ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

25.10.2011 г.,Град Разград

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

На 11.10.2016 година В ЗАКРИТОТО съдебно заседание в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА

ч.т. дело №95 по описа за 2016 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по частна жалба,подадена от „Ти Би Ай Банк” ЕА,ЕИК131134023, със седалище гр.София, подадена чрез юрисконсулт Мартин Недков против Разпореждане от 26.08.2016г.,постановено по ч.гр.дело №669/2016г.по описа на ИРС, с което съдът се е произнесъл по Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,подадено от настоящия жалбоподател срещу длъжника Н.Н.Х. *** в частта за разноските.Частният жалбоподател счита, че районният съд неправилно е определил дължимите в заповедното производство разноски, като не е присъдил в негова полза такива в размер на 300 лв. ,представляващи юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по частната жалба,РОС съобрази следното:

Със заявлението, подадено по реда на чл.417 от ГПК жалбоподателят изрично е поискал от РС присъждане в негова полза на разноски,вкл.и такива в размер на 300 лв.,представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Видно от разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, както и от самата заповед за незабавно изпълнение,ИРС е приел,чуе в полза на банката са дължими разноски за държавна такса в р-р на 25 лв.Липсва произнасяне за дължими н нейна полза разноски ,представляващи юрисконсултско възнаграждение,така както са поискани.

Съобразявайки изложеното,този съд намира,че в случая не е налице хипотезата на чл.413 от ГПК,тъй като в акта на първостепенния съд липсва произнасяне по претенцията за юрисконсултско възнаграждение,каквото ИРС безспорно дължи.Подадената частна жалба следва да се счита,като искане за изменение на обжалваното разпореждане в частта му за разноските по чл.248 от ГПК.В този смисъл са и задължителните указания,дадени в т.7 на ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, че разпоредбата на чл.248 от ГПК намира приложение и в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски, какъвто е и настоящия случай.

По изложените съображения производството по настоящото дело следва да бъде прекратено , а делото върнато на първостепенния съд за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по направеното от заявителя искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, Разградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д №95/2016г. по описа Разградски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Исперихски районен съд, за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по направеното от заявителя искане за присъждане на разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.