Р Е Ш Е Н И
Е № 114
Гр. Разград, 29. 11. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Д. Г.
разгледа докладваното от съдията А. Йорданова в.гр.дело № 237 по описа за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.М.Ч.,
С.С.Ч., Д.С.Ч., Р.Р.А. чрез пълномощник против Решение № І/ 09. 08. 2016 г. по гр. д. № 213/ 16 г.
по описа на РС Разград. С решението е отменен до размера на ¼ ид. ч. на
осн. чл. 537, ал. 2 ГПК нот. акт за собственост № 146, т. 2, рег. № 3268, дело
№ 293/ 2011 г. , с който А.М.Ч., С.С.Ч., Д.С.Ч. са признати за собственици на
недв. имот с адм. адрес в с. Ясеновец, общ. Разград, ул. „Митко Палаузов” № 23;
извършената покупко-продажба на същия
недв. имот с нот. акт № 72, т. 4, рег. № 2876, дело № 489/ 24. 11. 15 г. между Д.Ч. и Р.Р.А. е обявена за относително
недействителна по отношение на Х.Ч., А.Х. и С.Ч.; недвижимият имот е допуснат
до делба при права по ¼ ид. ч. за на Х.Ч., А.Х., С.Ч. и Д.Ч.. В жалбата
се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и изложените от
съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
противоречат на материалния закон.
Въззиваемите не са депозирали
писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание заявяват становище, че оспорват
жалбата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че общият наследодател
на страните С. И. Ч., поч. на 26. 08. 2008 г., е придобил правото на
собственост върху процесния недвижим имот
чрез договор за покупко-продажба, обективиран с нот. акт № ІІ-103, т.
103, дело № 723/ 1976 г. Според събраните гласни доказателства, наследодателят С.
се запознал с първата ищца Х. ***, след което заживели на фактически съпружески
начала в с. Ясеновец. Там се родили трите им деца – ищците А., С. и
наследодателят на ответниците С. и Д. Ч.
– С.. Живели първоначално при родителите на С., а след това С. купил процесния
имот. След няколко години, С., Х. и трите им деца се преместили да живеят в гр.
Обзор. Децата пораснали в гр. Обзор. С. се оженил първоначално за жена от гр.
Поморие, която починала, след това се
оженил за ответницата А. *** в процесния имот.
Баща му С. ходел по няколко пъти през годината в с. Ясеновец и отсядал в
имота. Била построена нова къща, но никой от свидетелите няма преки впечатления
с какви средства е построена. С. споделил със свидетелите Цветанова и Киров, че
няма „да припише къщата”, докато умре. Въз основа на тези гласни доказателства,
съдът приема за необосновано твърдението на ответниците, че са придобили
правото на собственост върху имота въз основа на придобивна давност, изтекла в
тяхна полза. Безспорно е, че процесният имот е придобит от наследодателя на
страните С. Ч. с договор за покупко-продажба. Фактът, че само наследодателят на ответниците Ч. – С. Ч. до
смъртта си през 2009 г. е упражнявал фактическа власт върху имота и това е било
известно на баща му С. Ч., не може да обоснове извод за придобиване по давност
на имота. Трайна, изобилна и последователна е съдебната практика, че
обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на правото на
собственост. Неупражняването на фактическа власт върху собствения имот само по
себе си, не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се
свои имота е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание. Промяната в намерението, с
което владеещият упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде
демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. В случая, не са налице
такива данни. Напротив, установява се категорично, че С. Ч. е посещавал имота
необезпокоявано, демонстрирал е собственическите си права.
След
неговата смърт на 26. 08. 2008 г. също не се установява манифестиране на
намерение на С. Ч., а след неговата смърт на неговите наследници за своене на
имота. За да е налице такова, както бе изложено по-горе, то трябва да се противопостави на
останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че
противопоставянето е достигнало до знанието им. Такава промяна в намеренията на съделителите – наследници на С. Ч.,
такова собственическо отношение към имота не е установена и не се е осъществил един от
елементите на фактическия състав на твърдяното придобивно основание. Освен това, от 26. 08. 2008 г., когато е
починал С. Ч., до 2011 г., когато са се снабдили с нот. акт за собственост №
146, т. 2, рег. № 3268, дело № 293/ 2011 г. , както и до предявяване на иска –
01. 02. 2016 г. , не е изтекъл 10-годишник срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС за
придобиване по давност на правото на собственост върху имота на това основание.
Предвид изложеното,
направеното възражение за изтекла придобивна давност е неоснователно. Ищците и
наследодателят на ответниците Ч. – С. Ч. са собственици на процесния имот при
права по 1/ 4 идеална част. Ответниците А.Ч., С.Ч. и Д.Ч., като законни
наследници на С. Ч. притежават по 1/12 ид. ч. или общо 3/12 ид. части от имота.
Нот. акт за собственост № 146, т. 2, рег. № 3268, дело № 293/ 2011 г., с който
са се снабдили следва да бъде отменен до размера на 1/4 идеална част, тъй като
с него са признати за собственици в размер на 3/4 идеални части на чужди права.
Последвалите две сделки, обективирани с нот. № 47, т. , рег. № 310, дело № 31/ 2015 г. , с който С.Ч. чрез пълномощник
е продал на Д.Ч. 1/3 идеална част от
имота и нот. акт № 48, т. 1, рег. № 311, дело № 32/ 2015 г. , с който А.Ч. е
прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане 1/3 идеална част от имота на
Д.Ч. са породили правни последици, т. е. вещно-прехвърлително действие за по
1/12 идеална част от имота всеки от тях. Безспорно е в правната теория, че
продажбата на чужда вещ не е нищожна, но е непротивопоставима на действителния
собственик на имота. Ето защо, в останалата част, двете сделки пораждат
облигационна връзка между страните по нея, като при евикция продавачът носи отговорност
за неизпълнение на поетите от него с договора задължения. В този смисъл е и
неоснователен изложения довод от жалбоподателите.
Сключената
между ответниците Д.Ч. и Р.А. разпоредителна сделка с процесния наследствен
недвижим имот с нот. акт № 72, т. 4, рег. № 2876, дело № 489/ 24. 11. 2015 г. е
относително недействителна на осн. чл. 76 от ЗН, тъй като е непротивопоставима
на ищците, като сънаследници на имота. Между страните, сделката до размера на
1/ 4 идеална част е валидна, но не транслира права, предвид основателността на
иска по чл. 76 от ЗН. В останалата част сделката изобщо не е породила правни
последици, тъй като Д.Ч. е прехвърлил
повече права, отколкото е притежавал.
Предвид изложеното, въззивната инстанция
намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателите е довело районния съд до неправилни
изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на
обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на
всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № І/ 09. 08. 2016 г. по гр. д. №
213/ 16 г. по описа на РС Разград.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ДГ