Р Е Ш Е Н И Е

№21

Разград

12. ІV.2017г.

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

13. ІІІ.

На Година

ПУБЛИЧНО

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В заседание в следния състав:

Секретар:С.Л. ПРЕДСЕДАТЕЛ

РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2016

№289

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по жалба на М.П.Д. против Решение №339/25.Х.2016г. по гр.д.№713/2016г. по опис на РРС в частта, с която съдът е отхвърил искът й, предявен на осн.чл.59 ЗЗД против И.С. Х. за 291,00лв., до размера на които, ползвайки се без основание от собственият й имот, в период от 25.ІV.2014г. до 31.Х.2015г. същият се е обогатил неоснователно за нейна сметка.

Позовавайки се на неправилност и необоснованост, жалбоподателката моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи иска й като доказан по основание и размер.

При редовност в призоваването, въззивницата не се явява в насроченото по същество на жалбата й с.з. Чрез процесуално представляващата я по пълномощие адв. Митева, същата завява, ч поддържа жалбата си. Претендира присъждане на доказано направени и пред двете инстанции разноски.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност. При редовност в призоваването , не се явява в насроченото по същество на жалбата с.з.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима

В рамките на правомощията си по чл.269ГПК съдът намира атакуваното решение за валидно и допустимо, но неправилно, необосновано и незаконосъобразно в обжалваната си част.

Пред тази инстанция жалбоподателката ангажира доказателства, които при дължимата по реда на чл.266 ГПК преценка за допустимост, налагат за установена обстановка, различна от установената и фактически възприетата такава от първоинстанционният съд.

Наведените в исковата молба и в хода на производството факти и обстоятелства сочат търсената с предявяването на иска защита като такава по реда чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Твърдят се установени между страните фактически отношения с извъндоговорен характер, в резултат на които, ответникът да се е обогатил за сметка на ищцата до размера на исковата претенция от 273,00лв. Предявеният на това основание иск, предпоставя: доказано наличие на имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца; наличието на връзка между обедняването и обогатяването, както и липса на основание за това имуществено разместване. В тежест на ищеца се явява доказване на обстоятелствата, че активът на имуществото му се е намалил или е пропуснал да го увеличи, че ответникът се е обогатил, както и че обедняването и обогатяването се дължат на общ факт.

Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелствуването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение № 131/27.10.2009 г. по т. д. № 268/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 255/29.06.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 5342/2008 г. III г. о., решение № 267/20.01.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 13/2013 г., III г. о., решение № 587/01.11.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 941/2009 г. IV г. о., решение № 55/28.02.2012 г. на ВКС, по гр. д. № 652/2011 г., III г. о., които са постановени по реда на чл. 290 ГПК. Искът за сумите, претендирани като нереализирана полза, от която собственикът е лишен, е този по чл. 59 ЗЗД - т. е. общата хипотеза на неоснователното обогатяване.

С депозиране на допустими по см. на ГПК доказателства, ищцата установява наличие на предпоставките, ангажиращи отговорността на ответника с връщане на исковата сума. С приложен като доказателство нот.акт №107/24.ІІІ.2008г. по нот.д.№77/2008г по опис на нотариус Р.Кирилова с рег.№380 и р-н на действие при РРС(л.6), ищцата легитимира по безспорен начин правото си на собственост върху дворно място от 354кв.м., за което в кв. 332 по действащия план на гр.Разград е отреден урегулиран парцел ХІV-3837. Същото е придобито в патримониума й по наследство и реституция. Преди която, процесното дворно място е било актувано като общинска публична собственост.

През 1990г., в качеството си на собственик на дв.място и по реда на ЗТСУ(отм.) Община Разград издава на В. Ц. Разрешение №265/9.Х. 1996г. за застрояването му с „временен“ гараж. Разрешението за монтиране на гаража, имащ по см. на сега действащия чл.56 ЗУТ статут на „преместваем“ обект, препраща към условията на наемния договор, който предвижда отдаване на земя под наем за временно строителство като общината е запазила правото си при възникване на градоустройствени нужди да нареди на наемателя да измести или премахне гаража. Следователно касае се за преместваем обект, който създава пречки на собственика да упражнява правомощията си в пълен обем.

От материалите по приложена като доказателство преписка по гр.д №734/2014г. на РРС, се следва за установено от фактическа страна, че В. Ц. е реализирала правата си по разрешение №265, изграждайки в имота процесната гаражна клетка като преместваема метална конструкция. Именно в качеството си на собственик на гаража, застроен в имота на настоящата въззивница, с вл. сила на 20.V.2015г. Решение №432/7.І.2015г. по гр.д №734/2014г. на РРС, Ц. е била осъдена да заплати обезщети последната за времето от 17.ІІ.2011 до 17.ІІ.2014г. , за което без основание се е ползвала от дворното място.

На 25.І..2014г. Ц. продава временния метален гараж на въззивамия И.И.. При изрично предоставена му от съда възможност за ангажиране на становище по иска и по наведените в основание на същия обстоятелства, както в хода на въззивното, така и в хода на първоинстанционното производство, И. не се ангажира с активно процесуално поведение. Не е оспорил иска и не е ангажирал доказателства, освбождаващи го от вменяваната му с иска извъндоговорна отговорност. Дали същият реално се е ползвал от гаража е факт без правно за изхода на делото значение. Тъй като, по силата на прхвърлителната сделка и на факта, че гаражът се намира в собствено на въззивницата дворно място, същият е в държане на последния за процесния период 25.ІV.2014-31.Х.2015.

В приетото от страните и съда заключение, относимо на останалия доказателствен материал и след посещение на място, назначената по делото СТЕ установява, че към 25.VІІІ.2016г. гаражната клетка е съществуваща в имота и се ползва по разрешеното й предназначение. Съгласно оценъчната част на експертизата, за ползването на дворното място от намиращия се в нея преместваем обект, през процесния период се следва наемна цена в размер на 291,00лв.

В основание на иска си въззивницата се позовава и на отправена до въззиваемия нот. покана за дължимата й се за ползването на имота наемна цена. Доказателства, от които да следва за установен, че таи нот. покана е достигнала до ответника с връчването й, по делото не се установиха. Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот без основание, не включва като предпоставка за основателността му, отправяне на покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на обезщетение има значение само за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил. С какъвто иск в настоящият случай съдът не е сезиран, поради което не се следва обсъждането на този факт като правно релевантен за изхода на висящият му на производство гражданско правен спор.

На основание гореизложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е неправилно, поради което ще следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо това постановено друго, с което предявеният на осн.чл.59 ЗЗД иск бъде уважен в пълния му размер от 291,00лв.

С оглед този изход по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното в този смисъл искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото за двете инстанции.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №339/25.Х.2016г. по гр.д.№713/2016г. по опис на РРС в частта, с която съдът е отхвърлил иска, предявен на осн.чл.59 ЗЗД от М.П.Д. против И.С. Х. за 291,00лв., до размера на които, ползвайки се без основание от собственият й имот, същият се е обогатил неоснователно за нейна сметка и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА И.С. Х., ЕГН ********** да заплати на М.П.Д., ЕГН********** сумата 291лв. / двеста деветдесет и и един лева), представляваща обезщетение за ползване без основание в период от 25.ІV.2014г. до 31.Х.2015г. на собствения й поземлен имот, представляващ дворно място от 341кв.м., за което в кв.332 по плана на гр. Разград е отреден УПИ ХІV-3837, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.ІV.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И.С. Х., ЕГН ********** да заплати на М.П.Д., ЕГН********** разноски пред тази инстанция в размер на 150лв. и разноски за производството пред РРС в размер на 257,00лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

сл