Р Е Ш Е Н И Е № 68

Гр. Разград, 23. 06. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Емил Стоев

2. Светла Робева

при секретаря С. Л. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 101 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Пред ОС Разград е образувано в. гр. д. № 101/ 2015 г. по депозирана въззивна жалба от ЕТ „РД –Р. Д.” гр. Разград чрез пълномощник против Решение № 270/ 07.10.2013г., постановено по гр.д.№1060/2012г. по описа на РРС в частта, с която съдът е уважил предявените срещу него искове за установяване нищожност на заемен договор от 5.VІ.2000г. и Договор за ипотека от 6.VІ.2000г. В условията на алтернативност се иска обезсилване на решението в тези му части, поради недопустимост на постановения съдебен акт, респ. за отмяната му поради незаконосъобразност и необоснованост и постановяване на нов по съществото им съдебен акт, с който предявените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В предоставеният им по реда на чл.263 ГПК срок, ответните по жалбата страни са депозирали отговор, оспорващ основателността на въззивната жалба и насрещна жалба срещу Решение №270/ 07.10.2013г. по гр.д.№1060/2012г. в частта, с която съдът е отхвърлил исковете им за прогласяване нищожност на Пълномощно с рег.№3391/5.VІ.2000г. на нотариус В Т., с рег.№312 и р.-н на действие при РРС и за прогласяване нищожност на Договор за ипотека, сключен с нот.акт №191/6.VІ.2000г. по нот.д.№689/2000г. по опис на същия нотариус , на осн.чл.26, ал.1, пр.ІІІЗЗД - противоречие с добрите нрави, липса на основание и липса на съгласие, инвокирано в твърдяната нищожност на пълномощното, по силата на което са представлявани при сключване на сделката. Твърди се незаконосъобразност на решението в тези му части. Иска се тяхната отмяна и постановяване на ново такова, с което съдът да уважи предявените на посочените основания искове.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него от ЕТ „РД –Р. Д.”, разгледана по същество се явява основателна, а насрещната въззивна жалба от В.М. и Б.М. е неоснователна.

На 05. 06. 2000 г. / изписано в договора, поради техническа грешка 2001 г./ е сключен договор за заем между ответниците ЕТ „РД-Р. Д.” и К.Б. Л., според който първия ответник е предал на Л. сумата 1 500 германски марки за срок от един месец с месечна лихва от 10 %. Уговорено е, че при неплащане на месечната лихва, договорът се продължава с още един месец, но не повече от шест месеца. За обезпечаване на дадената в заем сума, ищците В.М. и Б.М. с нот. акт № 191, т. ІІ, рег. № 3414, дело № 689/ 2000 г. на нотариус В. Т. са учредили ипотека в полза на заемодателя върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Разград, Гараж № 3 на първи партерен етаж в жилищна сграда ЕПЖБ-4, построен върху държавна земя, кв. пл. 11 със застроена площ 24, 30 кв. м. , както и 2, 25 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото от 185, 39 кв. м. За сключването на договора за ипотека, ищците са упълномощили тяхната дъщеря К.Б. Л. с нотариално заверено пълномощно на 05. 06. 2000 г. да ги подписва и представлява пред нотариус В. Т. при ипотекирането на имот- гараж № 3, на първи партерен етаж в ж. к. „Освобождение” , ап. 10, бл. 10 в гр. Разград, като всички клаузи в пълномощното да се тълкуват разширително.

Необоснован е изложения довод от ищците, че сумата, предмет на договора за заем между К. Л. и ЕТ „РД-Р. Д.”, сключен на 05. 06. 2000 г. не е получена от Л.. В рамките на настоящото производство с това твърдение се цели да бъде преодоляна забраната за пререшаемост на правния спор, разрешен с влязло в сила решение. С Решение № 181/ 15. 04. 2003 г. по гр. д. № 340/ 2002 г. по описа на РС Разград е прието, че Л. е получила 1500 германски марки и е осъдена да върне равностойността им - 1500 лева на ЕТ „РД-Р. Д.”. С оглед на това, този довод е преклудиран от силата на пресъдено нещо, съгл. чл. 297 от ГПК, което създава влязлото в сила решение по отношение на същото спорно материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото между Л. и ЕТ „РД-Р. Д.”.

Въззивната инстанция приема, че е недоказано изложеното от ищците твърдение, че договора за заем е нищожен, поради противоречието му със закона – чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от Закона за банките /отм./. Твърдят, че ответникът ЕТ „РД-Р. Д.” към момента на сключване на договора е извършвал в нарушение на закона банкова дейност, отпускайки заеми за една година на 22 различни лица, без да има за това надлежен лиценз. Като доказателство е изискано и приложено сл. д. № 195/ 02 г. на ОСС-Разград. В същото следствено дело са събрани като доказателства 22 писмени договора за заем, сключени през 2000 г. между ЕТ „РД-Р. Д.” и различни физически лица. Договорът за заем е уреден в чл. 240 ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. В случая, от приложените по следственото дело писмени договори за заем не може да се установи фактическото предаване на сумите, предмет на договорите, т. е. наличието на валидно сключени договори за заем. Събраните в същото наказателно производство гласни доказателства не могат да бъдат ценени като доказателство в гражданския процес, тъй като не са допустими по ГПК доказателства. Представляват свидетелски показания в писмена форма. Свидетелски показания са показанията дадени пред съд - чл. 163, ал. 1 ГПК. В предмета на доказване, предвид изложеното твърдение от ищците, влиза установяването на системност на извършване на множество сделки, които по своите характеристики представляват банкови сделки. По настоящото дело не са налице доказателства за упражнявана от ответника банкова дейност в нарушение на чл. 1, ал. 4 от ЗБ /отм./ към момента на сключване на процесния договор за заем. Сам по себе си последния не противоречи на закона. Договорът за заем е уреден от закона и физическите лица могат свободно да влизат в такова правоотношение, включително да уговарят лихва. Предвид изложеното, предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. След като договорът за заем не е нищожен, не е нищожен и акцесорния договор за ипотека, сключен с нот. акт № 191, т. ІІ, рег. № 3414, дело № 689/ 2000 г. на нотариус В. Т., поради нищожност на главното задължение.

Предвид изложеното, решението на районния съд в тези обжалвани части следва да бъде отменено и да бъде постановено друго в посочения по-горе смисъл.

В останалата обжалвана от В.М. и Б.М. част, решението на районния съд е обосновано и законосъобразно. Неоснователно е твърдението на ищците за нищожност на упълномощителната сделка с нотариално заверено пълномощно на 05. 06. 2000 г. , за упълномощаване на К. Л. за учредяване на договорна ипотека върху гараж № 3, предмет на пълномощното и договора за ипотека. Приема се в съдебната практика, че за да е налице валидно учредена представителна власт /с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД/ за пълномощника да се разпорежда с имуществото на представлявания, е достатъчно в пълномощното да е вписано конкретното разпоредително действие, което ще се извърши, без да е нужно да се възпроизвеждат съществените елементи на сделката, чието сключване ще се осъществи чрез упълномощения. В случая, в пълномощно се съдържа изявление на упълномощителите, относно разпоредителното действие, за което дават представителната власт, както и имота, предмет на разпореждането. Изрично са декларирали всички клаузи в пълномощното да се тълкуват разширително в полза на упълномощеното лице. Съществените елементи на разпоредителната сделка, за чието сключване е учредена представителна власт не съставляват задължителен реквизит на пълномощното, след като законът не въвежда такива правила, относно съдържанието му. В пълномощното не се съдържат ограничения на представителната власт, а напротив, уговорено е клаузите му да се тълкуват разширително в полза на упълномощеното лице, поради което обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че не е налице соченото от ищците основание за нищожност на упълномощителната сделка. Изхождайки от разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, че договорите следва да се тълкуват съобразно действителната обща воля на страните, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че упълномощителната сделка и договора за заем са сключени на една и съща дата – 05. 06. 2000 г. , от което може да се направи извод, че представителна власт е учредената с оглед сключване на обезпечителната сделка във връзка с договора за заем и в този смисъл е било налице съгласие на упълномощителите за сключването й.

Необосновани са изложените от ищците доводи за нищожност на Договор за ипотека, сключен с нот. акт № 191, т. ІІ, рег. № 3414, дело № 689/ 2000 г. на нотариус В. Т.. Не са налице сочените от ищците пороци при сключването му- липса на основание, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие от страна ищците, поради нищожност на пълномощно рег. № 3391/ 05. 06. 2000 г. на нотариус В. Т., липса на тъждество на вземането на заемодателя по договора за заем от 05. 06. 2000 г. и вземането по договора за ипотека. Както бе изложено по-горе, съдът приема, че сключения между ЕТ „РД-Р. Д.” и К. Л. договор за заем от 05. 06. 2000 г. е действителен, породил е правни последици за страните, поради което и обезпечителната сделка, сключена с нот. акт за учредяване на договорна ипотека има своето основание за сключване. Предвид приетата от съда липса на порок, водещ до нищожност на упълномощителната сделка с пълномощно от 05. 06. 2000 г., не може да се приеме, че е налице липса на съгласие на ищците за учредяване на договорната ипотека. Не е налице и липса на тъждество между посоченото вземане в договора за заем и договора за ипотека. Предмет и на двата договора е предадена в заем сума в размер на 1500 германски марки. Неоснователно е и соченото от ищците противоречие на договора за ипотека с добрите нрави. Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави, е непротиворечива и е в смисъл, че "добрите нрави" по см. на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения. Във всеки конкретен случай с оглед на обстоятелствата се преценява поведението дали съставлява действие, което накърнява "добрите нрави". Не са изложени конкретни доводи от ищците за пороци при сключването на договора за ипотека, водещи до нищожността му на това основание. Подписаното от тях пълномощно с рег. № 3415/ 06. 06. 2000 г. , с което са упълномощили лицето Ниази Мехмед Шабан да се разпорежда чрез покупко-продажба със собствения им гараж № 3, по никакъв начин не рефлектира на действителността на договора за ипотека, поради което и не следва да се обсъжда. Соченото от ищците основание за нищожност на нотариалния акт за договорна ипотека е неоснователно. Забраната за извършване на банкова дейност без лиценз по ЗБ /отм./ не води до нищожност на нотариалното действие, а до нищожност на сделката, която противоречи на закона. Предвид изложеното, законосъобразно районния съд е отхвърлил е отхвърлил предявените искове и в тази част решението му следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от спора и на осн. чл. 78 от ГПК В.М. и Б.М. следва да заплатят на ЕТ „РД-Р. Д.” разноските по делото пред двете инстанции в размер общо на 835, 70 лв. , от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, 85, 70 лв. заплатена държавна такса за въззивната жалба, 550 лв. адв. възнаграждение, платено за защита пред районния съд.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 270 / 07.10.2013г., постановено по гр.д.№1060/ 2012г. по описа на РС Разград В ЧАСТТА, с която е прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, поради противоречие на Закона - чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от Закона за банките (ЗБ) (отм.) Договор за заем за сумата от 1 500 /хиляда и петстотин дойче марки/, сключен на 05.06.2000 г. между заемодателя ЕТ "РД-Р. Д.", ЕИК 826019898, със седалище и адрес на управление гр. Разград ул. „Неофит Рилски” №5, ап. 8, представляван от собственика Р. С. Д., ЕГН *********** и от друга страна заемателя К.Б. Л., ЕГН ********** от гр. Разград, ж. к. „Освобождение”, бл. 10, ап. 10 , В ЧАСТТА, с която е прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр.4 ЗЗД Договор за ипотека, обективиран в Нотариален акт № 191, т. ІІ, рег. № 3414, дело № 689/ 2000 г. на нотариус Виолета Т. от 06.06.2000 г., вписан в служба по вписванията при Районен съд - Разград, с вх. № 1267 от 06.06.2000 г., акт № 134, том І, дело 1417/2000 г., поради липса на основание предвид нищожността на договора за заем, който обезпечава и В ЧАСТТА, с която ЕТ "РД-Р. Д." е осъден да заплати на В.Т.М. и Б. Л.М. разноски по делото в размер на 6, 96 лв. , а по сметка на РС Разград сумата 171, 39 лв. за дължими държавна такси И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Т.М., ЕГН ********** и Б.Л.М., ЕГН ********** ***-Р. Д.", ЕИК 826019898, със седалище и адрес на управление гр. Разград ул. „Неофит Рилски” №5, ап. 8, представляван от собственика Р. С. Д., ЕГН *********** и К.Б. Л., ЕГН **********за прогласяване за нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, поради противоречие на Закона - чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от Закона за банките (ЗБ) (отм.) Договор за заем за сумата от 1 500 /хиляда и петстотин дойче марки/, сключен на 05.06.2000 г. между заемодателя ЕТ "РД-Р. Д.", ЕИК 826019898 представляван от собственика Р. С. Д., ЕГН *********** и от друга страна заемателя К.Б. Л., ЕГН **********, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Т.М., ЕГН ********** и Б.Л.М., ЕГН ********** ***-Р. Д.", ЕИК 826019898, със седалище и адрес на управление гр. Разград ул. „Неофит Рилски” №5, ап. 8, представляван от собственика Р. С. Д., ЕГН *********** и К.Б. Л., ЕГН ********** за прогласяване за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД Договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 191, т. ІІ, рег. № 3414, дело № 689/ 2000 г. на нотариус В Т. от 06.06.2000 г., вписан в служба по вписванията при Районен съд - Разград, с вх. № 1267 от 06.06.2000 г., акт № 134, том І, дело 1417/2000 г., поради липса на основание, предвид нищожността на договора за заем, който обезпечава, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.Т.М., ЕГН ********** и Б.Л.М., ЕГН ********** да заплатят на ЕТ "РД-Р. Д.", ЕИК 826019898, със седалище и адрес на управление гр. Разград ул. „Неофит Рилски” №5, ап. 8, представляван от собственика Р. С. Д., ЕГН *********** разноски по делото пред двете инстанции в размер на 835, 70 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270 / 07.10.2013г., постановено по гр.д.№1060/ 2012г. по описа на РС Разград в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ