.................................. 2014 г. гР. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА АНЕТА БРАТАНОВА
секретар Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в.т.д. № 404/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано след отменително решение № 183/30.06.2014 г. по т. д. № 695/2012 г. на Върховния касационен съд, II т. о., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Варна в ЧАСТТА, с която въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение № 7 от 07.07.2011 г. на Разградския окръжен съд по т. д. № 13/2011 г. по предявения от Д.В.К. срещу „СТАРИЯ ДЪБ - 97” ООД иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна решението на ОС на съдружниците, проведено на 18.11.2009 г. за избор на нов управител - Александър Миланов Александров. Върховният касационен съд е потвърдил решението на въззивната инстанция в останалата му ЧАСТ, с която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение по т. 1 от обявения дневен ред на обжалваното Общо събрание - за освобождаването на ищеца като управител на ответното дружество.
С оглед гореизложеното, предмет на настоящото производство е подадената въззивна жалба от Д.В.К., чрез процесуален представител, срещу решение № 7 от 07.07.2011 година на Разградския окръжен съд, постановено по т. д. № 13/2011 година единствено в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Д.В.К. по чл. 74 от ТЗ срещу „СТАРИЯ ДЪБ - 97” ООД за отмяна на решението, взето на ОС на съдружниците, проведено на 18.11.2009 г. за избор на нов управител - Александър Миланов Александров.
Във въззивната жалба са инвокирани следните твърдяни основания за отмяна на процесното решение на ОС на съдружниците на дружеството - ответник, проведено на 18.11.2009г., както и са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, поради допуснати нарушения на материалниа и процесуален закон : ОС - Разград не е взел предвид депозираното по делото признание на иска, не е допусната тройна съдебно- графологична експертиза : подписите на сочените в жалбата съдружници под получените от тях покани и по отношение на някои от представените пълномощни за участие чрез представител в оспореното ОС не са положени от тях, съдружниците Зефкин Мехмедов и Ривзан Исуфов не са били в страната както при свикването, така и при провеждането на ОС, от което се извежда твърдяния извод за тяхното нередовно уведомяване и представителство, ОС е свикано от неоправомощени лица, не е спазена процедурата по чл. 138,ал.2 ТЗ, поканите, връчени при отказ, никога не са били връчвани и конкретно въззивникът никога не е бил търсен за получаване на покана, представляваните съдружници са ненадлежно представлявани тъй като пълномощните не са с нотариална заверка, не е спазен 14 - дневния срок за свикване на събрание от съдружници при непредприемане на действия в тази насока от управителя, ОС не е провеждано и не са вземани никакви решения, взетите решения противоречат на императивни норми на Дружествения договор и не е ясно кой съдружник за кого е гласувал и как е формиран кворума за взетите решения, протокола от Общото събрание не е подписан от всички съдружници. Моли за отмяна на обжалваното решение в посочената му част и постановяване на нова, с което се уважава искът по чл. 74 ТЗ. Претендира присъждане на разноски.
В отговор на въззивната жалба въззиваемата страна изразява становище за нейната неоснователност.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
На 18.11.2009 г. на ОС на съдружниците на „Стария дъб - 97” ООД, гР.Търговище, след освобождаване на въззивника Д.В.К. като управител за такъв е бил избран съдружникът Александър Миланов Александров.
Приети са писмени доказателства, че събранието е свикано на основание чл. 138, ал. 2 от ТЗ. Представена и приета от първоинстанционния съд като доказателство е молба от съдружниците Елена Христова Ангелова, Р. Иванов С. и Н.Х. Ю., всички притежаващи 93 дяла или 18.6 % от капитала на дружеството, отправена до управителя Д.К., получена от същия при условията на отказ на 16.10.2009 г. (л.106 от т.д. № 759/2009 г. ШОС). От приета по делото съдебно-графологична експертиза се установява автентичността на молбата, като начинът на връчване и обстоятелствата около това се подкрепят и от свидетелските показания (л.49-52 от т.д. № 13/20011 г. ОС - Разград). По възражението на въззивника, че не му е връчена молба за свикване на общо събрание, на която той да е отказал на 16.10.2009 г. /удостоверено с подписи на свидетели/ настоящата съдебна инстанция приема следното:
По аргумент от това, че е допустимо да се връчи покана за свикване на общо събрание на съдружник при отказ, с удостоверяване на отказа от свидетели /така решение № 104 от
10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 876/2010 г., I т. о./, въпреки че в дружествения договор от 26.01.2009 г. (л.42), като относим към разглеждания период да липса приетото в чл. 24, ал. 4 от настоящия дружествен договор в актуалната му редакция изрично разрешение по този въпрос, следва да се приеме, че е допустимо да се връчи при отказ и молба за свикване на извънредно общо събрание по смисъла на чл.138, ал. 2 от ТЗ.
В поканите до съдружниците за свикване на общото събрание от 18.11.2009 г. на осн. чл. 138, ал. 2 от ТЗ и чл. 23, ал. 2 вР. ал. 1 от дружествения договор, видно от частта, имаща характер на разписка, се установява, че връчването им е редовно.
Безспорно е установено, че една част от поканите са връчени на
01.11.2009 г., други на 02.11.2009 г., но при всички всички е налице спазването на императивния 2-седмичния срок по чл. 23, ал. 2 от дружествения договоР.
На събранието от 18.11.2009 г. са присъствали, видно от протокола от 18.11.2009 г. и от съставения присъствен списък - л. 110-11, 25 съдружника, представляващи общо повече от половината от капитала на дружеството, а именно 71.4 % от капитала. Деветнадесет от съдружниците са представлявани чрез изрични писмени пълномощни от пълномощник (л.53-71 от т.д. № 759/2009 г. ШОС), а шест - лично. На осн. чл. чл. 23, ал. 3 от дружествения договор събранието притежава необходимия кворум - повече от половината от всички съдружници на дружеството. От друга страна, според чл. 22, ал. 2 вР. ал. 1, т. 3 от дружествения договор решенията за освобождаване и избор на управител се вземат с мнозинство повече от половината от капитала. Обжалваните решения са взети единодушно, което прави несъстоятелно твърдението за неяснота как е гласувано. В тази връзка сочените във въззивната жалба доводи за неяснота и досежно дяловото участие на всеки от съдружниците също не се възприема от настоящата съдебна инстанция като основателно. По ненуждаещ се от тълкуване начин в актуалния към момента на процесното ОСС дружествен договор е посочено както разпределението на капитала, така и стойността на един дял. Съдът приема, че именно с оглед този фиксиран размер на дяловете на съдружниците са определени и съответни на закона и договора двата оспорени кворума - за проведеното събрание и по отношение на взетото решение.
По възражението на въззивника, че поканите за свикване на ОС не са получени надлежно от другите съдружници и /или е опорочено представителството им на събранието настоящата съдебна инстанция безпротиворечиво приема следното:
С иска по чл. 74 ТЗ ищецът, сега въззивник може допустимо да брани единствено свои членствени права, но не и такива на други съдружници. Поради това съдружникът не може успешно да се позовава на нарушения на свикването на ОСС, които не засягат негови членствени права, в т.ч. относно редовността на връчените покани до останалите съдружници, както и да релевира пороци в тяхното представителство на Общото събрание при неговото провеждане. Съдът съобразява в тази връзка факта, че тези съдружници не са встъпили като съищци в производството с оглед възможността, дадена им по силата на чл. 74, ал.З ТЗ. В горепосочения смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, обоснована с нормата на чл. 26 ал.2 ТПК, израз на която са например постановените от ВКС определения № 772 от
12.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 118/2011 г., I т. о.; определение № 677 от 20.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1165/2010 г., II т. о.
Неоснователно е твърдението на въззивника за опороченост на представителството с оглед липсата на нотариална заверка на подписите на пълномощните за участие в ОСС. Гласуването е станало при условията и по реда на чл. 137, ал.4 ТЗ и в съответствие с аналогичната разпоредба на дружествения договор като и в двете липсва изискване за нотариално удостоверяване на подписа. Идентичен е правният извод на съда досежно инвокираното основание за твърдяната незаконосъобразност на ОСС, отнасяща се до неподписването на протокола от проведеното Общо събрание от всички съдружници. В закона и в дружествения договор липсва подобно изискване, още по- малко - императивно такова, чието неспазване би могло да опорочи съставения протокол. Следователно, с подписването на протокола от председателя на ОСС и от избрания протоколчик са удовлетворени изискванията на закона досежно формата на протокола, от която произтича и неговата доказателствена стойност. С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че като валидно съставен, протоколът за ОСС от 18.11.2009г. като свидетелстващ документ, е породил своята материална доказателствена сила.
Ищецът -въззивник в настоящото производство, както пред първата инстанция, така и във въззивната си жалба, и в писмените си становища в хода на разглеждането й, неколкократно се позовава на направено признание на иска. Съдебният състав не успя да установи кога и в каква форма е направено това признание на иска, но дори то презумптивно да е налично, съдът приема разбирането в доктрината, че от това признание не следва задължението на съда да отмени решението. При иска по чл. 74 ТЗ силата на присъдено нещо се простира спрямо всички съдружници, затова управителят не може с признанието си относно релевираните в исковата си молба основания за отмяна да ангажира всички останали членове, които / както в настоящата правна хипотеза/ не са ищци в процеса, да ги обвърже и да предизвика отмяна на решението чрез признание на иска. Ето защо, независимо дали такова признание на предявения иск съществува или не, настоящата съдебна инстанция приема, че твърдените оплаквания за порочност на атакуваното решение на ОС трябва да се доказват на общо основание.
Предвид всичко гореизложено съдът приема жалбата за неоснователна, поради което решението в обжалваната част следва да се потвърди. Разноски не се претендират за настоящата инстанция, поради което и не следва такива да бъдат присъдени в полза на въззиваемото дружество.
Водим от горното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 от 07.07.2011 г. на Разградския окръжен съд по т. д. № 13/2011 г. в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен
касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: