Р Е Ш Е Н И Е № 9

Гр.Разград, 06. 04. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 276 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Постъпила е искова молба от адв. А., представляващ АД „А. И КО” гр. Варна чрез адв. Г. против П.П.П. ***. Ищецът твърди, че по постъпила в РОС искова молба от КОНПИ против П.П. е било образувано гр. д. № 262/ 2014 г. по описа на РОС. Исковата претенция на КОНПИ против ответника е била за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в размер на 336 009, 14 лв. По повод на същото дело, на 10. 05. 15 г. ответникът П. сключил Договор за правна услуга № 08/ 15 г. с Адвокатско дружество „А. И КО” , като възложил на ищеца да го представлява, както и по всички производства и дела, свързани със защита на правата и законните му интереси до окончателното приключване пред всички инстанции. Според договора, доверителят се задължил да заплати на довереника адвокатско възнаграждение в размер на 5% върху защитавания материален интерес по гр. д. № 262/ 14 г. на РОС. Договореният хонорар не бил в зависимост от изхода по делото. Въпреки договореностите, адвокатски хонорар не бил заплатен. Адв. А. присъствал във всички открити заседания по делото. С Решение № 1/ 03. 02. 16 г. ОС Разград отхвърлил, като неоснователен иска на КОНПИ против ответника П.. С Решение № 86/ 25. 05. 16 г. по в. гр. д. № 162/ 16 г. на ВАпС решението на РОС било потвърдено. На 01. 06. 16 г. с оглед проведената успешно защита пред двете инстанции, страните по договора за правна услуга сключили анекс към него за увеличаване на дължимото адвокатско възнаграждение на 10 % от защитения материален интерес, като определили размера му на 33 600 лв. Ответникът поел задължението да заплати на довереника си и направените разноски от него по делото в размер на 1100 лв. Падежът на задължението бил определен - 01. 06. 16 г. Към настоящият момент дължимото адвокатско възнаграждение и разноски не били заплатени. Ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата 33 600 лв. , представляваща договорено, но незаплатено адвокатско възнаграждение по гр. д. № 262/ 14 г. по описа на РОС, 1100 лв. направени разноски по с. дело пред двете инстанции, сумата 1 767, 44 лв. законна лихва върху главницата от 01. 06. 16 г. до датата на завеждане на иска и законната лихва от тази дата до окончателно изплащане на сумата.

На основание чл. 131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, който му е връчен на 09. 01. 2017 г.

В срока по чл. 131 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба. Не се е явил негов представител в съдебно заседание.

Към исковата молба са представени следните писмени доказателства: Договор за правна услуга № 08/ 15 г., Анекс към него от 01. 06. 16 г. Решение по № 1/ 03. 02. 16 г. по гр. д. № 262/ 14 г. на РОС, Решение № 86/ 25. 05. 16 г. по в. гр. д. № 162/ 16 г. на ВАпС, протоколи от всички проведени съдебни заседания по делата, електронна справка за изчисляване на законната лихва, приобщени към настоящото дело.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и въз основа на цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и от правна страна следното:

Искът е процесуално допустим. Ответникът по делото П.П.П. не е взел становище по предмета на делото, както, не се е явил и не е бил представляван в проведеното съдебно заседание, не е заявил с писмена молба делото да се гледа в негово отсъствие и ищецът е поискал съда да постанови неприсъствено решение на основание чл. 238 от ГПК. На основание чл. 131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, който му е връчен на 09. 01. 2017 г. В срока по чл. 131 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба. За насроченото открито съдебно заседание по делото ответникът е редовно призован, като призовката му е връчена лично. След като е бил надлежно уведомен за образуваното съдебно исково производство, ответникът не е осигурил лице, което да го представлява, което да обезпечи правото му на участие в производството.

Съдът приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение - основанията визирани в разпоредбата на чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК, както и че предявения иск е основателен и доказан, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и приложените писмени доказателства – чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. На 01. 06. 16 г. с оглед проведената успешно защита пред две инстанции - гр. д. № 262/ 2014 г. по описа на РОС и в. гр. д. № 162/ 16 г. на ВАпС, страните по Договора за правна услуга № 08/ 15 г. са сключили анекс към него на 01. 06. 2016 г. за увеличаване на дължимото адвокатско възнаграждение на 10 % от защитения материален интерес, като са определили размера му на 33 600 лв. Ответникът е поел задължението да заплати на довереника си и направените разноски по делата в размер на 1100 лв. Падежът на задължението е определен - 01. 06. 16 г. Не са ангажирани доказателства към настоящия момент дължимото адвокатско възнаграждение и разноски да са заплатени. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът П. дължи на ищеца сумата 33 600 лв. , представляваща договорено, но незаплатено от него адвокатско възнаграждение, съгл. сключения между тях Договор за правна услуга № 08/ 15 г. и Анекс към него от 01. 06. 2016 г., 1 100 лв. направени от ищеца разноски по водене на делата пред двете инстанции, сумата 1 767, 44 лв. законна лихва върху двете суми до датата на завеждане на иска и законната лихва от датата на завеждане на иска. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по делото в размер на сумата 1458, 69 лв. за заплатена държавна такса и сумата 2000 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН ********** *** да заплати на АД „А. И КО“, ЕИК 176301174 гр. Варна, ул. „Петър Енчев“ № 7, представлявано от адв. Иван Николов А. от ВАК сумата 33 600 лв. /тридесет и три хиляди и шестстотин/ лева, представляваща договорено адвокатско възнаграждение, съгл. сключения Договор за правна услуга № 08/ 15 г. и Анекс към него от 01. 06. 2016 г., 1 100 /хиляда и сто/ лв. направени разноски по водене на гр. д. № 262/ 2014 г. по описа на РОС и в. гр. д. № 162/ 16 г. на ВАпС, сумата 1 767, 44 лв. законна лихва върху двете суми до датата на завеждане на иска, законната лихва върху сумите 33 600 лв. и 1 100 лв., считано от датата на завеждане на иска 30. 11. 2016 г. до окончателното им изплащане и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3458, 69 лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

ДГ