РЕШЕНИЕ № 107

Гр. Разград 29.11.2016 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н. Р.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 216 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 303 / 29.07.2016 г., постановено по гр. дело № 756 / 2016 г. РС-Исперих отхвърлил изцяло исковете, предявени на правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, от Е.С.Х. и М.Д.Н., против Х.С.Х. и В.И.П., както следва: За приемане за установено по отношение на ответниците, че е нищожен като симулативен, прикриващ дарение, договорът по н.а. № 51/16.09.1996 г., том II, дело № 474/1996г. по описа на РС-Исперих, с който 1/2 ид. част от имот, находящ се в гр. Исперих, обл. Разград, ул.“Иван Кръстев“ № 59, представляващ “Дворно място от 500.00 кв.м., с уредени регулационни отношения, съставляващо парцел ХШ-2199 в кв.100 по регулационния план на гр. Исперих, заедно с 1/2 ид. част от построената в мястото жилищна сграда, а по приложена Скица № 629/26.10.2015 г. имотът, съставляващ УПИ XIII в кв.141, образуван от имот 1448 по ЗРП на гр.Исперих, одобрен със Заповед №25/29.01.2001 г. на Кмета на Община-Исперих, с площ на имота от 486 кв.м., отреден за жилищно строителство, при съседи: УПИ XIV от кв.141, УПИ XXX от кв.1, УПИ IX от кв.О и УПИ XII от кв.141", са прехвърлени от М. П. В. в полза на внука й - първия ответник Х.С.Х. срещу задължение за цялостно гледане и издръжка на прехвърлителката, като тя си запазва правото на владение върху една стая от жилищната сграда по свой избор, докато е жива; За приемане за установено по отношение на ответниците, че е нищожен като симулативен, прикриващ дарение, договорът за покупко-продажба на недвижим имот по н.а. № 51/16.09,1996 г., том II, дело № 474/1996г. по описа на РС-Исперих, с който останалата 1/2 ид.част от описания по-горе недвижим имот, заедно с останалата 1/2 ид.част от жилищната сграда в имота, са продадени от С. М. С. и П. М. Х., на първия ответника Х.С.Х. /син на първата и племенник на втората прехвърлителки-продавачи/, за сумата 25 605.00 лева, която сума те получили изцяло и в брой от купувача; За приемане за установено по отношение на ответниците, че е нищожен като симулативен, прикриващ дарение, договорът за покупко-продажба на недвижим имот по н.а. № 52/27.06.2001 г., том VIII, рег. № 2548, дело № 278/2001 г. по описа на нотариус Радомир Александров, рег. № 254 на НК, с район на действие РС-Исперих, с който М. П. В. чрез пълномощник С. М. С., продава на внука си - първия ответник Х.С.Х., своите недвижими имоти, както следва: Нива, находяща се в землището на с. Свещари, местността „Бедженето", с площ от 8.942 дка, трета категория, съставляваща имот № 011079 по плана за земеразделяне на селото, а по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на с.Свещари, одобрени със Заповед № РД-18-28/11.06.2007г. на ИД на АК - имот с идентификатор 65650.11.79, с адрес: с.Свещари, п.к.7423, местност „Бедженето", с площ от 8942 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване, за сумата 780.00 лева, получена от продавача чрез пълномощника изцяло и в брой от купувача, и Лозе, находящо се в землището на с.Свещари, в местността “Лозята“, с площ от 0.520 дка, пета категория, съставляващо имот № 018005 по плана за земеразделяне на селото, а по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на с.Свещари — имот с идентификатор 65650.18.5, с адрес: с.Свещари, п.к.7423, местност „Лозята", с площ от 520 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, за сумата 65.00 дева, получена от продавача чрез пълномощника изцяло и в брой от купувача, като неоснователни и недоказани. Освен това, с решението съдът оставил без разглеждане предявените от същите ищци в условията на евентуалност искове на правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, обусловени от уважаването на горните искове. С оглед изхода на делото, съдът присъдил и разноски по делото, като осъдил ищците Е.С.Х. и М.Д.Н. да заплатят на ответницата В.И.П. сумата 15.00 лева за направени от страната деловодни разноски по производството.

Недоволни ищците Е.С.Х. и М.Д.Н. обжалват изцяло решението чрез пълномощник – адв. С.Д.. В жалбата се излага, че решението е неправилно, тъй като съдът не изследвал задълбочено установената по делото фактическа обстановка. Съдът не отчел обстоятелството, че първият ответник признал предявените искове. Жалбоподателите считат, че с представените по делото доказателства са доказали, че спорените от тях сделки са симулативни. Отправя се молба за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат уважени исковете, така както са предявени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В предоставения й за това срок въззиваемата В.И.П. депозира отговор на въззивната жалба в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Иска потвърждаване на решението.

В предоставения му срок въззиваемият Х.С.Х. не се е възползвал от правото си да депозира отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от процесуалният представител на въззивниците на същите основания и със същите искания.

В писмена молба въззиваемата В.П. подържа депозирания от нея отговор.

Процесуалният представител на въззиваемия Х.С.Х. изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е.

За да се произнесе по същество по жалбата съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Исперих е образувано по искова молба и уточнителна такава, подадени от Е.С.Х. и М.Д.Н., против Х.С.Х., и В.И.П.. С исковата молба се иска от съда да:

Приеме за установено по отношение на ответниците, че е нищожен като симулативен, прикриващ дарение, договорът по н.а. № 51/16.09.1996 г., том II, дело № 474/1996г. по описа на РС-гр. Исперих, с който 1/2 ид. част от имота, находящ се в гр.Исперих, обл.Разград, ул."Иван Кръстев" № 59, представляващ “Дворно място от 500.00 кв.м. с уредени регулационни отношения, съставляващо парцел XIII-2199 в кв.141 по регулационния план на гр. Исперих, заедно с 1/2 ид.част от построената в мястото жилищна сграда, а по приложена Скица № 629/26.10.2015 г. имотът съставляващ УПИ XIII в кв.141, образуван от имот 1448 по ЗРП на гр.Исперих, одобрен със Заповед №25/29.01.2001г. на Кмета на Община-Исперих, с площ на имота от 486 кв.м., отреден за жилищно строителство, са прехвърлени от М. П. В. в полза на внука й - първия ответник Х.С.Х. срещу задължение за цялостно гледане и издръжка на прехвърлителката, като тя си запазва правото на владение върху една стая от жилищната сграда по свой избор, докато е жива;

Приеме за установено по отношение на ответниците, че е нищожен като симулативен, прикриващ дарение, договор за покупко-продажба на недвижим имот по н.а.№ 51/16.09.1996г., том II, дело № 474/1996г. по описа на РС-гр.Исперих, с който останалата 1/2 ид. част от описания по-горе недвижим имот, заедно с останалата 1/2 ид.част от жилищната сграда в имота, са продадени от Славка Маринова С. и Пенка Маринова Х. за сумата 25 605.00 лева в полза на същия ответник /син на първата и племенник на втората прехвърлителки-продавачи/, която сума те получили изцяло и в брой от купувача;

Да приеме за установено по отношение на ответниците, че е нищожен като симулативен, прикриващ дарение, договорът за покупко-продажба на недвижим имот по н.а.№ 52/27.06.2001г., том VIII, рег.№ 2548, дело № 278/2001 г. по описа на нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие РС-Исперих, с който М. П. В. чрез пълномощник С. М. С., продава на внука си - първия ответник Х.С.Х., своите недвижими имоти, както следва:

- Нива, находища се в землището на с.Свещари, в местността „Бедженето", с площ от 8.942 дка, трета категория, съставляваща имот № 011079 по плана за земеразделяне на селото, а по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на с. Свещари, одобрени със Заповед № РД-18-28/11.06.2007г. на ИД на АК — имот с идентификатор 65650.11.79, с адрес: с.Свещари, п.к.7423, местност „Бедженето", с площ от 8942 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, за сумата 780.00 лева, получена от продавача чрез пълномощника изцяло и в брой от купувача, и

- Лозе, находящо се в землището на с.Свещари, в местността „Лозята", с площ от 0.520 дка, пета категория, съставляващо имот № 018005 по плана за земеразделяне на селото, а по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на с.Свещари - имот с идентификатор 65650.18.5, с адрес: с.Свещари, п.к.7423, местност „Лозята", с площ от 520 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, за сумата 65,00 лева, получена от продавача чрез пълномощника изцяло и в брой от купувача.

В условията на евентуалност, ако бъдат уважени горните искове, са предявени и искове по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, с които се иска съдът да постанови решение, с което:

- Да намали дарението, извършено от М. П. В. в полза на внука й -първия ответник Х.С.Х. по отношение на дарените:

1. 1/2 ид.част от имота, находящ се в гр. Исперих, обл. Разград, ул.“Иван Кръстев“ № 59, представляващ “Дворно място от 500.00 кв.м. с уредени регулационни отношения, съставляващо парцел ХIII-2199 в кв. 100 по регулационния план на гр. Исперих, заедно с 1/2 ид.част от построената в същото място жилищна сграда, а по приложена Скица № 629/26.10.2015г. имотът съставляващ УПИ ХШ в кв.141, образуван от имот 1448 по ЗРП на гр.Исперих, одобрен със Заповед №25/29.01.2001г. на Кмета на Община-Исперих, с площ на имота от 486 кв.м., отреден за жилищно строителство;

2. Поземлен имот с идентификатор 65650.11.79 по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на с. Свещари, одобрени със Заповед № РД-18-28/11.06.2007г, на ИД на АК, с адрес: с. Свещари, п.к.7423, местност “Бедженето“, с площ от 8942 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, и

3. Поземлен имот с идентификатор 65650.18.5 по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на с. Свещари, одобрени със Заповед № РД-18-28/11.06.2007г. на ИД на АК, с адрес: с. Свещари, п.к.7423, местност “Лозята“, с площ от 520 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, до размер на 1/3 ид. част, като възстанови запазената част на ищцата Е.С.Х. - 1/9 ид. част и на ищеца М.Д.Н. - 1/6 ид. част от наследството на Мита Пешева Василева по отношение на тези имоти;

- Да намали дарението, извършено от П. М. Х. в полза на племенника й - първия ответник Х.С.Х. по отношение на дарената 1/4 ид. част от имота, находящ се в гр.Исперих, обл. Разград, ул.“Иван Кръстев“ № 59, представляващ “Дворно място от 500.00 кв.м. с уредени регулационни отношения, съставляващо парцел ХIII-2199 в кв. 100 по регулационния план на гр. Исперих, заедно с 1/4 ид. част от построената в мястото жилищна сграда, а по приложена Скица № 629/26.10.2015г. имотът съставляващ УПИ XIII в кв.141, образуван от имот 1448 по ЗРП на гр.Исперих, одобрен със Заповед №25/29.01.2001 г. на Кмета на Община-Исперих, с площ на имота от 486 кв.м., отреден за жилищно строителство, до размер на 1/3 ид.част от прехвърленото, представляващо 1/12 ид.част от имота, като възстанови запазената част на ищеца М.Д.Н. - 1/6 ид.част от наследството на Пенка Маринова Х. по отношение на този имот;

- Да намали дарението, извършено от С. М. С. в полза на сина й - първия ответник Х.С.Х. по отношение на дарената 1/4 ид. част от имота, находящ се в гр.Исперих, обл. Разград, ул. “Иван Кръстев“ № 59, представляващ „Дворно място от 500.00 кв.м. с уредени регулационни отношения, съставляващо парцел ХIII-2199 в кв. 100 по регулационния план на гр. Исперих, заедно с 1/4 ид. част от построената в мястото жилищна сграда, а по приложена Скица № 629/26.10.2015г. имотът съставляващ УПИ XIII в кв.141, образуван от имот 1448 по ЗРП на гр.Исперих, одобрен със Заповед №25/29.01.2001г. на Кмета на Община-Исперих, с площ на имота от 486 кв.м., отреден за жилищно строителство, до размер на 1/4 ид. част от прехвърленото, представляващо 1/16 ид.част от имота, като възстанови запазената част на ищцата Е.С.Х. - 1/16 ид.част от наследството на Славка Маринова С. по отношение на този имот. Ищците претендират за разноските по делото.

В обстоятелствената част на исковата молба ищците отричат възмездния характер на процесиите сделки, с които двамата ответници - бивши съпрузи са придобили описаните горе имоти. Твърдят, че оспорените договори са привидни /симулативни/, тъй като действителната воля на прехвърлителите на процесиите имоти, които са много близки роднини на първия ответник, съответно баба, майка и леля, била да му дарят имотите без поемане на каквито и да било ангажименти от негова страна, поради което с бившата му съпруга – втората ответница В.И.П. - нито са плащали някакви пари на прехвърлителите, нито са полагали грижи по отношения на бабата на първия ответник – М. П. В. Твърди се също, че до смъртта й, за М. П. В. се грижили само и единствено дъщерите й – П. М. Х. и С. М. С.. Единствената причина за оформянето на сделките като възмездни била, имотите да станат изключителна собственост само на първия ответник и другите наследници да не могат да предявяват срещу него претенции по съдебен ред чрез разваляне на договорите. Ищците твърдят, че така прикритите дарения накърняват запазените им части от наследството, останало от трите прехвърлителки, поради което претендират намаляване на тези дарения до размера на запазените им части, съобразно заявените горе права върху наследствените имоти.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Х.С.Х., не депозира отговор на исковата молба. Не заявява становище по предявените искове, не прави искания и възражения, не сочи доказателства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, признава изцяло предявените искове, като твърди, че сключените сделки били безвъзмездни и не е имало насрещно плащане или полагане на грижи спрямо прехвърлителките.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата В.И.П., представя писмен отговор, с който изразява становище за частична допустимост на предявените искове, на и за тяхната неоснователност. Твърди, че застроеният имот в гр. Исперих бил прехвърлен на ответниците през 1996 г., след като се установили постоянно в дома на баба Мита Пешева Василева. Поемането на задължение към нея за гледане и издръжка било условие, за да им бъде прехвърлен имотът. Ответницата твърди, че до смъртта на бабата - 03.03.2003г. заедно с бившия със съпруг- Х.С.Х. - изпълнявали задълженията си. Живеели в една къща, в която възрастната жена обитавала своята стая, а съпрузите поемали текущите разходи, ответницата готвела, пазарувала, като се хранели всички заедно. Когато бабата не се чувствала добре, се хранела отделно в своята стая, но й носели храната, а след това почиствали. До момента на смъртта си, нито веднъж бабата не се е оплакала, че не изпълняват задълженията си спрямо нея. В тази връзка ответницата оспорва твърденията, че Пенка Маринова Х. - дъщеря на Мита, се е грижила за майка си до смъртта й, тъй като тя е починала през 1998г., т.е. пет години преди смъртта на майка си и 2 години след прехвърлянето на имота в полза на съпрузите. Твърди, че посочената в договора продажна цена за същия имот от 25 605.00 дева е платена реално на продавачките със семейни средства и отделно 7 000.00 лева лични нейни средства. Родителите й открили спестовна сметка в ДСК през 1977 г., когато била на 2 години, по която внасяли различни суми до 1996 г. Същата година й предали спестовната книжка, като тя изтеглила всички средства и закрила сметката. Част от паричната сума й била дадена от родителите й на ръка. Твърди, че е реално изплатена на продавачката и покупната цена по договора за покупко-продажба на земеделските имоти. Сумата била дадена от родителите на ответницата и представлявала парите от сключената от баща й Детска застраховка № 388581/13.12.1975 г., която била изплатена в началото на 2001 г. в размер на 1 316.00 дева. Твърди, че ищцата Е.С.Х. не е ощетена от тази сделка, защото през 2001 г. баба й Мита Пешева Василева й прехвърлила 5.000 дка земеделски земи. Счита, че ако действителната воля на прехвърлителките е била да дарят процесиите имоти на бившия й съпруг, не е имало пречка да го сторят, като е нелогично да предпочетат по-скъпия начин на прехвърлянето им.

По отношение на исковете за намаляване на твърдените дарения до размера на запазените части на ищците, прави възражение за погасяването им по давност поради изтичане на пет години от откриването на наследството и твърди в тази връзка недопустимост на същите. В съдебно заседание първата ответница доразвила доводите си, твърдейки, че до завеждане на делото се е стигнало по желание на бившия й съпруг - ответникът Х.С.Х., след неуспешни опити да уредят имуществените отношения помежду си след развода, и да прехвърлят на детето си придобитото през време на брака им имущество, както и след завеждане от нейна страна на искова молба за делба на това имущество, поради липса на съгласие за уреждане на тези отношения помежду им. Счита, че делото е образувано от близки роднини на бившия й съпруг едва след завеждане на делото за съдебна делба и с цел да я лишат от правата, които има върху процесиите имоти, възползвайки се от факта, че прехвърлителките на имотите са вече покойници и няма как да се явяват в съда. Твърди, че волята им е била такава, каквато е вписана в нотариалните актове, установена в законни сделки от нотариуса, изповядал същите.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата Е.С.Х. и ответникът Х.С.Х. са рождени сестра и брат, а двамата са първи братовчеди с втория ищец М.Д.Н. - съответно деца на сестрите С. М. Х. и П. М. Х., респ. тримата внуци на М. П. В. /тяхна баба по майчина линия за тримата/.

На 16.09.1996 г. М. П. В. прехвърлила в полза на внука си Х.С.Х. 1/2 ид.част от имот, находящ се в гр. Исперих, обл. Разград, ул.“Иван Кръстев“ № 59, представляващ “Дворно място от 500.00 кв.м. с уредени регулационни отношения, съставляващо парцел ХIII-2199 в кв. 100 по регулационния план на гр. Исперих, заедно с 1/2 ид.част от построената в мястото жилищна сграда, а по приложена Скица № 629/26.10.2015г. имотът съставляващ УПИ XIII в кв.141, образуван от имот 1448 по ЗРП на гр.Исперих, одобрен със Заповед №25/29.01.2001г. на Кмета на Община-Исперих, с площ на имота от 486 кв.м., отреден за жилищно строителство, срещу задължение от страна приобретателя за цялостно гледане и издръжка на прехвърлителката, като тя си запазва правото на владение върху една стая от жилищната сграда по свой избор, докато е жива.

На същата дата - 16.09.1996 г. дъщерите на М. П. В. – С. М. С. и П. М. Х. продали на Х.С.Х. останалата 1/2 ид. част от описания горе недвижим имот, заедно с останалата 1/2 ид.част от жилищната сграда в имота, тяхна собственост за сумата 25 605.00 лева.

Двете сделки, обсъдени по-горе, са оформени с един общ нотариален акт -представеният по делото н.а. № 51/16.09.1996 г., том II, дело № 474/1996г. по описа на РС-Исперих. В същия е отразено, че продавачите по сделката за покупко-продажба са получили изцяло и в брой от купувача уговорената цена – 25 605 лв.

Към момента на прехвърляне на този имот М. П. В. била вдовица. Съпругът й М. С. В., с когото е била в законен граждански брак / съгласно представен Акт за женитба № 37/11.08.1943 г./, починал преди нея-на 19.10.1984 г., оставяйки като законни наследници - преживялата си съпруга и двете им общи дъщери П. М. Х. и С. М. С..

От своя страна приобретателя по процесните сделки – ответника Х.С.Х. към този момент е в законен граждански брак с ответницата В.И.П., по силата на Акт за граждански брак № 55/03.07.1993 г. на Община-Исперих, прекратен по-късно с Решение № 39/21.04.2008г. по гр. дело № 6410/2007г. на РС-Русе.

На 03.03.2003г. М. П. В. починала, като оставила законни наследници единствената си жива към този момент дъщеря С. М. С. и по право на заместване - децата на покойната й вече дъщеря П. М. Х. /починала на 09.12.1998г. преди своята наследодателка/, а именно внуците С. Д. Н. и ищеца М.Д.Н..

След смъртта си П. М. Х. освен двете си деца, посочени горе, оставя като законен наследник и своя преживял съпруг Д. Н.Х., починал по-късно - на 22.01.2012г.

Дъщерята С. М. С. умира на 12.11.2009г., като оставя законни наследници - преживял съпруг Стоян Х.С. и двете им общи деца -ответникът Х.С.Х. и ищцата Е.С.Х..

На 27.06.2001г. с Договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с представен по делото н.а. № 52/27.06.,2001 г., том VIII, рег.№ 2548, дело № 278/2001г. по описа на нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на НК, район на действие РС-Исперих, М. П. В., действаща чрез пълномощник С. М. С., продала на внука си Х.С.Х., своите недвижими имоти: Нива, находяща се в землището на с.Свещари, в местността “Бедженето“,с площ от 8.942 дка, трета категория, съставляваща имот № 011079 по плана за земеразделяне на селото, за сумата 780 лв. и Лозе, находящо се в землището на с. Свещари в местността “ Лозята “ с площ от 0.520 дка, пета категория, съставляващо имот № 018005 по плана за земеразделяне
на селото, за сумата 65.00 лева. В нотариалният акт е отбелязано, че и за двата имота сумите са получени от продавача чрез пълномощника изцяло и в брой от купувача. Двата имота били продадени на цени, близки до стойността на данъчната оценка на имотите, вписана в същия нотариален акт.

Назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза дава заключение според което застроената в имота жилищна сграда е масивна, с тухлени стени, дървен гредоред, дървена покривна конструкция, с външна мазилка и застроена площ около 93 кв.м. Посочена е и съществуваща в имота стопанска постройка със застроена площ от 24 кв.м. Определена е пазарна стойност на целия имот ведно с постройките в него по цени, действали към момента на прехвърлянето през 1996 г. – 281 400.00 лева, а за 1/2 ид.част от имота - 140 700.00 лева. Посочено е, че периодът на прехвърлянето 1996 г.-1999 г. се характеризира с настъпване на драстична инфлация и значително девалвиране на лева, в резултат на което на 01.07.1999 г. левът е деноминиран при съотношение 1000:1. Поради тази причина пазарните стойности на недвижимите имоти били моменти и реалният им пазар - нестабилен.

Според заключението, пазарната стойност на нивата от 8942 кв.м. към момента на прехвърлянето й е била 1 073.00 лева, а на лозето от 520 кв.м. - 78.00 лева.

По делото са събрани и гласни доказателства:

В показанията си св. С. Х. Д., на 55 г., без родство, сочи, че познава ищците и първия ответник, тъй като живее в същата махала в гр. Исперих. Отделно от това имал чичо и стринка, които живеели срещу къщата на бабата М. и дядо М.. Ответниците дошли при баба М. през 1996 г. и до 2003/2004 г. живели в тази къща. Баба М. била стара и й носели храна от патронажа. От патронажа идвали да й чистят. Виждал я да ходи из градината в имота, а неговата стринка често й помагала. От Х. разбрал, че баба М. му прехвърлила къщата в която живеели. Х. бил по цял ден на работа, а съпругата му бил виждал само 2-3 пъти, но той и не бил постоянно на тази улица. Х. понякога му се оплаквал, че изнемогвал финансово, нямал пари и той му давал заем. Оплаквал му се, че съпругата му не работи и едва се издържат. Виждал, че Х. и майка му се грижат за баба М., а баща му носил дърва с каруца.

В показанията си св. С. С. – баща на първата ищца и на първия ответник сочи, че първоначално Х. и В. живеели пир тях, но след като се скарали със снахата, отишли да живеят при нейните родители. За да не ходят младите по квартири, баба М. сама решила да им прехвърли деля си, а Х. да я гледа. В. и баба М. не се разбирали. Той носел храна на бабата, която слагал в хладилника, но В. я изхвърляла. Х. като внук на баба Мита се разбирал идеално с баба си, помагал й.Докато Свидетеля твърди, че той плащал данъците на имота.Когато отишли да живеят при бабата Х. работел, а В. не-учела. Той и съпругата му не са вземали пари от къщата на баба мита. Съпругата му плащала разходите по сделките. Земеделските земи не са продавани на Х., а са му прехвърлени. Той и съпругата му се грижели за бабата докато била жива, поели и разноските за погребението й.

В показанията си св. Р. М. – майка на ответницата В.П. сочи, че баба М. си живеела сама в къщата след смъртта на съпруга й. Не била виждала често дъщерите на баба М. да я посещават, но все пак я посещавали ката майка. Баба М. се споразумяла с Х. и В. да им прехвърли деля си срещу издръжка и гледане. Деля на дъщерите на баба М. бил платен. Сумата била 25 000 лв. Част от тази сума -7000 лв. дошли от влог, който те направили на В. при раждането й. Останалите пари били общи на семейството. Парите за заплащане на нивата и лозето били от застраховка, който били направили на В. и която изтекла през 2001 г. В. си грижела за домакинството. Двамата с Х. работели, плащали си сметките и тези на бабата. Не била чувала баба М. да се оплаква от грижите, които двамата полагали за нея. Знаела, че баба М. прехвърлила 5 дка на първата ищца – Е..

По делото е представена и Полица /с придружаващи документи/ за детска застраховка № 388581, издадена от ДЗИ на 13.12.1975г. на името на ответницата В.И.П. като ползващо дете, със застрахована сума 1 000.00 дева с натрупване до 01.01.2001г. до размера от 1 316.00 лева, платими на същата дата, независимо дали детето е женено или не.

Представени са копия от трудова книжка на ответницата В.И., както и осигурителна книжка на същата. Диплом за висше образование на В.И.Х..

Представена е и справка за брутното трудово възнаграждение на Х.С.Х. за периода 1996-2003 г.

При тези фактически констатации въззивната инстанция направи следните правни изводи:

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

В обстоятелствената част на исковата молба и в уточнителната такава, ищците аргументират привидността на сделките с твърдението, че действителното намерение на прехвърлителите по сделките било да дарят първия ответник, без поемане на каквито и да било ангажименти от него страна.

Съгласно теорията и трайно установената съдебна практика, сключеният договор е привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации.

Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна.

В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание.

В случая от ищците се твърди относителна симулация. При това положение в тяхна тежест е да докажат по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, както, че страните по договорите не са имали желание да сключат привидната сделка и не са имали желание да настъпят настъпване на правните последици от тези сделки, така и че с тези сделки са прикрити действителните сделки, които са имали намерение да сключат.

Със събраните по делото писмени и гласни доказателства, ищците не доказват наличието на тези обстоятелства. Всички сделки са оформени с нотариален акт. По своята природа нотариалният акт е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Като такъв нотариалният акт във всички случаи се ползва с със задължителна за съда материално доказателствена сила. Това означава, че до доказване на обратното съдът е длъжен да приеме, че посочените в него факти действително са се осъществили по посочения в него начин.

Настоящата инстанция приема, че в случая не е оборена нито материализираната в двата нотариални акта воля на страните за сключване на описаните договори, нито удостоверените факти по изпълнение на поетите задължения от приобретателите по възмездните сделки.

По отношение на договора за прехвърляне на ½ ид. част от недвижим имот срещу задължение за цялостно гледане и издръжка на прехвърлителката М. П. В. на внука й Х.С.Х., който по това време е бил в законен брак с В.И., съдът приема, че това е била действителната воля на страните. Данни за това се съдържат в показанията на св. С. С. и Р. М. Първият изрично сочи “ Баба Мита искаше да я гледат и затова им прехвърли имота.“ В показанията си св. М. сочи, че В. и Х. се споразумели за сключване на договор за издръжка и гледане. Данните са изпълнение на задължението за изпълнение на задължението за издръжка и гледане са от една страна противоречиви, а от друга страна неотносими към първоначално формираната от страните воля за сключване на договора.

По отношение на договорите за покупки-продажба на недвижим имот, въззивната инстанция също приема, че това е била действителната воля на страните и това обстоятелство също не се оборва от събраните по делото доказателства. Твърденията за неплащане на продажната цена от една страна не са доказани убедително, поради противоречивите доказателства, а от друга страна самото неплащане на продажната цена не означава привидност на договора за продажба. Това обстоятелство би имало за последица възникване на облигационни отношения между страните, но не и да се приеме, че е основание за недействителност под формата на привидност.

Преценявайки признанието на ответника Х.С. по правилото на чл. 217 от ГПК, съдът намира, че същото противоречи на правилата на формалната логика и на събраните по делото доказателства. Въззивната инстанция намира, че поведението на този ответник е мотивирано от прекратяването на брака между него и ответницата В.И.. В случая обаче значение имат обстоятелствата към момента на сключване на сделките.

Предвид неоснователността на главните искове, правилно се явява решението и по отношение на исковете по чл. 30 от ЗН.

С оглед изхода на делото, направените от въззивниците разноски за тази инстанция следва да останат за тяхна сметка. Въззиваемите страни не са претендирали разноски за тази инстанция.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 303 / 29.07.2016 г., постановено по гр. дело № 756 / 2016 г. по описа на РС-Исперих

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: Членове : 1. 2.

НР