О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

1.VІІІ.2016

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

1.VІІІ.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2016

№72

въззивно ч. гражданско

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

С протоколно определение, постановено в провелото се на 3.V.2016г. публично с.з., при хипотезата на чл.129,ал.3 ГПК - неотстранена в срок нередовност на искова молба, РРС е постановил прекратяване на производството по гр. дело № 657, образувано по описа му за 2015г. по иск, предявен на осн.чл.124, ал.2 ГПК от ПК”Съгласие”,гр.Цар Калоян против Община Цар Калоян к за установяване право на собственост върху недв. имот.

Недоволен от така постановеното определение, чрез процесуалният си представител по пълномощие-адв.Ж.Чобанов, ищецът обжалва същото като неправилно. На релевираните в жалбата основания моли за отмяната му и връщане на делото за продъжаване на съдопроизводствените действия на компетентния с разгреждане на иска по същество РРС.

Предмет на обжалване е съдебен акт, преграждащ хода на образуваното по иска на жалбоподателя гражданско съдопроизводство. Същото има характер на акт по движение на делото и по см. на чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на въззивно обжалване. Като редовна от формална страна и подадена в срок от легитимиращо интерес от обжалването лице, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Гр.д.№ 657/2015г. е било образувано на производство пред РРС по иск, с предявяването на който жалбоподателят е поискал от съда да приеме за установено по отношение на ответната Община Цар Калоян, че е собственик на недвижим имот от 2150кв.м. Който в първоначалната си искова молба, жалбоподателят е индивидализирал според, дадените му в притежавания от него документ за собственост(сключен с нот.акт №13/6.VІІІ.1946г. договор за дарение), параметри: празно дворно място от 1.9дка, за което по плана на с.Цар Калоян е бил отреден кв.13, при граници:”държавно шосе Русе-Разград” и от три страни улици. За разликата от 250кв.м. до заявения за установяване собствеността му имот от 2 150кв.м., в обстоятелствена част на молбата си ищецът е основал придобиването им в собственост по силата на провело се през 1970г. отчуждително производство по реда на ЗТСУ(отм.)

С образуване на делото и с действия по насрочването му в с.з., следвайки практиката ВКС, първоинстанционният съд е указал на ищеца, че дължи индивидуализирането на процесния имот по параметри, съгласно отреждането му с действащия към дата на предявяване на иска план на гр.Цар Калоян.

В тази връзка и при проявена от страна на ищеца активност, по делото е била назначена СТЕ със задача, да установи „идентичност” на имота, по даденото в притежавания от ищеца нот. акт за собственост описание с имота по сдега действащия план на гр.Цар Клоян.

В депозирано по поставената му задача заключение, вместо да отговори на зададеноите му от страната и съда въпроси, вещото лице е дало оценка на сгради, непопадащи в предмета на иска. При наличие на доказателства, документиращи предпрети през 1970г. отчуждителни мероприятия по ЗТСУ, същото е дало в заключение отрицателен отговор на въпроса за проведени такива по отношение на процесния имот. Поднесените от експерта факти не са проследени в хронолия, позволяваща на съда, респ. на страните да възприемат движението на процесния имот по действащите за населеното място планове(регулационни, каастрални и пр.) така щото а формират извод за индивидуализиращиге го параметри, предназначение, хапрактеристика и пр. Допуснатото в отклонение на поставената му задача не е отстранено и с допълнително представеното по делото експертно заключение. В което напр., при предявени до установяване в собственост 2 150кв.м., експертът цени дворно място от 1900кв.м което от своя страна не е индивидуализирало като разположение и граници. Отговорът за индивидуалиацията, респ. идентичността на претендирания по иска имот с отреден такъв по сега действащ план, не се следва безпротиворечиво и от изготвената към заключението скица.

Приемането на заключението предполага експертът да е отговорил на поставенит му от страните и съда задачи. Преценката за това, дали срещу определеното му и заплатено му за това възнаграждеие експертът е отговорил на поставените му задачи, е предоставена по см. на чл.201 и чл.202 ГПК в правомощие и задължение на решаващия съд.

За да пристъпи към прекратяване на производството и връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовността й в предоставен на страната за това срок, съдът преди всичко трябва да е изпълнил задължението сиа укаже ясно и точно, в какво точно се изразява тази нередовност. Ако съдът не е дал точни указания в този смисъл, то той не може да вмени в отговорност на страната, последиците на чл.129, ал.3 ГПК.

В конкретния случай, първоинстанцонният съд е пристъпил към поредно прекратяване на производството без да е изпълнил задълженията си по ГПК, както и дадените му с Определение №360/21.ІІІ.2016 по вчгр.д.№20/2016г. указания на РОС. В мотиви към което, възивната инстанция е обърналавнимание на първоинстанционния съд, че приетото от него заключение не е е отговорило на поставените му, и релевантни за изхода на делото задачи. Отговорът на които има касателство и към търсената, за редовност на молбата, индивидуализация на процесния имот по сега действащите планове на населеното място.

Вместо да отстрани пропуска си с допълнително изслушване на назначената по делото експертиза, РРС е задължил ищеца с внасянето на допълнителен депозит за събиране на доказателства чрез експертиза, за която той вече е внесъл такъв и която не е изпълнила коректно поставените й задачи.

В този си състав съдът споделя цитираната от пэрвоинстанционния съд и задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК, според която: „Когато предмет на делото е правото на собственост върху недвижим имот, той трябва да бъде индивидуализиран в исковата молба с поне три от границите си. Когато имотът е урегулиран, той трябва да бъде индивидуализиран според актуалния му регулационен статут (последния влязъл в сила регулационен план), а когато попада в местност с влязла в сила кадастрална карта - според нея.

В изключение на това общо правило, също с практиката си по чл.290ГПК, ВКС допуска индивидуализиране на имота в исковата молба и с граници, според статута му по акта, на който ищеца позовава правото си, относимо към датата на издаването, респ. съставянето му: при исковете за собственост на имоти, които се претендира да са реституирани; при исковете за собственост на реални части от имоти; при спорове за граници и др.

В този смисъл, ако в случая може да се говори за нередовност на исковата молба, то според тази интанция нередовността й се изразява в това, че ищецът не е указал изрично като какви претендира процесните 2 150кв.м.- като идеални части от имот или като реални такива. В индивидуализиране на имота е следвало да уточни в коя част на съществуващия такъв към днешна дата се явяват разположени процесните 2 150 кв.м. След първото връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия конкретни указания, изведени в диспозитив на постановеното от него определение №974/25.ІІІ.2016г., РРС не е дал в този смисъл.

В обобщение, съобразявайки основателността на частната жалба, РОС намира, че преграждащото хода на делото определение следва да се отмени като незаконосъобразно, делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на следващите се от фаза на съдебно дирене съдопроизводстени действия, в обхвата на които да изиска от назнчената по делото СТЕ отговор на поставените й задачи: да проследи движението на имота по притежавания от ищеца нот. акт по действащите за населеното място по местонахождение палнове-градоустройствени, регулационни, кадастрални; да проследи движението и на включените в обема на претенцията 250кв.м.; в нарочна скица да отрази и уточни разоложението на процесните 2 150кв.м в имота по сега действащия план; да посочи ощагта квадратура на имота, в чиито граници попадат процесните 2 150квм.; да посочи граници - по план или фактически установени такива по отношение оимота, в рамките на който попадат процесните 2 150кв.м.; да даде заключение за стойността на претендираните по иска 2 150кв.м. Да проследи по собственици движението на процесите 2150кв.м., съобразявайки записвнията за същия в кадастъра на града. Да отговори, извършвана ли е промяна в характеристката и предназначението на процесните 2 150кв.вм. с оглед нтъпилата в статута на населеното място промяна- дата на обявяване на с.Цар Калоян за град., предвид приложимостта на ЗСГ. Посоченото от РОС не ограничава преценката на първоинстанционния съд относно обема на задачите към експерта. Изготвнето на заключенито по така поставенте задачи следва д е дължимо от ексерта в рамките на първоначално определеният му и заплатен от страната депозит. Допълнителен такъв му се следва след представяне на декларация. В случай, че експертизата установи възможност за индивидуализиране на имота по действащ за населеното място план и тази индивидуализация е различна от дадената в петитум на исковата молба, то ищецът да бъде задължен с отстраняване нередовност на исковата молба с индивидуализиране на имота, съответно на действащия за гр.Цар Калоян план. Ако заключенито е в противен смисъл, то съдът следва да пристъпи към разглежане на спора по същество.

Водим от изложеното, РОС

О П Р Е Д Е Л И:

Отменя Протоколно определение, постановено в провелото се на 3.V.2016г. публично с.з., с което при хипотезата на чл.129,ал.3 ГПК - неотстранена в срок нередовност на искова молба, РРС е постановил прекратяване на гр. дело № 657/2015г., образувано му на производство по иск, предявен на осн.чл.124, ал.2 ГПК от ПК”Съгласие”,гр.Цар Калоян против Община Цар Калоян за установяване право на собственост върху недв. имот.

Определението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.