О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№… Разград
26.Х.2016г. Разградски окръжен
година Град
2016
съд
17.Х.
На Година
открито РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание в
следния състав:
Секретар:М.Н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА ИРИНА ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В.ч.търговско 2016 №88
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл.274
във вр. с чл. 423 и сл. ГПК.
Образувано е по възражение на М.М.Н.,
, подадено на 8.ІХ.2016 г. чрез проц.
представител по пълномощие –адв. И., против Заповед
за изпълнение на парично задължение №1580/20.V.2016, издадена на осн. чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 996/2016 г. по описа на Разградски районен съд .
В постъпилото
възражение се поддържа, че заповедта за изпълнение не е връчена лично на
конституираната като длъжник в заповедното производство Н. и че към приетата от заповедния съд дата на редовното й връчване,
тя не е имала обичайно местопребиваване
на територията на Република България. Моли
на основание чл.
423, ал.3, изр.последно във вр. с чл.
411, ал.2, т.4 ГПК за обезсилване на издаденитепо чгрд№996/2016 на РРС- заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 ГПК и изпълнителен лист.
В с.з., чрез процесуалния си
представител- юриск. Д. , насрещната по възражението страна- „***”ЕАД
оспорва същото като недопусимо и неоснователно.
В насроченото по същество на въражението с.з., пълномощникът на частния жалбоподател
излага, че са налице кумулативните предпоставки за приемане на възражението по чл.
423, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не
е връчена лично на длъжника и по време на връчването й, същата не е имала
обичайно местопребиваване на територията на Р.България. Твърди, че
доверителката й е узнала за издадената срещу нея заповед по чл.
410 ГПК на 10.VІІІ.2016 г.,
при проведен със сина си -М. Р.
телефонен разговор. Изтъква, че
със свое Разпореждане
№../27.VІІ. 2016г. за издаване на
изпълнителен лист, заповедният съд е
приел заповедта за изпълнение за редовно
връчена на доверителката й на
15.VІ.2016г. чрез залепване на уведомление по чл.
47, ал.1 от ГПК, макар в този ден същата да не е имала обичайно
местопребиваване на територията на Р.България. Посочва, че считано от 2001г.
доверителката и живее в Керацини, , Р.Гърция. Моли на
основание чл.
423, ал.1, т.2 ГПК възражението на М.Н. срещу
Заповед за изпълнение на парично задължение №1580/20.V.2016, издадена на
осн. чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№ 996/2016 г. по описа на РС
Разград да бъде прието. В подкрепа на
твърденията представя:
1/Удостоверение за регистрация, рег.
№198.302/2-а, издадено на 11.VІІІ.2008г. от гръцките власти(М-во на общетвения
ред ,отдел «Чужденци» Пирея). В
документа, основание за извършената на
територията на Гърция регистрация е посочено –«тудова заетост»;
2/Удостоверение от 10.ІV.2008г. за предоставен на М.Н.
данъчен номер на данъчно задължено лице;
3/ Декларация, подадена на 26.VІІІ.2016г. пред съответните гръцки власти
от Д. А., с която под клетва същият е декларирал, че от 2011г. съжителства на
съпружески начала с постоянно пребиваващата на територията на Гръция –М.Н.;
4/ Удстоверения, издадени на 26.VІІІ.2016 ат М-во на труда...,Р Гърция,
в уверение на това, че за времето от 4.ІХ.2015г. до 28.VІІІ.2016 и на
15.VІ.2016г., М.Н. е вписана в Регистъра за безработни лица на ОАЕДс отразяване
на данни за регистрацията й катоданчно задължено и социално осигурено от гръцките ласти лице.
В хода на въззивното
производсто, ангажира като гласно доказателство показанията на св. Д.С., сестра
на доверителката й. Която, в депозирани по делото показания заявява, че сестрай
се е установила да живее и работи в Гърция от 2001г. До заминаването си в Гърция е била в обитание
на имота, на който е извършено залепване на уведомлението за издадената срещу
нея заповед. Към днешна дата в жилището
не живее никой. Пълнолетната й дъщеря, също била с установено
местоживеене в Гърция, а синът й М. Р. е периодично на продължаващи с месеци
плавания. През м.VІІІ.2016г., при завръщането си от плаване, Р. научил за залепеното уведмоление от съседи на имота.
По съвет на свидетелката, той направил справка в Т. и след като разбрал, че става дума за производство по събиране на неплатени за
консумирана топлоенергия суми, се обадил по телефона на майка си, за да я
уведоми за проблема. Свидетелката твърди, че това се случва около 10-то число
на м.VІІІ.2016. Помни, че е било ден сряда. Справка в календара установява
достоверност на така заявеното в показанията й. Показанията на свидетелката в
детайли кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради
което съдът ги кредитира в цялост.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с
доводите на страните, сдъбраните в това
производство доказателства и приложените
такива по ч.гр.д.№996/2016 на РРС, дават основание на
съда да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.
423, ал.1, т.2 ГПК в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчванетой, той не е имал обичайно местопребиваване на
територия на Република България.
Възражението се приема от съда като допустимо подадено в едномесечен срок от
узнаване на предприетите по отношение на възразилия длъжник, действия по
връчване на заповед за изпълнение на вменяано му в отговорност парично вземане.
Подадено е от надлежна страна и е основано на визираните в чл.
423, ал.1, т.2 от ГПК предпоставки.
Разгледано по същество е основателно, по следните съображения:
От приложеното ч.гр.д. № 996/2016 г. по описа на РРС е видно, че по подадено от «***» ЕАД заявление
вх. № 5015/19.V.2016 г срещу М.Н. на 20.V.2016
г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено да
заплати на заявителя: сумата 1 204,92лв., дължима в изпълнение на договор
за доставка на топлоенертия в периода от 341.І.2008 до 11.ІХ.2012г. главница,
ведно със законна лихва; 751,59лв. в
обезщетение за забава на главницата за
периода от 2.ІІІ.2008 до 17.V.2016г. и
39,13лв. за разноски в заповеднтото произвоство.
В изпълнение на процедурата по
връчване на заповедта по чл.
410 от ГПК, препис от нея е изпратен на посочения в заявлението на адреса на длъжника
- ***. Съобщението се е върнало в цялост с
отбелязване, че лицето не е намерено на
адреса. Връчителят е посочил, че по сведение на домоуправителя-С. Х., съсед на имота, лицето от много години живее в Гърция. Видно
от изисканото от районния съд удостоверение
за регистрираните от длъжника адреси, същият е с постоянен настоящ адрес, както е посочено в заявлението.
На 10.VІ.2016 г., след като лицето е търсено от връ чителя на съдебни книжа на 26.V.2016
г., 2.VІ.2014 г. и 8.VІ.2016 г. и не е открито, сдът е разпоредил призоваването
му чрез залепване на уведомление по чл.
47, ал. 1 от ГПК . залепването
е изършено на 15.VІ.2016. Считано от тази дата, срокът за
подаване на възражение по чл.
414 от ГПК е изтекъл на 14.VІІ.2016г. и на 15.VІІ.2016г.
районният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист.
По делото няма данни за образувано срещу длъжника изпълнително производство
и не се твърди друго обстоятелство, което да е довело до знанието й за
издаването на заповедта, освен становеното с показанията на свидетелката
узнаване в телефонн разговор на 10.VІІІ.2016г.
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава право на лишения от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение длъжник, в едномесечен срок от узнаването й да подаде възражение пред въззивния съд . В случая, както бе посочено и по горе, съдът приема, че срокът по чл. 423 от ГПК е спазен, тъй като от фактическата обстановка се установи, че заповедта за изпълнение не е получена от длъжника преди твърдяната във възражението дата – 10.VІІІ. 2016г., а възражението по реда на чл. 423 от ГПК е постъпило в РРС на 8.ІХ.2016г
Сами по себе си, данните по приложеното ч.гр.д. № 996/2016 г.
по опис на РРС, относно
изпълнението на процедурата за връчването на заповедта за изпълнение,
обосновават извода на настоящия състав за наличие на кумулативно изискуемите се
по смисъла на чл. 423, ал.
1, т. 2 от ГПК обстоятелства. А именно, че заповедта за изпълнение не е връчена лично
на длъжника и че в деня на
връчването й чрез залепване, последната не е
имала обичайно местопребиваване
на територията на Република България.
Легална дефиниция на понятието "постоянно местопребиваване" се съдържа в чл. 48, ал. 7 от КМЧП, съгласно който това е мястото, където лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.
Анализът на
посочените по-горе доказателства дава основание на съда да приеме, че нейното
обичайно местопребиваване на по смисъла
на чл. 48, ал.7 от КМЧП и Регламент
/ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета относно подсъдността,
признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела
към момента на издаване на връчване на заповедта по чл.
410 от ГПК (м. юни 2016)
е извън територията на Р.България. От 2001г. същата е установила
местоживеене и трудова заетост в Гърция,
като от 2011г. и съжителство на съпружески начала с гръцки поданик.
По тези съображения настоящият състав намира, че искането
за приемане на възражението, основано на твърдения за наличието на хипотезата
на чл. 423, ал.
1, т. 2 от ГПК, е основателно и следва да бъде уважено ведно със
законово произтичащите от това действие последици.
Съгласно разпоредбата на чл.
423, ал. 3, изр. последно от ГПК, когато
възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл.
411, ал. 2, т. 4
от ГПК, съдът дължи служебно обезсилване на заповедта за изпълнение и на издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
ПРИЕМА подаденото от М.М.Н., ЕГН********** възражение
вх.№8646/8.ІХ.2016г. против издадена на осн. чл. 410 от ГПК Заповед
за изпълнение на парично задължение №1580/20.V.2016 по ч.гр.д. № 996/2016 г. по описа на
Разградски районен съд .
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.
423, ал.3, изр.последно ГПК Заповед за изпълнение на
парично задължение №1580/20.V.2016 по
ч.гр.д. № 996/2016 г и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 27.VІІ.2016г. , по ч.гр.дело №996/ по описа на Районен съд -Разград
Осъжда
«***»ЕАД,*** на основание чл.
78, ал.3 ГПК да заплати 25,00лв.
разноски по делото на М.М.Н., ЕГН**********, представлявана от
адвокат Ивелина Георгиева-АК Разград, със съд. адрес ***
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
MH