РЕШЕНИЕ
№
10.03.2017г. Гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
На
тринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
При секретаря С.Л.,като разгледа
докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело № 296
по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна
жалба от С.Х. ***,чрез пълномощник адв.М.Еринг от АК-Разград против решение № 397
/ 18.11.2016г., постановено по гр.д. № 815 / 2016г. по описа на Разградски РС,
с което съдът в производство по чл.45 от
ЗЗД във вр.с чл.74 от ЗЗДиксриминация е отхвърлил предявените от жалбоподателя
искове срещу „Балканфарма”АД,гр.Разград за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на
16 486.41 лв.и законна лихва върху нея в размер на 2089.74 лв. и неимуществени такива в размер
на 1 500 лв.,дължими вследствие на осъществена дискриминация, установена с
влязло в сила решение на КЗД и в частта, с която е присъдена законна лихва
върху горните суми.В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост
на съдебния акт и постановяването му при съществени процесуални нарушения,с
искане РОС да го отмени, като вместо
него постанови ново решение, с което да уважи предявените искове.
В законовия срок по
чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна
„Балканфарма”АД,гр.Разград чрез повереника си адв.Костя Караиванов от
АК-Пловдив е депозирала писмен отговор,
в който застъпва становище за неоснователност на жалбата и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение.Страните не правят доказателствени
искания.
Съдът намира,че въззивната жалба е
подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от
страна, която има правен интерес от обжалването му,същата
е редовна и допустима.
Разглеждайки я по същество РОС
намери следното:
С.Х. *** е предявил против „Балканфарма“АД,гр.Разград три
съединени иска: 1. иск с правно основание чл.
74, ал.1 от ЗЗДискр- за сумата от 16 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неполучен
доход от трудово правоотношение за 34 месеца по 485 лв.; 2. иск с
правно основание чл. 74, ал.1 от ЗЗДискр- за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие осъществена спрямо него дискриминация, изразяващи се в причинен стрес и
липса на сигурност;уронване на
човешкото му достойнство;социална изолация 3. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД- за законната лихва върху
всяка от двете главници, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответното
дружеството,представлявано от изпълнителния си директор Димитър Папазов е
проявило дискриминационно отношение спрямо него по признак „увреждане“,което е
установено с решение №120/18.03.2015г. на КЗД,като не го е наел на работа
на длъжност „машинен
оператор,фармацевтични продукти“,за което работно място е бил насочен от
ДБТ-Разград с писмо от 07.08.2013г.,като лице с увреждане.
На 08.08.2013г. с писмо ответникът уведомил ДБТ Разград, че към момента всички
обявени свободни работни места за хора с трайни увреждания в дружеството са
заети и няма свободно работно место, на което насоченият безработен да бъде
назначен.Недоволен от отказа ищецът се е жалвал в ИА“ГИТ“ и КЗД.Представя
насочващо писмо, писмо изх.№734/08.08.13г., писмо от ИА“ГИП“, съобщение КЗД,
решение №120 КЗД, писма, договор за предоставяне на социална услуга, решение на
ТЕЛК. Сочи гласни доказателства.Прави доказателствени искания за назначаване на
СИЕ, която да установи размера на средномесечното основно трудово
възнаграждение на работник, заемащ длъжността „Машинен оператор, фармацевтични
продукти“ при ответника.
Ответното дружество „Балканфарма“АД,чрез пълномощник депозира отговор в
законовия срок,с който заявява становище за нередовност на исковата, а по
същество за неоснователност на предявените искове.Счита,че не е налице причинна връзка между твърдените
от ищеца вреди,чието репариране на претендира и отказът му да наеме същия на
работа, а заявените претенции като неоснователно завишени.Заявява и становище
по отношение правилността на решение
№120/18.08.15г. на КЗД,която не може да бъде обсъждана в настоящото
производство. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
За да отхвърли претенциите на ищеца за
имуществени вреди РРС се е позовал на задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която
макар в производството по иска с правно основание чл. 74 ЗЗДискр. съдът да е
обвързан от решението на КЗД, с което със СПН е установена непряка
дискриминация спрямо ищеца от страна на ответника по признак
"увреждане" , за да бъде уважен иска е необходимо да се формират
самостоятелни правни изводи по въпросите дали на ищеца са причинни твърдените в
исковата молба вреди, какви са те, пряка последица от дискриминационното
нарушение ли са и какъв е размерът на обезщетението.Районният съд е
отхвърлил в цялост и претенцията на ищеца за неимуществени вреди,приемайки я за
недоказана.
Присъдил е в полза на ответника понесените
от него разноски.
РОС, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищецът е бил регистриран като
безработен в БТ в началото на 2013г. Ответникът е депозирал заявка-спецификация
№72/11.02.2013г. за свободно работно място за машинен оператор, работа на три
смени от 8 часа,с изисквания за средно
техническо специално образование и владеене на английски език. С насочващо
писмо от 07.08.13г. ищеца е насочен от Д“БТ“Разград за заемане на длъжността
машинен оператор, фармацевтични продукти. С писмо от 08.08.2016г. ответникът е уведомил Д“БТ“, че към посочената
дата всички обявени работни места за хора с трайни увреждания в дружеството са
заети. Недоволен ищецът е сигнализирал множество държавни институции, вкл. и
КЗД. С решение № 120/18.03.15г. КЗД приема за установено, че Димитър Папазов в качеството си на
изп.директор на Балканфарма АД с неоснователното си лишаване от възможност на С.Х.,
като лице с увреждане да упражнява правото си на труд е извършил нарушение на
чл.4 ал.2 ЗЗДискр. във вр. с чл.12 ал.4 ЗЗДискр, представляващо дискриминация
на основата на признак „увреждане“.
Пред РС ответното дружество представя справки от Д“БТ“, от които е
видно, че ищецът е насочван към двама работодатели през 2013г., двама през
2014г., четирима през 2015г. и един през 2016г. без същия да е нает на работа.
По делото е назначена СМЕ в вещо лице- лекар със специалност Трудова
медицина, според заключението на която ищецът обективно не е в състояние да
изпълнява длъжността „машинен оператор“ предвид изискванията за заеманата
длъжност, които водят до натоварване на гръбначния стълб и статично напрежение
на паравертебралната мускулатура, които са противопоказани за установените
заболявания на опорно-двигателния апарат на ищеца /Наредба №3/1987г./.
По делото са приложени две ЕР на
ТЕЛК от 05.02.16г. /за 72% трайно
намалена работоспособност/ и от 02.05.12г./за 50% трайно намалена
работоспособност/ на ищеца С.Х.. В същите са посочени едни и същи
противопоказни условия на труд: тежък физически труд, динамично и статично
натоварване на гръбначния стълб и долни крайници, влага и ниски температури.
Вещото лице по назначената ССЕ
заключава, че основното месечно трудово възнаграждение на длъжността машинен
оператор за периода 2013г.-2015г. е непроменено и все е 500лв. Общият му размер
за исковия период 08.08.2013г.-03.05.2016г. е в размер на 16486.41лв., а
обезщетението за забава е в размер на 2089.74лв.
Във връзка с претенцията са
неимуществени вреди ищецът сочи гласни доказателства.Единствената разпитана
един свидетелка Анка Дункина, б.р., сочи,че Х. според нея се намира в окаяно
състояние. Няма достатъчно средства да се издържа. За да го подпомогне, без да
го унижи свидетелката му поставя задачи, срещу които му дава пари. Ищецът
обитава жилището на сина си, няма почти
никакво обзавеждане. Чувала е, че в жилището му е идвал съдебен изпълнител, но
нямало какво да опише. Много пъти е започвал работа, вкл. и чрез Д“БТ“, но е
издържал само 2-3дни, тъй като има проблеми с краката и не може да стои дълго
време прав. Постоянното безпаричие и липсата на работа го депресират и влошават
здравето му.
От представените по делото доказателства се установява,че ищецът
получава лична пенсия за инвалидност в размер на 165.31 лв. и месечна добавка
за социална интеграция в размер на 19.50 лв.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следните правни изводи:
РРС е направил правилен и обоснован, в съответствие с трайната
съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК извод, че при наличието
на влязло в сила решение на КЗД, съдът е обвързан от това решение и не следва
да установява повторно осъществена ли е дискриминация спрямо ищеца и в какво се
изразява, но е необходимо да формира самостоятелни изводи по
въпросите дали на ищеца са причинени твърдяните в исковата молба вреди, техния вид, дали са пряка последица от дискриминационното
нарушение и какъв е размерът на дължимото обезщетение. Предвид диспозитива на
решението на КЗД съдът намира за доказано твърдението за осъществена непряка
дискриминация по признак увреждане от страна на въззиваемото дружество спрямо
ищеца осъществена чрез ненаемането
му на работа и лишаването му от възможност да упражнява правото си на труд.
За правилен РОС намира и решаващия
извод на Разградски РС по иска за обезщетение
за имуществени вреди, че неполучаването на доходи от трудово правоотношение,предвид
ненаемането на ищеца на работа не се намира в
пряка причинно- следствена връзка с установеното дискриминационно третиране.
Макар самото ненаемане
на работа да е актът,
представляващ проява на дискриминационно третиране, то като обективен факт не се явява пречка за реализиране на трудово
възнаграждение от ищеца за периода, следващ датата на която счита,че е следвало да бъде
нает на работа-08.08.2013г.Още повече,че по делото са налице данни,че през
процесния период за който се претендира обезщетението ищецът е започвал работа
за по два-три дни, но поради невъзможност да я изпълнява не е встъпвал в
трудово правоотношение с други работодатели.
С оглед изложеното искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за обезщетение за
неимуществени вреди:
Основателно е оплакването на въззивника, че решението на РС се
явява необосновано.Независимо от това ,че соченият от ищеца един единствен
свидетел Дункина не употребява изрази които непременно да навеждат на заявените
с исковата молба преживени негативни емоции от страна на ищеца,вследсвие
ненаемането му на работа от ответника, то безспорно и с
оглед и на останалите събрани доказателства/сезирането от страна на
ищеца на Омбудсмана на Р.България, ИА“ГИТ“ и КЗД/ несъмнено говорят за
причинени му стрес;психически
дискомфорт, уронване на човешкото му достойнство и социална изолация от
ненаемането му на работа от ответника при който той е полагал труд за определен
немалък период преди заболяването си.РОС в този си състав намира ,че за овъзмездяването
на причинените на ищеца неимуществени вреди е достатъчна сума в размер на
1 500 лв.,така както е заявена и с исковата претенция.Тази сума за обезвреда на
неимуществени вреди ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, ведно
със законната лихва върху нея, начиная от датата когато ищецът е могъл да
започне работа при ответника и както е поискано в исковата молба 08.08.2013г.
до окончателното й заплащане.
В частта за разноските
Ответната страна претендира такива
общо в размер на 1 800 лв.,като ищецът чрез повереника си прави възражение
за прекомерност ,което съдът намира за основателно.Съобразявай чл.36 от Наредба
№1 за минималните размери за адвокатско възнаграждение,предвид цената на
предявените искове минималното
възнаграждение за един адвокат за една инстанция по предявените тук искове е в
размер 1345 лв.При частично отхвърляне на претенцията ищецът дължи на ответника
разноски съобразно отхвърлената част в размер на 919 лв.
На адв.Марина Еринг съдът определя
възнаграждение съгл.чл.25 от ЗПП в
размер на 300 лв.за тази инстанция,което възнаграждение ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на НПП. Дължима от страна на ответника е и ДТ в
полза на РОС в размер на 60.00 лв.съобразно уважената част от исковете.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение №397 от 18.11.2016г.,постановено по гр.дело №815/2016г.по
описа на Районен съд Разград В ЧАСТТА МУ,с която е отхвърлена претенцията на
ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Балканфарма“АД, гр.Разград, ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на С.Х. ***,ЕГН-**********
сумата 1 500.00 лв./хиляда и петстотин лева/,представляваща обезщетение на
претърпени неимуществени вреди вследствие установена с Решение
№120/18.03.2015г. на КЗД дискриминация на основата по признак“увреждане“, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, начиная от 08.08.2013г.до окончателното
й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №397 от 18.11.2016г.,постановено по
гр.дело №815/2016г.по описа на Районен съд Разград В ЧАСТТА МУ,с която е
отхвърлена претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди.
ОСЪЖДА „Балканфарма“АД,
гр.Разград, ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в размер на 60.00 лв.
ОПРЕДЕЛЯ адвокатска възнаграждение на адвокат Марина Еринг в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА „Балканфарма“АД, гр.Разград, ЕИК ******да заплати на Националното бюро по правна помощ,
сумата от 300 лв., представляваща определеното от съда възнаграждение за
процесуално представителство.
ОСЪЖДА С.Х. ***,ЕГН-********** да заплати на „Балканфарма“АД, гр.Разград,
ЕИК ****** разноски върху отхвърлената част от иска в размер на 916.00 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните само в частта му,
с която е отхвърлена претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛ