РЕШЕНИЕ № 7

Гр. Разград 22.02.2017 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н. Р.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 127 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 18.03.2016 г., постановено по гр. дело № 735 / 2015 г. по описа на РС – Исперих, е допусната делба между Х.Ш.С., Ю.Ш.В. и П.И.В. на недвижим имот , представляващ нива с площ от 21.119 дка, местността “ Чаира “, имот 002045 по плана за земеразделяне на с. Свещари, при квоти: по 1/3 за всеки от съдилителите. С решението е допусната и делба между Х.Ш.С., Ю.Ш.В., П.И.В., М.И.В. и А.Ш. на недвижим имот, представляващ нива с площ от 12.00 дка, м. “Сърта“, имот 020015, по плана за земеразделяне на с. Свещари, при квоти: по 1/6 ид. части за съделителите Х.Ш.С., Ю.Ш.В. и П.И.В. и по ¼ ид. части за съделителите М.И.В. и А.Ш.В..

Недоволен Ю.Ш. *** обжалва решението. Във въззивната жалба се излага, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила, тъй като исковата молба е подадена от лице без представителна власт. Приложеното пълномощно не е изрично и не включва правомощия за извършване на съдебна делба. Декларацията по чл. 48, ал. 1 от ГПК не изхожда от ищеца. Призоваването на А.Ш.В. и Ю.Ш.В. не е извършено по надлежния ред. Отправя се молба за отмяна на обжалвания съдебен акт, като недопустим и неправилен.

В друга въззивна жалба от същото лице, против същия съдебен акт, изписана с ръкописен текст се сочи, че преди смъртта на бащата на жалбоподателя през 2004 г., той завещал нивата са на него и на брат му, тъй като със съпругата му полагали грижи за баща си до смъртта му. Освен това се разбрали, дела, полагащ се на баща им, от нивата на дядо му В. Р., да го работи сестра му Х.Ш., който дял тя и до сега работела

В предоставения му за това срок, особения представител на въззиваемия П. чиванов В. депозира пред съда отговор на исковата молба.

Въззиваемите М.И.В. и А. Ш. В. не депозират отговор на въззивната жалба.

Въззиваемите Х.Ш.С., и А. Ш. В., Д.М.В., Ю.М.Ю., Г.М.Ш. и А.М.Й. не депозират отговор на въззивните жалби.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от въззивника.

Особеният представител на въззиваемия П.И.В. депозира становище с молба за потвърждаване на решението.

Въззиваемите Х.Ш.С., и А. Ш. В., Д.М.В. и Ю.М.Ю., редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Особеният представител на въззиваемите Г.М.Ш. и А.М.Й. изразява становище за потвърждаване на решението.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

По делото е представено Решение № 02СВЕ / 14.04.1998 г. На ПК-Исперих, с което на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 12 / 22.05.1992 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка вх. № 01190 / 16.12.1991 г. от Ш. В.Р., на същия е възтановено правото на собственост с план за земеразделяне на нива в землището на с. Свещари, обл. Разград с площ от 21.119 дка, находяще се в местността ЧАИРА, представляваща имот № 002045 по плана за земеразделяне на същото село, при посочени граници и съседи. Представена е скица за имота№ 15-156190-16.04.2015 г. на СГКК-Разград.

По делото е представено и Решение № 02СВЕ / 14.04.1998 г. На ПК-Исперих, с което на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 164С / 17.01.1996 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка вх. № 03585 / 03.02.1992 г. от Ш.В. Р., на В. Р. М. е възтановено правото на собственост с план за земеразделяне на нива в землището на с. Свещари, обл. Разград с площ от 12.000 дка, находяще се в местността СЪРТА, представляваща имот № 020015 по плана за земеразделяне на същото село, при посочени граници и съседи.Представена е скица за имота№ 15-156188-16.04.2015 г. на СГКК-Разград.

По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 04/20.01.2015 г. на кметство с. Свещари, обл. Разград, на В. Р.ов М., починал на 31.01.1956 г. и оставил за свои наследници по закон Ш. В. Р.ов – син - починал на 03.10.1995 г. и Ш.В. Раим-син-починал на 18.09.2004 г.

Представено е и удостоверение за наследници изх. № 22/12.05.2015 г. на кметство с. Свещари, обл. Разград, на Ш. В. Р.ов – починал на 03.10.1995 г. и оставил за свои наследници по закон М.И.В. и А.Ш.В..

Представено е и удостоверение за наследници изх. № 100/22.12.2014 г. на кметство с. Свещари, обл. Разград, на Ш.В. Раим, починал на 18.09.2004 г. и оставил за свои наследници по закон Х.Ш.С. -дъщеря, Ю.Ш.В.-син и П.И.В.-син.

Представено е и удостоверение за наследници изх. № 99/22.12.2014 г. на кметство с. Свещари, обл. Разград на Елка Иванова Рачева – починала на 16.09.1990 г. и оставила за свои наследници по закон Ш.В. Раим –съпруг-починал на 18.09.2004 г., Ю.Ш.В. – син и П.И.В. – син.

По делото е представено и удостоверение за наследници изх. № 11823.03.2016 г. на кметство с. Свещари, обл. Разград, на М.И.В., починал на 23.03.2016 г. и оставил за свои наследници по закон Д.М.В.-съпруга, Ю.М.Ю., Г.М.Ш. и А.М.Й.-дъщери.

По отношение на ответника в първоинстанционното производство П.И.В. е извършено призоваване по реда на чл. 48 от ГПК. Изискуемата се декларация и подрисана от пълномощника на ищцата адв. С.Д.. След публикацията в Държавен вестни, на П.И.В. е назначен особен представител, който осъществил процесуално му представителство.

По отношение на ответника А. Ш. В., първоинстанционният съд, без да бъде извършена размяна на книжата, изпратил постановеното от него определение по чл. 146 от ГПК. Съобщението се завърнало в цялост, с отбелязване, че лицето се намира в Турция и домашните му отказват да получат книжата. Съдът неправилно приел редовно връчване по реда на чл. 44, ал. 4 от ГПК. След постановяване на решението на същия адрес е изпратен препис от въззивната жалба до А. Ш. В.. Съобщението отново се завърнало в цялост със същото отбелязване на връчителя, съдът поставил резолюция “ Към дело“.Съобщенията са изпращане на адрес:с.Свещари, обл. Разград, ул. “ Мургаш “ № 1.

След образуване на въззивното производство, ищцата представя удостоверение на постоянен адрес на А. Ш. В., видно от което адреса съвпада с този, на който са изпращани съобщенията. Настоящ адрес не е посочен в България. Заявен е настоящ адрес в Турция, без да е посочен конкретен такъв. При тези обстоятелства съдът разпореди връчването да се извърши по реда на чл. 47 от ГПК. В законоустановения двуседмичен срок А. Ш. В. се явил лично в кметството на с. Свещари и лично получил призовката и приложените книжа / препис от искова молба и препис от въззивна жалба/.

По отношение на ответника М.И.В., първоинстанционният съд, без да бъде извършена размяна на книжата, изпратил постановеното от него определение по чл. 146 от ГПК. Съобщението било връчено лично на 09.02.2016 г. В срока за обжалване на постановеното решение, съдът бил уведомен за смъртта на М.И.В. и спрял производството по делото. След отстраняване пречките по движение на делото, съдът възобновил производството и конституирал като ответни страни по делото наследниците на М.И.В. – Д.М.В., Г.М.Ш., Ю.М.Ю. и А.М.Й..

На Д. М.В. е връчено съобщение за постановеното решение на 26.04.2016 г. Съобщенията до останалите трима наследници, изпратени на адреса посочен в удостоверението за наследници в с. Свещари, ул. “ Ивайло “ № 16, се завърнали в цялост с отбелязване, че всяко от лицата не живее на адреса и е с неизвестен такъв, а близките отказват да получат. За последните две е посочено, че живеят и работят в Турция.

След образуване на въззивното производство, по искане на съда, ищцата представи удостоверения за постоянен и настоящ адрес на наследниците на М.И.В. - Г.М.Ш., Ю.М.Ю. и А.М.Й.. Видно от представеното удостоверение постоянният адрес на А.М.Й. съвпада с този от удостоверението за наследници- с. Свещари, ул. “ Ивайло “ № 16. Заявен е настоящ адрес в Турция, без да е посочен конкретен такъв. Видно от удостоверението, постоянният адрес на Ю.М.Ю. ***. Заявен е настоящ адрес в Турция, без да е посочен конкретен такъв. Видно от удостоверението постоянният адрес на Г.М.Ш. ***. , а настоящият адрс в гр. Разград, ул. “ Драма № 4.

Съобщенията до Г.М.Ш., Ю.М.Ю. и А.М.Й., изпратени на заявените постоянни и настоящи адрес се завръщат в цялост с отбелязвания, че лицата не живеят на адресите и домащните отказват да получат съобщенията и книжата. В залепените уведомления е посочен срок за получаване. В срока страните не се явили да получат съобщенията, поради което съдът прие редовност на връчването на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря, като препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

По същество в жалбата се твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения. Като първо такова се сочи, че исковата молба е подадена и подписана от лице без представителна власт. Приложеното по делото пълномощно не включвало правомощия за извършване на съдебна делба над конкретно посочени имоти. Въззивната инстанция намира това възражение за неоснователно. Видно от приложеното към исковата млба пълномощно ищцата Х.Ш.С. е упълномощила адв. С.Д., която подписала и подала исковата молба, с правата да я представлява и подписва по гражданско дело за делба на недвижими имоти – земеделски земи и др. пред РС-Исперих.

Следващото възражение във въззивната жалба е за нарушение на процедурата на чл. 48 от ГПК, тъй като представената декларация в тази връзка не изхожда от ищцата, а е изготвена и подписана от процесуалният пердставител. Това възражение също е неоснователно. По делото е представена декларация от ищцата по чл. 48 от ГПК. Вярно е, че в същата е посочено, че е подадена и подписана от ищцатаа чрез пълномощник адв. Д.. По делото обече е налице пълномоощно, с което адв. Д. е упълномощина да подава декларации от имато на ищцата. Въпроса с наказателната отговорност относно деклариране на неверни обстоятелства в случая нама отношение към предмета на делото.

Сведващите две възражения по същество касаят нарушения на процесуалните правила, свързани с призоваването и участието в производството на ответниците А. Ш. В. и Ю.Ш.В.. Действително такива нарушения бяха констатирани от въззивната инстанцияа и по-горе бяха изложени съображения за това. Във въззивното производство обаче тези нарушения на процесуалните правила бяха отстранени и правото на участие на тези двама ответници, както и на наследниците на починалия ответник М.И.В. бяха гарантирани при спазване на правилата за призоваване и назначаване на особен представител.

В подадената лично от въззивника Ю.Ш.В. въззивна жалба, същия изтъква и възражение имащо отношение към приложението на материални закон. Твръди, че преди смъртта на баща му, която настъпила през 2004 г., той завещал неговата нива на брат му и на него, поради това, че той и неговата съпруга се грижили за него до смъртта му. Освен това се разбрали нивата на дядо му В. Р., полагаща се на баща му да бъде обработвана от сестра му Х.Ш. и която тя до ден днешен работела. Излагат се и съображения относно нарушено право наа участие в производството на А. Ш. и М.И., който починал. По отношение на възражението за нарушение на процесуалните правила относно участието на страните съображения бяха изложени по-горе, поради което не е необходимо преповтарянето им.

По отношение на възражението за нарушение на материални закон, съдът приема, че въззивника Ю. Ш. В. не представя каквито и да било доказателства освен устнатите му твърдения, поради което и то се явява неоснователно.

Въззивната инстанция констатира, че представените по делото писмени доказателства установяват принадлежността на допуснатите до делба недвижими имоти към делбената маса.

Към момента на постановяване на решение правата на съделителите са определени съобразно разпоредбата на чл. 5 от ЗН, за всеки един от двата недвижими имот.

Както беше посочено по-горе, решението е постановено но 18.03.2016 г. От представените по делото доказателства се установява, че съделителя М.И.В. е починал в срока за обжалване на решението – на 23.03.2016 г. С определение от 13.04.2016 г. по гр. Дело № 735/2-15 г. РС-Исперих конституирал наследниците на починалия съделител М.И.В. като страни по делото, а иманно Д. М. В. – съпруга и Г.М.Ш., Ю.М.Ю., и А.М.Й.-дъщери. Починалият М.И.В. има права/1/6 ид.ч./, само по отношение на втория допуснат до делба недмижим имот, представляващ нива с площ от 12.00 дка, м. “Сърта“, имот 020015, по плана за земеразделяне на с. Свещари. Съгласно разпоредбата на чл. 227 от ГПК, при смърт на страна, производството по делото продължава с участието на правоприемника.

При тези обстоятелства обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед характера на производстовто, съделителите следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят по сметка на ОС-Разград сумата 300.00 лв., представляваща платени от бюджета на съда разноски за назначен особен представител на Г.М.Ш. и А.М.Й..

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.03.2016 г., постановено по гр. дело № 735 / 2015 г. по описа на РС – Исперих,

ОСЪЖДА Х.Ш.С., ЕГН **********, Ю.Ш.В., ЕГН **********, П.И.В., ЕГН **********, А. Ш. В., ЕГН **********, Д. М. В., ЕГН **********, Г.М.Ш., ЕГН **********, Ю.М.Ю., ЕГН ********** и А.М.Й., ЕГН **********, да заплатят солидарно по сметка на ОС-Разград сумата 300.00 лв./ триста лева/, пердставляваща разноски за назначен особен представител на Г.М.Ш. и А.М.Й..

Решението може да се обжалва в 30-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

Председател: Членове: 1. 2.

НР