РЕШЕНИЕ №11

В ИМЕТО НА НАРОДА

06.03.2017 г.

Година 2017

Град Разград

Разградски окръжен съд

на тринадесети февруари

2017 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

При секретаря С.Л.,като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №285 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от И.А.И. ***, подадена чрез поверениците му адв.Маринов и адв.Колишовски против Решение №323/14.10.2016 год.,постановено по гр.дело №1064/2015 год. по описа на РРС, постановено във фаза по извършване на делба, в частите му с които съдът е отхвърлил претенцията по сметки на жалбоподателя, както и възлагателната му претенция по отношение на делбения имот,находящ се в гр.Цар Калоян.Сочи се на незаконосъобразност и необоснованост на решението,с искане за неговата отмяна,възлагане на имота на жалбоподателя при права ¾ идеални части за него и ¼ идеална част за съделителката А.А. или алтернативно при равни за тях права и отсъждането на А. да му заплати сумата 6 000 лв.,представляваща ¼ идеална част от сумата 24 000 лв.,теглена като кредит за построяване на жилищната сграда в имота.С жалбата не се правят доказателствени искания.

Отговор на въззивната жалба съделителката А.А. е депозирала чрез адв.Невена Митева.Застъпва становище за неоснователност на жалбата, с искане атакуваното решение на РС да бъде потвърдено.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят И. се явява лично и със своите пълномощници адв.Маринов и адв.Колишовски.Поддържа подадената жалба в цялост,с искане за отмяна на атакуваното решение на РС и постановяване на ново от въззивната инстанция в посочения в жалбата смисъл.Претендира разноски.

Въззиваемата А.А. се явява лично.Поддържа подадения отговор.По същество заявява становище за неоснователност на подадената жалба,с искане решението на РС да бъде потвърдено.

За да се произнесе по жалбата,Разградският окръжен съд съобрази следното от фактическа страна:

Производството е за делба на съсобствен недвижим имот във фазата по извършването й.

По делото е постановено влязло в сила решение- І/05.10.2015г.,с което между съделителите А.Н.А. и И.А.И. е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 77308.502.362, находящ се в гр.Цар Калоян,обл.Разградска с площ от 886кв.м., ведно с находящите се в имота едноетажна сграда с идентификатор 77308.502.362.1 с площ от 118кв.м., едноетажна сграда с идентификатор 77308.502.362.2 със застроена площ от 57 кв.м. при граници на имота,описани подробно при равни права.

Във втората фаза на делбата съделителката А. предявява претенция по чл.31 ал.2 от ЗС, тъй като е била лишена от ползването на собствената й идеална част от имота за периода 19.05.14г.-17.06.16г. за сумата 2 500лв., както и такава по чл.30 ал.3 ЗС,с искане съделителя И. да й заплати ½ от платения местен данък и такса смет за имота за 2015г. от 16.47лв.

И.И. прави възлагателно искане по чл.349 ал.2 ГПК. В срок предявява и претенция по чл.12 ал.2 пр.2 ЗН спрямо ищцата за сумата от 12 000лв., явяваща се половината от теглен от ответника кредит за построяването на къщата, както и по чл.30 ал.3 ЗС сумата 160.42лв., явяваща се ½ от заплатените данък сгради и такса смет за периода 2007-2014г.

Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза делбеният имот е реално неподеляем, предвид установените права на страните в него. Стойността му е 42000лв., ,а на всеки един от дяловете съответно по 21000лв. Размерът на дължимото обезщетението по чл.31 ал.2 ЗС за периода 19.05.14г.-17.06.16г. е определен на 1500лв.

Предвид установеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи: следното: Предмет на делба е един неподеляем, съобразно правата на страните имот.Налице е невъзможност за възлагане на имота на съделителя И.,тъй като съсобствеността между него и А. не възниква от наследствено правоотношение.Ето защо допуснатият до делба при равни права имот следва да бъде изнесен на публична продан.

В това производство не може са се пререшава въпроса с правата на страните върху имота,така както се иска в подадената въззивна жалба от И..

Същия е заявил претенцията по сметки по чл.12 ал.2 пр.2 ЗН.

Твърди, че е сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, теглейки кредит в размер на 24 000лв. от Банка ДСК.Поради това,че не е възнаграден по друг начин отправя искане при делбата да се пресметне това увеличение в негова полза.Още в пърмата фаза на делбата е заявил друго твърдение за приноса си в построяване на жилищната сграда,като сочи,че двамата с покойния му баща са теглили банков заем от 24000лв.Приложил е към отговора на исковата молба собственоръчно написан частен документ, неподписан, в който прави изявление в същия смисъл.В този смисъл претенцията касае веднъж сума от 12000лв. /1/2 увеличение/, ако заемът е теглен само от него или 6000лв. /1/4 увеличение/, ако е теглен от И. и неговия баща.

Така заявената претенция е недоказана и в двата случая.От сочените от него доказателства по делото не може да се направи категоричен извод за това,че е теглен банков кредит,от кого е теглен ,в какъв размер и кой е изплащал същия.Още повече, че заявеното се опровергава от съставения през 2008г. констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка№127,том3,рег.№7847,дело №464 от 2008г. ,с който И.И.,заедно с покойния му баща Атанас И.А. и покойния му брат Неделчо А.И./праводател на съделителката А./са признати за собственици на основание наследство и давностно влдение върху делбения недвижим имот.

Решението не се атакува в частта му,с която е уважена претенцията на съделителката А.,като И. Илиевна осн.чл.30,ал.3 от ЗС е осъден да й заплати сума в р-р на 16.47лв. за ½ от платения местен данък и такса смет за 2015г.,както и в частта му с която на осн.чл.31,ал.2 от ЗС И. е осъден да заплати на А. сума в размер на 1 500 лв.,явяваща се обезщетение за това, че за времето от 19.05.2014г.-03.06.2016г.същата е била лишена от възможност да ползва имота съобразно правата си.

По изложените съображения в атакуваните му части решението на РРС се явява допустимо,правилно,законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното,Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №323/14.10.2016 год.,постановено по гр.дело №1064/2015 год. по описа на РРС във фаза по извършване на делба, в частите му с които съдът е отхвърлил претенцията по сметки на жалбоподателя И.А.И. както и възлагателната му претенция по отношение на делбения имот,находящ се в гр.Цар Калоян.

В останалите му части по сметките между съделителите решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.