ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 11.10.2016 г.

Разградски окръжен съд на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

ч. в. гр. дело № 223 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от “ ТИ БИ АЙ БАНК “ ЕАД гр. София, ЕИК 131134023, чрез пълномощник юрк. Мартин Недков против Частта за разноските на Заповед за незабавно изпълнение от 23.08.2016 г. по ч.гр. дело № 668 / 2016 г. по описа на РС-Исперих, с било отхвърлено искане за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв. В жалбата се излага становище, че са налице законовите предпоставки за уважаване на заявлението и в този му част. Отправя се молба за отмяна на заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК, в частта за разноските, с която искането за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е оставено без уважение и да се произнесе по същество, като задължи първоинстанционния съд да издаде допълнителна заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист за сумата 300 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение. Претендира се и присъждане на разноските за тези инстанция в размер на 15 лв. за държавна такса.

Производството пред първоинстанционния Исперихски районен съд е образувано по подадено от настоящия жалбоподател “ ТИ БИ АЙ БАНК “ ЕАД гр. София, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК. Със заявлението частният жалбоподател претендирал: главница – 571.34 лв., договорна лихва – 16.16 лв., обезщетение за забава – 17.67 лв. Претендирани са и разноски в размер на 325.00 лв. от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. за юрисконсулско възнаграждение. Към заявлението е приложено пълномощно за юрк. Виктор Стоев, чрез който е подадено заявлението.

С Разпореждане от 23.08.2016 г. по ч.гр. дело № 668 / 2016 г. ИРС

Уважил заявлението, така, както е подадено, с изключение на претенцията за разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв. В това отношение няма изложени мотиви, липсва и диспозитив. За останалите суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от същата дата.

При тези обстоятелства съдът намира, че в случая осъществяването на инстанционен контрол на обжалвания съдебен акт е невъзможен, тъй като в обжалвания съдебен акт липсва каквото и било произнасяне на съда относно претендираните от заявителя разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Съдът намира, че по същество частната жалба има характер на искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК, което следва да бъде администрирано от първоинстанционния съд, който след това да се произнесе по него.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 7 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014 г. по т. дело № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС в случай, че заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски, разпоредбата на чл. 248 от ГПК намира приложение и в заповедното производство.

От горното следва, че производството по настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на РС-Исперих, който да се произнесе по реда на чл. 248 от ГПК по направеното от заявителя искане за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв.

Воден от горното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.т. дело № 96 / 2016 г. по описа ОС-Разград.

ВРЪЩА делото на РС-Исперих, за администриране и произнасяне на направеното от заявителя искане по чл. 248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.