РЕШЕНИЕ № 111

Гр. Разград 13.12.2016 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н. Реджебова

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 243 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А.Я.Л. и С.Я.Б., чрез пълномощник – адв. К. против Решение № I / 03.08.2016 г. по гр. дело № 1270 / 2016 г. по описа на РС-Разград, с което е допусната делба между А.Я.Л., М.С.К., Ф.Б.П., С.Я.Б., П.Х.С., Д.С.Д. и ЕТ “ ММ-Марин Йорданов-Ангелинка Иванова“ на три поземлени мота с начин на трайно ползване: нива с плащ от 10.000 дка, нива с площ от 20.247 дка и нива с площ 46.197 дка, и трите находящи се в землището на с. Каменар, обл. Разград, при права: по 6/60 ид. части за А.Я.Л., М.С.К., Ф.Б.П. и С.Я.Б. и по 12/60 ид. части за П.Х.С., Д.С.Д. и ЕТ “ ММ-Марин Йорданов-Ангелинка Иванова“. В жалбата се твърди, че с обжалваното съдебно решение по допускане на делбата, първоинстанционният съд не съобразил приложено по делото публично завещание, съставено на 25.01.1944 г. Твърди се, че общият наследодател бил собственик на процесните имоти, посочени в завещанието, към момента на съставянето му и не е загубил собствеността към момента на смъртта си. Твърди се също така, че с Решението на ПК от 26.08.1998 г., нивите са върнати в наследствената маса с обратна сила, поради което може да се приеме, че към момента на смъртта на общият наследодател, те са били в наследствената маса и заветът произвел пряк транслативен ефект. Твърди се също така, че в резултат на това е спазена разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ПР на ЗН, съгласно която завещанията, направени до влизане в сила на действащия закон, във формите, предвидени в отменения закон, запазват силата си. Твърди се също така, че в случая не е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗН, съгласно която заветът на определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. На последно място се твърди, че при постановяване на решението, съдът не взел предвид, извършени от част от наследниците откази от наследство пред 1994 г.

Въззиваемите страни М.С.К., Ф.Б.П., П.Х.С., Д.С.Д. и ЕТ “ ММ-Марин Йорданов-Ангелинка Иванова“ не са се възползвали от правото си на отговор на въззивната жалба в предоставения им за това срок.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание на същите основания.

Процесуалният представител на въззиваемата М.С.К. намира решението за правилно и законосъобразно с молба за потвърждаването му.

Процесуалният представител на въззиваемата П.Х. Стоянова моли за потвърждаване на решението. Счита, че представеното публично завещание не е породило правно действие.

Процесуалният представител на въззиваемия Д.С.Д. също изразява становище за потвърждаване на решението, тъй като публично завещание не е породило правно действие, тъй като се касае за частно завещателно разпореждане.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените към решението на първоинстанционния съд мотиви и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Производството е за делба във фазата по допускането й.

Между страните по делото не са спорни имотите, включени в делбената маса, както и участниците в делбата. Спорен е въпроса с правата на участниците в делбата.

Ищците А.Я.Л. и Събина Я.Б. считат, че с решението следва да бъдат зачетени правните последици на приложеното по делото публично нотариално завещание, като по този начин тяхната квота в делбата би се увеличила за сметка на останалите съделители, които оспорват това становище.

Между страните по делото не е спорно, че с нотариално завещание от 25.01.1944 г. общият наследодател А.Л. Х. завещал на сина си и баща на ищците – Я.А. Л. - шест имота, както следва: 15 дка от нива в местността “Ени дермян“, 1.1 дка от ливада в местността “Кюшетата“, ливада от 4 дка в местността “ До селото“, лоза от 2 дка с същата местност, овощна градина от 1.8 дка в местността “ Нови лозя“, празно място от 1.4 дка в местността “Вехти лозя“, общо 23 дка.

На 02.09.1950 г. общият наследодател подал заявление –декларация за влизане в ТКЗС със 75 дка.

Общият наследодател А.Л. Х. починал на 15.10.1951 г.

С решение № 138В/26.08.1998 г. на наследниците на А.Л. Х., с план за земеразделяне е възтановена собствеността върху процесните три имота с обща площ 76.444 дка.

Въззивната инстанция, като взе предвид безспорно установените по делото факти приема следното:

По силата на процесното публично завещание, наследодателя на ищците Я.А. Л. придобил качеството на заветник, по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, тъй като завещателните разпореждания касаят точно определено имущество.

В случая следва да се има предвид разликата между универсално и частно завещателно разпореждане. По силата на универсалното разпореждане, облагодетелстваното лице придобива качеството на наследник. За разлика от това, по силата на частното завещателно разпореждане, облагодетелстваното лице ще стане собственик на точно определеното завещано му имущество, ако то се намира в патримониума на имуществото на завещателя, но към момента на смъртта му.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗН, заветът на определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ, при откриване на наследството.

Безспорно в случая предмет на завета са конкретни имоти, които са включени в ТКЗС, т.е. налице е частно завещателно разпореждане. По отношение на описаните в завещанието земеделски земи, както по отношение на всички земеделски земи, които общият наследодател е внесъл в ТКЗС, собствеността е възтановена в нови реални граници с решението по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, което има конститутивно действие. По делото няма съмнение, че решението за възтановяване на собствеността в нови реални граници е постановено след смъртта на общия наследодател. Описаните в това решение земеделски земи са съвсем различни по площ и местности от описаните в завещанието. Заветът на земеделски земи ще породи правно действие, ако към датата на смъртта на наследодателя имотът вече е негова собственост, въз основа на влязло в сила решение за възтановяване на собствеността. В случая това няма как да се случи, поради по-ранната дата на смъртта на общия наследодател.

Вярно е принципното положение, че като цяло собствеността върху земеделските земи никога не е губена, независимо от кооперирането и изминалия период от време. В изпълнение на това принципно положение е възтановена и собствеността на общия наследодател на ищците. В случая обаче се касае до частно завещателно разпореждане, което се явява недействително по-изложените по-горе съображения.

По отношение на възражението за отказ от наследството на общия наследодател, заявено от част от наследниците, през 1994 г., приложено към преписката на ОСЗ-Лозница, въззивната инстанция намира следното: Към преписката на ОСЗ-Лозница е приложено Удостоверение от 1991 г. на РС-Разград, видно от което в специалната книга към съда под № 9 / 27.01.1975 г. и №№ 18-23 / 04.02.1975 г. е заявен отказ от наследството на А.Л. Х. на следните лица: С.П. С. Т., Г. П. Г., С. П. Х., Г. А. Л., М. П. Б., Ф.Б. П. и М.С. В.. От една страна такова обстоятелство действително не е било въвеждано от ищците с исковата молба.От друга страна, както е видно и от самото удостоверение, отказите от наследство са вписани на 27.01.1975 г. и 04.02.1975. Както вече бе посочено по-горе, решенията на ПК, сега ОСЗ, с които се възтановява правото на собственост върху земеделски земи има конститутивно действие, поради което едва след влизането му в сила, за наследниците възниква новооткрито наследство, по отношение на което може да бъде вписан отказ от наследство. В случая, както вече бе посочено, решението за възтановяване на правото на собственост е от 26.08.1998 г., а отказите са вписани през 1975 г.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № I / 03.08.2016 г. постановено по гр. дело № 1270 / 2016 г. по описа на РС-Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ