Р Е Ш Е Н И Е

№……………/гр.Варна, ........................

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 09.12.2014 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА АНЕТА БРАТАНОВА

при секретаря Д.Чипева като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.дело № 588/2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от M. K. ЕООД гр. К. – в открито производство по несъстоятелност против решение № 21/30.06.2014 г. по т.д.№ 86/2013 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на въззивника по реда на чл.694 ТЗ против Р. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и е допустима.

Въззиваемата страна Р. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД гр.София с писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба, като същевременно изразява становище за нередовност на сезиращата искова молба. Поддържа се и недопустимост на съдебното решение като се моли доводите в тази насока да бъдат служебно преценени от въззивния съд, с оглед решението да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено. При извод за наличие на допустимост се моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РОС е образувано по предявени отрицателни обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ за установяване несъществуването на парични вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност на „M. K.” ЕООД – Варна по т. д. № 44/2013 год. по описа на ОС – Разград с кредитор Р. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД. Предявените вземания са включени в списъка на приетите вземания от синдика, респ. срещу същия е подадено възражение от ищеца – длъжник с правно основание чл. 692, ал.2 ТЗ. Последното е оставено без уважение с определение на съда по несъстоятелност № 263/22.11.2013 год. по т.д. № 44/2013 год. Определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал.4 ТЗ е обявено в ТР на 25.11.2013 год. Разглежданата искова молба е предявена в срока по чл. 694, ал.1, изр.1 ТЗ. С оглед на изложеното, исковата претенция е предявена при спазване на особените процесуални изисквания, предвидени в специалния закон – чл. 694 ТЗ.

Приетите в производството по несъстоятелност вземания на кредитора Р. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД произтичат от 2 броя договори за банков кредит с дата 25.06.2008 год. с кредитополучател „Ф. – ФА” ЕООД. Длъжникът „M. K.” ЕООД /предишно наименование „Ф. – ФФ” ЕООД/ има качеството на солидарно задължено лице – съдлъжник по кредитния дълг.

Вземанията на кредитора са предявени в развили се преди откриване на производството по несъстоятелност заповедни производства - предмет на ч.гр.д.№ 2185/2013 год. по описа на РС – Русе, VII състав и ч.гр.д.№ 2177/2013 год. по описа на РС – Русе, VI състав. Дългът е обективиран в издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листи, визиращи длъжника като солидарно задължено лице.

Не се спори между страните, че след възражение на солидарно задължените лица, кредиторът Р. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД е предявил установителни претенции с правно основание чл. 422 ГПК – предмет на т.д.№ 163/2013 год. и т.д.№ 182/2013 год. по описа на ОС – Русе. Не се спори и досежно обстоятелството, че с изрични молби от 09.10.2013 год. /л. 28 и л.31 от настоящото дело/ солидарният длъжник „M. K.” ЕООД /предишно наименование „Ф. – ФФ” ЕООД/ е оттеглил депозираните възражения. Като резултат от предприетото десезиране, с влезли в сила определения ОС – Русе е прекратил производствата по т.д..№ 163/2013 год. и т.д.№ 182/2013 год. по претенциите с правно основание чл. 422 ГПК.

Така установената фактическа обстановка, обуслява следните правни изводи: В производството по чл. 258 и следв. ГПК съдът следи служебно за допустимостта на постановения съдебен акт – чл. 269 ГПК.

Съдбата на заварените от несъстоятелноста производства с правно основание чл. 422 ГПК е разрешена чрез нормата на чл. 637 ТЗ. Производството следва да се спре. В случай, че кредиторът предяви вземането си и същото е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но е оспорено, производството по чл. 422 ГПК следва да се възобнови с участието на синдика, кредитора и лицето, подало възражение. На основание изричната норма на чл. 416 ГПК обаче предприетото от длъжника оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл.424 ГПК и чл. 439 ГПК. Извън изрично уредените способи, длъжникът няма право на друга съдебна защита.

Предявеното възражение на длъжника по чл. 692 ТЗ с дата 15.11.2013 год. и последващо предявеният иск с правно основание чл. 694 ТЗ целят отричането със сила на пресъдено нещо на вземане, обективирано в стабилизирани заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК. Оспорването на вземането по заповедта за изпълнение се основава на факти, които са били известни на ищеца и същият е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл.414 ГПК, вкл. тези факти не са от категорията на предвидените в чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили, новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства. Твърдят се пороци, които водят до изначална недължимост на вземането и имат правоизключващ характер като същите не могат да обосноват приложението на извънредните способи за защита на длъжника.

Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителните искове, предявени на посоченото основание се разглеждат от друг състав на съда по несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни предпоставки и преклузивен срок. Специалният закон регламентира още особени изисквания във връзка с внасянето на държавните такси, вкл. и относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановените решения. Извън горепосочените особености, производството по чл. 694 ТЗ съставлява общо, състезателно, исково производство. На посоченото основание, по отношение на същото важат всички общи изисквания за допустимост, вкл. и правилото за непререшаемост на спора за вземане, обективиран в стабилизирано изпълнително основание.

Вземането на кредитора следва да се третира като неоспоримо от длъжника при съобразяване на настъпилите след приемането на нормата на чл. 691 ТЗ изменения в процесуалния закон – ГПК /Обн. ДВ 59/2007 год./. Пропуснатата специална защита в заповедното производство заздравява актовете по него - заповедта за изпълнение и изпълнителния лист като се отрича възможността за оспорването им в исковото производство. Соченият принцип следва да намери приложение и по отношение защитата на длъжника срещу установени със стабилизирани заповеди за изпълнения предявени вземания на кредиторите.

С оглед на изложеното, съдът намира предявения иск за недопустим. Постановеното решение на РОС съставлява недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, ведно с прекратяване на производството по делото – чл. 270, ал.3, изр.1 ГПК. С оглед изхода от спора, решението на ОС – Разград следва да бъде потвърдено в частта за присъдените разноски в полза на ответника и следващата се държавна такса в полза на ОС – Разград.

На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 40 000 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.8 ГПК съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

С оглед дадените разрешения в Определение № 22 от 25.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 119/2012 г., I т. о. ищецът по иск с правно основание чл. 694 ТЗ дължи заплащането на държавна такса и при прекратяване на делото, поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 43 462, 86 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 21/30.06.2014 г. по т.д.№ 86/2013 г. по описа на Разградски окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 694 ТЗ.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените претенции с правно основание чл. 694 ТЗ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/30.06.2014 г. по т.д.№ 86/2013 г. по описа на Разградски окръжен съд в частта за присъдените разноски и държавна такса.

ОСЪЖДА „M. K.” ЕООД – в открито производство по несъстоятелност, ЕИК 117674638 със седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Цар Борис I” № 47 ДА ЗАПЛАТИ чрез масата на несъстоятелността в полза на „Р. /България/” ЕООД, ЕИК 831558413 сумата от 40 000 лева – разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА „M. K.” ЕООД – в открито производство по несъстоятелност, ЕИК 117674638 със седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Цар Борис I” № 47 ДА ЗАПЛАТИ чрез масата на несъстоятелността в полза на Апелативен съд – Варна сумата от 43 462, 86 лева- държавна такса за въззивно обжалване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: