О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 16. 09. 2014г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Валентина Димитрова

Ирина Ганева

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова в. ч. т. д. № 82 по описа за 2016 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК

Постъпила е частна жалба от „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ” АД гр. Пловдив против Разпореждане № 2428/ 0104. 08. 2016 г. по ч. гр. д. № 1444/ 16 г. на РРС, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу И.С.Х., С.С.Х., Н.И.К. и ЕТ „Неква-88-Н.К.”. В жалбата се излагат доводи, че разпореждането е необосновано и незаконосъобразно, тъй като противоречи на закона и задължителната съдебна практика.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява основателна.

Районният съд е оставил без уважение заявлението от „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 1 ГПК срещу И.С.Х., С.С.Х., Н.И.К. и ЕТ „Неква-88-Н.К.” за заплащане на сумата 1672, 77 евро договорна лихва за периода от 27. 02. 2016 г. до 18. 07. 2016 г. и неустойка в размер на 3057, 28 евро за същия период от време. Съображенията на съда за това са, че не става ясно как акцесорните задължения са изчислени, след като е посочено само, че е налице липса на пълно и точно плащане на договорни задължения и забава продължаваща 281 дни.

Жалбоподателят излага довод във въззивната частна жалба, че необосновано районният съд е приел, че вземането му не е определено по размер, тъй като сумите, дължими за договорна лихва са определени по размер в погасителния план, както и в договора в чл. 2.3 /а/ и /b /- 36 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата на предоставения заем с посочване точно как се изчислява лихвата. Размера на неустойката е уговорен в размер на 0, 14 % върху всички дължими суми по договора, считано от датата на падежа на дължимото плащането до момента на погасяване на просрочените дължими суми, според чл. 2.3 /с / и /d/ от договора. В този смисъл е и чл. 4а от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС - по смисъла на чл. 417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин /например като процент/.

Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че жалбата е неоснователна. Видно е от приложените към заявлението писмени доказателства, че в случая става въпрос за акцесорни вземания за лихва и неустойка по Договор за заем от 11. 08. 2015 г. за сумата 12 500 евро, сключен с нотариална заверка на подписите на страните. Разпоредбата на чл. 417, т. 3 от ГПК предвижда процесуална възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на договор с нотариална заверка на подписите. В качеството на документ по смисъла на чл. 417 от ГПК договорът е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения - за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за предаване на определена вещ. Може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен или определяем по посочен в него начин, както приема задължителната съдебна практика, посочена от жалбоподателя. В заявлението се твърди, че по сметка на заемодателя не са постъпили пълни плащания по месечни вноски, като е налице неизпълнение, считано от 11. 10. 2015 г., липса на пълно и точно плащане по договорните задължения, продължаващо 281 дни към 18. 07. 2016 г. И двете претендирани от жалбоподателя акцесорни вземания – за лихва за забава и за неустойка не са определени по размер в самото изпълнително основание, а се дължат и следва да бъдат определени, според уговореното от страните, върху размера на просрочената главница. В заявлението не се съдържат данни какъв е размера на просрочената главница, нито как е определен размера на дължимите суми, поради което не може да се приеме, че те са определяеми по размер. Въззивната инстанция изцяло споделя фактическите констатации и правни изводи на районният съд, поради което приема, че обжалваното разпореждане като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2428/ 0104. 08. 2016 г. по ч. гр. д. № 1444/ 16 г. по описа на РС Разград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.