ОПРЕДЕЛЛЕНИЕ № 14

Гр. Разград 28.06.2016 г.

Разградски окръжен съд на двадесет и седми юни две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. т. дело № 59 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Постъпило е възражение, подадено от В.И.И., чрез особен представител адв. М.Е. в което сочи, че длъжникът В.И. била лишена от възможността да оспори вземането, тъй като не пребивава на посочения адрес от години. Не е получавала съобщение по реда на ГПК, нито призовка за доброволно изпълнение по образуваното изп. дело № 20157620400343 по описа на ЧСИ Д.Д.. Иска се, възражението да бъде прието, поради наличие на предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК и да бъде обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист, по ч. гр. дело № 702 / 2015 г. по описа на РС-Разград.

Насрещната по жалбата страна “ Първа инвестиционна банка “ АД депозира отговор, в който се развиват доводи за неоснователност на възражението, с молба за потвърждаване на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист.

Възражението се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на длъжника, като се въвежда и допълнително основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Процесуалния представител на насрещната по жалбата страна, подържа депозирания отговор.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на събраните по делото доказателства, констатира следното:

Първоинстанционният РС-Разград е сезиран на 16.04.2016 г. от “ Първа инвестиционна банка “ АД, ЕИК *** със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417ГПК срещу длъжника В.И.И. за следните парични вземания: 4 932.83 лв., представляващи главница по Договор за банков кредит № 95КР-АА-0346/15.05.2007 г.; 1591.04 лв., представляващи договорна лихва за периода от 15.05.2009 г. до 15.05.2014 г. и 2 755.43 лв., представляващи наказателна лихва за периода от 16.03.2009 г. до 15.04.2015 г., ведно със законната лихва от 16.04.2015 г. до окончателно плащане и разноски по делото в размер на 185.59 лв. Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. дело № 702 / 2015 г. по описа на РС-Разград и на 17.04.2015 г., съдът разпоредил да бъде допуснато незабавно изпълнение за претендираните от заявителя суми, за които да бъде издаден изпълнителен лист. На същата дата са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Книжата по образуваното изп. дело № 20157620400343 по описа на ЧСИ Д. Д., рег. № 762, район на действие ОС-Разград, са изпратени за връчване на длъжника. На 19.01.2016 г., връчителя залепил уведомление на посочения по делото адрес в гр. Разград, ж.к. “ Орел “ бл. 7, вх. В, ап. 24. Връчителят вписал, че адресатът не пребивава на посочения адрес от години. По сведение на домоуправителя, апартамента има нови собственици. Уведомлението е залепено на вратата и е пуснато в пощенската кутия. С постановление от 18.03.2016 г. по горното изп. дело, ЧСИ Д. Д. приел, че книжата, свързани с призоваването следва да се смятат за връчени на 01.02.2016 г. и да се приложат по делото. Определил размер на адвокатско възнаграждение за особен представител на длъжник в размер на 200 лв..

С Разпореждане № 1075 / 05.04.2016 г. по ч. гр. дело № 623 / 2016 г. РС-Разград назначил за особен представител на длъжника адв. М.Е.. На последната били връчени книжата на 14.04.2016 г. На 13.05.2016 г. адв. Е. депозирала възражението..

По разпореждане на въззивния съд бе изготвена Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 / 18.11.2009 г., видно от която постоянният и настоящ адрес на длъжника от 23.11.2004 г. са тези посочени по делото, а именно гр. Разград ж.к. “ Орел “, бл. 7, вх. В, ет. 8, ап. 24.

При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 423, ал.1, т. 1 - 4 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал.1 и чл. 419, ал.1 ГПК.

Съдът намира, че по делото в срок е подадено само възражение, но и то се явява неоснователно по следните съображения:

С оглед на установената фактическа обстановка, следва безспорно да се приеме, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника – В.И.И. при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК - връчителя не намерил лицето на адреса посочен в заявлението, както и друго лице, което да е съгласно да получи книжата, при което залепил уведомление, като в двуседмичния срок длъжникът не се явил да получи книжата. След направена справка относно адреса на длъжника се установява, че адреса, посочен в заявлението, е актуалния постоянен и настоящ такъв. Съобразно изричната разпоредба на чл. 47, ал. 7 от ГПК, редът за връчване на уведомление / чл. 47, ал. 1 - 5 от ГПК /, се прилага и при връчване на заповед за изпълнение, поради което възражението за ненадлежното връчване на заповедта за парично изпълнение, издадена по реда на чл. 417 от ГПК е неоснователно.

Първото възражение, наведено пред настоящия състав на съда е, че длъжникът не пребивава на посочения адрес от години. Макар и да не е изрично посочено като такова във възражението, съдът намира, че това е възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за това, че издадената заповед за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника. Това възражение не се споделя от настоящата инстанция.

Длъжникът В.И., като всеки пълнолетен гражданин на страната е имала задължението, след като е променила настоящия си адрес и живее на друг такъв, в срок от 30 дни да депозира заявление, за да заяви промяната в настоящия си адрес, като посочи новия си настоящ адрес / чл. 99 от Закона за гражданската регистрация /. Като не изпълнила това свое задължение и не е заявила промяната на настоящия си адрес, В.И. не може сега да черпи права от неправомерното си поведение. Съобразно чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация, постоянния адрес на гражданите е адреса за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Длъжникът обаче не е бил намерен на постоянният му адрес и не се е намерило лице, което да приеме съобщението.

Второто възражение е по чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК - заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването й той не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната. Това възражение също е неоснователно. Съдът намира, че във връзка с това възражение не се представят каквито и да било доказателства, че в деня на връчването длъжника не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната. Напротив, насрещната по жалбата страна представя доказателство за сключвани от длъжника трудови договори през този период.

С оглед изложеното, искането за приемане на възражения по чл. 423, ал. 1, т.1 и 2 от ГПК се явява неоснователно. В резултат на това не следва да се уважава и направеното искане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. с чл. 36 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно материалния интерес, визиран в заповедта за изпълнение, длъжника следва да бъде осъден да заплати на банката сумата 793.97 лв., представляваща разноски за юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция.

Воден от горното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК на В.И.И. с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН ********** и съдебен адрес чрез особения представител адв. М.Е., срещу Заповед от 17.04.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 702 / 2015 г. по описа на Районен съд Разград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане във възражението на В.И.И., чрез адв. М.Е. за обезсилване на Заповед от 17.04.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 702 / 2015 г. по описа на Разградски районен съд и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Осъжда В.И.И. с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, да заплати на “ Първа инвестиционна банка “ АД, ЕИК ***, сумата 793.97 / седемстотин деветдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/, представляващи разноски за юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

MH