Р Е
Ш Е
Н И Е
№110 Разград
20.ХІІ.2016 Разградски окръжен
година Град
2014
съд
7.ХІ.2016 . публично
На Година
ЕМИЛ СТОЕВ
В заседание
в следния състав:
Секретар:С.Л. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. гр. 2016 №118
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 294(1)ГПК
във вр. с чл.253 и сл.ГПК.
С Решение №46/25. ІV.2016г., постановено по
гр.д.№5578 по описа му за 2015г., в производство по чл.290ГПК ВКС отменя Решение №85/24.VІ.2013г. по
в.гр.д.№52/2015г. по описа на РОС , потвърждаващо Р.№416/23.ХІІ.2014г. по гр.д.№986/2014г. по
описа на РРС. Делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , при дадено му
указание за събиране на доказателства по релевантни за
изхода на делото обстоятелства, чрез назначаване на нова съдебно техническа
експертиза.
Въззивното производство е образувано
по жалба на И.Н.Й. и Г.Б.Й., подадена
чрез процесуално представляващият ги по пъномощие адв. Р. В. против Решение № 416/23.ХІІ.2014г. по
гр.д.№986/2014г. по описа на РРС, с което искът им, предявен на осн.чл.109 ЗС против
Община Разград и „Водоснабдяване Дунав”ЕООД, гр.Разград – за премахване на
изградените в собствения им недвижим имот с
идент.№61710.502.6417 по КК на гр.Разград водопровод и канализация, е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Позовавайки се на неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, молят за отмяна на решението и
постановяване на ново такова, с което по съществото на спора, искът им да бъде уважен.
При редовност
в призоваването, в насроченото по същество на жалбата с.з., чрез процесуално
представляващият ги по
пълномощие адв. В. Кьосев,
въззивниците заявяват, че поддържат жалбата си. Идентично за заявеното с исковата молба, в основание
на жалбата си поддържат твърдения за незаконност на намиращите се в имота им
съоръжения поради изграждането им в нарушение на нормативно регламентираните
към този период строителни правила. Липса на документация, удостоверяваща
законността им, както и редовно учредяване на
сервитутни права. Претендират
присъждане на доказано направени пред двете инстанции разноски.
В
предоставен й за това срок, въззиваема страна
„Водоснабдяване Дунав”ЕООД, гр.Разград се е въползвала от правото си на отговор , възразявайки писмено срещу
основателността на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. При редовност в
призоваването не се явява и не изпраща представител в насроченото по същество
на жалбата с.з.
В
законоустановения и предоставен й за това срок, въззиваема страна Община
Разград е депозирала писмено становище, оспорващо основателността на жалбата.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
В с.з,
чрез процесуално представляващият я юрисконсулт Дурльов заявява, че поддържа становището си за неоснователност
на жалбата, както и на предявения срещу нея негаторен иск. В подкрепа на
становището си твърди, че процесното
съоръжение е законов сервитут, изграден в обществена нужда и в съответствие с предвидено по плана на
града отреждане, при спазване на формалните
изисквания и приложимите строително-технически норми; че съществуването му в процесния имот датира
преди придобиване на последния в собственост от въззивниците като същото се
явява разположено и в част, засегната от
отчуждителни, а впоследствие и от реституционни мероприятия. В тази връзка
намира, че съществуването му не препятства ползването на имота по отреденото му
с плана предназначение. Претендира разноски пред тази инстанция.
Като
подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, жалбата е допустима. По допустимостта на жалбата, както и по редовността на дължимата и
извършена между страните размяна на книжа, в този си състав съдът съобрази, че е налице произнасяне от предходния съдебен
състав и че по регл. на чл.294, ал.1 ГПК, производството се следва от действието,
прието за незаконосъобразно с решението на ВКС.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За този
си извод съдът достигна след анализ на събраните по делото, включително и
от тази инстанция доказателства. Които
в съвкупността си, относимо на поддържаните от страните
становища, обосновават следните фактически и правни изводи:
Между страните не се спори, а и от приложения като доказателство нот.акт
№182/5.ІХ.2012г. по нот.д.№687/2012 по
опис на нотариус рег.№378 и р–н на действие при РРС(вж.л.7, гр.д.№986/14 на РРС), се следва за безспорно установено, че по силата на
възмездно сключена по време на брака им сделка на разпореждане , въззивниците
са придобили от Д. Атанасов Д. собствеността върху процесния недвижими имот,
индивидуализиран като празно дворно място от 1 430кв.м., за което,
съгласно одобрените със Заповед
№РД-18-37/10.ІІІ.2008г. КК и КР на
гр.Разград е отреден имот с идентификатор 61710.502.6417.
В приложение на цитирания нот.акт е
посочено, че към дата на сделката, прехвърлителят по същата е легитимирал правото си на собственост върху
имота въз основа на: нот.акт №676.VІ.1990г. по нот.д.№877/1990; нот. акт
№146/1.ХІ.2007г. по нот. д.№957/2007г.; Скица на ПИ №7195/27.VІІІ.2012 на АГКК
и Заповед №1638/11.ІV.2005г на кмета на Община Разград (вж.л.л.61, 62,.63 и 64 от вгрд№52/15 на РОС) .
В хронология, приложените от страните
доказателства относно извършваните по отношение на процесния имот действия
на разпореждане и на отреждания по
плановете на гр.Разград, относимо на изготвените и приети от съда заключения на вещите
лица-инж.И.(л.37-39) и инж. П.(л.98 и
сл.,вгрд№118/16) сочат
на следното:
1.По
движение, отреждане и идентичност на процесния имот
Приживе, починалият на 23.V.1996г. П. Б. е придобил в
собственост по наследство и делба 6 250кв.м. от празно място, находящо се
в землището на гр.Разград, местност „Дут Бахча”, разположено по протежение на р.Бели Лом, чието
корито е указано на картния материал като негова южна граница. Съгласно действащите 1923г.,1960 и 1971г. планове на гр.Разград,
този имот е бил извън регулация и
нанесен в кв. 50 като пл. сн.3837.
През 1969г. и 1974г., с договори за покупко
продажба, сключени със съпругата му Н.Б.,
с М. Н. и И.К., съответно с нот. актове
№95/1969, №96/1969 и №97/1969г. и съгласно, сключен с дъщеря му М.Д. договор за дарение по нот.акт
№73/16.ІІ.1974г., П. Б. се разпорежда реално с общо 3 200кв.м.(1000кв.м. +300кв.м. + 700кв.м. +
200кв.м). от
притежаваните в собственост 6 250 кв.м. от имот пл.сн. №3837.
Съгласно действащите към дата на сделките планове на гр.Разград от 1960 и 1971г., имотът
е бил извън регулация и нанесен в кв. 50 като пл. сн.3837.
Със Заповед №1073/31.ХІІ.1971г. е одобрен
основният РП на гр.Разград(вж. очертани с черно и светлосиньо линии , и цифрови
индекси на приложената на л.100 скица). Към този момент в кадастралния план, послужил за основа на одобрения 1971г. РП, имот пл.сн. 3837 е съществувал с площ,
излизаща извън контурите на скицата. В заключение, видно и от изготвената към същото скица(линии в кафяво),
в.л. инж. П. установява, че целият имот
пл.сн.3837, в обхвата на който попада и процесният,
е бил извън регулация.
Следва одобрено със Заповед № 150/18. ІІ. 1973г.
изменение на РП, съгласно което в кв. 50 са предвидени общински мероприятия -
изграждане на детска градина и общежитие, корекция на речното корито,
озеленяване, комплексно жилищно
строителство. За реализиране на които, в
периода 1974-1981 и по реда на ЗТСУ(отм.), са проведени поредица от
отчуждителни мероприятия. От които са
засегнати прехвърлените в собственост на Н.Б.,
М. Н., И.К. и М.Д. общо
3 200кв.м. от пл.сн.№3837.
За така отчуждените части от пл.сн. 3837 са били
съставени съответно: АДС №2980/6.ХІІ.1982; АДС №3008/7.ХІІ.1982г.; АДС
№2009/7.ХІІ.1982 и АДС №3010/7.ХІІ.1982.;
Съгласно
Заповед №369/28.Х.1974г. от останалите в
собственост на П. Б. 3050 кв.м. от пл. сн.№3837 са били отчуждени
1 300кв.м. За които е бил съставен
и АДС2097/23.ІV.1975г. Незасегнати от отчуждителните мероприятия са
останали 1 750кв.м. в собственост на П. Б.. От които, видно от приложен като доказателство на л.88,
гр.д.№986/2014 на РРС – Нот.акт №116/1981 по нот.д.№1098/1981г., на
29.ХІІ.1981г. П. Б. и съпругата му Н.Б.
продават на зет си Д. Д. реално 820кв.м.. Т.е, по сила на извършената
прехвърлителна сделка Д.Д. става собственик на 820кв.м. от имот пл.сн.3837 от кв.50 по плана на
гр.Разград, а в собственост на П.Б. остават 930кв.м. от същия имот.
С вл. в
с . на 23.І.2003г. Решение №175/12.І.2002 по ад №572/2001 на РОС, поради нереализиране
на мероприятията, предвидени за
отчуждените от П. Б. 1 300кв.м., чрез извършена по реда на чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ реституция, в патримониума на наследниците му Н.Б. и М.Д.,
съответно преживяла го съпруга и дъщеря, е възстановена собственост върху 1060кв.м. от имот, който по действащ от
1971г. план е със статут на неурегулиран-извън регулация пл.сн.№3837. Или, след
влизане в сила на реституцията, Н.Б. и М.Д.
легитимират съсобственост върху общо 1 990кв.м. от имот пл.сн.№3837 от кв.50
по плана на града, представляващи сбор от 930кв.м., неотчуждени и съществуващи в патримониума на починалия на 23.V.1996г.
техен наследодател П.Б., и възстановените им по реституция 1 060кв.м. Видно от приложени като доказателства на л.51
и 52 от грд.№986/14РРС - Заповед №618/30.V.2003 и констативен Акт от 8.V.2003г. „за
непълноти(грешки) в кадастрален план”, Н.Б. и М.Д. са подали пред Община Разград заявление за попълване на
кадастралния план на града с графичното нанасяне на собствените им 1 990кв.м. като
имот пл.№3837. (вж.ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА, параграф единствен на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и…)
Видно от приложен като доказателство на
л.89, гр.д.№986/14 РРС – нот.акт №68/13.Х.1989г. по нот.д.№1101/1989г., Д. Д. и
съпругата му М.Д. даряват въпросните реални 820кв.м. от пл.сн.№3837 на И.Д.,
майка на дарителя Д..
На
6.VІ.1990г. И.Д. „връща” въпросните реални 820кв.м. от пл. сн.№3837 на сина си Д.
Д., съгласно сключен между тях договор за дарение с нот.акт №67/6.VІ.1990г. по
нот.д.№877/1990г.(вж.д-во на л.86, гр.д.№986/14 РРС).
По делото
се следва за безспорно установено, че описаните като предмет на сделките
820кв.м. от пл.сн.№3837 не са били обект на проведените отчуждителни мероприятия. До 1996г. същите,
като част от имот пл.сн. №3837, са били извън регулация.
За първи път процесните 820 кв.м. получават градоустройствен статут с одобрения със Заповед №348/10.V.1996г.(вж.
л.48,грд.№986/14РРС) застроителен и
регулационен план(ЗРП) на гр.Разград. С този план са урегулирани като парцел
ІІІ -3837 от кв.50(вж. очертан в зелено имот на комбинирана скица, приложена на
л.41 от инж.И.) с площ от 840кв.м. при
предвидена „възможност за свободно малкоетажно застрояване /до три етажа/”.
Като в приложената на л.49 „обяснителна записка
към обект: частично изменение на ЗРП на кв.50, изрично е посочено , че застрояването и
ползването на имота се следва при съобразяване със съществуващите и преминаващи
през него-водопровод и канализация.
За тези
си фактически и правно релевантни за изхода на делото изводи, съдът съобрази констатираното в заключение на в.л.
Табакова(л.85 и сл. вгрд №52/15 на РОС), на в. л.И.(л.37-39) и в.л. П.(л.98 и
сл.). По този въпрос, даденият от тези
три експертизи отговор е идентичен и
коренно различен от изготвеното пред първоинстанционния съд експертно
заключение на инж.Панайотов. Последното не кореспондира с останалите
доказателства, звучи изолирано и схематично, поради което не се следва
съобразяването му по същество на спора.
В
обобщение и в отговор на поставения от ВКС въпрос, изложеното дотук относно
движението и отреждането на процесните 820 кв.м. по плановете на Разград,
действали в периода от 1960 до 1996г., обосновава от фактическа и правна страна извод за неприложимост на предвидения в
чл.59 ЗТСУ(отм.) ограничителен режим при действия на разпореждане с реални
части от имот. Тъй като, към дата на
извършените с тях във времето от 1981 до
1989г., действия на разпореждане, процесните 820 кв.м. от пл.сн. 3837 на кв.50,
са били извън регулация; не са представлявали самостоятелен и урегулиран по
плана на града парцел; не са били обект
на предприети по отношение на намиращия се извън регулация пл.сн. №3837
отчуждителни мероприятия. В този смисъл се следва съобразяване и със
задължителната за съдилищата практика на ВКС по
чл.290ГПК(напр. Решение № 219 от 10.12.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 1716/2015 г., I г. о., ГК). С която, относимо към действието на
ЗТСУ(отм.) безпротиворечиво се приема, че забраната за придобиване на реално
определени части се е отнасяла само за дворищнорегулационни парцели, а не и за
неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. С дворищнорегулационния план от
неурегулираните дотогава недвижими имоти се образуват дворищнорегулационни
парцели за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно
строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални
изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни
сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни
парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото
с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така
и в съседните парцели. Очертанията и размерите на недвижимите имоти преди
регулацията не влияят върху осъществяването на градоустройствените
предвиждания, поради което в ЗТСУ (отм.)
няма и норма, забраняваща извършването на разпоредителни сделки с реални части
от такива имоти.
На практика между страните не
съществува и спор относно валидността на
настъпилия вещнопрехвърлителен ефект по извършените в периода до 1990г.
сделки с 820 кв.м.-реални части от намиращ се извън регулация имот пл.сн №3837.
От доказателствата се следва извод за идентичност на въпросните 820кв.м. с част от процесния имот,
индивидуализиран като УПИ с площ от 1 430кв.м., с отреден по одобрените със Заповед
№РД-18-37/10.ІІІ.2008г на ИД на АГКК кадастрална карта и кадастрален регистър
на гр.Разград идентификатор № 61710.502.6417.
В тези си параметри и характеристики
имотът е индивидуализиран към дата на сключената от ищците придобивна
сделка. Като в съдържание на самия, обективиращ сделката нот.акт №182/15.ІХ.2012(л.7, гр.д.986/14 на РРС), придобитият в собственост от ищците ПИ с идент.№61710.502.6417 е описан
като идентичен с парцел Х - 3837
от кв.332 по плана на гр.Разград. Както
вече бе посочено и по горе, прехвърлителят по сделката-Д. Д., относимо към дата
на сключването й с ищците, е легитимирал правата си на собственост върху ПИ с идент.№61710.502.6417 въз основа на извършени към него дарения -
дарени му на 6.VІ.1990г. от неговата майка реално
820кв.м. от намиращия се извън регулация
пл.сн.№3837 на кв.50(н.а. №67/1990)
и прехвърлени
му от Н.Б. и М.Д. 583 ид.ч. от урегулиран имот Х-3837 в кв.332 с площ от
1403кв.м. по одобрения със заповед №1638/2005г. план на гр.Разград, по сключен
с нот.акт №146/1.ХІ.2007 договор за дарение. Аритметически, ако от дадената по
плана квадратура на парцел Х-3837 ( 1403кв.м. ) се извадят дарените
му от Н.Б. и М.Д. 583ид.ч., се получава разлика от 820ид.ч.-равна на
дарените на Д. през 1990г. реално 820кв.м. от пл..сн.3837, намиращ се към дата
на тази сделка извън регулация.
Тази, чисто аритметическа
логика за формирането на отреден в кв.332 по ЗРП от 2005 УПИХ-3837, се явява
фактически подкрепена от доказателствата и експертните заключения на
инж.Табакова, инж.И. и инж.П., приети от съда като съотносими и кореспондиращи
с останалия док.материал. При
съобразяване на които, съдът приема за установено, че в периода от м.ІІ.2004(съгл. заповед №94/2.ІІ.2004) до
изповядания на 1.ХІ.2007г. дарствен акт, състоящият се от 1403кв.м. парцел Х
- 3837 от кв.332 е бил съсобствен на
Д. Д., Н.Б. и М.Д.. Като до образуването му
в тези параметри, в хронология фактите сочат на следното:
Съгласно одобрен със заповед
348/1996г. ЗРП на гр.Разград, дарените
на Д. през 1990г. 820кв.м. за първи път получават градоустройствен статут с
урегулирането им в парцел ІІІ-3837 на кв.50.
В изпълнение на влязло в сила на 23.І.2003г. Решение №175/12.ІV.2002 по ад
№572/2001 на РОС, по заявено от Н.Б. и М.Д. на 2.ІV.12003г. искане и съгласно съставен
на 8.V.2003 Акт за непълноти/грешки в одобрен кадастрален план(вж.л.51 и 52, грд 986/2014 на РРС) , е издадена Заповед №618/30.V.2003г. съгласно която, на осн.чл.129 и 134 ЗУТ е одобрено попълване на кв.50
от кадастралния план на
гр.Разград с графично нанасяне на придобитите от Н.Б. и М.Д. -по реституция
и наследство, общо 1 990кв.м. в
граници на новообразуван парцел 3837.
Със Заповед №98/2.ІІ.2004г. в ЗРП
е нанесена промяна в западна, южна и източна граници на парцел
ІІІ-3837 като към вече отредените му 840 кв.м. са включени и част, от собствените на Н.Б. и М.Д.
1990кв.м. Според скица, приложена като доказателство на л.17,гр.д.986/14 РРС,
при отреждането на този парцел ІІІ-3837 със Заповед №98/2004г., имотът е бил с
площ от 2319кв.м.
Следва одобрен със Заповед
№3358/7.ХІІ.2004г. ЗРП, внасящ промяна единствено в номера на парцела, като
същия от ІІІ-3837 е нанесен като Х-3837 в кв.50.
По последно одобрени със Заповед №1638/11.ІV.2005г.
изменения на действащия и към днешна
дата ЗРП, от нанесеният в кв.50 парцел
Х-3837 са образувани три УПИ – Х-3837, ХІІІ-3837
и ХІV-3837 от кв.332(вж.на л.64,вгрд №52/15 на РОС).
В заключение и тримата експерти-инж.Табакова, инж.И. и инж. П.
констатират идентичност на отреденият със
ЗРП/2005г. УПИХ-3837 с процесния ПИ идент.№61710.502.6417, отреден по
одобрените със Заповед №РД-18-37/10.ІІІ.2008г. кадастрални карта и
регистри на гр.Разград, въпреки
установената в квадратурата на площта им разлика от 23кв.м.. Категорично е
заключението им и относно факта, че в квадратурата на ПИ от 1430кв. м. са
включени придобитите по дарение с
нот.акт №67/1990г.- 820 кв.м. от
пл.сн.№3837 на кв.50 по действащия от
1971г. до 1996г. план на Разград(за които се установи,
че никога не са били отчуждавани за провеждани от общината мероприятия), както и 302,77кв.м. от същия
пл.сн.№, които са били обект на проведените
през 1974г. отчуждителни
мероприятия, както и на постановената с вл. в сила съдебен акт, реституция. Последната,
съобразена с нанесени в кадастралния и застроително регулационен план
допълнения, съответно през 2003 и 2004г. – чрез графично отразяване на
реституираните 1060кв.м. в собствен на Н.Б. и М.Д. парцел, целият от 1990 и намиращ се в съседство на притежавания от Д.Д. УПИІІІ-3837.
Казано
иначе и в отговор, следващ се на поставен в отменителното решение на ВКС
въпрос, съгласно действащите от 1960 до 1974г. планове на Разград,
процесните 302,77кв.м. са били част
от намиращ се извън регулация
пл.сн.№3837, в собственост по наследство и делба на починалия на
23.V.1996г. П. Б.; Същите са част от отчуждените през 1974г. по реда на ЗТСУ 1 300 кв.м.
от пл.сн.№3837, собственост на П. Б. и разположени в съседство- по южната и
западна граница на урегулираните през 1996г. като УПИ ІІІ-3837 820кв.м.,
собственост на Д. Д. по дарение от 1990г.(вж. съответствие между защриховано в червено на
скица към заключение на инж.Табакова - л.89, вгрд №52/15РОС и по оранжеви линии
с координати 4,7, 2 и 3 на изготвена към заключение на инж.П.-комбинирана
скица, л.100 от делото).
По делото се приема за установено, че процесните 302,77кв.м. са част от
реституираните в патримониума на наследници на П. Б. 1060кв.м. с влязло в сила на 23.І.2003г. Решение №175 по
адм.д.№572/2001 на РОС. В изпълнение на
което, със заповед №618 през 2003г. кадастралният план на града е попълнен с графично
нанасяне на реституираните 1060кв.м.(в това число и процесните
302,77кв.м.) в
пл.сн.3837 с предназначение за малкоетажно, ниско до 10м, застрояване.
Следва одобрен 2004 ЗРП, по силата на
който се променят западна, южна и източна граници на съществуващ в кв.50 от 1996г. УПИ ІІІ-3837 като към урегулирани в него 820 кв.м. се
включват и намиращите му се в съседство , графично нанесени в кадастъра като
реституирани(1060кв.м.) и собствени по наследство(930кв.м.) на Н.Б. и М.Д.
1 990кв.м., в това число и процесните 302,77кв.м.
Понастоящем, с вл. в сила изменения на ЗРП от 2005г. процесните 302,77кв.м са
вкл. в УПИХ-3837 на кв.332, по южна и
западна граници на имота, идентично на отреден с КККР от 2008г. и придобит от
ищците през 2012г ПИ идент.№61710.502.6417 с площ от 1430кв.м.
За времето
от 1974г. до м.І.2003г. , като част от отчуждените за общински мероприятия
земи, процесните 302,77кв.м. са били със статут на държавна собственост, за
което е съставен и АДС2097/23.ІV.1975г.
Останалите 307,23 кв.м до пълната площ от 1430 кв.м. на процесния имот
с идентификатор № 61710.502.6417, не се установяват от вещите лица като попадащи в обхвата на
отчуждената през 1974 част от имот
пл.сн.3837. Логиката на доказателствата налага извод, че тези 307,23кв.м. ,проследени
по действащите кадастрални и регулационни планове на града, са част от неотчуждените
и придобити по наследство от Н.Б. и М.Д. 930кв.м, разположени –западно и южно на процесния имот. Който от север и от изток е
в граница с отчуждени, но не реституирани части от пл.сн.№3837 поради
реализиране на предвидените при отчуждаването им мероприятия(вж. съответствие
между очертано в оранжево с координати 1,2, 2, 4, 5 и 6 в комбинираната скица
към заключение на инж.П. с очертани в
черно граници на ПИ идент.№ 61710.502.6417 в комбинирана скица към заключение
на инж.И.) .
Въпросните 307,23кв.м. са част от
графично отразени с одобрено през 2003г. попълване на кадастралния план с
имот пл.сн.3837 от 1990кв.м., собствени на Н.Б. и М.Д. и придадени по плана
от 2.ІІ.2004г. към съществуващ от 1996г. УПИІІІ-3827 в кв.50. След последно
одобрени със Заповед №1638/11.ІV.2005г. изменения в
плана, имота е преотреден като УПИХ-3837
на кв.332, с площ от 1403кв. и в съсобственост на Д. Д., М.Д. и Н.Б.. От който
имот, през 2007г. последните две даряват собствените си 583ид.ч. При тази,
отредена му с последния по време план площ, имотът е нанесен в одобрените през
2008 КККР като ПИ с идентификатор № 61710.502.6417. По отношение на който, по
делото е безспорно установено, че към дата на сключената с ищците сделка,
прехвърлителят по същата е легитимирал
право на изключителна собственост.
При
категорично установената от вещите лица идентичност на 820ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 61710.502.6417 с притежаваните
от прехвърителя Д.Д. 820кв.м. в собственост по дарение от 1990г., то от
фактическа страна се следва, че въпросните 307,23кв.м. попадат в дарените му през 2007г. – 583 ид.ч. от
същия. Налице е разлика от 23квм в
площта на имота, отразен в одобрени 2008г.КККР като ПИ с идентификатор №
61710.502.6417 от 1430кв.м. и УПИХ-3837
с площ от 1403кв.м по одобрен и действащ ЗРП от 2005.
2 . По изграждане, собственост, пускане
в експлоатация на преминаващи през процесния имот водопровод и канализационен колектор.
По делото
не се спори, а и от доказателствата се следва за установено, че процесните В и
К съоръжения - водопровод Ф125 и канализационен колектор Ф600, преминават през
процесния ПИ с идентификатор № 61710.502.6417. Същите са изпълнени от ответната община, чрез
съответно общинско предприятие като подземна част от техническата
инфраструктура на надземно проведени благоустройствени мероприятия в бивш
пл.сн.3837, намиращ се до урбанизирането му извън регулационния план на
гр.Разград. По делото е безспорно, че при изграждането и пускането му в
експлоатация, считано до влизане на ЗМСМА в сила, В и К са били държавна собственост, попадаща в периода до
урегулирането на процесния УПИ Х-38337 на кв.332 по ЗРП от 2005г. по голямата си част в имоти със статут на
държавна собственост.
Казаното
относно движението на имота по
действащите от 71г. до днес планове на гр. Разград, дава основание на съда приеме за установено, че по време на изграждане на преминаващите
през него съоръжения, засегнатите части
от имота са били в различен режим на собственост. 302,77кв.м. от процесния имот са били държавна
собственост. Актувани като такива след отчуждаването им през 1974г. по реда
на ЗТСУ от П. Б.. Реституирането им в патримониума на наследници на
отчуждения собственик е предприето по
реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и..др. с вл. в с. съдебен акт. Раздел VII ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не
предвижда забрана за отмяна на отчуждавания на имоти с преминаващи през тях подземни
съоръжения. Възникващите във връзка с
ползването на такъв имот проблеми , са били извън обсега на реституционното
административно производство.
Разликата от 1127,23кв. до нанесената КК площ на имота от 1430кв.м. са били
частна собственост на П. Б.. С част
от които, през през 1981г. същият се е разпоредил възмездно в полза на Д.Д., по
време на брака му с М.Д.. В собственост
на Д. и съпругата му, тези 820кв.м. са били до 1990г., когато го даряват на
майката на първия. За времето от отчуждаването им през 1974г. до 2003г.
Останалите 307,23кв.м. са придобити по наследство от съпругата му и нейната
майка. Били са разположени в съседство по южната граница на описаните 820кв.в.
На север и изток, при установената му
идентичност с УПИХ-3837 на кв.332 по действащ и към днешна дата ДРП от
2005г., ПИ с идентификатор № 61710.502.6417
граничи с части от бивш пл.сн.3837 на кв.50 по план от 1971г., отчуждени през
1982г от Н.Б.,М.Д., И.К. и М. Н.. По
отношение, на които предвидените при
отчуждаването им мероприятия са реализирани(изградени жилищен комплекс и детска
градина, общежитие, озеленяване).
Процесните
съоръжения са изградени във връзка с водоснабдяването и канализацията на
реализираните в съседство на процесния имот мероприятия, като
главни клонове на градската водоснабдителна (клон V) и
канализационна(клон ІІ) система.
Строителните
книжа, разрешаващи строежа и строителната линия на колектора датират от1965 и
1966г.
За главен клон V(продължение) на преминаващия
през процесния имот водопровод са съставени Протокол №14/10.Х.1983г. за
определяне на строителна линия и ниво, и Разрешение №49/10.Х.1983г.
И двете
съоръжения са нанесени в поддържаните от Община Разград планове на подземните
проводи и съоръжения. В заповедите за одобрение на ЗРП от 2005г. са предвидени
изискваните от чл. 48, ал. 1, т. 12 ППЗТСУ "сервитурни ивици на изградени подземни
съоръжения и проводи, обекти на техническата инфраструктура. Планирането и
застрояването им е сторено по реда на чл.153 и сл.ЗТСУ. Според които, частичното
или цялостно изграждане на канализацията
е винаги едновременно или последващо изграждането на водопровода. Тази нормативна
уредба обяснява установения от експертите
факт за сроковете, в които е започнало и съответно приключило
изграждането на всяко едно от процесните съоръжения. Същите се оразмеряват така, че да задоволяват
съответните нужди за 20 - 30 години съобразно с предвижданията на общия
градоустройствен план
Тези си фактически изводи съдът извежда
от констатирано в заключения на експертите – инж.Табакова и
инж.К.. Същите са съотносими, логично допълващи
се и независимо изготвени от експертите. Кореспондират с приложените по
делото доказателства, част от които
депозирани в приложение на изготвеното от инж.К.. Възражението на
въззивника, за изключване на събраните и приложени от инж.К. строителни
книжа като доказателство по делото, не се споделя от съда. На първо място,
защото с дадените в отменителното решение на ВКС указания на въззивната
инстанция е вменено събирането на доказателства в тази насока. На следващо,
експертизата е процесуален способ
за събиране на доказателства, а
експертът не е обвързана със срокове за депозиране на доказателства
страна в производството. Което прави допустимо съобразяването на приложените
към заключението строителни книжа като доказателство, в подкрепа на направените
от експерта фактически констатации.
В
частта, касаеща статута на процесните съоръжения, заключението на инж.П. съдържа правни твърдения, а не дължими се
фактически констатации. Поради което , съдът не го приема в тази му част.
Обобщавайки
изложеното, съдът приема за установено,
че процесните съоръжения, като част от техническата инфраструктура на имот
пл.сн.№3837 кв.50 по плана на Разград от 1970г., по отношение на който в
периода 1974-1982г., във връзка с благоустрояването на гр.Разград са били
предприети поредица от отчуждителни мероприятия попадат под режима на ЗТСУ
относно формалните и технически изисквания за законното им изграждане. Няма данни отчуждаванията да са предприети
конкретно и във връзка с процесните В и
К съоръжения. Изричното им посочване не е било
необходимо, при изброяване на проведените по плана отчуждителни мероприятия, тъй като се съдържат
имплицитно в понятието комплексно строителство. Реализирани са като обслужваща,
съгл.чл.64 и сл.ЗТСУ(отм.) комплексното жилищно строителство инфраструктура.
Безспорно е установено, че като преминаващите през
процесния ПИ, В и К са заварен за приобретателите му и
включен в експлоатация строеж. Около трасето на съоръженията е налице
сервитут, възникнал по силата на закона след осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 48, ал. 1, т. 12 ППЗТСУ(отм). Същите са с установен в обществена полза сервитут, отнасящ
се до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти и до изграждане на необходимата за това
инфраструктура, както и за поддържане в изправност на основната за града
водоснабдителна и канализационна система. Отстраняването им би било
противно на обществения интерес и на ползващия се със сила на закон ПУП на
гр.Разград, в който същите са нанесени. С който, като последващи приобретатели
на имота, ищците са длъжни да се съобразят. Правото им на собственост е било законово ограничено в степен на съществуващия в
имота сервитут още при закупуването му (вж.
постановено по реда на чл.290ГПК Решение
№ 247 от 6.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 753/2009 г., I г. о., ГК.).
Съдът
приема за безспорно установено, че обективно строежът на процесната В и К е
започнал преди м.ІV.1987г., когато от 1981г. до 1990г., включените в настоящия
ПИ 820кв.м са били в частна собственост
на Д. Д. и Н.Б.. Като реални части от намиращ се извън регулация пл.сн.№3837 от
кв.50 по план на Разград от 71г., от север, изток и югозапад, частният имот е
граничил с имоти , вкл. и попадащите в
днешен ПИ 302,77кв.м.. По отношение на които е било предприето отчуждаване и одържавяване във връзка с благоустрояването и
урбанизацията на града.С приложените по делото Протоколи обр.16 се установява,
че върху голяма част от отчуждените
имоти , мероприятията, вкл.и обслужващата ги техническа инфраструктура, са били реализирани.
В случая
източникът на съществуващия в имота на ищците сервитут е законов и регламентиран като такъв с
действащите към период на изграждането му - ЗТСУ
и ППЗТСУ. Които, не съдържат изискване за учредяването му чрез сключване на
договор между държавата и праводателя на ищците, като бивши собственици на
части от днешен ПИ. Сервитутът е възникнал по силата на влязъл в сила подробен устройствен план,
определящ прекарването му през 1981-1986г. през частен имот, граничещ
от три страни с имоти - държавна собственост, част от които с
реализирани по ЗТСУ благоустройствени мероприятия(комплексно жилищно
застрояване, детски комбинат, общежитие, озеленяване). Т.е., обективно,
разположението на частния имот сочи на изискуемите се по см. на чл.210
ППЗТСУ(отм.) във вр. с чл.68ЗТСУ предпоставки - „нужда” и „липса на друго
техническо решение”. При наличие на които, изграждането на В и К в чужд за
държавата имот, е било допустимо. По правилото на чл.210 ППЗТСУ, като титуляр на
сервитута, държавата дължи на
собственика на земята обезщетение,
което предполага установени между тях облигационни отношения, но не и основание
за неговата незаконосъобразност.
Съгласно чл. 48 от ЗТСУ (отм.)
работите по благоустрояване на населените места, в т. ч. водоснабдяване и
канализация, по правило се осъществяват от общините или от техни
стопански предприятия. В ал. 2 на същия член е уредено, че общините или техните
стопански предприятия експлоатират и поддържат изградените обекти, общи мрежи,
проводи и съоръжения. Подобен текст се съдържа и в чл. 155, ал. 2 от ППЗТСУ
(отм.), съгласно който изградените съоръжения се предават
безвъзмездно за стопанисване, поддържане и експлоатация на предприятията по
водоснабдяването и канализацията при общините.
По
делото не се спори, че към дата на иска процесните
съоръжения са общинска публична собственост, предоставена в стопанисване и
експлоатация на ответното водоснабдително дружество. С влизане в сила на ЗМСМА
(Предишен текст на § 7 - ДВ, бр. 49 от 1995г.) в собственост на общините
преминават изброени подробно държавни имоти, сред които мрежите
и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната,
енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и
инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната
община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Като съгл.чл.18
на действащ ЗВ (доп. ДВ, бр. 34 от
С приложени по делото доказателства и след
служебно извършена по партидата му справка, съдът установи, че едноличен собственик на регистрирания от ответното търговско дружество капитал е
Държавата, чрез МРРБ(вж. ел извлечение от партида на
търговеца и Заповед №РД-ЕД-116/30.VІ.1991г.). На л.л.111 -119 от грд №986/2014 на РРС са приложени като доказателство Заповед №РД-08-14-8.ІІ.2014г. и осъществила се между
МРР и Община Разград кореспонденция, от които се следва за установена принадлежност
на процесните съоръжения в капиталов актив на ответното дружество. И като намиращи
се в обособена територия, обслужваща населението на една
община, по реда на §9ДР от ЗВ са разпределени със статут на общинска публична
собственост.
За да бъде
уважен иска по чл. 109 ЗС /actio
negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на
собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът
на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на
употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време,
изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия
процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие
на ответника и степента, в която същите
препятстват ищеца да упражнява правото си на собственост по
предназначение. Т.е., за да бъде ангажирана отговорността на
собственика и стопанисващия процесното съоръжение, следва в основание на
предявената по чл.109 ЗС негаторна защита да е доказано установена неоснователността
на действията, предприети от първия по изграждането му в „чужд” за самото него имот,
както и позитивно изразен от това действие резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно
поведение или на поддържане на такъв резултат от двамата ответници. Както се
приема още с ТР 31/84 г. ОСГК на
ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за
ползване на собствената вещ. В този смисъл и постановено по чл.290 ГПК Решение № 23/9.ІV.
Actio
negatoria разбирана в един по широк аспект е условие за защита срещу
необосновани вмешателства, преки или косвени, които възпрепятстват собственика
да използва напълно своята собственост и е израз на възможността при надлежно
упражнено искане същите да бъдат отстранени, да се възстанови предишното
състояние.
В
изложения смисъл, с Решение № 837/2010 г. на ВКС е развита теза, че не може да се уважи негаторен иск,
ако допуснатото нарушение не създава пречки на правото на собственост. Успешното
провеждане на негаторната защита по чл. 109 ЗС
предполага установяване на фактическо действие, което противоречи на правно установения
режим на ползване на имота, ограничавайки без основание ищците при упражняване
на собственическите им правомощия. Неоснователното действие не зависи само
от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до
наличие на разрешителен режим за извършване на определение действия /стоеж,
реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното
ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109
ЗС.
С оглед на възприетата правна теза по
приложението на чл. 109 ЗС въззивната
жалба е неоснователна. Изводите на първоинстанционния
съд, че съществуващия в имота на ищците
сервитут не съставлява незаконно и в този смисъл, неправомерно препятстващо правото им на собственост в пълен обем
действие, са правилни, кореспондиращи на допустимо установените по делото факти. по
делото и съответни на приложимия материален
закон.
Като
абсолютно вещно право, правото на собственост изисква от всеки правен субект
поведение, с което се дава възможност на титуляра на правото да упражнява
собственическите си правомощия на ползване, владение и разпореждане, в пълен
обем. Въпреки този абсолютен характер на правото, законодателят допуска в
определени хипотези това право или някое от правомощията да търпят чуждо
въздействие. Такова ограничение на собствеността на определен недвижим имот
може да има по силата на сервитутно право и др. ограничено вещно право.
Когато
правото на собственост се ограничава по силата на едно установено извън волята
на собственика фактическо положение, то за да се осъди ответникът по иска по чл. 109 ЗС да
преустанови това фактическо въздействие, следва да се докажат тези обстоятелства,
които сочат как и в какъв обем, без неоснователно и неправомерно се ограничава упражняването на правото на
собственост.
Като такова обстоятелство, твърдяната от ищците незаконност на преминаващите през имота им
съоръжения се явява опровергано от приложените по делото строителни книжа.
Които в съвкупността си сочат
изпълнението им като съответно на формалните изисквания и при съобразяване на позволяващите
експлоатацията му строителни правила и норми.
Действията по изграждане на съоръженията и по
пускането им в експлоатация са предприети от Община Разград в съответствие с
изискванията на действащото законодателство.
както и във време, значително преди обслужващия го имот да е бил придобит в
собственост от ищците. Касае се за сервитут, установен в обществена полза,
отнасящ се до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти -
публична собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура,
както и за поддържане в изправност на водностопански системи и съоръжения,
предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението,
съгл. чл.48
и сл.ЗТСУ. Източникът на възникване на
вещното право не е договорен, нито административен. Във времето той не е
„принудително” изграден в имота на ищците, а
доброволно придобит от последните в условия на равнопоставеност по
сключен с Д. Д. договор за продажба. Следва да се отбележи, че последният, към
дата на извършените към него през 1990 и
2007г. дарения (820 кв.м. и 583/1403ид.ч.) е придобил в
собственост процесния имот със законово учредената му тежест. Налице е заварена
тежест в имота на ищците, съществуваща към момента на придобиване правото им на собственост върху имота, през
който преминават съоръженията, изразяваща се във възникнало по силата на закона
сервитутно право за съществуващ водопровод Ф 125 и канализационен колектор Ф
600. Ето защо не може да се приеме, че с действията си ответниците
неоснователно ограничават и пречат на ищците за пълноценното ползване на имота,
според предназначението му.
Съгласно действащия по време на изграждането на процесните В и К
съоръжения, чл.63, ал.1, т.2 от Закона за териториално и
селищно устройство и - за
водоснабдяване, канализация, газификация и др.подобни мероприятия, преминаващи
през даден имот е било необходимо неговото отчуждаване, тъй като тези
съоръжения не е следвало да преминават през имоти на граждани. Разпоредбата на
чл.
210 от ППЗТСУ пък уточнява, че това може да се случи при нужда, когато няма
възможност за друго техническо решение. Този принцип е запазен и в сега
действащия Закон за устройство на територията – чл. 193, в
който въпросът е доразвит и конкретизиран. В настоящия случай, когато започва фактическото прокарване на съоръженията и към нанасянето им в ПУП на
града през 1986г., част от съществуващия към днешна дата ПИ не е била частна, а държавна собственост. Същата е била отчуждена за благоустрояването
на квартала, в който се е намирала и съответно, актувана като държавна
собственост, считано до 2003г.Поради
което и не е било необходимо повторно неговото отчуждаване за
техническото инфраструктурно мероприятие или пък преценка за по-добро
техническо решение на въпроса. Спазено е
било изискването, съоръжението да бъде проектирано и изградено в имоти-държавна собственост. Благоустройствените
мероприятия, в частност и тези по изграждане на следващата се техническа
инфраструктура, засягат целия кв.50 на пл.сн.№3837 по плана от 1971г. Което ,
по законова дефинииця на действащия за този период ЗТСУ(вж.§1а ПЗР ЗТСУ/отм.) означава, че
изграждането на съоръжението засяга "Значителна
част от населено място". Т.е., оправдан е обществения интерес от
изграждането на процесните съоръжения, както и визираните в чл.210 ППЗТСУ(отм.)
предпоставки ПЗР ЗТСУ за преминаването му като учреден в „чужд” частен имот
сервитут.
Наред с
това настоящата инстанция намира, че следва да се посочи и следното. В случая
наследниците на отчуждения собственик, са били собственици на възстановен им по
реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ незастроен неурегулиран недв. имот, поради което те
следва да се съобразяват с разпоредбата на чл.
4, ал.4 от същия закон а именно, че собствениците на такива земи са длъжни
да опазват съществуващите върху земите им електроенергийни и други
съоръжения. И въпреки, че в разпоредбата
е посочено, че тя се отнася за съоръжения върху земите им, то тази разпоредба
следва да се приложи и за съществуващите подземни такива. В подкрепа на това
становище е и обстоятелството, че при графичното нанасяне на възстановения им
имот в плана на града задължително се
посочват ограниченията на собствеността/ако съществуват такива/ за даден
възстановен имот независимо какъв е
техния характер.
Що се отнася до §16 от ПЗР на ЗУТ съдът намира, че дори и да се приеме,
че съоръженията са построен без строителни
книжа, то същите представляват търпим
строеж съгласно § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ
и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Приемането им с протокол
обр.16 през 1986г. и нанасянето им в плана на града през 1986г.е индиция за
това, че същите са изградени
преди датата 7.ІV.1987 г. и при
спазване на относимите към него условия , по приложимите към периода на
изграждането им ЗТСУ и ППЗТСУ.
При данните по делото, че за
терена, в който е учреден сервитута, има одобрен от 1996г. застроителен план,
предвиждащ застрояването му с ниско малко етажно строителство на съответно
отстояние от сервитута, следва да се приеме, че по отношение на същия е
осъществено и второто изискване на
§ 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ
– изграждането на съоръженията да е било допустимо по действащия ПУП и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им. Обстоятелството,
че одобрената през 1996. регулация е съобразена с тях, сочи, че същите съответстват и на градоустройствените
предвиждания към настоящия момент.
Изискуемото
се по см на §16ПЗР на ЗУТ удостоверение
за търпимост е въведено в предпоставка за валидност на сделките на разпореждане с имоти със съществуващи в
тях незаконни строежи. Видно от
легитимиращия собствеността им нот.акт №182/5.ІХ.2012г.,
ищците са придобили имота по сделка, извършена при действието на закона,
забраняващ разпореждането с имота без
удостоверяване режима на търпимост на
изпълнените в него строежи. Обстоятелство, поставящо под съмнение валидността
на придобивната за тях сделка като противоречаща на императивна законова норма.
А от там и качеството им на собственици на имота. Възражения в този смисъл по
делото не са въвеждани от ответниците в срока на чл.131 и сл. ГПК .
Дори и да е издадено такова
удостоверение, то няма обвързваща съда сила относно преценката за търпимостта
на строежа.
Предвид
всичко това от доказателствата по делото е видно, че не е налице един от
елементите на фактическия състав на чл. 109 ЗС –
действието, което пречи на собствеността/прокарания газопровод/ да е
неоснователно, поради което и иска се явява неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли.
След като е
стигнал до аналогичен правен извод на база същата фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва
да се потвърди.
Водим от
горното и на осн.чл. 271, ал.1 ГПК
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №416/213.ХІІ.2014г. по гр.д.№986/2014г. по опис на РРС на Търговищки районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На осн.чл.78,
ал.8 ГПК ОСЪЖДА И.Н.Й.,ЕГН********** и Г.Б.Й., ЕГН**********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ Община Разград 300,00лв. разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.