Р Е Ш Е Н И Е № 20

Гр.Разград, 22.03.2016г.

Разградският окръжен съд в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ЛАЗАР МИЧЕВ

Членове: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Д.Иванова в. гр. д. № 19 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 152/20.11.2015 г. по гр. д. № 112/15 г. по описа на РС-Кубрат, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск на основание чл.45 от ЗЗД от Х.Х.В. *** против Г.С.Г., Г.З.З. и В.В.Ц.,***, за заплащане солидарно на сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на 21.08.2011г. неимуществени вреди- болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта до окончателното плащане; на основание чл.78, ал.3 от ГПК Х.Х.В. е осъден да заплати на ответниците сумата от 900лв.- направени разноски по производството.

Постъпила е въззивна жалба от Адв.Р.Никова от АК-Силистра, в качеството й на процесуален представител на Х.Х. *** против така постановеното решение. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита изводите на съда, че не е успял да докаже противоправното поведение на всеки един от ответниците и причинната връзка между него и настъпилите вредни последици, че не е провел пълно доказаване в тази насока, за необосновани, тъй като събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват противното- авторството, причинно следствената връзка и вредоносния резултат. Ето защо счита, че са доказали по безспорен начин противоправното и виновно поведение на ответниците, т.е. са налице всички елементи на фактически състав на непозволеното увреждане, поради което моли решението на ръвоинстанционнния съд да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго, с което искът му бъде уважен изцяло със законните последици, като претевдира и разноски.

Не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите Г.С.Г., Г.З.З. и В.В.Ц.,***.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Безспорно е установено, че на 21.08.2011г. на ищеца Х.Х.В. *** му бил нанасен побой, като му били причинени описаните в ИМ телесни увреждания, за което му било издадено и съдебно-медицинско удостоверение от д-р Д.Василев. Във връзка с това било образувано и НЧХД № 40/2012г. по описа на РС-Дулово, чиято присъда било отменена с Решение № 22/25.06.2013г. по ВЧНД № 9/2013г. по описа на ОС-Силистра. Делото било върнато за ново разглеждане и образувано под № 125/2013г. по описа на РС-Дулово, като наказателното производство било прекратено на основание чл.289, ал.1 от НПК във вр. с чл.24, ал.4, т.5 от НПК, което било потвърдено с Решение № 89 от 31.03.2014г. по ВЧНД № 297/2013г. на ОС-Силистра и е влязло в сила.

В подкрепа на твърденията си ищецът сочи разпитаните пред РС свидетели- И. Р.Л.и В. Й. М., които потвърждават факта на нанесен побой.

Тази фактическа обстановка, възприета по аналогичен начин от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция, както и изложените въз основа на нея правни изводи.

В условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца на всички факти и обстоятелства досежно претенцията по чл.45 от ЗЗД, същите са недоказани. В тежест на ищеца е да докаже всички обективни елементи от състава на правната норма, а именно- противоправно поведение от страна на ответника /ответниците/, вреда, причинна връзка, вина. В случая предвид факта, че няма влязла в сила присъда, която да има задължителна сила съгласно чл.300 от ГПК /т.е. относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееуца/, то гражданския съд, който определя гражданскоправните последици следва да установи всички тези факти. Именно в тежест на ищеца е да стори това, като поиска всички допустими и относими доказателства, които да бъдат събрани в конкретния граждански процес. Събраните доказателства /свидетелски показания, експертизи/ по друго дело /каквото в случая е НЧХД № 40/2012г. на РС-Дулово, във връзка с тъжбата на ищеца или обясненията по преписката на РУ МВР-Исперих/ не могат да се ползват като доказателства в настоящия граждански процес, тъй като не са събрани по реда, предвиден в ГПК и позоваването на тях е недопустимо. От изложеното следва, както е посочил и РС-Кубрат, че претенцията на ищеца В. срещу тримата ответници се явява неоснователна и недоказана.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилен извод, че иска е неоснователен, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до извода, че не се установява по безспорен начин противоправно и виновно поведение от страна на ответниците, поради което и е отхвърлил иска.

Въз основа на изложеното, обжалваното решение на районния съд, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152/20.11.2015 г. по гр.д. № 112/2015 г. по описа на Кубратския районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

ДГ 2.