РЕШЕНИЕ

№ 27 / 28.04.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На трети април, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 6 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И.Х.И., С.А.К., Е.Р.Т. и Р.Р.Х., подадена чрез пълномощник, против решение № 335 / 25.10.2016г. по гр.д. № 245 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от тях иск за обявяване на недействителен до размера 9 / 16 ид.ч. на договор за покупко-продажба на имот, сключен с НА № 42, т.2, рег. № 1777 и в частите, с които И.И. е осъден да заплати на Х.М. сумата 195лв., С.К. да заплати на същия сумата 195лв. и 160,33лв., Р.Х. да заплати на същия сумата 97,50лв., Е.Т. да заплати на същия 97,50лв. – всички суми претендирани като дължими тежести за поддържане на съсобствен имот, съразмерно частта на всеки съсобственик, ведно със законната лихва. Отделно от това, жалбоподателите не са доволни от решението в частта за разноските. Считат, че решението в обжалваните части противоречи на материалния закон и е необосновано, излагат твърдение за неизясняване на делото от фактическа страна. Молят въззивния съд да го отмени в атакуваните части. В съдебно заседание поддържат въззивната жалба чрез явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Х.Х.М., в който се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Становището се поддържа от явилия се в съдебно заседание процесуален представител на въззиваемия.

Въззиваемите С.Х.М. и Е.Х.М. не депозират писмен отговор и не се явяват в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, относима към обжалваните части на първоинстанционното решение и наведените във връзка с това оплаквания във въззивната жалба: постановеното от РРС решение е влязло в сила в частта, с която е прието за установено, че И. Х. И. притежава 5 / 16 ид.ч., С.К. притежава 2 / 16 ид.ч., Е.Т. притежава 1 / 16 ид.ч. и Р.Х. притежава 1 / 16 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Лозница, ул.“П.Яворов“ № 1, с площ 949кв.м., заедно с построената в него едноетажна паянтова сграда със застроена площ 40кв.м., състояща се от две стаи и коридор. Решението като необжалвано е влязло в сила и в частта, с която издаденият в полза на ответника Х.Х.М. НА № 125, т.4, рег. № 5258, дело № 670 / 2014г. от 25.07.2014г. за собственост по давностно владение и наследство на същия имот е отменен за 9 / 16 ид.ч. Горните установени съсобствени права обвързват страните и съда в настоящия процес.

Във връзка с претенцията по насрещния иск за заплащане в полза на Х.М. и С.М. на разходите за извършен ремонт на покрива на къщата, пред районния съд са разпитани св.С.С. – дъщеря на ищцата С.К., Б.Б. и М.Н., изслушано е заключение по назначена съдебно-техническа и оценъчна експертиза. Св.С. е заявила, че през 1998г. нейната майка е измазала стените на къщата и покривът е нямал течове, налагащи ремонт. Св.Б. – съсед по имоти, заявява, че ремонтът на покрива е извършен от Х.М. през пролетта на 2015г., защото е бил изтърбушен. Св.Н. също заявява, че Х.М. е направил ремонт на покрива, като е наел работник, който е живял в дома на свидетеля. Посочва, че ремонтът е направен през 2015г., без да е сигурен дали през пролетта или есента. Съдът приема от събраните гласни доказателства, че Х.М. действително е извършил ремонт на покрива през пролетта на 2015г., преди прехвърляне на имота на неговата дъщеря Е.М. (твърдението в този смисъл в насрещната искова молба не е оспорено). Показанията на св.С., че през 1998г. покривът е бил без течове, са неотносими към исковата претенция – отнасят се за друг период, значително отдалечен по време от предмета на насрещния иск.

По отношение на размера на претенцията за изплащане на разходите, направени за ремонт на покрива, вещото лице, изготвило заключение пред районния съд, прави извод, че декларираната в насрещния иск стойност от 1 560лв. съответства на разходите за труд и материали по време на извършването им. Ремонтът е запазил сградата от саморазрушаване. Извършените подобрения като цяло не са увеличили стойността на имота. В с.з. обаче твърди, че ремонтът на покрива и измазването на стените на къщата са увеличили стойността на имота с 1 000лв. Противоречието не е отстранено от районния съд, както и е останало неясно към кой момент в.л. приема, че е извършен ремонтът на покрива, за да установи неговата стойност. Възникналото противоречие и неяснота са наложили изготвяне на повторна съдебно-техническа и оценителна експертиза във въззивния процес, вещото лице по която дава ново заключение за стойността на ремонта на покрива в размер 850лв., съобразявайки момента на извършването му - м.март, 2015г. Съдът приема именно това заключение, а не изготвеното пред първостепенния съд. Повторното заключение е обосновано с подвеждане на събраните по делото доказателства с конкретния момент, в който са извършени ремонтните работи, липсват противоречиви изводи. Напротив, назначеното от РС вещо лице повтаря единствено твърденията в насрещната искова молба, без да излага собствени разсъждения, отделно от това е налице и противоречие в писменото заключение и в поясненията на експерта в съдебно заседание относно характера на извършения ремонт.

Що се отнася до оспорения от ответниците по насрещния иск договор за ремонт на покрив, следва да се отбележи, че същите са оспорили съдържанието, а не истинността му, предвид което не се е налагало откриване на производство по чл.193 ГПК. Липсата на произнасяне по оспорване на истинността на документа в обжалваното решение всъщност санира процесуалното нарушение, допуснато от съда с откриване на такова производство. В този смисъл оплакването във въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл с решението по реда на чл.193 ГПК, е неоснователно. Във връзка с оспореното съдържание на договора в тежест на ищците по насрещния иск е да докажат извършените от тях разходи. Св.Б. заявява, че не знае каква е била уговорката между Х.М. и наетия за ремонта работник. Отделно от това, в договора се съдържа поето задължение за плащане, но не и доказателство за реално извършено плащане в този размер. Ето защо сумата, посочена в договора за труд, остава недоказана като реално извършен разход от ищците по насрещния иск.

Анализирайки събраните в двете инстанции доказателства, съдът намира, че разходите за ремонт на покрива, извършени от Х.М., са в размер на 850лв.

Представена и приета по делото е приходна квитанция, изд. от Община Лозница, от съдържанието на която се установява, че Х.М. е платил задължението за данъци на С.К. за процесния имот за периода 2010 – 2014г., в общ размер 160,33лв. Жалбоподателят К. не оспорва този факт, а твърдението й е свързано с недължимост на сумата предвид мотивите на Х.М. за заплащане на данъка от нейно име.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: във въззивното производство е констатирана нередовност на предявения от ищците иск за обявяване на недействителност на договор за покупко-продажба, оформен с НА № 42, т.2, рег. № 1777, дело 227 на нотариус с район на действие РС Разград, по отношение на 9 / 16 ид.ч. от недвижимия имот – предмет на продажбената сделка. Въззивният съд е установил, че изложените обстоятелства не кореспондират с предявения петитум, не могат и да бъдат обсъдени по начин, позволяващ даване на неговата действителна правна квалификация. Недействителността има различни проявни форми, водещи до нищожност или унищожаемост на договора или обявяването му за относително недействителен в определени хипотези. В дадения им срок ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба. Така, с решението си първионстанционният съд се е произнесъл по нередовен иск, което води до недопустимост на съдебния акт. В частта, с която искът е отхвърлен като неоснователен, решението следва да се обезсили, а производството да бъде прекратено.

По отношение на уважените насрещни искове с правно основание чл.30 ал.3 ЗС против И.И. за заплащане на сума 195лв., против С.К. за заплащане на сума 195лв., против Е.Т. за заплащане на сума 97,50лв. и против Р.Х. за заплащане на сума 97,50лв., представляващи претендиран разход за ремонт на покрив, съразмерно с частите на всеки от посочените съсобственици, съдът счита жалбата за частично основателна. Установи се от приетото пред въззивния съд заключение на съдебно-техническа и оценителна експертиза, че размерът на разходите, направени от първите двама ответници за ремонт на покрива през м.март, 2015г., е в размер 850лв. Така, съобразно притежаваните от И.И. 5/16ид.ч., същият дължи на Х.М. 265,63лв. Доколкото искът е предявен за сумата 195лв., районният съд правилно е уважил искът в цялост. В тази част решението следва да бъде потвърдено. С.К. притежава 2/16ид.ч. от имота, поради което припадащаща й се за плащане част се равнява на 106,25лв. Решението на РРС следва да бъде отменено в частта, с която е осъдена да заплати на Х.М. сума в размер над 106,25лв. до размер 195лв., като бъде постановено ново такова, с което искът в тази част бъде отхвърлен. Е.Т. и Р.Х. притежават по 1/16ид.ч. от правото на собственост върху имота и техните припадащи се суми за плащане на извършилия разхода съсобственик към онзи момент са по 53,13лв. за всеки от тях. Решението следва да бъде отменено в частта, с която Е.Т. и Р.Х. са осъдени да заплатят на Х.М. суми в размер над 53,13лв. до размер 97,50лв., като бъде постановено ново такова, с което исковете в тези части бъдат отхвърлени.

Искът за заплащане на сумата 160,33лв., предявен против С.К., също е доказан по своето основание и размер. Х.М. е заплатил данък в горния размер вместо С.К. и на основание чл.30 ал.3 ЗС, същата дължи плащането му на платилия вместо нея нейно задължение. Оплакването във въззивната жалба относно мотивите за плащането са неотносими към правото на Х.М. да получи плащане от нея, поради което жалбата в тази част е неоснователна. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В останалата част съдебният акт на районния съд не е обжалван и е влязъл в сила.

Решението на РС следва да бъде ревизирано в частта на присъдените разноски, предвид изхода от правния спор във въззивната инстанция. Предявени и разгледани са четири иска – три от ищците и един насрещен от ответниците. Два от първоначално предявените искове са уважени, а по третия производството се прекратява във въззивната инстанция поради неотстраняване на нередовност. Предвид крайния изход от спора, насрещните искове се уважават до общия размер 638,47лв. и съответно отхвърлят до предявения размер от 1135,33лв. Пред РС ищците са направили разноски в общ размер 1050лв. и съобразно техните уважени искове ответниците им дължат сумата 525лв. Насрещните искове са отхвърлени за сумата 496,86лв. и ответниците дължат на ищците за разноски съобразно отхвърлената част сума в размер 459,52лв. Общият размер, който Х.М., С.М. и Е.М. дължат на И.И., С.К., Е.Т. и Р.Х., е 984,52лв. РС е присъдил разноски в размер 875лв. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците още 109,52лв.

Ответниците са направили разноски пред първоинстанционния съд в размер 1 650лв. Производството по единия от първоначално предявените искове против тях е прекратено. Ищците дължат на ответниците сумата 412,50лв. за разноски, на осн. чл.78 ал.4 ГПК. Насрещните искове, предявени от ответниците, са уважени до размер 638,47лв. и съобразно уважената част ищците им дължат сумата 927,90лв.Общият размер, дължим от И.И., С.К., Е.Т. и Р.Х. на Х.М., С.М. и Е.М., е 1340,40лв. Липсва искане по чл.248 ГПК, както и въззивна жалба от ответниците, поради което решението в частта за присъдените разноски в полза на последните не следва да се ревизира.

Страните претендират присъждане на разноските, направени от всяка от тях във въззивното производство. Жалбоподателите са платили ДТ в размер 125лв., внесли са депозит за вещо лице в размер 300лв. и са платили адв.възнаграждение в размер 400лв. Съобразно уважената част на въззивната жалба въззиваемите следва да им платят за разноски сумата 118,28лв. Въззиваемият Х.М. представя договор за правна защита, в който е уговорено заплащане на възнаграждение на представляващия го адвокат в размер 250лв. Липсва обаче отбелязване за реалното му изплащане, поради което неговото искане за присъждане на разноски не следва да се уважава.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Обезсилва решение № 335 / 25.10.2016г. по гр.д. № 245 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И.Х.И., С.А.К., Е.Р.Т. и Р.Р.Х. иск за обявяване на недействителен до размера 9 / 16 ид.ч. договор за покупко-продажба на имот, сключен с НА № 42, т.2, рег. № 1777 на нотариус с рег. № 378 с район на действие РС Разград и прекратява производството по този иск.

Решението в тази част подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Отменя решение № 335 / 25.10.2016г. по гр.д. № 245 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която С.А.К. е осъдена да заплати на Х.Х.М. сума над размера 106,25лв. до 195лв. за направени разходи за запазване на общия недвижим имот, като вместо това постановява:

Отхвърля иска, предявен от Х.Х.М. за осъждане на С.А.К. да му заплати сума над размера 106,25лв. до 195лв. за направени разходи за запазване на общия недвижим имот;

Отменя решение № 335 / 25.10.2016г. по гр.д. № 245 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която Р.Р.Х. е осъден да заплати на Х.Х.М. сума над размера 53,13лв. до размер 97,50лв за направени разходи за запазване на общия недвижим имот, като вместо това постановява:

Отхвърля иска, предявен от Х.Х.М. за осъждане на Р.Р.Х. да му заплати сума над размера 53,13лв. до размер 97,50лв за направени разходи за запазване на общия недвижим имот;

Отменя решение № 335 / 25.10.2016г. по гр.д. № 245 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която Е.Р.Т. е осъдена да заплати на Х.Х.М. сума над размера 53,13лв. до размер 97,50лв за направени разходи за запазване на общия недвижим имот, като вместо това постановява:

Отхвърля иска, предявен от Х.Х.М. за осъждане на Е.Р.Т. да му заплати сума над размера 53,13лв. до размер 97,50лв за направени разходи за запазване на общия недвижим имот;

Осъжда Х.Х.М., С.Х.М. и Е.Х.М. да заплатят на И.Х.И., С.А.К., Е.Р.Т. и Р.Р.Х. още 109,52лв. за направени деловодни разноски пред РРС;

Осъжда Х.Х.М., С.Х.М. и Е.Х.М. да заплатят на И.Х.И., С.А.К., Е.Р.Т. и Р.Р.Х. сумата 118,28лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Потвърждава решение № 335 / 25.10.2016г. по гр.д. № 245 / 2016г. по описа на РС Разград в останалите обжалвани части.

Решението в горните части не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.