РЕШЕНИЕ № 83
Гр. Разград 06.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
на петнадесети септември две хиляди
и шестнадесета година в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
Секретар: Н. Р.
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 196 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 285 / 20.07.2016 г., постановено по гр.
дело № 359 /
Недоволен ответника Община-Исперих обжалва решението в частите с които са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, с изключение на отхвърлителната част на последния иск, както и частта, с която общината е осъдена да заплати разноски в размер на 375 лв. Твърди се, че при постановяване на решението съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неговата необоснованост. Твърди се също така, че са спазени всички законови изисквания за превръщането на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне изцяло на предявените от ищеца искове.
Въззиваемата страна Х.М.Х. не се е възползвала от правото си да подаде отговор на въззивната жалба.
Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника на същите основания и със същите искания.
Процесуалният представител на въззивяемия Х.М.Х. излага съображения за неоснователност на въззивната жалба, с молба за потвърждаване на решението.
Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Страните по делото не спорят, че са били в трудовоправни отношения по безсрочен трудов договор. Със заповед от 02.02.2016 г. трудовото правоотношение е изменено в срочно такова, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 119 от КТ, считано от датата на допълнителното споразумение – 02.02.2016 г. до 02.03.2016 г. Ответника твърди, че основанието за изменението на трудовия договор от безсрочен в срочен е подадено от ищеца заявление вх. № К-495 / 02.02.2016 г., с което ищеца изразил съгласието си за изменение на трудовото правоотношение за определено време. Със Заповед № 20 / 01.03.2016 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 02.03.2016 г., поради изтичане на уговорения срок.
Съгласно чл. 67, ал. 3 от КТ, безсрочен трудов договор може да се трансформира в срочен такъв, само при изрично изразено писмено желание от работника или служителя, но и при спазване ограниченията на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ. Необходимо е също така волеизявлението на работника или служителя да предхожда по време подписване на споразумението по чл. 119 от КТ, като е необходимо това волеизявление да бъде дадено отделно, а не да се извлича от съдържанието на споразумението по чл. 119 от КТ. Въобще са за де стигне до изменение на трудовия договор от безсрочен в срочен по този ред, инициативата следва да изхожда от работника или служителя.
В исковата си молба ищеца твърди, че на 02.02.2016 г. бил извикан в отдел Човешки ресурси към Община Исперих и бил накаран да подпише допълнително споразумение с правно основание чл. 68, ал. 1 вр. с чл. 119 от КТ.
Съдът намира, че това твърдение се подкрепя от представеното по делото Заявление вх. № К-495 / 02.02.2016 г. и не е опровергано от ответната страна. Заявлението е на бланка на работодателя – Община Исперих. В същото е посочено, че работника изразява съгласие, т.е. инициативата не е негова. В случай, че инициативата за промяна на трудовото правоотношение беше на работника, то той би заявил своето желание във форма, текст, лист и др., както намери за добре.
Въззивната инстанция приема, че в случая инициативата за изменение на трудовия договор от безсрочен в срочен изхожда от работодателя, а не от работника, поради което правилно и законосъобразно уволнението е признато за незаконно и е отменено с всички произтичащи от това последици – уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ.
По горните съображения решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
В отхвърлителната част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Предвид изхода на делото въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата разноските за тази инстанция в размер на 350 лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Направените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка.
Водим от изложеното Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 285 / 20.07.2016
г., постановено по гр. дело № 359 /
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община Исперих да заплати на Х.М.Х., ЕГН ********** сумата 350 / триста и петдесет лева /, представляваща разноски за адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател:
Членове : 1.
2.
НР