РЕШЕНИЕ № 125

Гр. Разград 23.12.2016 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 245 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от М.М.К. и Х.М.Б., чрез пълномощник – адв. М.М.К. против Решение № 257 / 20.07.2016 г. по гр. дело № 217 / 2014 г. по описа на РС-Разград, с което е отхвърлен предявен от М.М.К. и Х.М.Б. *** иск за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици на имот с площ от 715 кв.м., находящ се в местността “Арменски лозя “, състоящ се от два подробно описани парцела, като неоснователен и е отхвърлен предявен от ищците против ответника И.В.Д. иск, че ищците са собственици на същия имот и да бъде осъден да им предаде владението на същия имот, състоящ се от два парцела и с което са присадени разноски съобразно изхода на делото, като ищците са осъдени да заплатят на ответника Д. 500 лв. за разноски по делото. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени

Въззиваемите страни Община Разград и И.В.Д. не са се възползвали от правото си на отговор на въззивната жалба в предоставения им за това срок.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалният представител на въззивниците на същите основания и със същите искания. .

Процесуалният представител на въззиваемата Й. Кр. изразява становище за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Въззиваемата Н. С. излага съображения относно личните й отношения с наследодателката на ответницата К.. В писмена защита опровергава изготвения от процесуалният й представител – адв. Гроздева отговор на въззивната жалба, като твърди, че същата е основателна.

Въззиваемият Симеон Симеонов изразява становище относно придобиване на имотите от неговите прадеди. В писмена защита опровергава изготвения от процесуалният й представител – адв. Гроздева отговор на въззивната жалба, като твърди, че същата е основателна.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените към решението на първоинстанционния съд мотиви и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Предявен е установителен иск от ищците против община Разград. Предявен е и иск от ищците против ответника И.Д..

В исковата молба ищците твърдят, че по силата на н.а. за покупко-продажба № 111, том.III, дело № 1909/1993 г. са собственици на недвижим имот тип “нива-лозе“ / 715 кв.м./ пл.№ 4307 от съществуващия тогава план на гр. Разград, местност “ Арменски лозя“, при съседи: от двете страни път, наследници на П. К.и парк. Този имот ищците закупили през 1993 г. от лицата В. С. А. и К.С.Й.. Продавачите придобили собствеността по давностно владение и наследство, видно от приложен по делото н.а. № 84, том III, дело № 1020/1984 г.

През м. октомври 2013 г. ищците възнамерявали да предприемат действия по управление и разпореждане с имота. При посещение в Службата по кадастър към Община Разград било установено, че в кадастралната карта на града процесния имот липсва и същия с пл.№ 4307/стар се водел собственост на Общината.

На официалното им запитване Община Разград отговорила с Решение № АПК-3/19.11.2013 г. според което до 1997 г. за местността “ Арменски лозя“ не е одобряван кадастрален или регулационен план. През 1985 г. бил изработен проект, който не бил одобрен и към него не бил включен разписен лист с данни за собствениците и техните имоти. Тъй като земите в тази местност били “изоставени трайни насаждения“, последвала процедура по § 4от ЗСПЗЗ, в резултат на която процесният имот бил продаден на търг с тайно наддаване на лицето И.В.Д.-***. През 2009 г. бил изработен ПУП за имота, съгласно който същия фигурира в кадастралната карта под № 61710.609.4307, но в плана е нанесен под два проектни номера -№61710.609.6947 и № 61710.609.6948 – собственост на лицето И.В.Д.. Променено е и предназначението на имота – от земеделска земя в изграждане на обект “Жилищна сграда“. Ищците били обвинени в бездействие, въпреки, че били спазени законовите изисквания на процедурата по ЗСПЗЗ.

Оспорвайки съдържанието на решението, ищците считат, че лицето И.Д. владее имота неправомерно, на основание, което не е годно да го направи собственик. Твърди си също така, че §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неприложим в случая, тъй като тази разпоредба касае имоти, предоставени за ползване с актове на Президиума на Народното събрание, Държавният съвет и Министерски съвет. Имота обаче е закупен през 1993 г. от лица, които придобили собствеността по давностно владение и наследства с нотариален акт от 1984 г.

Ищците твърдят също, че ответника Д. не е придобил имота по давност, тъй като бил недобросъвестен владелец и като такъв не е владял имота в продължение на десет и повече години. След закупуване на имота, през 1998 г., ищците подали декларация за собственост пред Община Разград. За имота е открита партида и общината ежегодно изпращала съобщения за дължими данъци и такси, които те своевременно погасявали, включително и за 2013 г.

Ищците твърдят, че не е било наложително изработване на предварителен план и никой не е анкетирал както собствениците на процесния имот, така и лицата обитаващи къща в съседство на имота относно обстоятелствата свързани със собствеността.

В отговор ответника Община Разград счита иска за неоснователен. Твърди, че през 1997 г. е изготвен Кадастрален план за същата местност, ободрен със заповед на № 1234/1997 г. на Кмета на Община Разград.Към момента на изготвяне на плана за процесния имот не са били налице данни за наличие на нотариален акт за собственост, тъй като собственика не предоставил такъв и като собственик в регистъра е записана Община Разград.

С Решение № 777/ 16.01.1998 г. на ПК-Разград е възтнановено правото на собственост на Община Разград в съществуващи /възтановими/ стари реални граници на имота. Като необжалвано решението влязло в сила и общината станала законен собственик на имота. Процесният имот попада в територия по §4 от ЗСПЗЗ. През 2004 г. е приет план за новообразуваните имоти. Към момента на изготвяне на плана, за имота не са били налице данни за наличие на нотариален акт и като собственик отново е записана Община Разград.Такъв документ не е бил представен и в сроковете за анкетиране при изработване на плана на новообразуваните имоти. Планът е одобрен със заповед № 87/ 20.04.2004 г. на Областен управител на Област Разград. Срокът за обжалване на плана на новообразуваните имоти е 14-дневен от обнародването в ДВ и слез изтичането на този срок планът се счита за влязъл в сила , с изключение на частта относно имотите за които има постъпили съответни жалби. В случая такава жалба не се твърди да е подавана. През 2005 г. имота е актуван като частна общинска собственост с акт № 31/15.12.2005 г. С Решение № 530 по Протокол № 29/27.12.2005 г. Общински съвет гр. Разград решил да се проведат търгове с тайно наддаване за 17 бр. имоти, сред които и имот № 94307. За процедурата по провеждане на търга е издадена заповед № 43/06.01.2006 г. на Кмета на Община Разград. След проведен търг с тайно наддаване, със Заповед № 219/06.02.2006 г. на Кмета на Община Разград, за купувач е определен предложилия най-висока цена И.В.Д., с който бил сключен договор. Със заповед № РД-18-37 / 10.03.2008 г. на ИД на АГКК е одобрена кадастралната карта на гр. Разгради неговото землище, обхващаща и процесната местност. Заповедта е публикувана в ДВ и е влязла в сила. През 2009 г. е изработен и одобрен подробен устройствен план за имот № 61710.609.4307/ имоти с проектни №№ 61710.609.6947 и № 61710.609.6948 по кадастралната карта на гр. Разград/ с инвеститор И.В.Д.. Променено е предназначението на имота – земеделска земя за изграждане на жилищна сграда С Решение от 06.08.2009 г. Със Заповед № КД-14-17-434 / 10.12.2009 г.

В отговор на исковата молба ответника И.В.Д. намира предявения срещу него иск за неоснователен. Оспорва се заявеното от ищците право на собственост по отношение на процесния имот. Оспорва се представения нотариален акт за покупко-продажба от 1993 г. от който ищците черпят правата си, с твърдението, че касае друг, а не процесния имот. Ответника твърди, че владее имота на правно основание, годно да го направи собственик- договор от 24.02.2006 г., вписан в СВ при РС-Разград. Ищеца счита, че е добросъвестен владелец. Прави възражение по чл. 79, ал. 2 от ЗС за придобиване на собствеността върху имота и по давност, чрез непрекъснатото му владеене в продължение на повече от пет години. Алтернативно се сочи и изтекла десет годишна придобивна давност, тъй като придобил имота на 24.02.2006 г., а получил препис от исковата молба на 29.03.2016 г.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че не е настъпил транслативен ефект по сделката от 1993 г. от която ищците черпят правата си, тъй като техните праводатели не са могли да придобият през 1984 г. собствеността по давностно владение върху процесния имот, поради ограничения на ЗСГ. Първоинстанционният съд приел също така, че имота попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е също, че по делото не са представини доказателства за неспазване на административната процедура по §4к от ПЗР ЗСПЗЗ.

По отношение на втория иск първоинстанционния съд приел, че ищците на се доказали първата от предпоставките за уважаването му – ищеца да е собственик на имота. Прието е също, че ищеца придобил собствеността въз основа на валидно правна сделка, при спазване на процедурата и формата на договора. В този смисъл е прието, че ответника Д. е добросъвестен владелец и по отношение на него е изтекла кратката петгодишна придобивна давност.

По въззивната жалба:

На първо място във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо тъй като районният съд се произнесъл по въпрос, с който не бил сезиран от ответниците- произнесъл се по валидността на двата нотариални акта, от които ищците черпят права, като по нотариалният акт от 1993 г. се произнесъл косвено. Ответниците не предявили насрещен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК относно констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка. Така без да е предявен иск, съдът се произнесъл по валидността на този нотариален акт.

Въззивната инстанция намира това възражение за неоснователно. В случая първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск. За да се произнесе по този иск първоинстанционният съд приел, че констативният нотариален акт от 1984 г. е издаден в нарушение на закона и в резултат праводателите на ищците не са придобили собствеността върху процесинят имот по давност. Съдът не е бил сезиран от никоя от страните с иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК относно този нотариален акт и в решението липсва изричен диспозитив по такъв иск. С доклада си съдът указал на ищците, че в тяхна тежест е да докажат обстоятелствата от които произтича правото им. Изследвайки твърденията на ищците и анализирайки представените от тях доказателства, съдът взел отношение и по приложените от ищците два нотариални акта. По отношение на констативния нотариален акт от 1984 г., анализирайки всички доказателства по делото, съдът приел, че същия е издаден в нарушение на действащите към този момент ограничителни законови разпоредби, поради което праводателите на ищците не са придобили собствеността върху процесния имот на посоченото в нотариалният акт правно основание. Действително ответниците по делото не са оспорили конкретно нотариалният акт от 1984 г., но по същество оспорват принадлежността на правото на собственост на ищците върху процесния имот, а те от своя страна основават това си право и на този нотариален акт. В този смисъл оспорващата страна не е съдът, както се твърди в жалбата, а ответниците.

На следващо място се прави възражение, че неправилно и необосновано е прието, че имота попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото е приложено Решение№ 7777 / 16.01.1998 г. на ПК-Разград, С т. 12 от същото решение е възтановено правото на собственост на Община Разград в съществуващи /възтановими/ стари реални граници, върху 52.000 дка, находящи се в терен по §4, местност АРМЕНСКИ ЛОЗЯ. Видно то заключението на назначената съдебно-техническа експертиза процесният имот е част от тези 52.000 дка. С постановяване на горното решение на ПК-Разград са последвали административни процедури по отношение на имота, завършили с обявяването на ответника И.В.Д. за купувач със заповед от 06.02.2016 г. и сключен договор от 24.02.2006 г.

Въззивният съд споделя становището на първоинстанционният съд, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че ищците са придобили собствеността върху процесния имот. От друга страна, дори и да се приеме, че ищците са били собственици на процесния имот и че този имот неправилно е включен като терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то те са загубили правото на собственост. Съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост се загубва, ако друг го придобие или собственика се откаже от него. В случая правото на собственост е придобито от втория ответник И.В.Д.. Същия с отговора на исковата молба е заявил, че придобил правото на собственост по силата на сключен с първия ответник договор –а покупко-продажба на 24.02.2006 г. Ответника Д. е направил и възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, като добросъвестен владелец, алтернативно и като недобросъвестен такъв.

Съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик. Сключеният на 24.02.2006 договор за покупко-продажба несъмнено е основание, годно да направи купувача собственик, дори и продавачът да не е бил собственик /последното не обосновава нищожност като пречка за добросъвестност на владението/. Според чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, като същата според чл. 70, ал. 2 ЗС се предполага до доказване на противното. В случая няма никакви доказателства за недобросъвестност към момента на възникване на правното основание. Самият факт, че ответника Д. е служител на общината сам по себе си не е достатъчен да обоснове недобросъвестност. От сключване на договора – 24.02.2006 г. до предявяването на исковете -10.02.2014 г. е изтекъл период, по-дълъг от 5-годишния срок по чл. 79, ал. 2 ЗС, необходим за придобиването на собствеността по давност.

В чл. 108 от ЗС е предвидено наличието на три кумулативни предпоставки за уважаване на иска- ищеца да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска, имота да се намира във владение или държане на ответника, който да го владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите две предпоставки, а ответника следва да докаже основанието на което владее или държи имота. В случая ищеца не доказва наличието на първата предпоставка - че е собственик на имота към момента на подаване на исковата молба. От това следва имота се владее от собственика му, който в случая се втория ответник И.В.Д..

При тези обстоятелства, като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото сторените от въззивника разноски за въззивното производство следва да останат за негова сметка.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 257 / 20.07.2016 г., постановено по гр. дело № 217 / 2014 г. РС – Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ