РЕШЕНИЕ №

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Разград, 05.05.2017г.

Разградският окръжен съд

На пети април, две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

При секретаря Н.Р.,и с участието на прокурор С.Османов,като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова гражданско дело № 8 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ

Образувано е по подадена искова молба от К.Г.Т. ***,чрез пълномощник адв.Стоян Димитров от АК-Разград,посочен и като съдебен адрес, с която моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания.Претенцията си ищецът обосновава с повдигнато срещу него незаконно обвинение от страна на ответника за извършено от него престъпление по чл.330,ал.3 във вр.с ал.2,т.2 във вр.с ал.1 от НК по което обвинение е постановена от РОС влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №191/2012г.Исковата сума се претендира,ведно със законната лихва върху нея от 22.11.2010г.-датата на която е привлечен като обвиняем до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че в продължение на 4 години и 5 месеца бил обвиняем и посъдим,като това бил най-тежкия период в живота му.Спрямо него била взета МНО „задържане под стража,която била заменена с парична гаранция от съда в р-р на 800 лв. на 13.12.2011г.През времето на целия наказателен процес живеел в постоянно напрежение и очакване ще бъде ли осъден,какво наказание го грози,ще може ли да работи и да бъде със семейството си.Вследствие на повдигнатите обвинения бил съсипан животът му , накърнени бил честта и достойнството му.Образуваното НП станало достояние на обществеността,разгласено било и в медиите.Причинена му била тежка психотравма, изживял изключителни психични болки и страдания, които продължава да търпи и понастоящем.От използваните СРС узнал за изневяра на фактическата му съжителница, с която имат общо дете и семейството му се разпаднало.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ чрез представител от Окръжна прокуратура Разград е депозирала писмен отговор, в който изразява становище, че искът е недоказан по основание и размер. Твърди, че ищеца не сочи доказателства за търпените психически болки и страдания.Счита,че не са представени доказателства за твърдяната добра репутация на ищеца и нейното накърняване в резултат на обвинението.Сочи за наличие на ново повдигнато обвинение по отношение на ищеца за извършени от него престъпления по чл.325 от НК,чл.311 от НК и чл.130 от НК.По отношение размера на търсеното обезщетение се застъпва становище за неговата завишеност ,предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни или при осъждане техният размер да бъде намален при условията на чл.5 от ЗОДОВ.Не се противопоставя се на доказателственото искане на ищеца за сочене на гласни доказателства ,но отбелязва,че имената на свидетелите,които същия възнамерява да води на били посочени.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа претенцията за обезвреда в цялост.Сочи гласни доказателства.Претендира разноски.

Прокуратурата заявява становище за недоказаност на претенцията на ищеца,а ако съдът приеме иска за основателен следва да го уважи в десетократно по-малък размер от предявения.

За да се произнесе,Разградският окръжен съд,като взе предвид доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,намери за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят , а и видно от материалите по ДП №643/2010г. по описа на РУп-Разград с Постановление на разследващ полицай от 22.11.2010г. ищецът К.Г.Т. е бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.330,ал.3 във вр.с ал.1 от НК,за това,че на 12.07.2010г.в гр.Разград е запалил л.а.“Мерцедес 280“, със съответен рег.№,на значителна стойност,собственост на Марин Павлов Янков от гр.Разград.Три дни по-късно му е квалификацията на обвинението е изменена в по-тежка,такава по чл.330,ал.3 във вр.с ал.2,т.2 във вр.с ал.1 от НК.Т. е бил задържан за срок от 72 часа с постановление на прокурор от 22.10.2010г.На 25.11.2010г. по отношение на него е внесено от РОП искане за вземане на МНО“задържане под стража“,като по образуваното пред РОС ЧНД №363/2010г. по отношение на обвиняемия е взета исканата ,най-тежка МНО,“задържане под стража“.Тази МНО той е търпял до 19.01.2012г.,след като същата е била изменена на 16.12.2011г. от РОС с определение по НОХД/154/2011г.,което е било потвърдено от АС-Варна.След прекратяването на НОХД №154/2011г.по описа на РОС на 19.06.2012 г. е внесен от РОП повторно Обвинителен акт срещу настоящия ищец К.Т. за посоченото по–горе престъпление и е образувано пред същия съд НОХД №191/2012г. С Присъда от 16.04.2014г.по него съдът е признал за невиновен и оправдал подсъдимия К.Т. по повдигнатото му обвинение в извършено престъпление по чл. чл.330,ал.3 във вр.с ал.2,т.2 във вр.с ал.1 от НК,като е приел,че не е доказано той да е извършител на деянието.Присъдата е протестирана и потвърдена от въззивния съд и влязла в сила на 06.04.2015г.

Ищецът твърди,че през времето на целия наказателен процес живеел в постоянно напрежение и очакване ще бъде ли осъден,какво наказание го грози,ще може ли да работи и да бъде със семейството си.Вследствие на повдигнатите обвинения бил съсипан животът му , накърнени бил честта и достойнството му. Образуваното НП станало достояние на обществеността,разгласено било и в медиите.Причинена му била тежка психотравма, изживял изключителни психични болки и страдания, които продължава да търпи и понастоящем.От използваните СРС узнал за изневяра на фактическата му съжителница, с която имат общо дете и семейството му се разпаднало.

Разпитаните по делото двама свидетели,водени от ищеца, К. Д./съсед и приятел/ и Г. Г.Т. /баща/сочат ,че след започване на досъдебните производства, а и понастоящем той не бил „същия“, чувствал подтиснат, затворил се в себе си,не излизал често с приятелския си кръг ,както правил това по-рано.Бащата споделя, че от сина си чул,че полицаите му дали да слуша телефонни разговори, записвани от тях ,провеждани от фактическата му съжителница Мариана,като от записите той узнал,че му изневерява и се разделили.Тя го напуснала заедно с роденото им дете.

Предвид сочената от ищеца психотравма по делото е назначена единична СПЕ.Вещото лице по същата заключава,че при Т. са налице анамнезни данни за протрахирана депресивна реакция-леко изразено депресивно състояние по време на престоя му в ареста и затвора и след излизането му от там в продължение на повече от две години.Ищеца е съобщил за оплаквания като напрегнатост, лесна раздразнимост, избухливост, постоянно главоболие,ограничени контакти,нарушение на съня,напрежение и дискомфорт в коремната област,постоянно главоболие,понижение на апетита,песимистични нагласи,свързани с бъдещето.,чувство за невъзможност със справяне със ситуацията и планиране на бъдещето.Налице е и публикация в сайта на местния в-к“Екип 7“, на интервю с лицето управлявало подпаления автомобил,в която публикация се споменава и името на ищеца Т.,като извършител на престъплението.

Предвид изложеното дотук от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в чл. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Разпоредбата предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на които може да се претендира обезщетение по този закон.

Воденото срещу ищеца наказателно производство е приключило с влязла в сила на 06.04.2015г.оправдателна присъда по НОХД №191/2012г.- по описа на РОС.Той е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. чл.330,ал.3 във вр.с ал.2,т.2 във вр.с ал.1 от НК.От датата на влизане в сила на оправдателната присъда започва да тече и погасителната давност по отношение отговорността на държавата за вреди.

Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда ,че държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, независимо от това, дали увреждането е причинено виновно от длъжностните лица.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че в резултат на незаконното обвинение същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес в продължение на повече от четири години и пет месеца, начиная от датата на повдигане на обвинение – 22.11.2010 г. до влизане в сила на оправдателната присъда – 06.04.2015г, като в продължение на година и два месеца по отношение на него е била взета най-тежката МНО“задържане под стража“. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в резултат на преживяванията по повод на обвинението, ищецът от жизнен и амбициозен човек се е затворил в себе си, станал некомуникативен,имал е притеснения, изпитвал е неудобство пред близките и познатите си.Чрез СПЕ се установява , депресивна реакция-леко изразено депресивно състояние по време на престоя ме в ареста и затвора и след излизането му от там в продължение на повече от две години с различни проявни форми,посочени по-горе,като в този смисъл съдът намира,че ищеца е доказал и причинена от воденото НП психотравма в широк смисъл.Съдът не намира за установено по делото,че разпадането на фактическото съжителство на ищеца и раздялата с фактическата му съпруга и детето се дължат на действия на прокуратурата,тъй като такива не са установени по делото.Обстоятелството как е узнал за нейно нараняващо го поведение са без значение в случая предвид заявената пред съда претенция.

Дължимото по ЗДОВ обезщетение се определя по правилата на чл.52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се съизмери с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди.Съобразявайки продължителността на наказателния процес - четири години и пет месеца, обвинението за съответното престъпление, което е било повдигнато на ищеца, предвиденото в НК за същото наказание- от пет до петнадесет години лишаване от свобода,срокът в който е търпял мярка за неотклонение „задържането под стража“-1 година и 2 месеца и негативното отражение, които същите са имали върху психиката на ищеца, съдът в този си състав намира, че обезщетение в размер на 15 000лв. е достатъчно да овъзмезди същия за причинените му от Прокуратурата на РБ неимуществени вреди, произтичащи от воденото срещу него наказателно производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва, считано от момента на изпадането му в забава – 06.04.2015г. до окончателното й изплащане. Над размера 15 000лв. до първоначално претендирания такъв от 50 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ищецът заявява претенция за разноски.Направил е такива по делото в размер общо на 2 630 лв.,от които 10 лв.държавна такса, 2 500 лв.адвокатски хонорар и депозит за вещо лице в р-р на 120 лв.Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от иска в размер на 789 лв.

Водим от горното, Разградският окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.Т. ***, ЕГН-**********, сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2015 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до първоначално предявения такъв от 50 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.Т. ***, ЕГН-**********, сумата 789 лв./седемстотин осемдесет и девет лева/разноски съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.

СЪДИЯ:

НР