ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград  26.05.2016 г.

 

 

Разградски окръжен съд  двадесет и шести май  две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в състав:

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

                                                                                                                        ИРИНА ГАНЕВА

                                                    

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. т. дело № 51 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 396, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

 С Определение от 31.03.2016 г., постановено по гр. д. № 893 / 2015 г. РС-Исперих, на основание чл. 61 от ЗК, във връзка с чл. 389 и сл. ГПК, допуснал обезпечаване на иска, предявен от Х.И.М. против Потребителна кооперация “Прогрес“  / в ликвидация/ с. Владимировци, обл. Разград, с правно основание чл. 58 и сл. от Закона за кооперациите, чрез спиране изпълнението на атакуваните решения, приети на Общо събрание, проведено на 05.11.2015 г., а именно за извършване на разпоредителни сделки с останалите дълготрайни активи на кооперацията, с цел погасяване на задължения към Държавата, общините и освобождаване от отговорност на председателя и членовете на УС, както и изплащане на дялови вноски към член-кооператорите, до постановяване на окончателно съдебно решение по делото. Няма данни, въз основа на определението, да е издаване обезпечителна заповед.

 Недоволен от така постановеното определение е ответникът по делото Потребителна кооперация “Прогрес“  / в ликвидация/, който го обжалва с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В жалбата се сочи, че обжалваното определени е недопустимо, тъй като законодателя не е предвидил производство по спиране прилагането на правните последици от вече постановен  от по-висша инстанция охранителен акт. Отправя се молба за обезсилване на обжалваното определение.

 Ответникът по частната жалба не депозира отговор,  в предоставения му за това срок.

 Разградският окръжен съд, като съобрази развитите в жалбата оплаквания и след като прецени данните по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

 Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на въззивен контрол и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

 С обжалваното определение е допуснато обезпечение на иска с правно основание чл. 58 и следващите от Закона за кооперациите, чрез спиране изпълнението на взетите от извънредното общо събрание на 05.11.2015 година решения.

 За да постанови обжалваното определение РС-Исперих приел, че допускането на обезпечение чрез спиране на изпълнение на решенията по т. 2 от дневния ред на ОС, се явява гаранция за предотвратяване на евентуални негативни последици от изпълнение на приетите решения, атакувани по реда на чл. 58 и сл. от ЗК.   

Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни. Следва да се има предвид, че обезпечителното производство има за цел да предостави привременна защита на спорното право / очертаното в исковата молба/, докато спорът е висящ, срещу такива действия на ответника, които биха затруднили или осуетили удовлетворяването на ищеца. Съдът е отчел наличието на обезпечителна нужда, както с оглед предмета на спора, така и с оглед поисканата обезпечителна мярка. Очевидно е, че без обезпечение на иска за ищеца ще е налице съществено затруднение при осъществяване на правата му, при уважаване на иска.

 Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в настоящото производство, че е недопустимо налагането на посочената обезпечителна мярка, тъй като решенията вече са вписани.  В конкретния случай обаче не става реч за “ спиране на вписването “, са се касае за обезпечителна мярка – "спиране изпълнението на взетите решения". Тази мярка,е изрично предвидена в чл. 61 от Закона за кооперациите. Доколкото и самата разпоредба на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК предвижда налагането и на други подходящи мерки, следва да се приеме, че изрично посочената в Закона за кооперациите мярка се явява подходяща.

 По изложените по-горе съображение въззивната инстанция приема, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. След връщане на делото, компетентния съд следва да издаде обезпечителна заповед.  

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Определение от 31.03.2016 г., постановено по гр. д. № 893 / 2015 г. по описа на РС-Исперих.

 Определението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                        Членове: 1.                             2.