РЕШЕНИЕ № 119

Гр. Разград 14.12.2016 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н. Р.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 248 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. Станчев С. против Решение № 89 / 18.05.2016 г. по гр. дело № 87 / 2016 г. по описа на РС-Кубрат, с което е допусната делба между С.С.С., Н.С.С., Л.С.С. и Й.Т.К. на два поземлени мота с начин на трайно ползване: нива с плащ от 52.002 дка и нива с площ 16.294 дка, и двете находящи се в землището на гр. Завет, обл. Разград, при права: по ¼ ид. част за всеки от четиримата съделители. В жалбата се твърди, че ответницата Й.Т.К. не може да бъде наследник на общият наследодател, тъй като не е осиновена от него, съгласно чл. 5, т. 2 от ЗН. Излагат се и съображения относно други лични отношения между съделителите.

Въззиваемите С.С.С. и Н.С.С. депозират отговор на въззивната жалба, в които се излагат съображения за нейната неоснователност.

Въззиваемата Й.Т.К. не се е възползвала от правото си на отговор, в предоставения й за това срок.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от въззивника, който представя и писмена защита,в която отново се набляга на това, че ответницата Й.Т.К. следва да бъде изключена от кръга на съделителите.

Процесуалният представител на въззиваемата Й.К. изразява становище за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Въззиваемата Н.С. излага съображения относно личните й отношения с наследодателката на ответницата К.. В писмена защита опровергава изготвения от процесуалният й представител – адв. Г. отговор на въззивната жалба, като твърди, че същата е основателна.

Въззиваемият С.С. изразява становище относно придобиване на имотите от неговите прадеди. В писмена защита опровергава изготвения от процесуалният й представител – адв. Г. отговор на въззивната жалба, като твърди, че същата е основателна.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените към решението на първоинстанционния съд мотиви и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Производството е за делба във фазата по допускането й.

Между страните по делото не са спорни имотите, включени в делбената маса. Спорен е въпросът относно участието на Й.К. в делбата, а оттам и относно правата на съделителите. Съделителите Л.С.С., С.С.С. и Н.С.С. считат, че ответницата, сега въззиваема Й.Т.К., не следва да участва в делбата на процесните имоти, поради липса на основание за това.

По делото няма спор относно това, че на 28.05.1937 г. е сключен акт за женидба между С. С.С. и Д. И. Б., както и че техни деца са Л.С.С., С.С.С. и Н.С.С.. След развод между Д. И. Б. и С. С.С., последния сключил на 15.06.1950 г. граждански брак със С. Т. С./ С. С. Д/, Дъщеря на последната от предходен брак е Й.Т.К.. От брака между С. С.С. и Д. И. Б. няма родени деца. На *** г. С. С.С. бил приет за член на ТКЗС, като внесъл 65 дка ниви. Не се спори, че нивите са придобити от С. С.С. преди брака му със С. Д. Общият наследодател С. С.С. починал на 11.12.1972 г., оставяйки за свои законни наследници – С. С. Д. – съпруга, Л.С.С., С.С.С. и Н.С.С.-негови деца.

След смъртта на съпруга й, на 09.11.1978 г. С. С. К. сключила граждански брак с М. Я. Д.

С Решение № 82/3 от 09.06.1997 г. на ПК-Завет, на наследниците на С. С.С. е възтановено правото на собственост върху процесните два поземлени имота – ниви.

С. С. Д. починала на 21.07.2001 г. и оставила за свой единствен законен наследник Й.Т.К. – нейна дъщеря.

Съделителите Л.С.С., С.С.С. и Н.С.С. считат, че ответницата, сега въззиваема Й.Т.К., не следва да участва в делбата на процесните имоти, тъй като няма пряка родствена връзка с обшия наследодател.

Безспорно в случая е налице хипотезата на чл. 91а от ЗН- “новооткрито наследство“. С ТР № 1 / 04.11.1998 г. по т.д. № 1 / 1998 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване на това понятие, според което към вече открито наследство се прибавят и тези имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя към неговата смърт, се обособяват в отделен обект на наследяване, като възтановена собственост, за който се прилагат специални правила, но не се променят времето и мястото на откриване на наследството, респ. кръга на наследниците.

Със същото тълкувателно решение са дадени пояснения и относно понятието “последващ съпруг“, употребено в чл. 9а от ЗН. Посочени са и предпоставките за приложение на тази разпоредба: 1. Гражданският брак да е сключен след одържавяване на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации. 2. Съпругът да е преживял съпруга-собственик. 3.От брака да няма родени или осиновени деца. 4. Последващият съпруг да е починал преди възтановяването на собствеността.

Необходимо е горните предпоставки да съществуват кумулативно. В настоящия случай не са налице първата и последната предпоставки. От доказателствата по делото по несъмнен и безспорен начин е установено, че имотите са включени в ТКЗС след сключване на брака, макар и с няколко месеца разлика. Съпругата С.С.Д. е починала след възтановяване на собствеността.

При това положение следва да се прилагат общите правила при наследяването по ЗН. Така по силата на чл. 9 от ЗН С. С. Д. наследява част от наследството на починалия си съпруг, равна на частта на всяко дете. След нейната смърт, по силата на чл. 5, ал. 1 от ЗН нейният дял се наследява от дъщеря й Й.Т.К..

В обобщение на горното въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е определил участниците в делбата и правата на всеки един от тях – по 1//4 ид. част.

Изтъкнатите по делото съображения относно водено дело за делба през 1978 г. между наследниците на общия наследодател към онзи момент, разпореждане с лични вещи на общия наследодател и сключването на нов брак от С.С.Д. през 1978 г., са без значение по делото, поради което и не се следва допълнителен коментар.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Страните не са претендирали разноски за тази и нстанция.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89 / 18.05.2016 г. постановено по гр. дело № 87 / 2016 г. по описа на РС-Кубрат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.

НР