О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 15. 12. 2016г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Валентина Д.

Ирина Ганева

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова в.ч.т.д. № 110 по описа за 2016 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК

Постъпила е частна жалба от „Кредисимо” АД гр. София против Определение № 3132/ 04. 10. 2016 г. по ч. гр. д. № 1637/ 2016 г. на РРС, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК. В жалбата се излагат доводи, че определението е необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд не разполага с правомощие за обезсилване на издадената заповед и че при служебната проверка за местна подсъдност съдът е имал достъп до НБД"Население", при което е могъл служебно да узнае адреса на длъжника. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени определението и да върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Районният съд е уважил заявлението от „Кредисимо” АД гр. София и е издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против В. Д.Д. последната да заплати сумата 750 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 17. 08. 16 г. до окончателното й изплащане, сумата 64, 12 лв. адм. разходи, сумата 177, 93 лв. договорна лихва и сумата 98, 03 лв. наказателна лихва. На посочения в заявлението адрес на длъжника – с. Гецово, обл. Разград, ул. „Ивайло” № 5 същата не е намерена, за да й бъде връчена заповедта, като в разписката за връчване е отбелязано, че лицето от една година не живее на адреса и че къщата е необитаема. Съдът е указал на осн. чл. 47, ал. 1 ГПК съобщението да се връчи чрез залепване на уведомление. След изтичане на двуседмичния срок от залепването, съдът е дал 1-седмичен срок на заявителя да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на длъжника. Съобщението е връчено на заявителя на 21. 09. 16 г. На 27. 09. 16 г. заявителят е депозирал молба пред съда да направи служебно справка в НБД „Население” за постоянния и настоящия адрес на длъжника. С Разпореждане от 28. 09. 16 г. съдът е отказал с мотив, че съдът следи служебно за само за наличие на местна подсъдност. На 04. 10. 2016 г. съдът е приел, че заявителят не е изпълнил указанията му за представяне на доказателства за постоянен и настоящ адрес на длъжника и е постановил обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото и е обезсилил заповедта за изпълнение.

Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че жалбата е неоснователна. На 21. 09. 16 г. на жалбоподателя е било връчено съобщение, че му е даден 1-седмичен срок да представи удостоверение за настоящ и постоянен адрес на длъжника. Този срок е изтекъл на 28. 09. 16 г. и заявителят не е представил такова удостоверение, от което следва, че заповедното производство е недопустимо, тъй като условието за издаване на заповед за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК не е спазено. Производството е насочено срещу лице, чието постоянно или временно пребиваване на определен адрес не е удостоверено, при което и с оглед неоткриването му на адреса, посочен от заявителя, издадената заповед за изпълнение се явява такава, издадена без кумулативното наличие на всички предпоставки по чл. 411, ал. 2 от ГПК и в несъответствие с началото за равенство на страните при упражняването на предоставените им права. Чл. 411, ал.1 ГПК вменява в служебно задължение на съда да следи за местната подсъдност на подаденото заявление. Разпоредбата въвежда изключение от общото правило на чл. 119, ал.3 ГПК и задължава съда в заповедното производство служебно да изпрати делото на местно компетентния съд, ако от материалите по делото е видно, че адресът на длъжника е в друг съдебен район. Това действие следва да се предприеме без постъпило възражение, тъй като към момента на подаване на заявлението, в производството все още не участва насрещна страна. Заповедният съд е издал заповед за изпълнение, изпратена на адрес в заявлението, но невръчена по причина, че длъжникът вече не живее там. При това положение, в чл. 47, ал.4 във вр. с ал.7 ГПК е установено задължение заявителят да представи справка за неговата адресна регистрация. Разпоредбата на чл. 7, ал.1 ГПК вменява на съда задължение за съдействие на страните за изясняване на делото, но не може да извършва действията вместо тях. Именно в изпълнение на това свое задължение, районният съд е дал указание на заявителя за представяне на справка за адресна регистрация. Дали заявителят ще изпълни указанието или ще бездейства, зависи изцяло от неговата преценка, свързана с интереса му от приключване на заповедното производство. Последица от процесуалното бездействие на заявителя е обезсилване на заповедта за изпълнение. Липсата на данни за известен адрес на длъжника е основание за отказ да се издаде поисканата заповед за изпълнение, съгл. чл. 411, ал.2, т.3 ГПК. Ако липсата на основание по този текст от закона бъде установено след издаването й, то тя подлежи на обезсилване, а производството на прекратяване. Такъв е и случаят при бездействие от страна на заявителя, съобразно указанията на съда да посочи постоянен и настоящ адрес на длъжника. Хипотезата е приравнена на тази по чл. 411, ал.2, т.3 ГПК, а съгласно т.3б от ТР № 4 / 2013 г. на ВКС, когато се установи, че заповедта е издадена срещу длъжник, който няма постоянен адрес или седалище в Република България, същата подлежи на служебно обезсилване от заповедния съд, който има служебното задължение да осигури движението и приключване на делото.

Предвид изложеното, обжалваното определение е законосъобразно, а жалбата против него следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частната жалба от „Кредисимо” АД гр. София против Определение № 3132/ 04. 10. 2016 г. по ч. гр. д. № 1637/ 2016 г. на РРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение № 2651/ 19. 08. 2016 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.