащане.Претендирани са и разноски в производството в р-р на 702.96 лв.

Към заявлението са представени :договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2014г. и анекс към него от същата дата,нотариално заверени,сключени между Д. Д.,действащ лично за себе си, заявителите М.Д. и П.Д.,действащи чрез своя баща и законен представител Д. Д. и от третия заявител М.В.,в качеството им на арендодатели и настоящия жалбоподател ЗП Н. Д.,в качеството му на арендатор.Договорът има за предмет отдаване под аренда земеделски земи общо в размер на 1 543.984 дка,находящи се в землищата на общо седем села.При сключването на договора е уговорено плащане на декар в р-р на30 лв.за една стопанска година,а с анекса арендното плащане е променено на 80 лв.на декар с падеж 31 декември на съответната година.Срокът на сключения договор е шест години от 01.10.2014г.до 01.10.2020г.Заявителите са приложили и счетоводна справка за дължими главница и лихви,както и нотариална покана,изходяща само от тях тримата от 11.02.2016г. за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя,отправена до ЗП Н. Д. от 11.02.2016г.и връчена му на същата дата.

Исперихски районен съд постановил атакуваното разпореждане съобразявайки, че представените от заявителите документи са редовни от външна страна и представляват подлежащо на изпълнение тяхно вземане насочено към длъжника,основавайки се на договора за аренда и анекса към него,двата от една и съща дата,посоченото в договора общо количество земи, отдадено под аренда и определената рента на декар в р-р на 80 лв. С определение от 01.04.2016г. в производство по чл.420 от ГПК ИРС оставил без уважение молбата на длъжника за спиране на изпълнението по образуваното при ЧСИ Г.С. с район на действие ОС-Разград въз основа на заповедта за изпълнение изп.дело №78/2016г.

РОС намира, че подадената жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение се явява основателна по следните съображения: Безспорно тримата заявители,в качеството им на арендодатели имат право да получат всеки своята част от арендното плащане,съответстваща на правото им на собственост върху земите,предмет на договора.Освен тях обаче страна по договора е и четвърто лице-Д. Д.,който не е депозирал заявление по чл.417 от ГПК,наред с останалите трима.Щом арендодателите са четирима,то настоящият жалбоподател-длъжник по договора за аренда има задължение за плащане към всеки от тях,съобразно конкретното му право на собственост върху отдадените под аренда земи,което право не се установява от договора и приложенията към него,тъй като страните не са уговорили пасивна солидарност,т.е.възможност за всеки един от четиримата арендодатели да търси от длъжника изпълнение на цялото задължение и освобождаването на последния в случай,че плати на един от тях.

Така,подадено заявлението по чл.417 от ГПК се явява нередовно,предвид на това,че всеки от заявителите е трябвало да претендира от длъжника арендно плащане,съответстващо на неговата част от правото на собственост върху земеделските земи.В случая със заявлението се претендира плащане на дължимото в цялост,а заявление не е подадено от един от арендодателите,именно Д. Д.,като за неговата част останалите трима не могат да претендират и съответно да им бъде присъждана.Съгласно дадените указания в т.1 от ТР №4/2103г.на ОСГТК на ВКС при констатирани нередовности в заявлението същото следва да бъде отхвърлено,което не е сторено от първостепенния съд.

На следващо място от представения към заявлението договор за аренда не може да се направи извод за размера на дължимите плащания към всеки един от тримата заявители.Ето защо атакуваното разпореждане на РС за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да бъде отменено,като вместо него се постанови определение за отхвърляне на подаденото заявление,с обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

По жалбата срещу отказа за спиране на изпълнителното дело:

Предвид изводите на РОС за отмяна на атакуваното разпореждане,то подадената срещу отказа за спиране на изпълнението жалба се явява без предмет и следва да бъде оставена без разглеждане.

Поради това съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане от 21.03.2016г., постановено по ч.гр.дело №180/2016 год. по описа на Исперихски РС по реда на чл.417 от ГПК,КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ Заявление вх.№966/14.03.2016г.,подадено от заявителите М.Д.Д., П.Д.Д.,*** ,представлявани от своя баща и законен представител Д. П. Д. и М.И.В. ***,чрез пълномощник адв.М. М. от АК-Разград за допускане на незабавно изпълнение против ЗП Н.Б.Д. за вземане в общ размер на 35 148.11 лв.

ОБЕЗСИЛВА издадените въз основа на разпореждането заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на ЗП Н. Б. Д. срещу Определение от 01.04.2016г., постановено по ч.гр.дело №180/2016 год. по описа на Исперихски РС по реда на чл.420 от ГПК, с което съдът е отказал да спре изпълнително дело №78/2016г.по описа на ЧСИ Г. С. с район на действие ОС Разград.

Определението подлежи на обжалване в частта му,с която се оставя баз разглеждане жалбата срещу отказа за спиране на ИД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.