О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

7.Х.2016

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

7. Х.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2016

№99

в.ч.т.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Теленор България”ЕАД,ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление в гр.София, подаден чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Н.Шушкаров против Заповед за изпълнение №…/12.ІХ.2016г. издадената на осн.чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 686/ 2016г. на ИРС - в частта за разноските. Наведен е довод от частния жалбоподател, че първоинстанционният съд неправилно е определил дължимите в заповедното производство разноски, неприсъждайки му претендирани такива в размер на 360 лв. за адвокатско възнаграждение.

С подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление, жалбоподателят изрично е поискал от сезирания със заповедното производство ИРС произнасяне и по направените от него разноски, включващи и 360,00рлв. за адвокатско възнаграждение. Приложени са доказателства за осъщетвено по отношение на заявителя процесуално представителство по договор за правна помощ.

В мотиви и диспозитив на разпореждането си за издаване на заповед за изпълнение, както и в реквизит на самата заповед за незабавно изпълнение, ИРС е обосновал и обективирал извод за дължими в полза на заявителя разноски за държавна такса. По изрично направеното от заявителя искане за дължими му се на осн.чл.78, ал.1 ГПК разноски за осъщественото чрез адвокат процесуално представителство, както в мотиви, така и в диспозитив на дължимите съдебни актове, липсва позитивно или негативно произнасяне на съда.

Водим от горното и съобразявайки доводите по частната жалба, съдът намира, че в случая осъществяването на инстанционен контрол на обжалвания съдебен акт по чл. 413, ал.1 ГПК е невъзможно, тъй като в диспозитив на обжалвания съдебен акт липсва отрицателно произнасяне на съда относно претендираните от заявителя разноски. Липсва разпореждане на ИРС, с което в заповедта за изпълнение или като самостоятелен съдебен акт, да е постановен отказ за присъждането на посочените от заявителя разноски.

Съдът намира, че в петитум на сезиращата го с призводството по чл.274 във вр.с чл.413 ГПК жалба е инкорпорирано искане за изменение на обжалвания съдебен акт в частта му за разноските, с произнасяне по чл.248 ГПК .

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски, разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение и в заповедното производство.

При това положение, образуваното по повод частната жалба на заявителя в заповедното производство Теленор България”ЕАД,ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление в гр.София частно въззивно производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на Исперихски районен съд, за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по направеното от заявителя искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по вчтд № 99/ 2016 г. по описа Разградски окръжен съд и

ВРЪЩА делото на Исперихски районен съд, за произнасяне съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението , като непреграждащо хода на делото, е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.