Р Е Ш Е Н И Е

№9

Разград

06.ІІІ.2017г.

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

6. ІІ.

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

публично

В заседание в следния състав

Секретар : Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2016

№288

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 253 и сл. ГПК.

С Решение №344/14.Х .2016г. по гр.д.№624 по описа му за 2016г. , състав на РРС е уважил частично предявеният от Р.Л.М. иск като на осн.чл.49 ЗЗД е осъдил ответната Община Разград да й заплати 8 000,00лв. в обезщетение за неимуществени вреди-изразяващи се в счупване на десен горен крайник, получено при падане в резултат на неизпълнени по сключен с Общината като възложител дейности по снегопочистване. Обезщетението е претендирано и присъдено ведно със законна лихва, считано от 20.І.2016г., на която дата ищцата е претърпяла претендираните до обезвреда болки и страдания. До първоначално предявеният му размер от 15 000,00лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е постановено при участие на „А.С.А. България“ЕООД,ЕИК831578348,гр. София в качеството му на третото, подпомагащо ответната страна лице.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

Позовавайки се на незаконосъобразност и необоснованост, въззивницата М. моли за отмяна на решението в частта, с която е отхвърлена исковата ѝ претенция и за постановяване на решение, с което искът ѝ бъде уважен на предявеното му основание в пълния му размер. В с.з., чрез процесуално представляващият я по пълномощие адв.Ж.Чобанов, същата заявява, че поддържа релевираните с жалбата отменителни основания, както и исковата си претенция Оспорва основателност на подадената от Община Разград въззивна жалба и моли за потвърждаване на решението в осъдителната му част като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. В основание на иска си твърди визираните в чл.49ЗЗД предпоставки, при наличие на които за причинените й неимуществени вреди, обективно и безвиновно се следва отговорността на Община Разград. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.

Община Разград обжалва решението в осъдителната му част. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността ѝ по чл.49 ЗЗД, както и вменяваното ѝ в отговорност бездействие, относно дължимото на процесната дата снегопочистване на града. В тази връзка твърди, че изправна страна –възложител по договор за снегопочистването на града, сключен с третото лице помагач като изпълнител. В с.з., чрез процесуално представляващият я юрисконсулт Приставова, в условия на алтернативност Община Разград пледира за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на предявения срещу нея иск в пълния му размер като неоснователен и недоказан, респ. за намаляване размера на присъденото обезщетение като неадекватно на реално претърпените от жалбоподателката М. вреди, както и при отчитане на обективирано от нея съпричиняване на търпения вредоносен резултат. Оспорва подадената от същата жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски, както и връщане на надвнесената за държавната такса сума.

В предоставен му за това срок „А.С.А. България“ЕООД,ЕИК *********, конституирано като трето, подпомагащо Община Разград лице, не се е възползвало от правото си на отговор. При редовност в призоваването не се явява в с.з. и не ангажира становище по допустимост и основателност на жалбите.

Като подадени в срок, от легитимиращи интерес от обжалването страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбите са допустими.

Разгледани по същество, на конкретно релевираните с тях отменителни основния, същите са неоснователни.

Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.49ЗЗД защита. В случая, значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявена в тази насока активност на страните. Пред тази инстанция не се ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и док. средства, въз основа на които да следва извод за различна от установената пред РРС фактическа обстановка.

По жалбата на Община Разград:

Искът по чл. 49 от ЗЗД е облигаторен по своя характер и с него се цели обезвреда на претърпени от непозволено увреждане вреди, като обезщетението винаги е парично.

При анализа на събраните по делото доказателства, в този си състав съдът намира за законосъобразен изводът на първостепенния съд, както досежно наличието на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки, ангажиращи обективно и безвиновно деликтната отговорност на Община Разград. Така и по отношение размера на присъденото обезщетение пи преценка за неоснователност на направеното в срок за отговор възражение за съпричиняване на търпения вредоносен резултат от самата пострадала при инцидента жалбоподателка. Която, с допустимо депозирани и относими към предмета на делото доказателства, вкл. и гласни такива, е установила, че около 18:00ч. на 20.І.2016г., след пресичане на светофарно урегулираното кръстовище между ул.“Странджа“ и ул.“Марица“, при опит да преодолее струпаната пред тротоарния бордюра снежна камара за да стъпи на непочистена от сняг тротоарна площ, загубила равновесие, паднала на дясната си страна и счупила дясната си ръка, на която при падането инстинктивно потърсила опора. За да възприеме за установена тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели-Милев, съпруг на пострадалата, св.Дункина, приятел на пострадала и св.Маринов, водач на таксито, отзовало се на повикването за транспортиране на пострадалата до болнично заведение.

Факт е, а и от самата пострадала не се твърди инцидентът, да е станал пред очевидци. В този смисъл, показанията на разпитаните по делото свидетели относно механизма на самото падане, се явяват опосредени от разказа на самата пострадала. Обстоятелство, което само по себе си не дава основание за дискредитирането им. Кредитирането им относно време, място и ситуиране на претърпяната от жалбоподателката злополука, както това е сторил и първоинстанционния съд, се следва при отчетена относимост на същите с останалите доказателства. В приложение към молбата си, ищцата е депозирала публикации в местната преса за създалата се поради обилен снеговалеж и съществуваща на 20.І.2016г. пътна обстановка на територията на града. В съдържание на публикациите е отразено, че улиците и тротоарните площи не са били почистени от натрупания сняг, както и за заледени участъци. В показанията си свидетелите сочат на идентична обстановка на местопроизшествието-обледен участък, непочистено улично платно и тротоарна площ, преминаването до която е било препятствано от 50 сантиметрова камара сняг.

Относно часа на инцидента 18-18:30, показанията на свидетелите са последователни, категорични и относими към назначената по делото СМЕ. Която в заключение е констатирала, че пострадалата е била приета за преглед в спешно отделение на МБАЛ Разград на 20.І.2016 в 18:40ч. Където, по време на прегледа и след направено ѝ рентгенографско изследване е установено счупване на лъчева кост на ясна ръка. Относно механизма на счупването, обсъждайки изготвената към дата на инцидента медицинска документация, вещото лице е посочило, че получаването му е възможно по начина, описан в обясненията на пострадалата-подхлъзване, падане и поемане на тежестта на тялото с послужилата за опора дясна ръка. Касае се за счупване на лъчевата кост на т.нар. типично място. Линията на счупване е неравна, с хоризонтален ход и се обяснява с удар, и натиск в областта на дланта(падане на дясна страна на тялото от собствен ръст и подпиране с длан на дясна ръка).

От изложеното се следва за безспорно установено, че полученото от ищцата счупване на дясна ръка е в резултат на установената на мястото на инцидента и затрудняваща придвижването ѝ пътна обстановка. Резултат на падане след подхлъзване заради непочистена, заледена и неравна настилка.

По делото е безспорно установено, че въпросното кръстовище и тротоарната площ на мястото на инцидента са част от градската инфраструктура. Същите са публична общинска собственост и поддръжката им е в правомощие, и задължение на ответната Община Разград. В нейна тежест съществуват задължения да поддържа и опесъчава уличната мрежа в гр. Разград Същите са й вменени от закона съобразно нормата на чл. 31 от Закона за пътищата, според която изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

При тези факти, първоинстанционният съд обосновано и съответно на приложимия материален закон е приел, че деликтът е в резултат на непредприети от общината действия по обезопасяване, снегопочистване и поддръжка на участъка(платно и тротоар, като част от пътната инфраструктура на Разград. Проявено е бездействие, изразяващо се в неосъществен контрол и неизпълнение на задълженията й за поддръжка и обезопасяване на процесния участък, което е в пряка връзка с причинения на ищцата вредоносен резултат.

Представените от ответната Община Разград доказателства - сключен на 25.Х.2011г. с „А.С.А БЪЛГАРИЯ“ЕООД Договор за възлагане на обществена поръчка №324, , съгласно чл. 1. от който на дружеството е възложено лятното и зимно поддържане на уличната мрежа и местата за обществено ползване в гр. Разград, включително „снегопочистването и борбата със заледяванията през зимния период4, опесъчаване и лугиране (вж. на л.39-приложение №14А), както и приложен на л.55 и сл. Дневен констативен протокол за предприети и отчетени от изпълнителя по договора действия по снегопочистването на града на 20.І.2016, не променят този извод, тъй като липсват доказателства да е извършено опесъчаване именно в процесния участък от пътната инфраструктура, на който е настъпил процесния деликт.

Приложения договор установява именно наличието на предпоставките за ангажиране безвиновната отговорност на общината по чл. 49 от ЗЗД за настъпването на процесните вреди, докаано намиращи се в причинна връзка с проявеното от нея бездействие, както по отношение на конкретните дейности по снегопочистване на участък, така и във връзка с дължимия контрол при приемане на отчетените от изпълнителя действия по договор за изработка. Общината отговаря за бездействието на лицата, на които е възложила дейността по поддържането на пътя. При презумираната по см. на чл.45 ГПК вина, в тежест на ответната община е доказването на предпоставките, освобождаващи я от вменяваната ѝ по чл.49ЗЗД отговорност за обезвреда.

Предвид изложеното, в този си състав съдът намира иска за доказан по основание.
В тежест на Общината е и доказването на оспорващото размера на обезщетението възражение за обективирано от страна на пострадалата съпричиняване към търпения от нея вредоносен резултат. В решение № 27/15.ІV.2015 г. по търг. д. № 457/2014 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, по този процесуалноправен въпрос е прието че приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем, какъвто е конкретния случай. Ще рече, в тежест на общината е било да докаже, че ищцата е имала избор при вземане на решението откъде да премине, щото да се качи безпрепятствено на тротоара и да „избегне“ падането, респ. счупването на ръката. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и търпените от него вреди. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. Само по себе си нарушаването на общоприети или опитни правила за поведение от страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване. В конкретния случай е безспорно установено, че ищцата е счупила ръката, изтегляйки се от уличното платно на зелен светофар и при опит да се качи на тротоара, преодолявайки струпаната пред него снежна камара. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата не е доказано; че инцидентът е изцяло в резултат на непредприетите по снегопочистване на участъка действия, а не на поведение на пострадалата.

В обобщение, съдът намира подадената от Община Разград жалба за неоснователна.

Твърдението на жалбоподателката М. за необоснованост на решението в отхвърлителната му част не намира опора в събраните по делото доказателства. РОС намира, че при преценка за размера на дължимото ѝ се в обезвреда по чл.49 ЗЗД обезщетение, първонстанционният съд е отчел всички онези, предпоставящи основателността му фактори: характера и степента на увреждането-счупване на горен десен крайник, средна по степен телесна повреда, търпените болки и страдания, непродължителния период на иммобилизация за срок от един месец, непродължителния и протекъл без усложнения оздравителен процес, довел до временната ѝ нетрудоспособност за срок от два месеца, както и сравнително младата възраст на жалбоподателката. Твърдението на последната, че единствено и в резултат на травмата се е наложило да смени работата си, не се явява безспорно доказано и не следва да бъде отразено в размера на полагащото й се обезщетение. Приложената от повереника ѝ съдебна практика не е задължителна за съда в настоящото производство. Видно от мотиви към това решение, иде реч за различна фактическа обстановка, с усложнена и наложила оперативна интервенция травма. Преценката за размера на дължимото на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД обезщетение е винаги конкретна, при обосновано от конкретните по делото факти чувство за справедливост.

По така изложените мотиви, съдът намира, че решението на РРС следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

В петитум на жалбата си, ищцата инкорпорира искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Производство, което по регл. на чл.248 ГПК е от компетентност на първостепенния РРС.

Пред тази инстанция ищцата претендира, но не доказва направени по делото на РОС разноски. От внасяне на държавна такса същата е била освободена с влязло сила определение на РРС.

Предвид изхода по делото, на Община Разград не се следва присъждане на направени по същото разноски. Навнесената за държавна такса сума в размер на 140,00лв. , следва да бъде освободена.

Водим от горното и в условия на чл.272 ГПК, с препратка и към изложените от първоинстанционния съд мотиви, РОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №344/14.Х .2016г. по гр.д.№624/ 2016г.по описа на РРС.

Оставя без уважение исканията на Община Разград и Р. Л. М. за присъждане на направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

В срок за обжалване делото да се изпрати на РРС за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по молбата на Р.М. за изменение на Решение №344/14.Х .2016г. по гр.д.№624/ 2016г в частта му за разноските.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР