РЕШЕНИЕ

№ 2 / 26.01.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шестнадесети януари, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 274 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Ю. А. против решение № 326 / 1.11.2016г. по гр.д. № 804 / 2016г. по описа на РС Разград, с което съдът е уважил исковата му претенция против Община Разград за заплащане на обезщетение в размер 700лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие ухапване от бездомно куче, ведно със законната лихва от датата на деликта и е отхвърлил предявения от него иск над този размер до първоначално предявения такъв от 2 500лв. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като размерът на определеното обезщетение не отговаря на принципа на справедливостта. Моли въззивния съд да отмени решението, като вместо него постанови ново, с което да уважи в цялост предявената искова претенция. В съдебно заседание поддържа жалбата.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата Община Разград. В съдебно заседание представляващият я юрисконсулт изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, становищата на страните и наведеното в жалбата оплакване, констатира следната фактическа обстановка: На 20.04.2016г. ищецът паркирал своя автомобил в гр.Разград, на паркинг до блок „Млади семейства” и влязъл да пазарува в намиращия се в близост магазин за авточасти. След излизане от магазина, Д.А. се насочил към автомобила. Докато отварял предната лява врата, зад гърба му го връхлетяло голямо куче, със закрепена на лявото ухо ушна марка. Кучето го захапало в задната част на лявото бедро. Действията били непосредствено възприети от св.Ш.Х., която в същия момент минавала покрай автомобила на Д.А.. От ухапването на ищеца била причинена рана по външната страна на средна трета на лявото бедро, с оток на меки тъкани и болезненост при опипване, установено от изготвеното заключение на съдебно-медицинската експертиза. Заключението на вещото лице, прието от съда, е, че травмата и морфологичният й вид отговарят да е получена при ухапване от куче и може да е резултат от статично и динамично въздействие на зъби. В съдебно заседание допълва, че е налице пробиване и разкъсване на тъканта на кожата от зъбите на животното, но няма захапване поради факта, че ищецът е бил с по-дебел дълъг панталон. Ако травмата е била нанесена върху гола тъкан, резултатът би бил много дълбоки и широки разкъсно-контузни рани с увреждане не само на кожата, но и на мускулатурата. В настоящия случай увреждането е само на кожата и при първично заздравяване на раната, оздравителният период е определен на 2 седмици.

След инцидента ищцецът се прибрал в дома си. Външният му вид и състоянието, в което се намирал – накуцващ и пребледнял, били възприети от неговия баща – св. А.. Същия ден А. посетил спешното отделение на МБАЛ – гр.Разград, където му била оказана медицинска помощ. Направени са му четири апликации на противобясна ваксина на 20.04.2016г., 23.04.2016г., 27.04.2016г. и 3.05.2016г. Същият не се е явил за поставяне на последната апликация на 19.05.2016г.

За обстоятелството, че кучето е бездомно, са налице гласни доказателства, които преценени в съвкупност, водят до този извод. Св.Х. – непосредствен очевидец на инцидента, описва кучето като черно, едро, с бели петна по лапите. Същата не е видяла ушната марка, но св.А. е видял кучето на следващия ден, когато са отишли с журналисти на мястото на инцидента и го описва по същия начин, като заявява, че е видял и маркировката на ухото.

От показанията на св.А. се установява, че раната на крака на ищеца се подула, започнала да тече. Всеки ден ходел на промивки и превръзки. Променило се и поведението му – не можел да спи, бил неадекватен и уплашен, не можел да помага вкъщи и да се грижи за децата си. Физическата и психическата травма от ухапването продължили около един месец.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично основателна. Налице е трайно установена практика на съдилищата, че възложителят на работата отговаря за вреди от бездействие, изразяващи се в неизпълнение на задължения, произтичащи от закон, а в конкретния случай неизпълнение на задължението по чл.50 ал.2 от Закона за защита на животните за предприемане на всички мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета към хора и животни, в т. ч. мерките по чл.41 ал.1 ЗЗЖ за настаняването им в приют и по чл.47 ал.1 ЗЗЖ за кастрирането им, обезпаразитяване и ваксиниране срещу бяс и контрол и грижа след връщането им по местата, от които са взети. Текстът на чл.47 ЗЗЖ е пълен, ясен и непротиворечив - настанените в приют кучета, за които не са се явили лица, желаещи да ги отглеждат, се връщат по места, но под надзора на общината, която е длъжна да вземе всички мерки за предотвратяване на агресивното им поведение, а в производството по иск за вреди от нападение над граждани да установи какви мерки е предприела в изпълнение на чл.50 ал.2 ЗЗЖ.

Съгласно установената, задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС, безстопанствените кучета нямат определена визуална характеристика, поради което свидетелите, очевидци на инцидента – в случая св.Х., не би могла категорично да определи кучето като безстопанствено. Когато нападението е извършено на обществено място и наоколо не е имало хора, които да покажат признаци, че са стопани на кучето, то това е индиция, че се касае за безстопанствено куче. Отделно от това, св.А. потвърждава, че е видял на следващия ден на мястото на инцидента куче със същото описание, което е имало ушна марка, характеризиращо го като безстопанствено такова, съгласно чл.47 ал.6 ЗЗЖ. Предвид горното, отговорността на Община Разград следва да бъде ангажирана по чл.49 ЗЗД. Доказано е основанието на предявения иск.

Въззивният съд счита за основателно оплакването в жалбата за определяне на размера на дължимото обезщетение в нарушение на принципа на справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, прогласен в ППВС № 4 / 23.12.1968г. При тяхното определяне районният съд не е обсъдил всички обстоятелства от значение за размера им. От решението не става ясно каква продължителност на оздравителния процес е приел съдът – посочено е заключението на вещото лице, което определя периода като двуседмичен, обсъдени са и св.показания, според които същият е едномесечен. По-горе бе изложено и прието от въззивния съд, че оздравителният период, обхващащ възстановяване от физическата, но и от психическата травма, е едномесечен. В останалата част РС е описал всички правнорелевантни последици от непозволеното увреждане, имащи значение за оценката на неимуществените вреди – степен на причинените болки, психически стрес, физически неудобства. При това положение, справедливият размер на обезщетението при възприетия по-дълъг срок на възстановяване е 1 500лв. В останалата част до първоначалния размер на претенцията от 2 500лв. искът е неоснователен – причиненото увреждане е в сравнително лека степен, без засягане на мускулатурата; от значение е и възрастта на ищеца – на 28 години към датата на деликта, което способства за бързото му възстановяване. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика на други съдилища относно определяне на по-висок размер на обезщетение се отнася до настъпили вредни последици за пострадалите лица, различни от приетите в настоящия случай, поради което не може да се ползва като пример.

Предвид горното, решението на РС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск над размера 700лв. до размера 1 500лв. следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което Община Разград бъде осъдена да заплати на Д.А. сума над размера 700лв. до размер 1 500лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума до 1 500лв. от датата на деликта до нейното окончателно изплащане. В останалата част решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от правния спор, следва и пререшаване на въпроса с присъдените в полза на ищеца деловодни разноски, направени пред първоинстанционния съд. Същият е внесъл ДТ в размер 100лв., заплатил е възнаглаждение на адвокат в размер 500лв. и е заплатил възнаграждение за вещо лице в размер 150лв. Съгласно чл.78 ал.1 ГПК Община Разград следва да му заплати за направените пред РС деловодни разноски сумата 450лв. С решението са присъдени 210лв., ето защо с настоящия съдебен акт следва да бъдат присъдедни в полза на ищеца още 240лв.

Във въззивното производство ищецът е внесъл ДТ в размер 50лв. Не са представени доказателства за допълнително уговорено и заплатено възнаграждение за адвокат. Съобразно уважената част от иска Община Разград следва да му заплати сумата 30лв. за направените деловодни разноски пред въззивната инстанция. Въззиваемата страна претендира присъждане на юрисконсултстко възнаграждение за процесуалното представителство, осъществено от юрисконсулт пред въззивня съд. Съобразно отхвърлената част от иска и на осн. чл.78 ал.3 ГПК, Д.А. *** сумата 162лв., представляваща деловодни разноски пред РОС.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 326 / 1.11.2016г. по гр.д. № 804 / 2016г. по описа на РС Разград в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д.Ю.А. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера 700лв. до размера 1 500лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта до нейното окончателно изплащане, като вместо това постановява:

Осъжда Община Разград, представлявана от В.В. – кмет, да заплати на Д.Ю.А. сума над размера 700лв. до размер 1 500лв., ведно със законната лихва и върху тази сума, считано от 20.04.2016г. до нейното окончателно изплащане.

Осъжда Община Разград, представлявана от В.В. – кмет, да заплати на Д.Ю.А. още 240лв. за направени деловодни разноски пред РРС.

Потвърждава решение № 326 / 1.11.2016г. по гр.д. № 804 / 2016г. по описа на РС Разград в останалата част.

Осъжда Община Разград, представлявана от В.В. – кмет, да заплати на Д.Ю.А. сумата 30лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Осъжда Д.Ю.А. ***, представлявана от В.В. – кмет, сумата 162лв. за направени деловодни разноски във въззивното поризводство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ