Р Е
Ш Е
Н И Е
№17 Разград
8. ІІІ.2016 Разградски окръжен
година Град
2016
съд
15.
ІІ. ПУБЛИЧНО
На Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Н. Реджебова ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА ГАНЕВА ДОРОТЕЯ
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2016 №16 в. гр.
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 294 във вр. с чл.253
и сл. ГПК.
С Решение №158/11. І .2016г., постановено по гр.д.№3294 по описа му за 2015г., в
производство по чл.290ГПК ВКС отменя
Решение №40/19.ІІІ.2015г. по
в.гр.д.№43/2015г., с което състав РОС обезсилва
постановеното по гр.д.№418/2014г.на РРС
Решение №378/24.ХІ.2014 и прекратява производството по делото поради
недопустимост на иска, предявен на осн.чл.53 ЗКИР от В. и И.М. ***, Д. и Я. Карагеоргиеви.
Въззивното производство е образувано по жалба на В. и И.М., подадена чрез процесуален представител по пълномощие-адв.С.
против Решение №378/24.ХІ.2014 по
гр.д.№418/2014 на РРС, с което искът им, предявен на осн.чл.
53, ал.2 ЗКИР(стар) срещу Община Разград, Д. и Я.
Карагеоргиеви е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Недоволни от така постановеното решение, ищците обжалват същото като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На релевираните основания, молят
за неговата отмяна и за постановяване на решение, с което съдът да уважи
предявеният от тях установителен иск.
В
с.з, лично и чрез процесуално представляващата ги по пълномощие адв. С., въззивниците заявяват че поддържат
жалбата си. Считат иска си за допустимо предявен, при наличие на интерес от
търсената с него защита и за доказан на предявеното му по реда на чл.53, ал.2ЗКИР(стар)
във вр. с чл.124 ГПК.Претендират присъждане на доказано направени по делото
разноски.
В законоустановения и предоставен им за
това срок, насрещните по жалбата страни
са депозирали писмен отговор, с който оспорват основателността й.
В с.з,
лично и чрез процесуално
представляваща ги по пълномощие
адв. Т., въззиваемите Д. и Я. Карагеоргиеви пледират за оставяне на жалбата без
уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно,
обосновано и законосъобразно постановен, по същество на предявеният срещу тях иск,
съдебен акт. Претендират присъждане на
доказано направени по делото разноски.
При редовност в призоваването , въззиваема
страна Община Разград не се явява и не изпраща представител за насроченото по
същество на жалбата с.з. В писмено становище вх.№619, депозирано в регистратура
на РОС на 10.ІІ.2016г. чрез процесуално представляващата я по пълномощие юриск.
Великова, позволявайки си неследващ се коментар на
постановеното от ВКС отменително решение, въззиваема страна Община Разград
оспорва предявеният срещу нея иск като недопустим, неоснователен и недоказан. В
условия на алтернативност, при преценка на съда за основателност на иска, счита
че не следва осъждането й с разноските по делото, тъй като с поведението си не е дала
повод за търсената с предявяването му
защита.
Като
подадена в срок, от легитимиращи интерес от обжалването страни и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, на посочените в нея отменителни основания, жалбата е частично основателна.
Решението на РРС е валидно и допустимо, но в частта, с която
съдът е отхвърлил иска за установяване собствеността върху процесния имот и за
допуснатата в КК грешка при заснемането му, същото е неправилно, незаконосъобразно и несъответно на
установените, и релевантни за изхода на
делото факти.
Спорът е
напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства,
които поотделно и в съвкупността си сочат
на относимост към подлежащите на доказване и правно значими за изхода на
делото факти. Пред тази инстанция не се правят доказателствени
искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва за установена
различна от установената пред
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
При иначе правилно дадената от правна страна квалификация на спора като такъв
по чл. 53, ал.2 ЗКИР(стар), първоинстанционният съд не е направил съответен и изведен от фактите по делото извод за правната значимост
на предприетите от страните действия като такива, обуславящи преценката за допустимостта и основателността на иска за установяване на грешка,
допусната при кадастрално заснемане на процесния имот и отразяваща се върху
правата на страните, в установения им с приложените доказателства обем. В
дължимите към акта мотиви, анализирайки фактите и доказателствата, първоинстанционният съд е приел, че е налице
грешка при заснемането на процесните имоти, но че тази грешка датира от
одобрения през 1990г, изменен през 2005г. регулационен план, и не се явява
допусната при заснемането с одобрения през 2008г. кадастрален план. На тази си, несъответна на доказателствата по
делото преценка, първоинстанционният съд
е обосновал извод за неоснователност на търсената по реда на чл.53,
ал.2ЗКИР(отм.) защита. При формирането му, въпреки позоваването си на приетата
от него СТЕ, първоинстанционният съд не е
отчел, че в регулационния план от 1990г на место в процесния имот е отразена
граница на ползване, а не имотна такава, в какъвто смисъл е заснемането й в одобрената на 10.ІІІ.2008г. кадастрална
карта.
Обсъдени
поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, събраните
по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установена
следната фактическа обстановка:
Съгласно прието от
страните и съда заключение на
назначената по делото СТЕ, празно дворно
място, състоящо се от 432кв.м., е урегулирано за първи път като парцел ХІХ-общ
от кв.293, съгласно одобрен и влязъл в сила на
26.І.1960г. регулационен план на гр.Разград.
По делото не
се спори, а се следва и за безспорно установено, че дворното място,
индивидуализирано като парцел ХІХ-общ от кв. 293 по ДРП на гр.Разград от
По силата на така
сключения договор, при насрещно дължима от тях цена на ОПС, Д.К.
и Риза Ибрям са се задължили в двугодишен срок да застроят процесното дворно
място с жилищна сграда, по одобрен проект. А в едногодишен срок от сключването
му да оградят същото.
Въз основа на виза
за проектиране от 2.ІІ.1971(л.40) е изготвен инвестиционен проект,
предвиждащ застрояването на имота със
сграда, състояща се от партерен с
разположени на нивото му два гаража и складови помещения и изградени над него
два жилищни .
На 7.VІІ.1971г. в качеството си на приобретатели на отстъпеното им върху
имота право на строеж и в изпълнение на
сключения с ГОНС Разград типов договор, Д.К. и Риза Ибрям сключват Договор за
разпределение, носещ нот.заверка рег.№527 от
12.VІІ.11971г по опис на РРС. В реквизит
на договора се съдържа признание за
равните им права на ползване върху терена, доказано към този момент
държавна собственост. Съгласно съдържимото се в договора(вж.л.14, гр.д.№418/14 на РРС), страните по същия са се съгласили по
стопански начин да построят в имота жилищна сграда, при равно участие в
стойността й, състояща се от два жилищни етажа при разпределена собственост
върху първи жилищен етаж в полза на Риза Ибрям и върху втори жилищен етаж-в
собственост на ответника Д.К.. Извършено е
разпределение и на изградените под жилищните етажи гаражни клетки, избени
помещения и таванското помещение.
Съответно на одобрения инвестиционен проект,
достъпът към първи жилищен етаж, към гараж
2 и избени помещения 3, 4 и 6, отредени по договор за разпределение в собственост
на Риза Ирям, е осигурен чрез външно стълбище, изградено към сградата от
източната част на имота. Достъпът до отредените в собственост на ответниците - втори
жилищен етаж, гараж 1 и избени помещения 1, 2 и 5 е осигурен от самостоятелно
вътрешно стълбище, разположено от западната страна на сградата. Което стълбище,
предвид разположението му, по договора
за разпределение е предвидено като осигуряващо равен достъп на всеки от
етажните собственици до таванското
помещение - обособено като обща част и притежавано в съсобственост при равни права.
По делото не се спори, че на место и във връзка с ползването на терена, обслужващ притежаваните от тях жилищни обекти , суперфициарните собственици са поставили ограда,
разделяща правото им на ползване на земята, съответно
на правата им по договора за разпределение. По делото няма данни и не се твърди участие на Община Разград в разпределяне
ползването на собственото й дворно място от собствениците на построената в него
жилищна сграда.
Съгласно влязъл в сила и одобрен със Заповед
№103/31.ХІІ.1971г. нов план за регулация на гр.Разград, съществуващият до момента ПИ ХІХ-общ от кв.293 е пренесен „едно към
едно върху новия план”(размер, граници, местонахождение), и е записан като ПИ ІІІ-общ
от кв.124.
През 1990г. със Заповед
№3021/27.VІІІ. е одобрен проект за изменение на план за регулация на кв.124, в изменен последствие със
Заповед №2917/22.VІІІ.2005г., съгласно който за процесния поземлен имот е
отреден УПИ ІІІ-1410 от кв.124. В заключение вещото лице сочи, че за основа на
одобрените през 1990 и 2005г. регулационни планове, е послужил
кадастрален план, според който, процесният поземлен имот, застроен с
притежаваната в етажна собственост сграда, е заснет с кадастрален № 1410. При
заснемането на имота, върху същата кадастрална основа поставената от суперфициарните собственици
ограда е нанесена като „граница
за ползване”, като сградата –вместо в
изградения й вид на вертикална етажна собственост, е нанесена като хоризонтално
разположена етажна собственост между две, изградени на калкан самостоятелни
сгради-близнак(вж.л.75-77 и л.111).
Като доказателство
на л.6 от делото е приложен Нот.акт
146/26.ІХ.1997, обективиращ
сключен на отразената в него дата договор за покупко-продажба, по силата на
който в качеството си на купувач ищцата В.М. придобива възмездно от Риза и
Хайрие Куюджуклу соствеността на първи жилищен етаж, гараж 2, избени помещения №№3, 4 и 6 и ½ ид. част от таванското помещение
от сградата, построена в държавно дворно място от 495 кв.м., за което в кв.124 по действащия за гр.Разград план е бил
отреден УПИ ІІІ-1410. По делото не се спори, че към дата на възмездно
придобиване собствеността на имота, приобретателката по договора е била в брак
с ищеца И.М.. В
съдържание на договора е посочено, че „за внасяне на големи предмети да тавана”
в право на приобретателите е предвидено да се ползват от „стълбището на втория
етаж”, а „помещение №8 от втория етаж да се ползва за вход към тавана”. В договора,
легитимиращ ищците като собственици на имота не се съдържа клауза, предоставяща
им изрично право на ползване върху
½ ид.ч. от дворното място, от източната му страна, така както то е
заявено за установяване в петитум на исковата им молба.
Със заповед
РД-18-37/10.ІІІ.2008г. на АГКК- София е одобрена кадастралната карта на
гр.Разград. В заключение, проследявайки движението на имота, вещото лице
констатира, че в така одобрената кадастрална карта на града „неправилно и
без каквото и да било основание” съществуващата на место граница на ползване е
заснета и нанесена като кадастрална/имотна
граница . Вследствие
на което, в кадастралната карта вместо като един , целия от 495 кв.м.
собственият на Община Разград поземлен имот
е отразен като два самостоятелни имота с отделни идентификаионни номера.
Съответно - имот идент. № 61710.504.4967 с площ от 275 кв.м. и
имот идент. № 61710.504.4968 с площ от 214 кв.м. Съществуващата в това дворно място многофамилна триетажна жилищна сграда е
нанесена като две отделни, застроени на
калкан еднофамилни сгради, по една във всеки от горните имоти, при
идентификатори 61710.504.4967.1 и
61710.504.4968.2. С оглед на това придобитото от ищците право на собственост
върху част от обектите в построената сграда(е засегнато от грешното заснемане в
кадастралната карта, тъй като несъмнено тази част попада в отразената с посочен
идентификатор отделна сграда в съседния имот, а това важи и за обектите,
собственост на въззиваемите , тъй като
отделната собственост върху обектите в сградата е разпределена още при
построяването й по етажи( визира се придобитото
в съсобственост таванско помещение ).
От материалите по
делото се установява, че след влизане на КК на града в сила, при това,
несъответно на правата им и на фактическото състояние отразяване на имотите,
всяка от страните е предприела различни по своето значение действия. От
приложените на л.37 и сл. от гр.д.№418/14 по опис на РРС доказателства е
видно, че по искане на въззваемите, на осн.чл. 60, ал.3 от Н-ба №3/28.ІV.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри на 21.ІV.2013г. са
предприети действия по трасиране на отразената между ПИ 61710.504.4967 и ПИ 61710.504.4968 „имотна граница”.
По подадено от
жалбоподателите Заявление вх.№01-3082/21.ІХ.2013г. на производство пред АГКК е
образувана преписка за отстраняване на допуснати в КК непълноти и грешки(вж. доказателства на л.88 до л.104 от делото).
Съставен е Акт за непълноти и грешки № 15-6546/ 29.ХІ1.2013 год., в който,
относимо и на установеното от назначената по делото СТЕ, е отразено, че в одобрената
със заповед РД – 18-37/10.ІІІ.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК кадастралната
карта, при заснемането на процесния имот със съществуващата в него сграда са допуснати следите, подробно посочени и индивидуализирани
грешки – грешно поставена в парцел ІІІ-1410 в кв. 124
по регулационния план имотна граница, вследствие на което вместо един имот на
картата съществуват два такива– 61710.504.4967 и 61710.504.4968; вместо една
многофамилна триетажна жилищна сграда, изградена в режим на вертикална етажна
собственост са отразени две отделни такива на калкан, по една във
всеки от горните имоти; липсва нанасяне на самостоятелно съществуващите в сградата обекти, собственост на всяка от страните. С
оглед на това придобитото от ищците право на собственост върху част от обектите
в построената сграда е засегнато от грешното заснемане в кадастралната карта,
тъй като несъмнено тази част попада в отразената с посочен идентификатор
отделна сграда в съседния имот, а това важи и за обектите, собственост на
ответниците, тъй като отделната собственост върху обектите в сградата е
разпределена още при построяването й по етажи.
Обстоятелството,
че земята не е тяхна собственост и че застроената на нея сграда е в режим на
етажна собственост не се оспорва от ответниците. Но както с
предприетите от тях действия по трасиране на иначе несъществуваща в имота
регулационна граница, така й с отказа си да подпишат акта за констатиране на
непълноти и грешки в кадастралната карта, същите обективират оспорване и незачитане на претендираните от ищците вещни права върху
част от самостоятелните обекти в сградата. Това тяхно поведение е мотивирало и отказа
на АГКК(вж.л.93) за изменение на кадастралната карта чрез отстраняване
на констатираните грешки, с което административният ред за това е изчерпан. С това
свое поведение, както и с изразеното им в срока за отговор становище по
предявения срещу тях установителен иск, въззиваемите изразяват незачитане на претендираните от
ищците права върху обектите в сградата, предмет на договора за покупко-продажба
от 1997г.
Въз основа на така
приетата фактическа обстановка, от правна страна, в този си състав съдът намира
жалбата за основателна, а атакуваното с нея решение за неправилно и
незаконосъобразно.
Съобразно
характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл. 53, ал.
2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ е допустим при наличието на правен
интерес. С оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните
кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения
на ищците имот(визираме право на 1/2ид.ч. от обособеното като обща
част на етажната собственост таванско помещение) като част от имота на ответниците формира
наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че същите са собственост
на последните.
От доказателствата
по делото се следват за безспорно установено,
че жалбоподателите са собственици на имота в предявения по иска обем от
права. С приложения нотариален акт,
неоспорен, както в удостоверителната му част, така и в реквизит на
обективирания с подписването му договор за покупко-продажба, ищците легитимират безусловно качеството
си на собственици по отношение на първи жилищен етаж, върху изградените под
първи жилищен етаж гараж 2 и избени
помещения №№3, 4 и 6 , както и
върху ½ ид. част от таванското
помещение от сградата, построена в
дворно място-общинска частна собственост, за което в
кв.124 по действащия за гр.Разград план е бил отреден УПИ ІІІ-1410.
Поддържаното от
ответниците твърдение, че ищците не са собственици, а само наематели на обитавания от тях имот, е несъстоятелно и противно на установеното от
доказателствата. Това си твърдение, същите позовават единствено на факта, че в
имотния регистър ищците не са вписани като собственици на имота.
Одобрените
по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За
отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.
2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на
правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на
правото. По отношение на записаните в кадастралния регистър данни за носителите на вещни права, , тази
презумпция съществува при зачитане легитимиращия ефект на акта за собственост. Отсъствието или
наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено
значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.(вж.ТР№8/2014
от 23.ІІ.2016г.). Този извод се следва от самата законова разпоредба на чл.41
ЗКИР. Според която, данните за собствениците и
носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят
правата си, се набират от изброените в разпоредбата
документи, вкл. и нотариално удостоверените договори за възмездно придобиване
на вещни права.
По дадената му в чл.2 на ЗКИР дефиниция, кадастъра
е съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални
карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в
ЗКИР и в Наредба № 3 от 28.ІV.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Искът за установяване на допуснати, с одобрената на 10.ІІІ.2008г. КК на Разград, грешки при заснемането на процесния имот е предявен на 14.ІІІ.2014г, при действието на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР (първоначална редакция). По регламент на която, одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки.
С разпоредбата на §1, т.16 от ПЗР на ЗКИР, като правно значими, понятията „непълноти и грешки” са дефинирани от законодателя „като несъответствия в данните за недвижимите имоти
в кадастралната карта
и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им
състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри.
По
делото е безспорно установено, че кадастралната карта на гр. Разград, касаеща
заснемането на процесния имот е одобрена и влязла в сила през м.ІІІ.2008г.
Което, относимо към даденото в т.16 на §1 ПЗР ЗКИР определение и съответно на
приложимия в гражданския процес принцип за установимост на спорното право към
момента на предявяване на иска, респ. при хипотеза на чл.235 ГПК- към момента
на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, задължава
решаващия съд с преценката за наличието на непълнота и грешка в одобрената към дата на иска КК на града. С обжалваното решение, отхвърляйки като
неоснователен иска за установяване на грешки,
доказано допуснати с одобрената за имота КК и съществено отразяващи се
върху правата на страните, първоинстанционният съд е постановил, неследващ се на установените по делото факти и несъответен
на приложимия материален закон, съдебен акт. Като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, в
тази си част решението на РРС следва да
бъде отменено.
Въведеното
с чл. 17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно
имотните им граници, без да се извършва разместване на правото на собственост.
Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и в изработения въз
основа на нея подробен устройствен план, действителният собственик не губи
правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към
друг имот, за разлика от случаите на непълнота или грешка в кадастрален план,
които са възпроизведени в изготвен въз основа на него дворищнорегулационен план
. Притежаваните от ищците, съобразно акта за собственост вещи
са самостоятелен обект –етаж, гараж,
ид.ч. от таванско помещение и избени помещения от жилищен имот, в етажна
собственост с ответниците. С одобрената и влязла в сила КК притежаваните от тях
обекти и от ответниците обекти са заснети като два отделни, несъществуващи в
режим на етажна собственост обекти, разположени на калкан и в два съседни,
обособени чрез несъществуваща на место
имотна граница, поземлени имота-собственост на Община Разград.
С одобрената за имота КК е „създаден” режим на
собственост, различен от действителните права на страните. Ноторно е, че КК
няма правопораждащо действие, поради което извършеното с нея заснемане, като
влизащо в конфликт с действителните права на страните сочи на отстранимо по реда на чл.53, ал.2ЗКИР
(стар), сега чл.54, ал.2 ЗКИР несъответствие в заснемането на
недвижимите имоти в кадастралната
карта спрямо действителното им състояние към момента
на одобряването й. Да се запази невярното отразяване на несъществуваща
на место и разделяща ПИ имотна граница без
взаимното съгласие на заинтересуваните собственици, означава да се придаде на КК отчуждително действие занапред, каквото тя, по см. на ЗКИР няма .
В петитум на молбата е заявено и искане за
установимост на притежавано от ищците
право на ползване, индивидуализирано както следва: върху 1/2 ид.част от
дворното място, върху което, в изградената в етажна собственост с ответниците
сграда се намират собствените им самостоятелни обекти; ползване
на вътрешно стълбище и помещение
№8, разположени на втори жилищен, собствен на ответниците етаж, като осигуряващо им единствено възможния достъп
до съсобственото с ответниците таванско помещение.
В този си състав,
съответно на дадените му с отменителното решение на ВКС указания, съдът намира,
че с предявения иск за установяване качеството им на ползватели, е допустимо сезиран със спор за засегнати от
допуснатата в КК грешка материални права,
които обаче не се явяват доказани по безспорен начин от съвкупността на
събраните по делото доказателства.
По
правилото на чл.64 ЗС, като собственици на самостоятелни обекти , ищците могат да се ползват от земята, върху
която същите са изградени в режим на вертикална етажна собственост, но само и
доколкото това е необходимо за използването им по предназначение, освен ако в акта,
легитимиращ правата им на собственост не е предвидено нещо друго. В конкретния
случай, видно от сключения между тях и суперфициарните собственици договор за
покупко продажба на самостоятелни обекти в сграда, застроена по ОПС на земя,
доказано принадлежаща в собственост на ответната Община Разград, ползването
на процесното дворното място не
е изрично договорено.
По отношение на
претендираното до установяване право на ползване на вътрешно
стълбище и помещение №8, разположени на втория, собствен на ответниците жилищен етаж, съдът намира иска за недоказан. На първо
място, защото от доказателствата не следа извод, че с такива права са се
ползвали прехвърлителите по сключения с ищците договор. На следващо място, по
императив на предвиденото в чл.56 ЗС правото на ползване е неотчуждаемо. Ще рече, в таи си част като противна на
закона, по правилото на чл.26,ал.1 предл.І ЗЗД прехвърлителната сделка е
нищожна. Доколкото между ищците и
ответниците Карагеоргиеви е налице спор относно дължимия се в полза на
първите достъп до обособеното като обща част в етажната собственост таванско
помещение, то разрешаването му се следва по ред, различен от реда по
чл.53, ал.2 ЗКИР(стар).
По изложените мотиви , Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№378/24.ХІ.2014 по гр.д.№418/2014 на РРС в частта, с
която предявеният от В.М.М. И И.А.М. против
Д.Б.К., Я.А.К. *** иска за
установяване правото им на ползване върху източна половина от дворно място от 495 кв.м., за което в кв.124 по действащия за гр.Разград план е бил
отреден УПИ ІІІ-1410 и за установяване право на ползване на вътрешно
стълбище и помещение №8, разположени на втори жилищен етаж, на построената в УПИ ІІІ-1410 от кв.124 по
плана на Разград многофамилна триетажна
жилищна сграда.
ОТМЕНЯ Решение №378/24.ХІ.2014 по
гр.д.№418/2014 на РРС в останалата му част като неправилно и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В.М.М. ЕГН**********, И.А.М., ЕГН **********, Д.Б.К. с ЕГН *********, Я.А.К., ЕГН********** ***, ЧЕ към момента на одобряване на
кадастралната карта на гр. Разград, със
Заповед № РД-18-37/10.ІІІ.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК-гр.
София, съгласно сключен с Нотариален акт
№146/26.ІХ.1997г. по нот.д.№3147/1997г на РРС договор
за покупко-продажба В.М.М. И И.А.М. СА
СОБСТВЕНИЦИ на ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН
ЕТАЖ, находящ се в гр.Разград, ул.”Жеравна”№74/76,
представляващ част от многофамилна
жилищна сграда със застроена площ от 91,20кв.м., състоящ се от три
спални, дневна, кухня с бокс, входно антре и хол, с отделен външен вход, на ТРИ
ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ с №№3, 4 и 6 с полезна площ от 25,46кв.м., на ГАРАЖ със застроена площ от 16,29кв.м. и на ½ ид.част от таван с полезна площ от
54,52кв.м., построени в дворно
място-общинска частна собственост с отстъпено право на строеж от 495кв.м., за
което в кв.124 по действащия от
1990г. регулационен план на гр.Разград е бил отреден УПИ ІІІ-1410.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в кадастралната карта на гр.Разград, към момента на
одобряването й със
Заповед № РД-18-37/10.ІІІ.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК-София, при заснемане
на дворно място от 495кв.м., представляващо частна общинска
собственост, за което в
кв.124 по действащия от 1990г.
регулационен план на гр.Разград е бил отреден УПИ ІІІ-1410 и при заснемане на построената в същото, съгласно ОПС триетажна многофамилна жилища сграда със
самостоятелни обекти във вертикална етажна
собственост, както следва: 1/ в собственост на В.М.М.
и И.А.М. първи жилищен етаж, гараж №2,
избени помещения №№3, 4 и 6 и ½ ид. част от
таванското помещение от сградата, жилищен етаж и 2/ в собственост на Д.Б.К.
и Я.А.К. втори жилищен етаж, гараж №1, избени помещения №№1,
2 и 5 и ½ ид. част от таванското помещение от сградата, са допуснати следните, констатирани с Акт №15-6546/29.ХІ.2013г. на
АГКК
и отстраними по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР(стар) грешки:
– грешно поставена в парцел ІІІ-1410 в кв.
124 по регулационния план имотна граница, вследствие на което вместо един
имот на картата съществуват два самостоятелни такива с дадени им по КК отделни
иденфикационни номера - 61710.504.4967 и
61710.504.4968;
- вместо една
многофамилна триетажна жилищна сграда, изградена в режим на вертикална етажна
собственост са отразени две отделни такива на калкан, по една във
всеки от горните имоти при индивидуален режим на собственост с дадени им по КК
идентификационни номера както следва: в собственост на В.М.М.
и И.А.М., вместо действително притежавани като
самостоятелен обект в сграда -жилищен
етаж(апартамент), гараж, избени помещения и 1/2ед.ч. от право на собственост
върху таванско помещение, отредена еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 61710.504.4968.1; В собственост на Д.Б.К. И Я.А.К., вместо действително притежавани като
самостоятелен обект в сграда -жилищен етаж(апартамент), гараж, избени
помещения и 1/2ид.ч. от право на собственост върху таванско помещение,
отредена еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 61710.504.4967.1
- липсва нанасяне на самостоятелно съществуващите в сградата обекти, собственост на всяка от страните.
ГРЕШКИТЕ да бъдат отстранени:
- с обединяване на заснетите по КК от
10.ІІІ.2008г. два ПИ с идентификатор
61710.504.4967 и 61710.504.4968 в
един нов ПИ с проектен идентификатор 61710.504.6382, съгл.скица-проект №15-6483/29.ХІ.2013г.
на СГКК-гр.Разград чрез заличаване на заснетата като
разделяща ги „имотна граница” .
- след
обединяване на заснетите по КК от 10.ІІІ.2008г. два ПИ с идентификатор 61710.504.4967 и
61710.504.4968 в един нов ПИ с
проектен идентификатор 61710.504.6382,
заснетите по КК от 10.ІІІ.2008г. като две отделни, застроени на калкан сгради- по една във
всеки от горните имоти при индивидуален режим на собственост с дадени им по КК
идентификационни номера както следва: в собственост на В.М.М.
и И.А.М., вместо действително притежавани като самостоятелен обект в сграда -жилищен
етаж(апартамент), гараж, избени помещения и ½ ид.ч.
от право на собственост върху таванско помещение, отредена еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 61710.504.4968.1
застроена в ПИ с идентификатор 61710.504.4968
; В собственост на Д.Б.К. И Я.А.К., вместо действително
притежавани като самостоятелен обект в сграда -жилищен
етаж(апартамент), гараж, избени помещения и 1/2ид.ч.
от право на собственост върху таванско помещение, отредена еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 61710.504.4967.1
застроена в ПИ с идентификатор 61710.504.4967 ДА СЕ ЗАСНЕМАТ като самостоятелни обекти в една
многофамилна триетажна жилищна сграда, изградена в режим на вертикална етажна
собственост ;
- след обединяване на заснетите по КК от
10.ІІІ.2008г. два ПИ с идентификатор 61710.504.4967 и
61710.504.4968 в един нов ПИ с
проектен идентификатор 61710.504.6382,
да се дадат идентификационни
номера на всеки от самостоятелните обекти
на построената в него, в режим на вертикална етажна собственост, многофамилна
триетажна жилищна сграда, при отчитане на действителните права на етажните
собственици Д.Б.К. И Я.А.К., и В.М.М. и И.А.М..
ОСЪЖДА
собственици Д.Б.К. И Я.А.К. да
заплатят на В.М.М. и И.А.М.
доказано направени по хода на делото съдебни и деловодни разноски в размер на
3 581,85лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
СЛ