РЕШЕНИЕ

№ 108 / 30.11.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На седми ноември, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

В.гр.д. № 229 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е.С.М., подадена чрез пълномощник, против решение № 284 / 19.07.2016г., постановено по гр.д. № 985 / 2015г. по описа на РС Исперих, с което е уважен предявеният срещу него ревандикационен иск по отношение на недвижим имот в с.Хума с построените в него жилищни сгради и второстепенна постройка и жалбоподателят е осъден да заплати на ищците сумата 70лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на имота за периода 27.10.2015г. – 15.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, като искът над размера 70лв. до първоначално претендирания такъв от 1 440лв. е отхвърлен. Жалбоподателят излага твърдения за необоснованост на съдебния акт в осъдителните части. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове. В съдебно заседание Е.М. поддържа жалбата.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемия Б.К., подаден чрез пълномощник, в който изразява становище относно неоснотателността на въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди решението на РС Исперих. В съдебно заседание становището се поддържа от явилия се пълномощник.

Въззиваемата Ю.И.М. не е депозирала писмен отговор, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следното: Предявен е осъдителен иск за собственост против Е.М.. В писмения отговор на исковата молба същият оспорва предпоставките на чл.108 ЗС и твърди, че е собственик на имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 1990г. до 2015г., когато е подадена исковата молба. Установява се от представена служебна бележка изх. № 208 / 31.10.2016г. на Кметство с.Хума, че Е.М. е сключил граждански брак с А. М- М- през 1985г., който брак продължава и понастоящем. Фактът на съществуващото брачно отношение се потвърждава от жалбоподателя и в проведеното въззивно съдебно заседание.

Горните обстоятелства налагат обезсилване на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане от районния съд, без въззивната жалба да се разглежда по същество.

След като ответникът М. претендира придобиване на процесния имот по давност и при положение, че твърденият давностен срок е текъл през време на брака, то заявените от ответника права биха били съпружеска имуществена общност. След като по силата на закона имуществената общност на съпрузите представлява неделима и бездялова съсобственост, то процесуалната легитимация на двамата съпрузи относно правоотношение, засягащо имуществената общност, е съвместна, тъй като еднаквостта на спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички другари. В този случай е налице задължително необходимо другарство, съгласно чл.216 ал.2 ГПК. В горния смисъл е безпротиворечивата съдебна практика, вкл. и тази със задължителен характер, съдържаща се в решение № 431 от 8.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 439/2010 г., II г. о.

Районният съд е разгледал иска с правно основание чл.108 ЗС и е постановил решение, с което по същество е отхвърлил възражението на ответника за придобиване на процесния имот по давностно владение, без да изпълни задължението си, посочено по-горе, да осигури участие в процеса и на съпругата му като необходим и задължителен другар с оглед на факта, че осъществяваното владение и изтичането на давностния срок е станало по време на брака.

Според разрешението, дадено в т.6 от ОСГТК в ТР № 1 по тълк. д. № 1/2013 г., при задължителното другарство участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. За тази абсолютна положителна процесуална предпоставка съдът следи служебно и при нарушаване на изискването за съвместна процесуална легитимация, съдът следва да упражни правомощията си по чл.129 ГПК във връзка с констатираната нередовност на исковата молба. Когато задължителният необходим другар е ответник, както в случая, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от поправената искова молба, в която същият следва да бъде вписан като ответник и даване на срок за отговор по чл.131 ГПК, за да има възможност новоконституираният да реализира правото си на защита. Съгласно горецитираното тълкувателно решение, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение в цялост, включително и по обективно съединения иск с правно основание чл.59 ЗЗД, доколкото същият е обусловен от изхода на спора по ревандикационния иск. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар.

При този изход на делото в настоящата инстанция претенцията за разноски на жалбоподателя не следва да бъде разглеждана, тъй като по смисъла на чл.81 ГПК спорът не приключва. Разпоредбата на чл.78 ГПК предполага възлагане на разноските съобразно изхода от правния спор по същество, какъвто не се дава с настоящото въззивно решение. Направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски и насрещното възражение за тяхната преркомерност, следва да бъдат преценени от съда, който ще разгледа иска по същество.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Обезсилва решение № 284 / 19.07.2016г., постановено по гр.д. № 985 / 2015г. по описа на РС Исперих, поради неговата недопустимост;

Връща делото на РС Исперих за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.