РЕШЕНИЕ №49
Гр. Разград, 20.01.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградски
окръжен съд на двадесет и първи декември две хиляди и
шестнадесета година в открито заседание в състав :
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
При секретаря М.Н.,като разгледа докладваното от
съдия В.Димитрова
гр. дело № 87 по описа за
Производството е по реда на чл.79
от ЗЗД във вр.с чл.8 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова
молба,вх.№1452/28.03.2016г.,подадена от М.Д.Д.,П.Д.Д.,***
,представлявани от своя баща и законен представител Д.П.Д. и М.И.В. ***,представлявани
от адв.М.М. от АК-Разград против земеделски производител Н.Б.Д.,ЕИК **********,***
с която се иска съдът да осъди ответника да им заплати обща сума в размер на 32 025.76 лв.,представляваща дължима,но
незаплатена рента за стопанските 2015г. и
2016г.,от които 23 525.76 лв.за стопанската 2015г. и такава за
2016г.в размер на 8 572.40лв.,дължима пропорционално за периода на
ползване на отдадените под аренда недвижими имоти за периода от началото на
стопанската година до датата на прекратяване на договора за аренда,поради неизпълнение
от страна на ответника на поетите от него задължения.,ведно със законната лихва
върху главницата от завеждането на иска до окончателното й заплащанеПретендира
се и ответника да бъде осъден да заплати на ищците и сумата 2 965.07
лв.,представляваща дължима мораторна лихва за забавено плащане на рентата за
стопанската 2015г.,както и сумата 209.97 лв.мораторна лихва за стопанската 2016г.,както
и направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на
исковата молба се излагат твърдения за сключен от страна на ищците с ответника
на договор за аренда за съответните години,неплащане от страна на последния на
дължимата и уговорена рента и прекратяване на договора,поради виновното му
неизпълнение от страна на земеделския производител.Към молбата са приложени
писмени доказателства.
Съдът е намерил така депозираната искова молба за допустима и
редовна , поради което препис от същата
заедно с приложенията е изпратил на ответника за отговор с разпореждане от 30.03.2016г.
На 04.05.2016г. ответникът чрез пълномощник адв.А. Ч. от АК-Велико
Търново е депозирал отговор на исковата молба,в който застъпва становище за
недопустимост на предявените искове,като заявява,че срещу него за исковите суми
по ч.гр.дело №180/2016г.по описа на Исперихски РС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение на 21.03.2016г.въз основа на разпореждане по
чл.417 от ГПК от същата дата.Сочи,че е възразил срещу заповедта и е обжалвал
издаденото разпореждане.
Исковата молба е оставена без
движение,поради установени от съда нередовности на същата,като на 27.06.2016г. ищците
подават порравена искова молба,в която уточняват правото на всеки от
първоначалните ищци върху отдадените под аренда земи,както и
съответните им претенции към ответника:
1.П.Д.Д.,собственик
на общо 18.301дка.,а
именно имот
с идентификатор
11449.32.27 по КККР на село
Владимировци с площ от 18.301дка.
и претендира от ответника ЗП заплащане на :1464.08 лева-дължима рента за стопанската 2015г.; -533.20 лева-дължима рента за
стопанската 2016г., за периода от 01.10.2015г. до 11.02.2016г. ;184.43 лева-мораторна лихва
за забава при изплащане на рентата; за стопанската 2015г. дължима му, считано от
01.01.2015г. до датата на завеждане на исковата молба в съда;13.06лева-мораторна лихва
за забава при изплащане на рентата!за стопанската 2016г. дължима му считано от
01.01.2016г. до датата на завеждане на исковата молба в съда.
По отношение на М.Д.Д. излагат
твърдение,че същата не притежава
земеделски земи, които да са предмет на процесния договор.На основание
чл.232 от ГПК нейният баща и законен представител Д.П.Д. заявява,че оттегля продадените от нейно име искове,с
молба за прекратяване на производството по отношение на същите.
По отношение на ищеца М.И.В. се
твърди предоставянето от нейна страна на арендатора на 16 поземлени имота с
обща площ общо 211.372 дка. ,подробно описани,като за тях се претендират за
заплащане следните суми както следва : -16 909.76 лева-дължима рента за стопанската 2015г. ; 6161.85
лева-дължима
рента за стопанската 2016г., за периода от
01.10.2015г. до 11.02.2016г. ; 2 131.29 лева-мораторна лихва за забава при изплащане на рентата
за стопанската 2015г. дължима на М.И.В.,начиная от 01.01.2015г. до датата на завеждане на
исковата молба в съда и 150.98 лева-мораторна лихва за
забава при изплащане на рентата: за стопанската 2016г. дължима й ,считано от
01.01.2016г. до датата на завеждане на исковата молба в съда.
Ответникът ЗП Н.Б.Д. от с.Владимировци,чрез пълномощник адв.А. Ч. от
АК-В.Търново депозира отговор на поправената искова молба в срок.Оспорва
предявените срещу него искове по основание и размер и моли същите да бъдат
отхвърлени.Заявява ,че оспорват датата
на връчването на нотариална покана от 11.02.2016г.,като сочи, че ЗП Н.Б. не е
подписвал разписка за връчването й.Счита,че договорът за аренда,сключен между
него и ищците не е прекратен,а те са сключили договор за аренда с трето
лице,което претендира да ползва същите земеделски земи.Сочи,че всички дължими
суми по арендния договор са изплатени и към момента не дължи плащане на ищците.Моли
ищците да представят в оригинал разписката ,с която му е връчена нотариалната
покана.Претендира разноски съобразно размера на оттеглените искове, като счита
,че съдът следва да прекрати производството по отношение на същите.
Производството по делото е прекратено
по отношение на М.Д.Д..
За да се произнесе по предявените съединени искове,РОС съобрази от
фактическа страна следното:
Видно от приетите писмени
доказателства, на 29.07.2014
г. между ищците П.Д.,представляван от своя баща и законен представител Д.Д.,М.И.В.,***
и трети за процеса лица,като
арендодатели и ответника ЗП Н.Б.Д. от с.Владимировци,община Самуил,ИЕК ********** в качеството му на арендатор
е сключен договор за аренда, с нотариална заверка на подписите, извършена на 30.07.2014
г. от нотариус Н.С.,с район на действие РС Разград.По
силата на същия настоящите двама ищци
предоставили на ответника - арендатор владението и ползването
на собствените си недвижими земеделски имоти, както следва: П.Д.Д.,собственик на общо 18.301дка.,а именно имот с идентификатор
11449.32.27 по КККР на село
Владимировци с площ от 18.301дка.,а
М.И.В.
16 поземлени имота с обща площ общо 211.372 дка.Земеделските имоти са
предадени по опис,неразделна част от договора.
В раздел III,т.1 от същия
страните са уговорили, че договора се сключва за
срок от шест стопански
години: от 01.10.2014 г. до 01.10.2020
г. Постигната е договорка и за арендното плащане, а именно 30 лв.на декар за
стопанската година.Отново на 29.07.2016г. страните са подписали анекс към
договора също нотариално заверен според който се променя арендното плащане като
същото става от 30 лв.на 80 лв.на декар за една стопанска година.В раздел II,т.2 от
договора страните са приели,че дължимото
арендно плащане ще се изплаща ежегодно до 31 декември на съответната година.
На 11.02.2016 от
арендодателите М.Д.,П.Д.,двамата действащи чрез своя баща и законен
представител Д.Д. и М.И. ,действаща чрез пълномощник Д.Д. била изпратена
нот.покана до ЗП –ответник Н. Д. ,в която същите са заявили ,че прекратяват
сключения на 29.07.2014г.договор за аренда,на осн.раздел IV,т.1.3 от
същия, поради неизпълнение от страна на арендатора да им заплати уговорената
рента по 80 лв.на декар за стопанската 2014г.-2015г.,като са му дали 3-дневен
срок,считано от получаване на поканата да заплати цялата дължима рента за тази
стопанска година и за следващата 2015-2016г.С поканата ответника също така е
уведомен,че ползването на предоставената
му под аренда земеделска земя се прекратява,считано от получаването на
уведомлението.Според представената по делото разписка за връчване от нотариус П.
А. с район на действие РС Исперих нот.покана е връчена на майката на Н. Д. със
задължение да му я предаде на 18.02.2016г.
По делото на назначена
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице по която, въпреки уговорки с
ответника и лице,водещо неговото счетоводство не е получило достъп до
счетоводни документи на същия,установяващи извършени плащания по арендни
договори.Заключението си същото е изготвило въз основа на заявеното с исковата
молба и наличните писмени доказателства.В същото посочва ,че по данни на
ответника,неговата счетоводителка арендни плащания за стопанската 2014-2015г. към Д.Д. са правени
от ЗП Н. Д. „на ръка”без документи и без свидетели.
Заключава, че задължението на
ЗП Н.Б.Д. към П.Д. за стопанската 2014-2015г. в размер на 1 464 лв.,а към М.В.
за същата стопанска година в размер на 16 909.84
лв.Определило е и задължението на ответника към двамата ищци за стопанската 2015-
На този съд е служебно
известно/търговско дело №66/2016г.по описа на РОС/,че настоящите
ищци-арендодатели са сключили договор за наем на процесните земи с трето за спора лице/Уником
ЕООД/ на 11.02.206г.,което дружество е прибрало
през 2016г. реколтата от ечемик,засята от ответника в същите.
Въз основа на изложеното дотук
от фактическа страна ,РОС направи следните правни изводи:
Предявените искове с правно
основание чл.79 във вр.с чл.8 от ЗАЗ и от двамата ищци се явяват частично
основателни и доказани.
Безспорно през стопанската
2014-2015г. страните са се
намирали в правоотношение, възникнало по силата на валидно сключен помежду им
договор за аренда на земеделска земя.Ищците са били изправна по догоовра
страна,предоставили са на арендатора за ползване всеки от тях притежаваните от
него земи,предмет на договора.Ответникът-ЗП арендатор се явява неизправна
страна,тъй като до 31.12.2015г. не е заплатил уговореното арендно плащане по 80
лв. на декар,като след тази дата е изпаднал в забава и дължи плащане на
претендираните от всеки от двамата ищци суми за именно тази стопанска година,
съответно на П.Д. сума в размер на
1 464 лв. и на М.В. такава в размер на 6 161.85 лв.В този смисъл съдът намира
за а неоснователни и недоказани възраженията на процесуалния
представител на ответника, че от негова страна е налице изпълнение
на задължението за арендно плащане за стопанската 2014-
По отношение на претенциите на
ищците за част от стопанската 2015-2016г. съдът намира същите за неоснователни
по следните съображения:
Възможността
за прекратяване на аренден договор с едностранно предизвестие е уредено в чл.
27, ал.1, т.4 ЗАЗ, като е утвърдена постоянна практика на ВКС в постановени по
реда на чл. 274, ал.3 от ГПК определения, в които е посочено, че това са
единствено случаите в хипотезата на чл. 29, ал.1 ЗАЗ. /Опр.№ 424 от 05.07.2012
г. на ВКС по ч.т.д.№ 316/2012 г., I т.о.; Опр.№ 789 от 17.09.2012 г. на ВКС по
ч.т.д.№ 370/2012 г., II т.о; Опр.№ 14 от 07.01.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№
713/2012 г., II т.о. и др). А в настоящия случай не сме изправени пред
сочената хипотеза.Процесния договор за аренда не е сключен без определен
срок.Съдът счита,че аренддодателите не са могли да прекратят договора с
отправената от тях до ответника-арендатор нотариална покана от
11.02.2016г.Въпреки това установено е по делото , а и видно от самата
нот.покана от датата на връчването й -18.02.2016г. ответника е бил лишен от
ползването на земите и от единствено и само от самоволните действия на
арендодателите и техния пълномощник.След като е бил лишен от ползването и съответно от възможността да прибере
реколтата засята от него от предадените му по договора земи,то ответникът не
дължи и рента на всеки един от двамата ищци за стопанската 2015-2016г. за
посочения от тях времеви период в исковата молба.
По претенцията за забава по
чл.86 от ЗЗД.Съдът намира същата за основателна и доказана само за дължимата
рента за стопанската 2014-2015г.
В договора страните са
уговорили,че плащането се дължи ежегодно до 31 декември на съответната година,като
съдът счита,че уговорката в договора е постигната за съответната стопанска
година,а стопанската 2014-2015г. приключва на 01.10.2015г.и плащането
арендаторът е следвало да извърши до 31.12.2015г.,т.е.ответникът-арендатор е
изпаднал в забава ,на следващия ден 01.01.2016г.,от когато дължи и обезщетение
за забава до датата на завеждане на исковете-23.08.2016г.Дължимото обезщетение
за забава на ищеца П.Д. се явява в размер на 96.17 лв.върху установената
главница, а това на ищеца М.В. в р-р на 1110.75 лв.
Следва да се постанови решение
в горния смисъл за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците
посочените суми , с отхвърляне на исковете за заплащане на рента за стопанската
2015-2016г. и мораторна лихва.
Водим от горното, РОС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗП Н.Б.Д., ЕИК **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на П.Д.Д. ,ЕГН-********* ,предсдттавляван от неговия баща и законен
представител Д.П.Д.,ЕГН-********** ***
сумата 1 464 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и четири лева/, представляваща
неизплатена арендна вноска
за стопанската 2014г.-
ОСЪЖДА ЗП Н.Б.Д.,ЕИК **********
ДА ЗАПЛАТИ на М. И.В. ***,ЕГН-********** сумата 16 909.76
лв./шестнадесет хиляди деветстотин и девет.седемдесет и шест стотинки/ представляваща неизплатена
арендна вноска за
стопанската 2014г.-
ОТХВЪРЛЯ исковете ,предявени на правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
вр. чл. 8 от ЗАЗ,
предявени от П.Д.Д.,действащ чрез неговия баща и законен представител Д.П.Д. и М.В.И. против ЗП Н.Б.Д. за заплащане на
рента за стопанската 2015г.-2016г. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за
присъждане на мораторна лихва върху дължимата рента за същата стопанска
година като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване от
страните в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски
апелативен съд.
СЪДИЯ:
MH