РЕШЕНИЕ № 99

Гр. Разград 10.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 209 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 197 / 27.06.2016 г., постановено по гр. дело № 2076 / 2015 г. по описа на РС – Разград е оставен без разглеждане предявения от Л.Д.С. против С.Д.С., иска за унищожаване на сключен на 23.09.2014 г. между ответницата и майката на страните Г.М.Ц., договор за покупко-продажба на два недвижими имота, представляващи ниви в землището на с. Ловско, общ. Лозница, обл. Разград, до размера на ½ ид. част, на основание чл. 31, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗД и е прекратено производството на делото в тази му част, поради недопустимост на предявения иск. Със същото решени е отхвърлен иска по отношение на останалата ½ идеална част от същите две поземлени имота, като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на делото са присъдени и разноски по делото.

Недоволен ищеца Л.Д.С. депозира частна жалба против решението, частта досежно прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск до размера на ½ ид. част, доколкото решението в тази му част има характер на определение. В жалбата се твърди, че ищеца има правен интерес да предяви иск за унищожаемост на сделката изцяло, като в противен случай той ще бъде ощетен, тъй като ще остане наследник на половината от ½ ид. част от имотите, т.е. на ¼ ид. част. Отправя се молба за отмяна на решението в тази му чест.

Постъпила е и въззивна жалба от ищеца Л.Д.С. против отхвърлителната част на решението. Твърди се необоснованост на решението, тъй като при постановяването му не са взети предвид установените по делото факти и не са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключенията на назначените по делото експертизи е установено, че майката на страните по делото Г.М.Ц., към момента на изповядане на сделката, страдайки от смесена корова и подкорова съдова деменция и други заболявания, не е могла да разбира свойството и значението на извършеното правно действие и да ръководи постъпките си, което нейно състояние ясно личи от съдържанието на процесния договор за покупко-продажба. Отправя се молба за цялостна отмяна на решението и постановяване на ново, с което иска да бъде уважен, така както е предявен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответницата С.Д.С. депозира отговор на частната жалба, чрез процесуален представител по пълномощие – адв. М. П.. В отговора се излага, че след смъртта на майката на страните, ищеца не може да претендира повече права, отколкото притежава по закон- т.е. за ½ ид. част. От съда се иска потвърждаване на решението в тази му част.

Ответницата С.Д.С. депозира отговор на въззивната жалба, чрез процесуален представител по пълномощие – адв. М. П.. В същия се излага становище, че решението в отхвърлителната част е правилно и законосъобразно, поради което се иска потвърждаването му. Твърди се, че ищеца, въпреки вмененото му задължение, не е доказал иска си при условията на пълно и главно доказване. Отправя се молба за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за въззивното производство.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и след като обсъди развитите с жалбата оплаквания прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивната жалба против него, разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Разградският районен съд е сезиран с искова молба, с която са предявен иск на правно основание чл. 31, ал. 2 о ЗЗД. В същата ищеца твърди, че по силата на сключен през 2004 г. Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти – зем. земи, неговата и на ответницата С.Д.С. майка – Г.М.Ц. – получила в дял нива с площ от 10.836 дка в местността “Омаркьой“, съставляваща имот № 040023, находяща се в землището на с. Ловско, общ. Лозница, обл. Разград, трета категория и нива с площ от 17.004 дка, шеста категория, в местността “ Ашлама“, съставляваща имот № 016049, находяща се в землището на с.с.

На 21.10.2015 г. майката на страните Г.М.Ц. починала. Ищеца при посещение в поземлена служба установил, че на 23.09.2014 г. майка му продала двете ниви на сестра му. През по – голямата част от живота на майка му за нея се грижел той, тъй като живеели в една жилищна сграда в гр. Търговище – тя на първия етаж, а той на втория етаж.Бащата на страните починал през 1990 г.

Ответницата С.Д.С. – негова сестра – от 16 години живеела в Гърция, заедно с дъщеря си. От февруари 2013 г. здравето на Г. започнало да се влошава – започнала да забравя. Съпругата на ищеца следяла приема на лекарства. Водили я на периодични лекарски прегледи. През 2104 г. положението на Г. се влошило, като тя почти нямала ориентация. Нуждаела се от придружител. Ответницата отказвала съдействие в грижите за болната им майка, докато през април 2014 г. без да си види с него и без да го уведоми отвела майка им в Гърция. По късно на сина на ответницата, ищеца и съпругата му обяснили какви лекарства приема Г.. Дали му и рецептурната й книжка. В началото на м. септември 2014 г. ответницата върнала Г., която била в още по-тежко състояние. Разбрали, че и в Гърция на няколко пъти била в много тежко състояние и припадала. Ответницата я записала в Дневен център за възрастни хора в гр. Търговище за през деня, а вечер и през почивните дни била в дома си под наблюдението на ищеца и съпругата му. През септември 2014 г. се налагало на два пъти да търсят спешна медицинска помощ за майка му, като в единия случай тя буйствала. След завръщането си от Гърция здравословното състояние на майка му било много лошо- викала през нощта, чупела стъкла, ходела с ножове в ръце, страхувала се от нейни представи за заплаха, губела се, говорела несвързано, била агресивна, избягала на два пати от къщата, говорела ненормални неща на хората. Налагало се да се търси спешна медицинска помощ и при престоя в дневния център. Г.Ц. е с диагноза КТ на главен мозък – тежка хидроцефалия с прогресираща форма от 2013 г.. На 26.09.2014 г. – три дни след сделката - диагнозата е констатирана от невролог. Ответницата се подписала на амбулаторния лист, тъй като Г. не разбирала. Изразява се съмнение, че Г. е посещавала нотариус за изповядане на сделката. Ищеца твърди, че подписа на майка му Г. в нотариалния акт е разкривен, със зачеркване, пропуски в букви от името, добавки в подписа, от които обстоятелства се прави извод, че състоянието на подписващия не е нормално. Твърди се също, че макар и към момента на сделката 23.09.2014 г. Г. да е била дееспособна и да не е поставяна под запрещение, то към тази дата тя не е разбирала свойството и значението на постъпката си и не е могла да ръководи действията си.

В предоставеният й за това срок, ответницата С.Д.С. депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощник – адв. М. П.. С отговора се оспорва основателността на предявения иск. Оспорват се и твърденията за влошено психично здраве на майката на страните Г.Ц.. Твърди се, че след смъртта на бащата на страните през 1990 г. отношенията между тях се влошили заради претенциите на ищеца за наследството на баща им.. Допълнителна причина била отказа на майка им да се разпореди приживе с притежаваните от нея имоти. След като това не се случило ищеца престанал да се интересува от майка си във всякакъв аспект – липса на синовно отношение към нея, липса на полагане на каквито и да било грижи, дори и елементарните, необходими за възрастта й. Докато ответницата била в Гърция майка им била оставяне без парични средства. Това подтикнало възрастната жена да поиска от ответницата да я вземе при себе си в Гърция, което станало на 16.04.2014 г. При престоя си в Гърция Г. се чувствала добре – нахранена и спокойна. Единствените й здравословни проблеми били със сърцето и стомаха Нито през 2014 г., нито по-рано Г. не е имала състояние, при които да не може да ръководи постъпките си и/или да не разбира свойството на действията си. При престоя си в Гърция дори й оставяли да гледа правнуците си . След връщането й в България припаднала. Наложил се консулт с кардиолог, след което състоянието й се стабилизирало. Лекуващият лекар д-р Р. обяснил състоянието й с пътуването. Именно в резултат на настояванията на ищеца за придобиване на още имоти, както и отношението му към майка му и сестра му, Г. настояла да прехвърли на ответницата нейни собствени имоти. Към момента на изповядане на сделката Г. е била дееспособно лице, можещо да разбира или ръководи действията си . Не е имало никаква обективна причина, която да доведе до състояние, което да не й позволява да се грижи за своите си работи. Излага си, че твърденията на ищеца са голословни, дори и поради това, че той не е виждал майка си в периода от 08.04.2014 г. до 06.10.2014 г. Сделката е изповядана пред нотариус в неговата кантора.

Към исковата молба са приложени: н. а. № 80, том III, рег. № 5971, дело № 398 8 23.09.2014 г. на В. Т. – нотариус с район на действие РС-Разград, рег. № 312 на НК за покупко-продажба на недвижим имот; Амбулаторен лист от 26.09.2014 г. за лекарски преглед при д-р В. Д. на Г.М.Ц., с анамнеза за лесно забравяне и световъртеж.; Удостоверение за наследници, видно от което Г.М.Ц. е починала на 21.10.2015 г. и оставила за свои законни наследници страните по делото. Допълнително ищеца представя скици за имотите и удостоверения за данъчна оценка на имотите.

По делото са събрани и гласни доказателства:

В показанията си св. В. Т. – нотариуса пред който е изповядана сделката – сочи, че не помни конкретния случай. Заявява, че когато възрастен човек се явява пред нея да прехвърля недвижим имот, винаги прави предварителен разпит за да се убеди, че явилото се лице е адекватно и разбира свойството и значението на постъпките си. Понякога при здравословни проблеми възрастните хора не могат да си изпишат имената, при което се поставя отпечатък от палец. В случая това не се наложило. Макар и разкривен лицето положило подпис и изписало само имената си. Лицето положило подпис лично и върху декларациите.

В показанията си св. Д. С. – съпруга на ищеца – сочи, че познава Г., тъй като от 1983 г. е женена за синът й. През 2012 г. имала високо кръвно налягане и проблеми със сърцето, забравяла. През м. декември 2012 г. постъпила в болница. При изписването й лекуващият лекар заявил, че не е добре и има усилени нарушения на мозъка, поради което й изписал лекарства. След изписването й говорела несвързани неща. В края на 2012 г. – началото на 2013 г. уведомили за състоянието й ответницата, която дошла през м. март 2013 г. Последната завела майка си при лекар, където се установили мозъчни нарушения. Изписали й лекарства. През лятото на 2013 г. ответницата отново си идвала от Гърция и вземала майка си за някой ден. През 2013 г. Г. изобщо не е оставяна сама. В началото на 2014 г. болестта се задълбочила.Г. станала агресивна, сърдита, тревожна., карала се със съседите. В началото на м. април 2014 г. дошла ответницата. Ищеца получил съобщение от дъщерята на ответницата, че ще вземат Г. в Гърция за Великденските празници. По късно от сина на ответницата разбрали, че Г. ще остане в Гърция няколко месеца. През м. септември ответницата върнала Г. ***. В разговор със свидетелката, ответницата й заявила, че Г. има проблем и я водила на лекар, имала мозъчни увреждания. Когато свидетелката видяла Г. за първи път, след завръщането й от Гърция, гледала със странен поглед. Говорила й несвързано.Г. била настанена в дневен център. Ответницата си заминала, без да запознае свидетелката със здравето на Г.. След заминаването на ответницата започнали проблеми с Г.. Избягала от къщата и я търсили с полиция. Загубила хигиенни навици. Към м. септември 2014 г. Г. не можела да излиза сама, брадата й треперела, нямала ориентация в стаята.

В показанията си св. А. А. – баджанак на ищеца – сочи, че познава страните по делото и майка им Г.. През 2013 г. се разболяла, забравяла. През лятото на 2014 г. тя била при дъщеря си в Гърция. След като се върнала състоянието й се влошило. Погледа й бил друг, брадичката й треперела. Не можело да се проведе смислен разговор с нея. Вманиачила се, че е художничка, показвала някакви оцветени листи. Ходела в дневен център и ги носела там. Била агресивна и неадекватна.

В показанията си св. А. Н. – съседка на Г. – сочи, че от много години я познавала, били близки. Направило й впечатление, че през 2013 – 2014 г. спряла да я познава. Когато я поздравявала кимала с глава. От началото на 2014 г. била неадекватна. Не можело да се проведе нормален разговор с нея.Чувала, че била в Гърция, а когато се върнала я записали в дневен център. Виждала да я изпращат и посрещат, когато посещава дневния център.

В показанията си св. Я. С. – дъщеря на ответницата – сочи, че през м. февруари 2012 г. ищеца и съпругата му се обадили, че баба й Г. е в много лошо състояние..През април майка й довела баба й Г. в Гърция. При пристигането била изморена, но в добро състояние. Не й направило впечатление да е неадекватна. Баба й живеела в нейния апартамент, където освен нея живеели двете й деца и бащата на децата. Майка й започнала да я води по лекари. Установили, че има анемия и запознала да приема медикаменти три пъти дневно. Баба й била спокойно. Оставяла й понякога я оставяла сама с децата, които били на 9 г. и на 2 г. През м. юни 2014 г. припаднала. Извикала лекар и се установило, че сърцето й излязло от ритъм. Изписаните й в България от личния й лекар лекарства били изпращани от брат й в Гърция. Г. не е ходила на преглед през м. юли 201 4 г. в Търговище. По време на престоя на Г. в Гърция здравето й било много добро. Отношенията между майка й и брат й били много лоши. Докато била в Гърция, баба й Г. изразила желание да прехвърли нивите на майка й, тъй като построили гараж на вуйчо й и по този начин тя да бъде компенсирана. Майка й си тръгнала от България за Гърция на 06.10.2014 г. През м. май 2015 г. баба й си счупила крака и те платили половината от разходите за лечението, а другата половина платил ищеца. След прибирането на баба й имало жена, която да се грижи на нея, а заплащането било от майка й.До смъртта на баба й разходите били за сметка на майка й. Май й водила баба й Г. на преглед при д-р Д., след като се върнали в България. Направен й бил скенер и било установено нарушение във вестибуларния апарат.

В показанията си св. А. Д. – сочи, че познава Г., която видяла за първи път през лятото на 2012 г., на кръщене на малката й дъщеря, пред църквата в гр. Търговище и била в нормално за възрастта й здравословно състояние, включително и психически. През лятото на 2014 г. била в Гърция на гости на дъщерята на ответницата Я.. Там била и Г.. Психическото й състояние било добро. При разговор с нея тя си спомнила за срещата им преди две години. Я. й оставяла децата. Когато се видели през 2012 г. Г. е попитала дали е редно да прехвърли на дъщеря си останалите й в наследство земи, че Докато били в Гърция, Г. й споделила, че има намерение , като се върне в България да уреди този въпрос.

По делото е назначена първоначално единична съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по която дава заключение, че Г.М.Ц. е страдала към 23.09.2014 г. от Смесена корова и подкорова съдова деменция . В тази връзка са й предписани медикаменти свързани с подобряване на когнитивните процеси при деменция. Освен това са предписани и други медикаменти във връзка с регистрирани афективни и поведенчески отклонения. За периода 06.01.2012 г. – 14.10.2015 г. са регистрирани 53 бр. посещения на Г.Ц. при общопрактикуващ лекар д-р М. Р., от които осем са във връзка със заболяването, имащо отношение към състоянието й по време на сключване на сделката. Първите съобщения за лесно забравяне и паметови нарушения са регистрирани от невролога д-р В. Д., съответно на 11.03.2013 г. и на 09.09.2013 г., а следващото е от 26.09.2014 г., т.е. три дни след сделката. Вещото лице заключава, че към момента на сделката, предвид умерено изразения и необратим интелектуално-мнестичен и когнитивен дефицит, Г. се е намирала в състояние на ограничена дееспособност.

По делото е назначена повторна и допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертиза с три вещи лица, включително и вещото лице по единичната съдебно-психиатрична експертиза. Новата експертиза е взела предвид и рентгенологичното изследване на главния мозък на Г. и приложения запис от 26.09.2014 г. В резултат се сочи, че са установени КТ данни за промени в бялото мозъчно вещество. Изразени атрофични промени в парахипокампалните гънки на темпоралните дялове двустранно. Описаните промени в бялото мозъчно вещество корелират с клиничните прояви на съдове деменция, а тези в темпоралните дялове са характерни за сенилна форма на Болест на Алцхаймер. Състоянието на корова и подкорова деменция покрива критериите за “ продължително разстройство на съзнанието“, предвид подлежащ и необратим интелектуален и когнитивен дефицит. Изразява се ставоще, че базисните функции на Г. за самостоятелно социална функциониране са необратимо нарушени, поради което не е могла да разбира свойството и значението на извършеното правно действие – сключването на сделка за покупко-продажба на 23.09.2016 г.

По делото е назначена и графическа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че саморъчните подписи и ръкописният текст от името на Г.М.Ц. в н.а. № 80, том , рег. № 5971, дело № 398/23.09.2014 г. на нотариус В. Т. и тези в службата по вписванията при РС-Разград /с еднакво съдържание/ са изпълнени от Г.М.Ц.. Ръкописният текст “Г.М.Ц.“ е изпълнен от едно и също лице. Повторяемостта на някои знаци в ръкописният текст, както и в подписите, може да дължи на моментното състояние на пишещия и слаба координация на движения.

При тези фактически констатации въззивният съд направи следните правни изводи:

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло по следните съображения:

Предявен е иск на правно основание чл. 32, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.

По отношение на процесуалният въпрос относно възможността на ищеца да предяви иск за унищожаване на целия договор, съдът намира следното:

За да бъде предявен иск на правно основание чл. 31 от ЗЗД, изрично с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗЗД е предвиден, че следва като процесуална предпоставка да е да е налице правен интерес. Такъв правен интерес има страната по договора или нейни наследници. В случая иска е предявен от наследник на страната по договора. Същия има право да иска унищожаване на сключената от наследодателката му сделка, но само до размера на наследствената му част, която в случая е 1/2 ид. част.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1от ЗЗД, унищожаем е договора, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи постъпките си. Съгласно чл. 2 на чл. 31 от ЗЗД, унищожаването на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е поискано да бъде поставено под запрещение или ако доказателството за недееспособността му произлиза от същия договор.

В случая по делото не е спорно наличието на договор за покупко-продажба сключен между майката на страните по делото и ответницата – нейна дъщеря. Договора е сключен на 23.09.2014 г., смъртта на майката на страните по делото е настъпила на 21.10.2015 г. Иска е предявен в срока по чл. 32, ал. 2, предл. последно от ЗЗД, от ищеца, в качеството му на наследник на страна по сделката, имащ правен интерес да иска унищожение до размера на своята ид.част.

В исковата молба ищеца твърди, че към момента на сделката майка му е била недееспособна, поради психично заболяване и като такава не е разбирала свойството и значението на извършеното и не могла да ръководи действията си. Този извод се прави при преглед на подписа й в процесния нотариален акт. Изразява се съмнение, че въобще е посещавала кантората на нотариуса при сключване на договора.

Изразеното от ищеца съмнение, че майка му не се явила лично в кантората на нотариуса при сключване на сделката се опровергава от съдържанието на представения по делото официален документ - н.а. № 80 том , рег. № 5971, дело № 398 / 23.09.2014 г. на В. Т. - нотариус с район на действие РС-Разград, рег. № 312 на НК, както и от показанията на св. В. Т.. В нотариалният акт изрично е записано, че Г.М.Ц. се явила лично в кантората на нотариуса. В показанията си св. Т. твърди, че не си спомня конкретния случай, но описва принципния си подход в случаите, когато възрастни хора се явяват пред еня за да се разпореждат със свои имоти. Нотариуса е категоричен, че преди да пристъпи към прочитане на съдържанието на договора, разпитва такива лица за да се убеди в тяхната адекватност, както и, че разбират целта на посещението си в кантората. Действително положеният в нотариалния акт от Г.Ц. подпис е разкривен, както и ръкописно изписаният текст с имената на продавача. Сами по себе си обаче тези обстоятелства не дават основание да се приеме, че лицето, положило подпис и изписало ръкописно имената си по този начин е в състояние на недееспособност. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД изисква недееспособността да произтича от съдържанието на самия договор. След прочит на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдът приема, че в случая не е налице тази хипотеза. В съдържанието на договора липсват елементи, които да свидетелстват или да създават предположение за недееспособност на продавача. Уговорената продажна цена не е занижена, а е незначително по- висока от данъчната оценка. Договора е стандартен такъв за покупко-продажба. В него лисват някакви необичайни други клаузи, поради което не може да се направи извод, че при извършване на сделката Г.Ц., като продавач не е разбирала свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.

Събраните по делото гласни доказателства са противоречиви. Част от свидетелите са пряко заинтересовани от изхода на делото. Св. Д. С. е съпруга на ищеца, а св. А. А. е негов баджанак. От друга страна св. Я. С. е дъщеря на ответницата. Показанията на незаинтересованите по делото свидетели – В. Т. и А. Д. са в противоречие със заключенията на единичната и на тройната експертизи, но от друга страна са в известен синхрон със заключението на вещото лице по графическата експертиза.

При съвкупна преценка на всички доказателства по делото, съдът прие, че предявеният иск на правно основание чл. 31, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което правилно е бил отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна С.Д. С. следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция за адвокатски хонорар. Съобразно представения договор за правна защита и съдействие, тези разноски са в размер на 300.00 лв. Също с оглед изхода на делото, направените от въззивника разноски за тази инстанция следва да останат за негова сметка.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 197 / 27.06.2016 г., постановено по гр. дело № 2076 / 2015 г. по описа на РС – Разград.

ОСЪЖДА Л.Д.С., ЕГН **********,*** да заплати на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 300.00 / триста лева/, представляваща разноски за въззивното производство, за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.

MH