ОПРЕДЕЛЛЕНИЕ № 14

Гр. Разград 16.11.2016 г.

Разградски окръжен съд на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н. Р.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. т. дело № 83 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Постъпило е частна жалба/възражение, подадени от Р.С.Х., чрез пълномощник адв. Емилия Събева против разпореждане на РС-Разград от 26.07.2016 г. /л. 31 от първоинст. производство/, постановено по ч. гр.д.№ 689/2014 г. по описа на същия съд. В жалбата се сочи, че РС-Разград отказал да уважи възражението й срещу издадени по същото ч.гр. дело № 689 / 2014 г. по описа на РС-Разград, Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В частната жалба се подържа също така, че на 20.07.2016 г. на жалбоподателката била връчена ПДИ по изп. дело № 117 / 2015 г. по описа на ЧСИ Г.Солаков. по този начин узнала за издадените срещу нея Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, след което веднага подала възражение. При проверка на ч.гр. дело № 689/2014 г. по описа на РС-Разград, жалбоподателката установила, че Заповед № 111 / 28.04.2014 г. на РРС, въобще не й е връчвана, нито на нея, нито на нейни близки. През този период била в чужбина, поради което се стигнало до залепване на уведомление. Освен това се прави възражение срещу вземането на кредитора, като погасено по давност. Отправя се молба за връщане на делото на РС-Разград за продължаване на съдопроизводствените действия, с даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК. На основание чл. 423, ал. 3 от ГПК се иска спиране на изпълнението по изп. дело № 117/2015 г. на ЧСИ Г.Солаков.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Процесуалният представител на насрещната по жалбата страна “ Алтметал“ ЕООД изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Разградският окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Частната жалба срещу разпореждане на РС-Разград от 26.07.2016 г., с което е прието, че депозираното възражение е просрочено, е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.

Обжалваното разпореждане не попада в кръга на съдебните актове изрично посочени в нормата на чл. 274, ал.1 от ГПК които да подлежат на самостоятелно обжалване. Нормите на ГПК не предвиждат изрично и самостоятелно обжалване на акта на заповедния съд с който същият констатира, че възражението е подадено след срока по чл. 414, ал.2 от ГПК.

По отношение на заявеното възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК съдът взе предвид слeдното:

Първоинстанционният РС-Разград е сезиран на 24.04.2014 г. от “ Алтметал“ ЕООД гр. Попово, ЕИК 125542262 със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р.С.Х. за сума в общ размер 1766.17 лв. по сключен договор за наем на търговски обект от 01.04.2008 г. Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. дело № 689 / 2014 г. по описа на РС-Разград и на 28.04.2014 г., съдът уважил заявлението, като издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Изпратеното съобщение за връчване на заповед за изпълнение се завърнало в цялост, с отбелязване на връчителят, че на адреса не живее такова лице и лицето е с неизвестен адрес. С разпореждане от 21.05.2014 г., съдът дал едноседмичен срок на заявителя да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на длъжника. В предоставения му срок заявителя представил удостоверение за постоянен и настоящ адрес, видно от което длъжника е с един и същ постоянен и настоящ адрес ***, на който адрес е изпратено и съобщението за връчване на заповедта за изпълнение. По разпореждане на съда, на 14.07.2014 г. връчителят извършил залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК. Тъй като не постъпило възражение в срок, съдът приел, че запов3едтта е влязла в сила на 12.08.2014 г. и с Разпореждане от 22.08.2014 г. разпоредил издаване на изпълнителен лист против длъжника, какъвто е издаден на същата дата.

На 26.07.2016 г. длъжника депозирал възражение, като с Разпореждане от 26.07.2016 г., съдът приел, че същото е просрочено.

При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 423, ал.1, т. 1 - 4 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал.1 и чл. 419, ал.1 ГПК.

Съдът намира, че по делото в срок е подадено само възражение, но и то се явява неоснователно по следните съображения:

С оглед на установената фактическа обстановка, следва безспорно да се приеме, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника – Р.С.Х. при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК - връчителят не намерил лицето на адреса посочен в заявлението, както и друго лице, което да е съгласно да получи книжата, при което залепил уведомление, като в двуседмичния срок длъжникът не се явил да получи книжата. След направена справка относно адреса на длъжника се установява, че адреса, посочен в заявлението, е актуалния постоянен и настоящ такъв. Съобразно изричната разпоредба на чл. 47, ал. 7 от ГПК, редът за връчване на уведомление / чл. 47, ал. 1 - 5 от ГПК /, се прилага и при връчване на заповед за изпълнение, поради което възражението за ненадлежното връчване на заповедта за парично изпълнение, издадена по реда на чл. 417 от ГПК е неоснователно.

Пред настоящата инстанция длъжника навежда възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, че заповедта не му била връчена надлежно, тъй като през този период била в чужбина. Това възражение не се споделя от настоящата инстанция.

Длъжникът Р.С.Х., като всеки пълнолетен гражданин на страната е имала задължението, след като е променила настоящия си адрес и живее на друг такъв, в срок от 30 дни да депозира заявление, за да заяви промяната в настоящия си адрес, като посочи новия си настоящ адрес / чл. 99 от Закона за гражданската регистрация /. Като не изпълнила това свое задължение и не е заявила промяната на настоящия си адрес, Велислава Иванова не може сега да черпи права от неправомерното си поведение. Съобразно чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация, постоянния адрес на гражданите е адреса за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Длъжникът обаче не е бил намерен на постоянният му адрес и не се е намерило лице, което да приеме съобщението.

С оглед изложеното, искането за приемане на възражение по чл. 423, ал. 1, т.1 от ГПК се явява неоснователно. Също така, с оглед изхода на делото, неоснователно се явява и искането за спиране на производството по изп. дело № 117/2015 г. по описа на ЧСИ-Г.Солаков.

Страните по делото не са направили искания за разноски за тази инстанция.

Воден от горното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК на Р.С.Х. с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН ********** и съдебен адрес ***, адв. Емилия Събева, срещу Заповед от 28.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 689 / 2014 г. по описа на Районен съд Разград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по изп. дело № 117/2015 г. по описа на ЧСИ-Г.Солаков.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

НР