О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

25. Х.2016

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

25. Х.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2016

№105

в.ч.т.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод, подадена от "ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД,ЕИК131134023,гр.София, частна жалба срещу Заповед за незабавно изпълнение №573/21.ІХ.2016г. ,издадена на осн.чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 708/ 2016г. на ИРС - в частта за разноските. Наведен е довод от частния жалбоподател, че първоинстанционният съд неправилно е определил дължимите в заповедното производство разноски, неприсъждайки му претендирани такива юрисконсултско възнаграждение в размер на 364,23 лв. за.

С подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление, жалбоподателят изрично е поискал от сезирания със заповедното производство ИРС произнасяне и по направените от него разноски, включващи и 364,23лв. за юрисконсултско възнаграждение. Приложени са доказателства, че в хода на делото жалбоподателят е бил процесуално представляван от юрисконсулт.

В мотиви и диспозитив на разпореждането си за издаване на заповед за незабаво изпълнение, както и в реквизит на самата заповед за незабавно изпълнение, ИРС е обосновал и обективирал извод за дължими в полза на заявителя разноски за държавна такса. По изрично направеното от заявителя искане за дължими му се на осн.чл.78, ал.8 ГПК разноски за осъщественото чрез юрисконсулт процесуално представителство, липсва позитивно или негативно произнасяне на съда, както в мотиви, така и в диспозитив на дължимите съдебни актове.

Водим от горното и съобразявайки доводите по частната жалба, съдът намира, че в случая осъществяването на инстанционен контрол на обжалвания съдебен акт по чл. 413, ал.1 ГПК е невъзможно, тъй като в диспозитив на обжалвания съдебен акт липсва отрицателно произнасяне на съда относно претендираните от заявителя разноски. Липсва разпореждане на ИРС, с което в заповедта за изпълнение или като самостоятелен съдебен акт, да е постановен отказ за присъждането на посочените от заявителя разноски.

В тази връзка, съдът намира, че сезиращата го с призводството по чл.274 във вр.с чл.413 ГПК жалба е лишена от предмет, но че в съдържание на същата е инкорпорирано искане за изменение на обжалвания съдебен акт в частта му за разноските, с произнасяне по чл.248 ГПК по искането за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски, разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение и в заповедното производство.

Със свое РЕШЕНИЕ № 10/29.ІХ.2016г. по образувано му на производство конституционно дело №3/2016г., КС на РБългария приема че оспорените от омбудсмана на Република България разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК не противоречат на Конституцията . Т.е., делото пред КС е приключило и не е налице висящност, препятстваща по см. на чл.229,ал.1 , т.6ГПК произнасянето на заповедния съд по така направеното искане.

При това положение, образуваното по повод частната жалба на заявителя в заповедното производство "ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД,ЕИК131134023,гр.София частно въззивно производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на Исперихски районен съд, за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по направеното от заявителя искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по вчтд № 708/ 2016 г. по описа Разградски окръжен съд и ВРЪЩА делото на Исперихски районен съд, за произнасяне съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението , като непреграждащо хода на делото, е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.