Р   Е   Ш     Е   Н   И   Е 

 

№124
 

Разград
 
 


13.І.2017г.
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2016
 
                                                 съд                                                                                  

28. ХІ.
 
На                                                                                                                                Година

 публично

 

 ЛАЗАР МИЧЕВ

 
 
В                                  заседание в следния състав:

Секретар: Д.Г.                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 ИРИНА ГАНЕВА
 
                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                                              

  Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В. гражданско
 
   

2016
 

    №260
 
      

                              дело                                           по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 267   ГПК.

           Образувано е по жалба на Д.Е.С. против Решение №322/23.VІІ.2016г. по гр.д.№512/2015г. по опис на ИРС В ЧАСТТА , с която  искът му   срещу  „ЕРКО ТРАНС”ЕООД,ЕИК202458614, квалифициран като предявен на осн.чл.59 ЗЗД  - за възстановяване на 7 932,65лв. , до размера на които ответникът се обогатил неоснователно за негова сметка, е отхвърлен като   недоказан.

               Позовавайки се на неправилност и необоснованост, жалбоподателят моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи иска  на предявеното му основание и  в пълния му размер.  Алтернативно, позававайки се на допуснати от ИРС съществени процесуални нарушения, касаещи представени от ответника и  допуснати по делото  писмени доказателства на чужд език без  превод,  поддържа становище за връщане на делото за новото му разглеждане от първостепенния съд.

        В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната   по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност .   

                При редовност в призоваването, въззивникът не се явява в насроченото по същество на жалбата му с.з. Чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв. М.Димитрова, заявява че поддържа жалбата си на релевираните с нея отменителни основания. Претендира присъждане на доказано направени в хода на двуинстанционното производство съдебни и деловодни разноски.

    Чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв. Събева, в с. з. въззиваемият заявява, че оспорва основателността на жалбата.  Поддържа, че обжалваното решение като законосъобразно, правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила, а подадената въззивна жалба като необоснована и неоснователна - оставена без уважение.   Излага аргументи за недоказаност  на претендираните размери на обогатяването и обедняването, както и наличието на връзка между тях.

           Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

              Разгледана по същество е неоснователна. 

 

 

 

 

Решението на първоинстанционният  съд е валидно, а в обжалваната си част  и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по същество на надлежно предявен, в условията на чл. 59 ЗЗД иск. 

 

 

 

 

                 Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд  е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като  не е нарушил   процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните.  Правилно и съответно на търсената с иска защита  е разпределил доказателствената тежест и в рамките  на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е   изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат  на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.        

               Пред тази инстанция не се ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха обстоятелства, от които   да следва за установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство.

             Предявеният на осн чл.59 ЗЗД иск  предпоставя: доказано наличие на  имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца; наличието на връзка между обедняването и обогатяването, както и липса на основание за това имуществено разместване. В тежест на ищеца се явява доказване на обстоятелствата, че активът на имуществото му се е намалил или е пропуснал да го увеличи, че ответникът се е обогатил, както и че обедняването и обогатяването се дължат на общ факт.   

            В настоящия казус ищецът не   е депозирал  допустими по см. на ГПК  доказателства, от които с категоричност да следва извод за наличие на предпоставките, ангажиращи отговорността на ответния търговец с връщане на исковата сума.   Депозираните писмени доказателства на първо място не са представени в превод, въпреки нееднократно даваните от страна на първоинстанционния съд указания в този смисъл.   

            В съответствие с правилото на  чл. 185ГПК  решаващият състав не е зачел доказателствената им сила. Като в основание за изключването им от доказателствения материал съдът е съобразил и заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Която, компетентно и обосновано, след нарочна проверка в счетоводството на ответния търговец, не установява документално отчетени от  въззивника разходи за заплатени от него пътни такси.  Счетоводна см/ ка 422 ”подотчетни лица” не е задействата и експертизата не установява наличието на такъв разход.   

             С оглед на изложените съображения  и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, в обжалваната си  част  като правилно и законосъобразно атакуваното решение следва да бъде потвърдено. В останалата си част като необжалвано същото е влязло в сила.

              Разноски за въззивното производство от въззиваемата страна не са поискани, поради което такива с настоящото решение не следва да бъдат присъдени.

          Воден от горното, РОС

Р Е Ш И:

          ПОТВЪРЖДАВА    Решение №322/23.VІІ.2016г. по гр.д.№512/2015г. по опис на ИРС В ЧАСТТА , с която  предявеният от Д.Е.С.   срещу  „ЕРКО ТРАНС”ЕООД,ЕИК202458614, иск по чл.59 ЗЗД  - за възстановяване на 7 932,65лв. , до размера на търговецът  се обогатил неоснователно за негова сметка, е отхвърлен като   недоказан.

           В останалата си част  като необжалвано решението на ИРС е влязло в сила.

           Решението на РОС може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на сраните при доказан по см. на чл. 280, ал.2 от ГПК обжалваем интерес.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1/                           2/

              

                       

             ДГ