Р Е Ш Е Н И
Е № 1
Гр. Разград, 26. 01. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Й.
ЧЛЕНОВЕ:
1. Валентина Д.
2. Ирина Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Й. в.гр.дело № 277 по описа за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „БУЛАГРО” АД гр. Стара Загора чрез пълномощник против
Решение № 313/ 28. 09. 2016 г. по гр. д.
№ 325/ 16 г. по описа на РС Разград, с което са отхвърлени, като неоснователни
предявените от него искове против
С.Т.С., Н. Й.С., Р.С.Д. и П.Р.Д. с
правно основание чл. 135 ЗЗД да бъде обявена за относително недействителна
възмездна сделка, относно недв. имот с
адм. адрес гр. Разград, ж. к. „Лудогорие” , бл. 5, ет. 14, ап. 68 и в условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяве нищожността на
същата сделка, като симулативна. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не
се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на материалния
закон.
Въззиваемите
не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно
е, че ищецът „Булагро” АД гр. Стара
Загора има качество на кредитор на ответника по делото С.Т.С.. Последният, като
управител на „Тони Комерс” ЕООД и като
физическо лице – поръчител се е задължил да плати на ищеца по издадени от него
два записа на заповед от 01. 09. 14 г. за сумата 36 597 лв. и от 11. 08. 14 г. за сумата 3003 лв. във
връзка със сключени между страните Договори за стоков кредит на 01. 09. 14 г. и
на 11. 08. 14 г. Фактурите за получените стоки въз основа на двата договора са
осчетоводени в счетоводството на „Тони Комерс” ЕООД и задължението към ищеца не
е платено, според заключението на ССЕ. На 19. 04. 15 г. ответниците Р.Д. и С.С. в качеството му на
физическо лице и в качеството му на едноличен собственик на капитала и
управител на „Тони Комерс” ЕООД сключили договор за заем, според който Д.
предал при подписване на договора на С. сумата 140 000 лв. срещу поето
солидарно задължение последния, като физическо лице и в качеството на
собственик на капитала и управител на „Тони Комерс” ЕООД да я върне на Д. в
срок до 19. 07. 15 г. Според заключението на ССЕ,
изготвено въз основа на проверка на счетоводството на „Тони Комерс” ЕООД,
с ПКО с 12 вноски в брой ответникът Р.Д. в периода от 20. 03. 15 г. до 17. 04. 15 г. е предоставил на С. заетата сума, като
подробно са посочени от вещото лице датите, на които са получени сумите и заприходени в счетоводството на „Тони Комерс”
ЕООД, а именно: на 20. 03. , 21. 03. – по
14 000 лв., на 24. 03. -12. 000 лв., на 27. 03. - 10 000 лв., на 30.
03. – 14000 лв., на 31. 03. -10 000 лв., на 03. 04. -10 000 лв., на
06.04. – 14 000 лв., на 07. 04. 15 г. -12 000 лв., на 09. 04.
-10 000 лв., на 15. 04. – 11 000 лв. и на 17. 04. -9 000 лв. За
всяка внесена сума е изготвен ПКО и квитанция, проверени
от вещото лице. Представена е справка от счетоводната
програма за осчетоводяване на ордерите, като получател на сумите са посочени С.С.
и „Тони Комерс” ЕООД. Ищецът не е оспорил заключението, не е поискал да бъдат
представени по делото ПКО, с които е пролучена в
заем сумата 140 000 лв. , нито годишните данъчни
декларации за 2015 г. , поради което оплакването му в този смисъл във
въззивната жалба, че е бил лишен от възможност да ги оспори е необосновано. ПКО са били предоставени на
експертизата за проверка, както годишните данъчни
декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. , подадени от ответниците С. и Д. и
счетоводна справка за воденото от „Тони
Комерс” ЕООД счетоводство. Вещото лице подробно и ясно е изложило кога са
осчетоводени дадените в заем суми в счетоводството на „Тони комерс” ЕООД и кой
е техния получател, поради което въззивната инстанция приема, че заключението е
пълно, обективно, компетентно и кореспондиращо с другите събрани писмени
доказателства по делото. Въззивният съд приема, че факта по какъв начин са
осчетоводени сумите, дадени в заем от ответника Д. не е от значение за
настоящия спор в отношенията между ищеца от една страна и ответниците от друга,
след като е безспорно наличието на сключен договор за заем със страни Р.Д. и С.С.,
който се е задължил солидарно в качеството си на физическо лице и в качеството
си на едноличен собственик на капитала и управител на „Тони Комерс” ЕООД да
върне заетата сума. Като реален договор,
с предаването от заемодателят в собственост на заемателя на парите /установено
и от заключението на ССЕ/, срещу
задължение за връщането им, договорът за заем е породил правни последици между
страните по него. Доколкото договорът за заем, както бе посочено е реален, а не
формален, е без значение в кой момент са положили подписите
си страните, тъй като той се счита сключен не с подписването му, а с
предаването на вещите и в тази връзка са необосновани възраженията на ищеца. Видно
от заключението, на експертизата не е предоставена информация за теглени суми
от банкови сметки на Р.Д., които впоследствие са
предадени на С.С.. В случая, съдът приема, че това
обстоятелство е без значение за спора. Както се приема и в съдебната практика,
произходът на парите, дадени в заем, не са предмет на установяване при
повдигнат пред съда спор за съществуване на задължение за връщане на дадена в заем сума. Предвид
изложеното, ответникът Р.Д. - купувач на процесния недвижим имот, находящ се в
гр. Разград, ж. к. „Лудогорие” , бл. 5, ет. 14, апартамент 68 е негов добросъвестен приобретател. Сделката, обективирана в нот. акт
за покупко-продажба № 29, т. 7, рег. № 7924, дело № 1103 от 2015 г. , според
която ответникът С. и съпругата му - ответницата С. са
прехвърлили правото на собственост върху недвижимия имот на ответника Р. Д. за сумата от 35 000 лв., която е
прихваната от задължението на С. към Д. въз основа на сключено извънсъдебно
споразумение между тях за начина на погасяване на дадената в заем сума от
140 000 лв. е възмездна. По приложението на чл. 135 от ЗЗД е налице
многобройна, трайна, последователна и задължителна съдебна практика, според
която при възмездността на увреждащото действие е необходимо да се докаже и
знанието за увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял - чл. 135, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Знанието за увреждането у
лицето, с което длъжникът е договарял не се предполага, освен в хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, какъвто не е настоящия случай, а следва да
се докаже с конкретност и сигурност. Предназначението
за увреждане трябва да се докаже от ищеца. Знание
у третото лице се изразява в знание, че длъжникът има задължения и че с
разпоредителната сделка длъжникът уврежда кредитора си. От събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че ответникът Д., сключвайки
договора за покупко-продажба на недвижимия имот с нот. акт за покупко-продажба
№ 29, т. 7, рег. № 7924, дело № 1103 от 2015 г. е действал със съзнанието за увреждане на ищеца като
кредитор на ответника С., поради което не е налице субективния елемент от
фактическия състав на чл. 135 ЗЗД.
Неоснователен
е и предявеният иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба на имота, поради симулация. Ищецът е развил довод,
че цената на имота, посочена в договора, че е получена чрез прихващане, не е
престирана. С оглед на това твърдение, явно е, че ищецът счита сделката за
привидна, а не за симулативна, тъй като при симулативните договори винаги има
прикрита сделка, каквато ищецът не сочи. Привидната
сделка е тази, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласието
на другата страна не се желае нейното правно действие. В тежест на страната,
която претендира, че сделката е привидна,
е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че
съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. Такива
доказателства не са посочени от ищеца по делото.
При
твърденията на ищеца за договарянето на ответниците за продажба на недвижимия
имот на по-ниска от пазарната стойност на
продавания имот цена, се навежда довод, че сделката противоречи на добрите
нрави.Според заключението на оценъчната експертиза, пазарната цена на имота е в
размер на 43 500 лв. , като предвид
инфраструктурата, жилищата в сградата не са предмет на голямо търсене на пазара
на недвижими имоти. Данъчната оценка е 23 886, 80 лева. Не е налице голяма
разлика между договорената цена в нотариалния акт – 35 000 лв. и пазарната
цена на недвижимия имот, предвид и констатираното от вещото лице липса на търсене
на такива имоти, за да се направи извод за нееквивалентност на престациите и
противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното, въззивната инстанция
намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни
изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на
обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на
всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение в
обжалваната част, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 313/ 28. 09. 2016 г. по гр. д. № 325/ 16 г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ