Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№123

 

Разград
 
 


10. І.2017
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2016
 
                                                 съд                                                                                  

28.ХІ.
 

публично

 
На                                                                                                                                Година

   ЛАЗАР МИЧЕВ

 

 

 
 
В                                  заседание в следния състав:

   Секретар: Д.Г.                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

 

 
 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева       

2016
 

    №221
 

              в. гр.  
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

    Производство по реда на чл. 267 и сл. ГПК.

    С Решение №203/ 9.VІ.2016г., постановено по гр.д.№1618 по описа му за 2015г.,  състав на  РРС отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете на     М.  К.М. и Р.Р.М., предявени в условията на обективното им  и   кумулативно съединяване  против К.П.С., както следва:  на осн.чл.108ЗС – за ревандикация на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 61710.504.3449 по влязла в сила КК на гр.Разград ; на осн.чл.45 ЗЗД - за обезвреда на причинени им имуществени вреди в размер на 200лв.  и заявена  на осн.чл.109 ЗС петиторна защита – за отстраняване на теча от В и К инсталацията на ответника, причиняващ им претендираните до обезвреда имуществени вреди-петно на стълбищна стена.

С така постановеното решение, РРС е уважил като основателен, предявеният от ответника и допуснат до съвместно разглеждане, насрещен иск за установяване правото му на изключителна  собственост върху претендирания до ревандикация недв. имот.

Недоволни  от така постановеното решение, ищците обжалват същото като неправилно, нобосновано и незаконосъобразно. На релевираните основания молят за отмяната му и за постановяване на решение, с което  съдът да уважи предявените от тях искове като основателни и доказани. Респ., да отхвърли насрещно предявеният им установителен иск като неоснователен и недоказан.

При редовност в призоваването, въззивниците не се явяват лично в насроченото по същество на жалбата им с.з. Чрез процесуално представляващата ги по пълномощие –адв.С.,  заявяват, че поддържат жалбата си. Като едва във въззивното производство,  в основание на ревандикационния иск развиват съображения и за невалидност на договора, легитимиращ правата на въззиваемия, като сключен в нарушение на действащите в този период императивни правила на ЗСГ(отм.), както  и липса на предпоставки за придобиване на оспорваните ½ ид.ч. по давност. Във връзка с поддържаните от тях възражения за необоснованост на постановеното по същество на исковете  по чл.45 ЗЗД и чл.109 ЗС решение,   бе назначена и изслушана повторна тройна съдебно-техническа експертиза. Претендират присъждане на направени пред двете инстанции разноски.

   В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор, с подаването на който, оспорва основателността на жалбата.    

В с.з., лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв.Керчев, въззиваемият поддържат становище за неоснователност на жалбата. Пледират   за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Прететндират присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски.

         Като  подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима. 

          Разгледана по същество е неоснователна. В този си състав, съдът не констатира релевираните с нея основания за отмяна на постановеното от РРС решение. Атакуваното  решение е валидно, а в обжалваните си части  и допустимо постановен  съдебен акт.                 

            Като краен резултат, изводите на първоинстанционния съд  за  неоснователност на предявените срещу   въззиваемия искове и  за основателност на насрещно предявеният от него такъв,   са правилни,  съответни на установените по делото факти и на приложимия материален закон.  При правилно разпределена тежест на доказване, съответно на проявената от страните активност, фактическата обстановка е утановена всестранно, с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства. Същата   се споделя изцяло от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че противно на процесуалните правила, едва с въззивната си жалба, ищците   въвеждат  възражения за недействителност на договора, материализиращ насрещно предявените от въззиваемия права на собственост върху имота. В предвидените за това и преклузивни по характера си срокове, първоинстанционният съд не е бил надлежно сезиран от тях с възражения, касаещи по същество валидността на договора, на който въззиваемият е позовал основателността на насрещно предявения установителен иск.

          В съвкупност и съответно на поддържаната от страните защитна позиция, анализът  на доказателствата,  включително и   на събраните по искане на ищците  в това производство, дава основание на съда в този му състав да достигне   до следните фактически и правни изводи:   

            По ревандикационния иск: За да отхвърли предявената на това основание искова претенция, РРС обосновано е приел, че ангажираните по същество на спора  доказателства    не покриват фактическия състав на кумулативно  предвидените в основание на петиторната защита предпоставки. На първо място, с ангажираните от тях доказателства, ищците не доказват  качеството си на собственици по отношение на претендираната до ревандикация ½ ид.ч. от процесния имот. Представеният като доказателство за това им твърдение констативен нот. акт се явява опроверган от събраните писмени   доказателства.

             Като издаден по реда на чл.587 ГПК и съгл. дължимото съобразяване с тълкувателната практика на ВКС(вж.ТР № 11/21.ІІІ.2013г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК), Нот.акт №80/28.VІІІ.2015г. по нот.д.№339/2015по опис на нотариус Костов, рег.№282 и р–н на действие при РРС(л.6,гр.д.№1618/2015на РРС), с който ищците са признати за собственици на  1/2ид.ч. от процесното дворно място, не се ползва с предвидената по чл.179, ал.1ГПК материална доказателствена сила   относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. В този смисъл тя е оборима. Като, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.  

            Своеременно, в срока за отговор и съответно на дължимото  се в защита на предявения срещу него ревандикационен иск, въззиваемият е възразил срещу доказателствената сила на легитимиращия собствеността на ищците акт, противопоставяйки им своето  изключително право на собственост - възмездно придобито на 13.ІV. 1990г.(вж.договор по НДИ, л.40 и сл.) върху цялото дворно място от 294кв.м. като правно валидно основание за осъществяваната върху него фактическа власт, при изрично демонстриран анимус, че го държи за себе си в периода от закупуването му до дата на предявяване на иска.    Съответно на вменената му доказателствена тежест, с депозирани в срок писмени и гласни доказателства, същият доказва това си твърдение.

          Във владение  на процесното дворно  място, съгласно необорената доказателствена сила на приложения от него договор, същият е в правото си на собственик.  

По делото е безспорно установено, че процесният ПИ с идент.61710.504.3449  се състои от 294кв.м.  дворно място  и построени в същото две самостоятелни жилищни сгради на калкан, съответно  с идент.№61710.504.3449.1.2 и идент. .№61710.504.3449.1.1, гараж и стопански постройки. Същият е с доказана идентичност с  имот, за който в кв.112 по действащ в периода 1977-1990г. план на гр.Разград е бил отреден УПИVІІ в пл.сн.№3449.

 Проследени в хронология, писмените доказателства установяват следната принадлежност на имота по години:

1/На л.15 от приложена като доказателство преписка по гр.д.№1780/2009г. по опис на РРС се съдържа нот.акт №22/5.ІІ.1957г. по н.д.№61/57 , удостоверяващ възмездно придобито в собственост от Ахмед Расимов Неджибов право на собственост върху 249кв.м. празно дворно място, за което по действащ план на гр.Разград от 1923г. е бил отреден парцел ІХ-998 от кв.410. 

2/ Като доказателство на л.11 от гр.д.№1618/2015 на РРС е приложен протокол от съдебно одобрена през 1977г спогодба по гр.д.467/1977 на РРС - за делба на построените и съществуващи към този момент в процесното дворно място две самостоятелни къщи близнак. Според която, в дял на съпрузите З. и Ф.Р. е била отредена северно разположената жилищна сграда, а южно разположената сграда е поставена в дял на  А.Р. Н., известен  още с тюркоезичните  имена-А. Р.Н. - при дължимо и заплатено по време на брака му с К. Д.(К.М. Н.) парично уравнение. През 1989г. последните двама се изселват и установяват местоживеенето си в Р Турция  като ликвидират собствеността си, продавайки на 10.VІІ.1989г.  по реда на гл.ІІЗСГ(отм.) на Община Разград, собствения си недвижим имот, индивидуализиран като дворно място   от 297кв.м. дворно място и южната къща от построените в това дворно място на калкан жилищни сгради. Считано към дата на продажбата, съгл. одобрен със заповед 1013/1971г. план на града, имотът е бил отреден   като пл.сн.№3449 на кв.112.

            3/ В изпълнение на   Заповед № 536/4.ІV.1990г. Община Разград продава процесните 297кв.м. с южно построената на калкан сграда на ответника К.С.. Сделката е обективирана в сключен по реда на НДИ Договор  за продажба от 13.ІV.1990г. Сделката се явява възмездно сключена по време на брака му с Е. С.. Бракът им, относимо към дата на предявяване на настоящия иск,  е бил прекратен с влязло в сила на 8.VІ.1992г. Решение №152/11.V.1992г. по гр.д.№Б-534/1991 по опис на РсРС.  От което дата следва да се приеме, че съществуващата в имуществените им отношения общност е трансформирана в дялова при презумирано равенство на дяловете им . По делото не се спори, че от дата на закупуването му -13.ІV.1990г. и до днес, въззиваемият С.  е в обитание и фактическа власт на имота.

             4/ На 17.ХІІ.2004г., видно от приложен като доказателство на л.9 от грд №1618/2015 на РРС) нот.акт №41 по нот.д.№1378/2004    на нотариус Костов, рег.№282 и р-н на действие при РРС, ищецът М.М. закупува от Ф. и З. Р. правото на собственост върху жилищната сграда, индивидуализирана като самостоятелен жилищен обект, северно построената на калкан с притежаваната от въззиваемия С. ж.сграда.  В акта, обективиращ сделката изрично  е подчертано, че в предмет на същата е индивидуализирана единствено южно построената жилищна сграда. Сградата е продадена  като самостоятелен обект, отделно от земята.  

             5/ На 28.VІІІ.2015г. ищецът М. се разпорежда възмездно със собствената си 1/2ид.ч. от сградата в полза на втората ищца, негова съпруга. На същата дата двамата се сдобиват по обстоятелствена проверка и с констативен нот. акт за собственост върху 1/2ид.ч. от процесното дворно място. Издаването на констативния нот.акт се предхожда от водени срещу ответника дела, оспорващи правото му на собственост единствено върху закупената от него по НДИ жилищна сграда. В хода на които, същият е позовал правото си на собственост и на основание изтекла към 2009г.  придобивна давност.

            Въз основа на изложеното дотук, от фактическа страна се следва за безспорно установено, че праводателите на ищците  в нито един момент не са притежавали в собственост цялото или части от процесното дворно място, върху което е била изградена собствената им, южно разположена къща близнак. Същото е било собственост на А. и К. Д., които през 1989г. го продават на Община Разград. От която въззиваемият С. го закупува ведно със северно построената къща близнак по НДИ през 1990г. От когато въззиваемият –непрекъснато и необезпокоявано живее в имота, обработва го, засадил го е с овошки, тайни храстови насаждения, ягоди, асми, застроява го с узаконения през м.V.990г. гараж,  декларира го като свой през 1998г. и заплаща следващите се за него местни данъци и такси.  Противопоставял се е срещу предприемани в ограничаване на  правото му на собственост действия с фактически (премахване на поставяни в двора прегради) и правни действия (позоваване на изтекла в негова полза придобивна давност по водено срещу него през 2009г. гр.д.). като по този начин е демонстрирал явно анимуса си на собственик на процесния имот.

              Доколкото от събраните по делото доказателства   се установява, че в процесното дворно място, освен жилищната сграда, в която всяка от страни  притежава самостоятелен жилищен обект, са изградени стопански постройки и гараж,   принадлежащи  на ответника и нанесени в кадастралната карта като самостоятелни обекти, то следва да се приеме, че и  по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС теренът не представлява обща част .  Следователно и на това основание ищците    не се легитимират като собственици на идеална част от мястото, съответна на притежавания от тях в режим на индивидуални собственически права жилищен обект.  По отношение на прилежащата към сградата им земя същите легитимират единствено качеството на държатели.

 

 

              При тези единствено следващи се от доказателствата по делото фактически изводи, правилно, обосновано и съответно на материалния закон първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предявеният срещу ответника ревандикационен иск е неоснователен.  Разпитан като свидетел, бащата на ищеца заявява, че синът му от десет години насам живее със семейството си в Белгия. Т.е., относимо към 28.VІІІ.2015г., когато се сдобиват с акт за собственост по давностно владение, ищците не доказват явно и непрекъснато осъществявана от тях фактическа власт върху процесното дворно място. Владението не може да бъде скрито. То трябва да е явно и несъмнително, а това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на   собственика  С. да узнае, че неговото владение е отблъснато. Според задължителната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК - решения № 291 от 9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ВКС, II г. о. и № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ВКС, I г. о. когато ползващият имота е допуснат в него като държател, презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена и ищците, които се позовават на придобивна давност трябва да докажат, че са променили намерението си, но не скрито, а чрез предприемане на явни действия, които да са станали известни на собственика. По делото не са събрани доказателства за извършвани от тях действия  , с които да манифестират спрямо въззиваемия, че започват да владеят  процесната 1/2ид.ч. от двора за себе си и да са отблъснали  владението, осъществявано  от последния, повече от десет години преди предявяване на ревандикационния иск срещу него.    Считано към датата, на която ищците са се снабдили с констативния  акт за собственост върху 1/2ид.ч. от земята, ответникът е бил в право на собственост върху цялото дворно място и по оригинерния способ на придобивната давност, изтекла в негова полза   в годините от 1990г., когато отпада ограничаващия способа режим на ЗСГ.чл.29“ до 2000г.

           По предявените на осн.чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД искове, съдът намира, че от събраните пред тази инстанция доказателства не следва извод за тяхната основателност и доказаност. В заключение, повторно назначената тройна съдебно техническа експертиза  констатира с категоричност, че процесното петно, разположено под стълбищното рамо на ищците не е с произход от водоснабдителната и каналицзационна система на въззиваемия С..  Което изключва наличието на причинна връзка между поведението на последния и търдяните от ищците вреди. Освен това сочат, че въпросното петно е с давност, относима към 2007г., когато с вл. в сила на 29.ХІ.2007г. решение №300/8.ХІ.2007г. по грд.№120/2007 на РРС въззиваеимят е бил осъден да отстрани „теча от кухнята на жилището си”. При посещение на място, вещите лица установяват  в дома на въззивемия, предприети действия по отстраняване на този, съществуващ към 2007г. теч. Т.е., към днешна дата доказателствата не дават основание, причината за намиращото се на стълбищната клетка на ищците петно, да се вмени в отговорност на въззиваемия.

                  Водим от така изложените мотиви и на осн.чл.272ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

      ПОТВЪРЖДАВА Решение №203/ 9.VІ.2016г.    по гр.д.№1618/2015г. по описа   на  РРС  .

               Решението на РОС може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на сраните при наличие на предвидения в чл.280, ал.2 ГПК обжалваем интерес.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.

 

ДГ