РЕШЕНИЕ

          № 3 / 19.02.2016г., гр.Разград

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и осми януари, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

                                                                       СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Реджебова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 151 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.74 и сл. ЗОПДНПИ.

            Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от Пл.Д. – председател, е предявила искове против С.Г.Г., Г.П.К. и П.Г.П. за отнемане на имущество от тримата ответници в общ размер 409 991,53лв., както следва: от Г.К. – два жилищни имота, един лек автомобил, три суми, представляващи приход от продажба на МПС и три суми по банкови сметки; от С.Г. – 1/2ид.ч. от жилищен имот и пет суми по банкови сметки; От П.П. – 1/2ид.ч. от жилищен имот. Ищецът твърди, че с решение № 186 / 27.05.2015г. и решение № 187 / 27.05.2015г. КОНПИ е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Разград с вх. № УВ 401 / 25.02.2014г. за привличане в качеството на обвиняеми на С.Г. и Г.К. за престъпления, попадащи в обхвата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ. С протоколно определение от 3.04.2014г. е одобрено споразумение между същите и ОП Разград, с което е ангажирана наказателната им отговорност по съответния ред. По отношение на третия ответник П.П. ищецът е посочил, че същият е син на С.Г. и Г.К., а последните двама живеят на съпружески начала. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържа икономически анализ на доходите и разходите на ответниците в периода 2004г. – 2014г., както и данни за придобитото в същия период от тях имущество, при което Комисията е изложила твърдение за наличието на несъответствие в размер на 554 060,61лв. В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца, като след приключване на съдебното дирене същият изразява становище, че значителното несъответствие е в размер на 568 016,31лв., като алтернативно поддържа вариантите на размера, посочени от вещото лице: 612 258,30лв. и 532 714,77лв.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК e подаден писмен отговор от С.Г.Г., Г.П.К. и П.Г.П. ***,  с който оспорват предявеният иск. Твърдят, че за проверявания период Г.К. е живял и работил в Германия, при което е реализирал нетен доход в размер 220 256,31 евро или 430 783,30лв. С.Г. е била дарена от трети лица със сумите 25 000лв. и 15 000 евро. Освен това ответниците са отдавали под наем помещения срещу определен наем. С писмения отговор ответниците оспорват разходите за пътувания в чужбина на втория и третия ответници, като твърдят, че извършените такива са обичайните във връзка с упражняваната от Г.К. дейност, а П.П. е ходил на посещения при неговата баба и разходите са били изцяло за нейна сметка. В съдебно заседание поддържат становището си, като освен горните възражения твърдят, че стойността на недвижимия имот с идентификатор 61710.504.37.1 следва да бъде включена в имуществото с цената на продажбената сделка 5 000лв., а не по пазарна стойност 45 600лв. Излагат твърдения за дарена сума в размер 22 000 евро от трето лице, както и че извършените разходи за задгранични пътувания на Г.К. не следва да се изчисляват съобразно правилата на Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина. Считат, че при това положение не е доказано несъответствие между имуществото и доходите на ответниците над законово изискуемия размер от 250 000лв., предпоставящо отнемане на тяхното имущество.

     Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е образувала проверки срещу ответниците С.Г. и Г.К. по реда на чл.21 ал.2 ЗОПДНПИ с протоколи №№ ТД04ВА/УВ-5886/26.02.2014г. и ТД04ВА/УВ-5887/26.02.2014г., обхващащи периода от 26.02.2004г. до 26.02.2014г. В хода на проверките са извършени справки в Национална база данни "Население", Търговския регистър, АПИС-Регистър, ИКАР и ИС на ГД"Морска администрация". Изпратени са запитвания до ОД на МВР, сектор КАТ "Пътна полиция" по постоянен адрес на проверяваните лица, всички централни офиси на банки в страната, ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", ОД на МВР, сектор "КИАД", ТД на НАП и до Дирекция "Местни данъци и такси" към общината по постоянен адрес на ответниците. След приключване на проверките са постановени решение № 186 / 27.05.2015г. и решение № 187 / 27.05.2015г. КОНПИ, по силата на които е прието да се внесе искане в ОС Разград за отнемане в полза на държавата от Г.К., С.Г. и П.П. подробно описано имущество, за което не е установен законен източник.  

От значение при изясняване на фактическата страна на спора в неговата съдебна фаза е да се установи на първо място, дали първите двама ответници са привлечени като обвиняеми в извършване на някое от престъпленията, изброени в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ и дали третият ответник е свързано с първите двама лице, попадащо в хипотезата на чл.63 ал.2 т.3 от с.з. На второ място, следва да бъде установен размерът на доходите на ответниците в проверявания период и извършените от тях разходи за същото време, което ще доведе до изясняване на размера на техния нетен доход. На трето място, проверката на фактите следва да даде отговор за размера на придобитото от тях в същия период имущество. Разликата в тези две величини ще бъде в основата на правния анализ относно наличието или липсата на значително несъответствие по смисъла на § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ.

Във връзка с изясняване на първия правнозначим въпрос, от приложеното споразумение от 3.04.2014г. по НОХД № 119 / 2014г. на ОС Разград се установява, че Г.К. и С.Г. са били привлечени като обвиняеми, а впоследствие осъдени за извършени престъпления по чл.253 ал.4 в.в. с чл.26 ал.1 НК, като двамата са знаели, че сделките са извършени с имущество, придобито чрез тежки умишлени престъпления по чл.255 ал.3, чл.155 ал.5 т.3, чл.212 ал.1 в.в. с чл.26 ал.1 НК. При проверката, извършена от КОНПИ, е установено, потвърдено и от приложените по делото писмени справки от НБД"Население", че С.Г. и Г.К. са с едни и същи постоянни и настоящи адреси в гр.Разград. Двамата ответници живеят заедно на съпружески начала. От съвместното съжителство на Г.К. и С.Г. е роден техният син П.П., също ответник по делото, който в периода на проверката е бил непълнолетен.

На второ място, във връзка с изясняване на доходите на ответниците в проверявания период, ищецът е представил документация, свързана с данъчна и банкова информация, отнасяща се до същите. По делото са изготвени основно и допълнително заключения на назначената съдебно-икономическа експертиза, които съдът приема като установени от вещото лице стойности на придобитото имущество, реализираните от ответниците доходи и извършените от тях разходи. Установява се, че ответникът Г.К. е получил доходи в проверявания период от дейност в чужбина в размер на 21 178,28лв. Тази сума не се оспорва от страните, установен е законен източник – постъпила в ОП Разград информация от данъчна служба Хамбург, Германия за периода 2010 – 2012г., поради което съдът я приема за доказана. Ответникът претендира, че за проверявания период неговият чист доход от дейност в чужбина е в размер на 220 256,31 евро /с левова равностойност 430 783,30лв./, позовавайки се на представените по делото декларации за дължим данък в периода 2010 – 2013г., попълнени от същия и подадени пред данъчните служби в Германия и заключения на Финансова служба Хамбург – Ханза. Данъчните декларации са частни свидетелстващи документи и при извършеното оспорване на тяхното съдържание от насрещната страна, в тежест на ответниците е да докажат реалното съществуване на тези доходи, реализирани от законна дейност, което не е сторено. В заключенията на Финансова служба Хамбург – Ханза са отразени констатации на данъчните власти на тази държава относно размера на дължимите от ответника данъци съобразно подадените от Г.К. декларации. В същите обаче липсват изводи за установеност на реални доходи, което е от значение за предмета на доказване в настоящото съдебно производство. В този смисъл вещото лице в с.з. на 28.01.2016г. заявява, че декларираните данни, които формират размер от 220 256,31 евро /с направеното уточнение в с.з. за включване на декларирани данни и за 2013г./ не могат да се приемат за реално реализирани доходи, защото не може да се установи на каква основа се базират данните в декларациите и в заключенията на данъчните власти в Германия. Ответниците са поискали събиране на доказателства от германските данъчни служби чрез съдебна делегация по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001г. След получен отказ от замолената държава да изпълни съдебната поръчка, съдът е дал възможност на ответниците да посочат друг начин за събиране на доказателства за установяване на законен източник на претендираните доходи. Същите са представили известия от данъчните власти, от които отново не се установява реално реализиране на доходи. Представено е извлечение от банкова сметка, ***а средства към 28.08.2015г., т.е. извън проверявания период, се явява неотносимо към правния  спор. Що се отнася до представеното заключение на финансова ревизия, относими са изводите, изложени по-горе за липса на констатации за реално реализирани доходи. Освен това, в документа е отбелязано, че Г.К. е подал възражение по повод получените от него данъчни известия, което води до извод за висящност на образуваното в Германия данъчно производство и неустановеност дори на посочените в заключението на финансовата ревизия стойности на данъците и данъчните задължения. По отношение на наличните суми на ответниците в банкови сметки в България, вещото лице също изразява становище за липса на данни за произхода на тези средства, както и за липса на данни за прехвърляне на средствата от Германия в България. Липсват други доказателства, установяващи твърдения от тях факт, че откритите в българските банкови сметки средства са с произход доходите, реализирани в Германия. Предвид изложеното, съдът приема, че доходите на Г.К., за които има установен законен произход, са на стойност 21 178,28лв.

С.Г. е реализирала доходи от трудови правоотношения в размер на 3 165,06лв. и е получила обезщетения в размер на 6 467,49лв. Така общата стойност на реализираните доходи с установен законен произход на двамата ответници е в размер на 30 803,83лв.

Останалите източници на средства със законно установен произход вещото лице е определило, както следва: 5 300лв. от продажба на два от автомобилите Мерцедес С 200Д с рег. № *** и БМВ 520И с рег № ***. Средствата за придобиването им са законно установени, съобразно пазарната стойност на МПС към датите на отчуждаване, сравнени с установените по-горе законни доходи на двамата ответници. Експертът е установил заемни банкови средства и преведени суми от митническо управление в общ размер 8 546,10лв. По делото са представени два нотариално заверени договора за дарение от 5.02.2009г. и 13.01.2010г., неоспорени от страните, посредством които се установяват извършени дарения в полза на С.Г. в размер съответно 25 000лв. и 15 000 евро, или общият размер на даренията е 54 337,45лв. Съдът не приема твърдението на ответниците, че е налице дарение в размер 22 000 евро /левова равностойност 43 027,60лв./ от Р.С. – майка на отв.Г.К., в полза на ответниците П.П. и С.Г., извършено с цел закупуването на апартамент с адрес ***. Действително, в представения НА № 28 / 2.11.2010г. на нотариус с рег. № 291 с район на действие РС Разград е извършено отбелязване на изявление на представител на продавача, че е получил посочената сума по банков път чрез трето лице. Представена е цитираната в НА вносна бележка, от която се установява, че на продавача „Сес Комерс”ООД е преведена сумата 22 000 евро, като за вносител е отбелязано името на Р.С.. В съдебния процес обаче остана недоказано правното основание, на което последната е заплатила цената на недвижимия имот, което е било в тежест на ответниците. Предвид изложеното, твърдението за извършено дарение не следва да се кредитира и тази сума не следва да се включва във формиране на размера на имуществото с установен законен произход.

Представени са два договора за наем на обект – магазин № 16 в Търговски дом гр.Разград, сключени на 17.05.2011г. между С.Г. и ЕТ”Виктория” 2003г. и на 1.06.2012г. между С.Г. и „Катрин-75”ЕООД. Липсват обаче доказателства за размер на реално постъпили наемни плащания в полза на наемодателя именно по тези договори. Вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е установило постъпления в размер на 14 049,46лв. с основание наеми, но сумите са постъпили по сметката на Г.К., който не е страна по наемните договори, не е и собственик на този търговски обект. Двамата ответници не са съпрузи, поради което не може да се приеме и общност на придобитото от всеки от тях имущество. Липсват други доказателства, обосноваващи извод за законност на доход в горния размер. Съдът приема, че доходът в размер на 14 049,46лв. по банкова сметка *** *** с титуляр Г.К., е с неустановен произход.

В заключение се установява от съдебно-икономическата експертиза и приложените по делото писмени доказателства, че общият размер на доходите, приходите и финансиранията на Г.К. и С.Г.  за периода от 26.02.2004г. до 26.02.2014г., е 98 987,39лв.    

През проверявания период домакинството на ответниците се е състояло от три лица, като съгласно заключението на вещото лице, ползвало данните от НСИ, общата стойност на обичайните разходи за издръжка на домакинството на Г.К. и С.Г. възлизат в размер на 106 848,25лв. Разходите на двамата ответници във връзка с изплащане на публично-правни задължения възлизат в размер на 1 667,11лв.

Във връзка със задграничните пътувания на техния син – ответникът П.П., по делото се установява посредством свидетелските показания на Р.С. – майка на отв.Г.К., че същата живее и работи в Гърция от 1996г. и към настоящия момент. Докато бил непълнолетен, нейният внук П.П. й гостувал всяка година веднъж или два пъти. Разноските по транспорта и пребиваването му в Гърция поемала изцяло свидетелката. Предвид горното, съдът приема, че ищецът не е доказал разходи за домакинството на ответниците, свързани със задграничните пътувания на П.П., в размер 11 835,79 евро /левова равностойност 23 148,79лв./ за 2006г. и 6 213,75 евро /левова равностойност 12 153,04лв./ за 2010г. Тези разходи са включени в основното заключение на съдебно-икономическата експертиза досежно разходите на домакинството, но в допълнителното заключение е изготвен вариант с тяхното изключване, което съдът приема като кореспондиращо със събраните гласни доказателства. 

Вещото лице е определило размер на разходите за задгранични пътувания на Г.К. за целия проверяван период в общ размер на 87 263,28лв., като в с.з. пояснява, че размерът е определен на база Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно чл.1, с наредбата се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица, а съгласно чл.5 ал.1, командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед. В хода на съдебното производство не бе установено трудово или служебно правоотношение, по силата на което отв.Г.К. да е командирован в чужбина през проверявания период по силата на издадена заповед. Следователно, Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е неприложима при определяне на разходите, извършени от него при напускане на страната. Пътуванията не се оспорват от ответника, но същият оспорва размера на разходите. При това положение, в тежест на ищеца е да установи този размер като част от доказването на фактите по чл.77 ал.4 т.3 ЗОПДНПИ, което не е сторено. Съдът приема за недоказано твърдението за извършени разходи от Г.К. за задгранични пътувания в общ размер 87 263,28лв.

В обобщение, от установения от вещото лице в допълнителното заключение общ размер на разходите 195 778,64лв. /без разходите, свързани с пътуванията на П.П. до Гърция/, следва да се извадят 87 263,28лв., представляващи твърдените разходи за задгранични пътувания на Г.К.. Така общият размер на обичайни и извънредни разходи на домакинството на ответниците се определя на 108 515,36лв.

При това положение, нетният доход на ответниците в проверявания период, изчислен съобразно изискването на § 1 т.5 ДР ЗОПДНПИ, се явява с отрицателен резултат: от доходите в размер на 98 987,39лв. се изваждат разходите в размер на 108 515,36лв. и се получава стойност на нетния доход -9 527,97лв.    

 

Третият въпрос, който е от значение за решаването на спора, е установяването на имуществото на тримата ответници, живущи в общото домакинство. В хода на проверката, извършена от КОНПИ, АВ е предоставила на проверяващия орган преписи на нотариални актове №№ 26 /6.02.2009г., 28 /2.11.2010г., 64 / 2.08.2011г., 123 / 18.08.2011г., всички изготвени от нотариуси с район на действие РС Разград. Изготвено е и заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът приема изцяло, като изготвено от лице в кръга на неговите компетенции, оглед на недвижимите имоти и прилагане на метода на амортизираната възстановителна стойност и сравнителен метод, а възражението на ответниците за необоснованост на направените изводи счита за неоснователно. От нотариалните актове и заключението на вещото лице се установява, че С.Г. е придобила чрез договор за покупко-продажба недвижим имот в гр.Разград, представляващ търговски обект – магазин № 16, находящ се на първия етаж от триетажна обществена сграда със стопанско предназначение „Търговски дом”, за сумата 16 358,30лв. Имотът е отнет в полза на държавата на основание чл.253 ал.6 НК, с определението от 3.04.2014г., постановено по НОХД № 119 / 2014г. на РОС. Имотът не е оценен при изготвяне на съдебно-техническата експертиза, но продажбената цена не се оспорва от страните, поради което съдът я приема за установена и като пазарна стойност на имота. Същата е използвана от съдебно-икономическата експертиза при преценката за размера на имуществото на ответниците.

На 2.11.2010г. П.П. и С.Г. са придобили в съсобственост при равни права по 1/2ид.ч. собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1.12, с предназначение жилище, апартамент с адрес ***, за сумата 43 028,26лв. /левова равностойност на 22 000 евро/, при пазарна стойност към момента на придобиването 75 200лв. На 2.08.2011г. Г.К. е придобил  собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1.11, с предназначение жилище, апартамент с адрес ***, за сумата 42 000лв., при пазарна стойност към момента на придобиване 68 400лв. Възражението на ответниците във връзка с оценката на двата имота – апартаменти 11 и 12 на адрес гр.Разград, ул.”Каймакчалан” № 2а, ет.4, е, че пазарната стойност е тази, отразена в нотариалните актове, а не изчислената от вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Във връзка с приложението на чл.69 ЗОПДНПИ съдът намира следното: ал.1 въвежда принципа, че имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване. Систематическото място на ал.1, сравнена с ал.2, налага извод за нейния приоритет. Формулировката в ал.2 за установяване на недействителност на цената, посочена в документа за собственост, съответно липсата на цена, следва да се тълкува в посока липса на действителна цена в документа за собственост, тъй като за целите на производството законът определя да се ползва именно действителната пазарната стойност на имотите /по аргумент от ал.1/. При определяне на несъответствието между имуществото и нетния доход на проверяваните лица от значение е пазарната стойност на имотите към момента на тяхното придобиване. Това се налага, тъй като 10-годишният период на проверка е продължителен и е необходима реалност на съотношението между доход и имущество. Предвид изложеното, съдът приема, че с придобиването на двата апартамента, имуществото на ответниците се е увеличило с тяхната пазарна стойност – 75 200лв. и 68 400лв.

На 18.08.2011г. Г.К. е придобил чрез покупко-продажба от своя баща П.К. собствеността върху недвижим имот ***, представляващ жилищна еднофамилна, едноетажна сграда с идентификатор 61710.504.37.1, за сумата 5 000лв. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава цената на продажбената сделка като достоверната такава, въпреки даденото от в.л. заключение за пазарна стойност на имота 45 600лв. Предвид принципа, че предметът на съдебното производство и неговото доказване се движи в рамките, определени от ищеца, при оценка на придобитото имущество следва да се приеме стойността 5 000лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

От представеното писмо рег. № 20125 / 26.03.2014г. и писмо рег. № 19427 / 24.03.2014г. на директора на ОДМВР Разград, справка в централна база на КАТ, договори за покупко-продажба, както и от заключението на назначената съдебна автотехническа оценителна експертиза, която съдът приема изцяло, като изготвена от вещото лице след запознаване с материалите по делото, се установява, че през проверявания период ответникът Г.К. е придобил по възмезден начин пет леки автомобила. Мерцедес С 200Д с рег. № *** е придобит от ответника на 5.04.2002г., който го е продал на 23.11.2007г. за сумата 500лв. Пазарната стойност на автомобила към датата на отчуждаване е 2 500 лв. Л.а. БМВ 520И с рег № *** е придобит от Г.К. на 6.01.2003г. и е продаден от същия на 29.03.2007г. за сумата 200лв., при пазарна стойност към момента на отчуждаването 2 800лв. Л.а. БМВ 525ТДС с рег. № *** е закупен от същия ответник на 23.02.2007г. за сумата 5 750 евро /левова равностойност 11 246,02лв./ и е продаден на 8.04.2009г. за сумата 500лв., при пазарна стойност към момента на отчуждаване 7 500лв. Л.а. Мерцедес Ц180 с рег. № *** е закупен от Г. К. на 25.08.2007г. за сумата 500 евро /левова равностойност 977,92лв./. Към момента на закупуване пазарната стойност на автомобила е 4 800лв. Не се спори, че към настоящия момент стойността на автомобила е 2 500лв. Л.а. БМВ 530Д с рег. № *** е закупен от ответника 21.05.2008г. за сумата 14 000 евро /левова равностойност 27 381,62лв./ и е отчужден на 20.11.2009г. за сумата 2 000лв., при пазарна стойност към момента на отчуждаване 24 300лв.

С.Г. е придобила на 25.04.2007г. чрез покупко-продажба лек автомобил Фолксваген пасат с рег. № *** за сумата 500 евро /левова равностойност 977,92лв./. На 2.07.2007г. същата се е разпоредила с лекия автомобил за сумата 2 000лв., при пазарна стойност, непроменена към момента на придобиване и отчуждаване, в размер на 2 500лв. Направените по-горе изводи относно тълкуването на чл.69 ал.1 ЗОПДНПИ са приложими и за придобитите от двамата ответници движими вещи с разликата, че за отчуждените МПС следва да се приложи пазарната стойност към момента на отчуждаването, защото имуществото на ответниците се е увеличило след продажбата им с тяхната действителна стойност.

Общо за цялото домакинство съдът приема, че имуществото, състоящо се от придобитите недвижими имоти и моторни превозни средства от тримата ответници, е в размер 210 885,94лв. Този размер е изчислен от вещото лице в представеното допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза. Същото се различава от основното /определящо обща стойност на движимо и недвижимо имущество в размер на 255 127,64лв. – сбор от стойностите на трите таблици № 11/, с включването на придобития в собственост магазин № 16, находящ се на първия етаж от триетажна обществена сграда със стопанско предназначение „Търговски дом”, на стойност 16 358,30лв. и намаляване на стойността на придобития недвижим имот ***, от 45 600лв. на 5 000лв.

В основното заключение на съдебно-икономическата експертиза е направен извод въз основа на проверената по делото банкова документация, че внесените суми от Г.К. и С.Г. по техни банкови сметки в лева и евро, без установен законен източник, възлизат на обща стойност 206 107,01лв., от които 90 906,94лв. внесени по влогове с титуляр Г.К., а останалата част до 206 107,01лв. са внесени по сметки с титуляр С.Г.. Открити са и други суми, внесени по банковите сметки, без установен конкретен източник и начислени върху тях лихви, в общ размер 18 930,57лв.

В обобщение, съдът приема, че стойността на цялото имущество на Г.К., С.Г. и П.П. възлиза на 435 923,52лв., установено с допълнителното заключение на вещото лице, което съдът кредитира след направените корекции относно включването на стойността на придобития магазин и намаляването на стойността на недвижимия имот ***, обсъдени по-горе.

При това положение, несъответствието по смисъла на § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ се равнява на 445 451,49лв. и представлява разликата между имуществото на стойност 435 923,52лв. и нетния доход с отрицателна стойност  -9 527,97лв.

Въз основа на горното, по несъмнен начин в съдебното производство се установява, че: ответниците Г.К. и С.Г. са осъдени за престъпления по чл.253 НК, а ответникът П.П. е техен син, непълнолетен през време на проверявания период; имущество на тримата възлиза на 435 923,52лв., нетният им доход е в размер на -9 527,97лв. и несъответствието между нетния доход и имуществото се определя на стойност 445 451,49лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим, като предшестван от две решения №№ 186 и 187 от 27.05.2015г. на КОНПИ, постановени по реда на чл.61 ал.2 т.2 ЗОПДНПИ, след приключване на проверки, инициирани с протоколи №№ ТД04ВА/УВ-5886/26.02.2014г. и ТД04ВА/УВ-5887/26.02.2014г.

По същество искът е частично основателен. По новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, на доказване подлежи кумулативното наличие на две предпоставки, съгласно разпоредбата на чл.77 ал.4 т.2 и 3: установяването на наказателноправната предпоставка по чл.22 от с.з., като е достатъчно ответникът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по изрично изброените в разпоредбата текстове от НК, както и констатиране на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица. За разлика от отменения ЗОПДИППД, новият ЗОПДНПИ не предпоставя отнемането на имуществото от връзката на придобиването му с установената в наказателното производство престъпна дейност на проверявания. В този смисъл съдът отчита погрешно даденото указание при разпределяне на доказателствената тежест с доклада по реда на чл.146 ГПК за доказване на причинна връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. В новия ЗОПДНПИ престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от комисията, като впоследствие подлежащите на изследване предпоставки за отнемането на имущество не са във връзка с наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на гражданското производство по отнемане на незаконно придобито имущество. Разликата в двата закона личи и от заглавията им, като на отнемане по стария закон подлежи имущество, придобито от престъпна дейност, а по новия – незаконно придобито имущество.

По отношение на първата предпоставка, съдържаща се в чл.77 ал.4 т.2 ЗОПДНПИ, се установява, че срещу Г.К. и С.Г. е било образувано наказателно производство, завършило с одобряване на споразумение, по силата на което двамата са осъдени за извършени престъпления по чл.253 НК, които попадат в хипотезата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ. Следователно, за тях е изпълнена наказателноправната предпоставка, изискуема съгласно чл.77 ал.4 т.2 от с.з. П.П., който е техен син и е бил непълнолетен в проверявания период, е свързано с тях лице по смисъла на § 1 т.9 ДР ЗОПДНПИ и съгласно чл.62 ал.2 т.3 от с.з. придобитото от него имущество също е обект на проверка от КОНПИ и предмет на иска по чл.74 ЗОПДНПИ.

Доказано е и наличието на значително несъответствие в имуществото на тримата ответници, съгласно изискването на чл.77 ал.4 т.3 ЗОПДНПИ. За такова се приема несъответствието между имуществото и нетния доход, надвишаващо 250 000лв. за целия проверяван период, по смисъла на § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ. В разглеждания случай, констатираното несъответствие е в размер на 445 451,49лв., с което е изпълнена и втората предпоставка, обуславяща отнемането на имуществото на ответниците.    

След установяване на горните две условия, в съдебния процес следва да се изясни видът и стойността на придобитото имуществото от ответниците през проверявания период, който в случая е от 26.02.2004 г. до 26.02.2014г. Незаконно по смисъла на ЗОПДНПИ е имуществото, за което не е установен законен източник (чл.1, ал.2 от закона), като законни са конституционно признатите и законово регламентирани източници. В съответствие с чл.62 ЗОПДНПИ, в настоящото производство подлежи на установяване законният източник на всяко отделно имущество, претендирано от държавата за отнемане и преценката за отнемане следва да бъде направена конкретно.

 Автомобилите Мерцедес С 200Д с рег. № *** и БМВ 520И с рег № *** са придобити със законно установени средства, констатирано със заключението на съдебно-икономическата експертиза. Вещото лице обосновава своя извод, съобразно пазарната стойност на двете МПС към датите на отчуждаване, сравнени с установените законни доходи на двамата ответници Г.К. и С.Г.. По отношение на тези две движими вещи няма искане за отнемане.

Г.К. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1.11, с предназначение жилище, апартамент с адрес ***, за сумата 42 000лв., при пазарна стойност към момента на придобиване 68 400лв. Същият е придобил и собствеността върху недвижим имот ***, представляващ жилищна еднофамилна, едноетажна сграда с идентификатор 61710.504.37.1, за сумата 5 000лв. За средствата за закупуване на двата имота не са открити законни източници, поради което същите подлежат на отнемане.

Не е установен законен източник за придобиването на л.а. Мерцедес Ц180 с рег. № ***, който е закупен от Г. К. на 25.08.2007г. за сумата 500 евро /левова равностойност 977,92лв./. Към момента на закупуване пазарната стойност на автомобила е 4800лв. С решението същият следва да бъде отнет в полза на държавата на основание чл.62 ЗОПДНПИ. Извод за липсата на законен източник за придобиване се налага и за л.а. БМВ 525ТДС с рег. № *** и л.а. БМВ 530Д с рег. № ***, собственост на същия ответник. Двата автомобила са продадени на трети лица, поради което и на основание чл.72 ЗОПДНПИ следва да се отнеме паричната им равностойност. Л.а. БМВ 525ТДС с рег. № *** е продаден на 8.04.2009г. за сумата 500лв., при пазарна стойност към момента на отчуждаване 7 500лв. Ищецът е поискал отнемане в полза на държавата на сумата 3 500лв. Л.а. БМВ 530Д с рег. № *** е отчужден на 20.11.2009г. за сумата 2 000лв., при пазарна стойност към момента на отчуждаване 24 300лв. Ищецът е поискал отнемане на сумата 7 000лв. Отнемането на паричните равностойности намира правното си основание в чл.63 ал.1 ЗОПДНПИ, като равностойността се определя към момента на предявяване на иска. Оценката на вещото лице по автотехническата експертиза е към момента на отчуждаване, но доколкото стойностите в исковата молба не са оспорени и са по-ниски от определените от вещото лице към момента на отчуждаването, съдът ги възприема.  Незаконно придобито имущество са и наличните парични средства по банковите сметки на първия ответник, предвид липсата на установен законен източник. Така, следва да бъде отнета сумата 14 049,46лв. и 3 903лв. /общо 17 952,46лв./, като попадаща във внесените по банкови сметки без доказан конкретен източник суми в общ размер 18 930,57лв. Претенцията за отнемане на сумата 91 061,17лв. от Г.К., представляваща внесена сума по спестовен влог в „Банка Пиреос България”АД е основателна до размера 90 906,94лв., установен със заключението на съдебно-икономическата експертиза, а над този размер до първоначално предявения такъв от 91 061,17лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен, поради липса на придобити средства над размера  90 906,94лв.

В исковата молба се съдържа претенцията за отнемане в полза на държавата от Г.К. на сумата 2 000 лв., представляваща приход от продажба на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ***. Установено е от доказателствата по делото, че автомобилът е придобит и е бил собственост на С.Г., която се е разпоредила с него на 2.07.2007г. Двамата ответници не са сключвали брак, за придобитите от всеки от  тях имущества, вкл. и средствата след отчуждаване на МПС, не е приложим режимът на СИО. Предвид изричното искане за отнемане на сумата, получена от продажбата на автомобила, от Г.К., който не е бил негов собственик, претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С.Г. и П.П. са съсобственици с равни права на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1.12, с предназначение жилище, апартамент с адрес ***, за сумата 43 028,26лв., при пазарна стойност към момента на придобиването 75 200лв. За средствата за закупуване на имота не е доказан законен източник, поради което подлежи на отнемане в полза на държавата по 1/2ид.ч. от същия от всеки от двамата ответници.

При липса на установени законни източници на внесени средства в размер 606,31лв. и 19 558,30лв. по срочен депозит в Банка”ДСК”ЕАД с титуляр С.Г., същите подлежат на отнемане, ведно с начислените законни лихви върху втората сума в размер на 140,45лв.

Същият извод се налага и по отношение на сумата 95 487,53лв., представляваща внесена сума по банкова сметка *** „ОББ”ЕАД с титуляр С.Г., ведно с начислената лихва върху същата сума, в размер на 225,31лв.

Ответниците следва да заплатят на основание чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ по сметка на ОС Разград държавна такса в размер на 16 313,49лв., съобразно уважената част от исковете, която е 407 837,30лв. /целият в размер 409 991,53лв./. 

Всяка от страните претендира присъждане на направените в процеса деловодни разноски. Ищецът е внесъл такса за обнародване на съобщение в ДВ в размер на 160лв., внесъл е депозити за вещи лица по съдебно-техническата експертиза в размер на 400лв., по съдебната автотехническа експертиза в размер на 250лв. и по съдебно-икономическата експертиза в размер на 600лв. Общият размер на извършените от ищеца деловодни разноски е 1410лв. С оглед уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 ГПК в.в. с чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 1402,59лв.

Ответниците са внесли депозит за превод на съдебни книжа в размер на 90лв. и са платили възнаграждение на представляващия ги адвокат в размер на 4 500лв. Общият размер на сторените деловодни разноски е 4 590лв. Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78 ал.3 ГПК в.в. с чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях  разноски в размер на 24,12лв.

Водим от горното, съдът 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                            

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТНЕМА в полза на държавата, представлявана от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, с адрес за призоваване гр.Варна, ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1, представлявана от Председателя П. Д., следното имущество, собственост на Г.П.К., ЕГН **********,***:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1.11, с предназначение жилище, апартамент с адрес ***, попадащ в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1, построена в поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366, със застроена площ 87,95кв.м., брой нива на обекта: 1, състоящ се от дневна, столова с кухненски бокс, две спални, сервизни помещения – баня и тоалетна с преддверие за пералня, два коридора и един общ балкон на западната спалня, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж обект с идентификатор 61710.505.2366.1.12, под обекта обект с идентификатор 61710.505.2366.1.6, над обекта обект с идентификатор 61710.505.2366.1.16, ведно с прилежащото му избено помещение № 11, с полезна площ 2,72кв.м., при граници на избеното помещение: от север – бетонна стена, от юг – избено помещение № 12, от запад – коридор и отгоре – магазини от приземен етаж на сградата, ведно с 2,78% идеални части от общите части на сградата, равни на 12,01кв.м. и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и 17,38/626 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, с площ 626кв.м., а по документ за собственост 625кв.м., находящ се в ***, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, придобит с НА № 64, т.6, рег № 5631, дело № 461 от 2.08.2011г. за сумата 42 000лв., при пазарна стойност към момента на придобиване 68 400лв., на основание чл.62 ЗОПДНПИ;

- недвижим имот ***, представляващ жилищна еднофамилна, едноетажна сграда с идентификатор 61710.504.37.1, със застроена площ 80кв.м. и приземен етаж от 80кв.м., построена в поземлен имот – общинско дворно място с площ 348кв.м. с идентификатор 61710.504.37, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, при съседи: обекти с идентификатори 61710.504.34, 61710.504.36, 61710.504.41, 61710.504.40, 61710.504.39, 61710.504.38, придобит с НА № 123, т.2, рег № 5068, дело № 278 от 18.08.2011г. за сумата 5 000лв., на основание чл.62 ЗОПДНПИ;

- лек автомобил Мерцедес, модел Ц 180, рег. № ***, рама WDB2020181А058253, двигател 11192010035569, придобит на 25.08.2007г. за сумата 500 евро /левова равностойност 977,92лв./, при пазарна стойност към момента на придобиване 4 800лв., а към настоящия момент - 2 500лв., на основание чл.62 ЗОПДНПИ;

- сумата 3 500лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил БМВ 525ТДС с рег. № ***, рама WBADF81020BT02873, на основание чл.72 ЗОПДНПИ;

- сумата 7 000лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил БМВ 530Д с рег. № ***, рама WBANC71030B140260, на основание чл.72 ЗОПДНПИ;

- сумата 14 049,46лв., представляваща облага от незаконно придобито имущество по банкова сметка *** *** с титуляр Г.П.К., на основание чл.62 ЗОПДНПИ;

- сумата 3 903лв., представляваща внесена сума от трето лице без установен законен източник, на основание чл.62 ЗОПДНПИ;

- сумата 90 906,94лв., представляваща внесена сума по спестовен влог с IBAN ***иреос България АД, с титуляр Г.П.К., на основание чл.62 ЗОПДНПИ, като отхвърля иска над този размер до първоначално предявения такъв от 91 061,17лв., като неоснователен;

Отхвърля иска на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на основание чл.72 ЗОПДНПИ от Г.П.К. на сумата 2 000лв., представляваща приход от продажбата на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ***, рама WVWZZZ31ZLE194408.

 ОТНЕМА в полза на държавата, представлявана от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, следното имущество, собственост на С.Г.Г., ЕГН **********,***:

- 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1.12, с предназначение жилище, апартамент с адрес ***, попадащ в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1, построена в поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366, със застроена площ 91,67кв.м., брой нива на обекта: 1, състоящ се от дневна, две спални, кухня, сервизно помещение – баня и тоалетна в едно общо помещение, перално помещение, коридор и един балкон – общ за дневната е едната спалня, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж обекти с идентификатори 61710.505.2366.1.13 и 61710.505.2366.1.11, под обекта обект с идентификатор 61710.505.2366.1.7, над обекта обект с идентификатор 61710.505.2366.1.17, ведно с прилежащото му избено помещение /склад/ № 12, с полезна площ 2,64кв.м., при граници на избеното помещение: от север – избено помещение № 11, от юг – паркомясто, от изток – избено помещение № 1 и отгоре – магазин от приземен етаж на сградата, ведно с 3,07% идеални части от общите части на сградата, равни на 13,23кв.м. и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и 19,19/626 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, с площ 626кв.м., а по документ за собственост 625кв.м., находящ се в гр.Разград, ул.”Каймакчалан” № 2а, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, придобит с НА № 28, т.5, рег № 6285, дело № 469 от 2.11.2010г. за сумата 43 028,26лв., при пазарна стойност към момента на придобиването 75 200лв., на основание чл.62 ЗОПДНПИ;

- сумата 606,31лв., представляваща внесени средства без установен законен източник по срочен депозит № *** в евро в Банка ДСК ЕАД с титуляр С.Г.Г., на основание чл.62 ЗОПДНПИ;

- сумата 19 558,30лв., представляваща внесени средства без установен законен източник по срочен депозит № *** в евро в Банка ДСК ЕАД с титуляр С.Г.Г., на основание чл.62 ЗОПДНПИ;

- сумата 140,45лв., представляваща изплатени лихви по срочен депозит № *** в евро в Банка ДСК ЕАД с титуляр С.Г.Г., на основание чл.62 ЗОПДНПИ;

- сумата 95 487,53лв., представляваща внесени средства без установен законен източник по банкова сметка № *** в евро в ОББ ЕАД с титуляр С.Г.Г., на основание чл.62 ЗОПДНПИ;

- сумата 225,31лв., представляваща изплатени лихви по банкова сметка № *** в евро в ОББ ЕАД с титуляр С.Г.Г., на основание чл.62 ЗОПДНПИ;

ОТНЕМА в полза на държавата, представлявана от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, следното имущество, собственост на П.Г.П., ЕГН **********,***:

 - 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1.12, с предназначение жилище, апартамент с адрес ***, попадащ в сграда с идентификатор 61710.505.2366.1, построена в поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366, със застроена площ 91,67кв.м., брой нива на обекта: 1, състоящ се от дневна, две спални, кухня, сервизно помещение – баня и тоалетна в едно общо помещение, перално помещение, коридор и един балкон – общ за дневната е едната спалня, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж обекти с идентификатори 61710.505.2366.1.13 и 61710.505.2366.1.11, под обекта обект с идентификатор 61710.505.2366.1.7, над обекта обект с идентификатор 61710.505.2366.1.17, ведно с прилежащото му избено помещение /склад/ № 12, с полезна площ 2,64кв.м., при граници на избеното помещение: от север – избено помещение № 11, от юг – паркомясто, от изток – избено помещение № 1 и отгоре – магазин от приземен етаж на сградата, ведно с 3,07% идеални части от общите части на сградата, равни на 13,23кв.м. и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и 19,19/626 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, с площ 626кв.м., а по документ за собственост 625кв.м., находящ се в ***, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, придобит с НА № 28, т.5, рег № 6285, дело № 469 от 2.11.2010г. за сумата 43 028,26лв., при пазарна стойност към момента на придобиването 75 200лв., на основание чл.62 ЗОПДНПИ;

Осъжда Г.П.К., С.Г.Г. и П.Г.П. да заплатят по сметка на ОС Разград държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 16 313,49лв.

 Осъжда Г.П.К., С.Г.Г. и П.Г.П. да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество сумата 1402,59лв. за направените деловодни разноски.

Осъжда Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Г.П.К., С.Г.Г. и П.Г.П. сумата 24,12лв. за направените деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл.115 ал.2 ЗС ищецът следва да впише решението в СВ при РРС в шестмесечен срок от влизането му в сила.

           

ДГ                                                                   СЪДИЯ: