РЕШЕНИЕ

№ 13 / 22.03.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и седми февруари, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 10 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.257 и сл. ГПК.

Постъпили са две въззивни жалби от Д.Т.Д. и П.П.Д., подадени чрез пълномощник, против решение № 342 / 21.11.2016г. по гр.д. № 1086 / 2016г. по описа на РС Разград, с което е допуснато изкупуване по реда на чл.33 ал.2 ЗС от Д.П.Д. на 1/10 ид.ч. от имоти, прехвърлени чрез покупко-продажба и замяна от Д.Т.Д. на П.П.Д. с нотариални актове №№ 63 и 64 от 6.08.2013г. на нотариус с район на действие РС разград и Д.П.Д. е обявен за собственик на 1/10ид.ч. от имотите след заплащане на П.Д. на сумата 1 753,67лв. в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Жалбоподателите излагат идентични доводи за необоснованост на съдебния акт с твърдение, че районният съд неправилно е анализирал част от свидетелските показания, което е довело до погрешен извод относно момента на узнаване от страна на ищеца за извършените сделки. Молят въззивния съд да отмени решението, като вместо него постанови ново, с което отхвърли предявените искове. В съдебно заседание жалбите се поддържат от явилия се процесуален представител.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Д.П.Д., подаден чрез пълномощник, в който се съдържа становище за неоснователност и необоснованост на жалбите. В съдебно заседание въззиваемият поддържа изразеното становище.

Съдът, след преЦ. на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

С НА № 64, т.ІІІ, рег. № 5930, дело № 369 от 6.08.2013г. на нотариус с район на действие РС Разград, Д.Т.Д. продал на П.П.Д. собствената си 1 / 10 ид.ч. от тридесет и девет земеделски имота, находящи се в землището на с.Осенец, общо за сумата 1 403,67лв.

С НА № 63, т.ІІІ, рег. № 5929, дело № 368 от 6.08.2013г. за замяна на недвижими имоти на нотариус с район на действие РС Разград, Д.Т.Д. прехвърлил на П.П.Д. собствената си 1 / 10 ид.ч. от земеделски имот, находящ се в землището на с.Осенец, срещу един тон жито с левова равностойност 350лв.

По делото не са представени доказателства, а и не се спори, че преди извършване на двете прехвърлителни сделки Д.Т.Д. не е отправял писмена покана до съсобствениците на земите за изкупуване на неговия дял. Ответникът твърди, че покана е била отправена устно, но този факт е правно ирелевантен за изхода на спора.

Страните не спорят и по въпроса, че имотите – предмет на продажба и замяна, са придобити от ищеца и първия ответник по наследство от общия им наследодател Д.Д. П.. Всъщност, и двете страни черпят своите права и аргументи именно от този факт. Във връзка с това, съдът съобразява също и представените скици, във всяка от които има вписване, че имотите са собственост на наследниците на Д. П., както и отбелязването в двата нотариални акта, че при изповядване на всяка от сделките прехвърлителят се легитимира с решение на ОСЗ гр.Разград.

Наследодателят Д. П. е починал през 1964г. и е оставил за свои наследници съпруга Ц. П.а и пет деца: Д.Д. П., Г. Д.Д., Т. Д. П., П. Д.Д. и П.Д.Я.. Наследството на общия наследодател е разпределено по 1 / 5 ид.ч. за всяко от неговите деца. Всички те са починали впоследствие. По-конкретно, Т. Д. П. е починал на 23.05.1994г. и е оставил за свои наследници съпруга Н. П.а и деца Д.Т.Д. – първият ответник и Ц. Т. И.. Съпругата е починала през 2011г. и принадлежащата на Т. П. 1 / 5 ид.ч. от наследството на Д. П. е прехвърлена поравно между двете му деца. Така ответникът Д.Т.Д. е придобил 1 / 10 ид.ч. от наследството на Д. П..

П. Д.Д. е починал на 28.11.2005г. и е оставил за свой единствен наследник ищеца Д.П.Д., притежаващ 1 / 5 ид.ч. от наследството на Д. П..

За правния изход от спора не е необходимо изследването на наследствените правоотношения след смъртта на останалите деца на Д. П., доколкото този въпрос не се отразява върху размера на притежаваните от първия ответник идеални части, придобити по силата на наследственото правоприемство.

Основният въпрос, по който страните спорят, е свързан с установяване на момента на узнаване от ищеца на извършените прехвърлителни сделки. В изпълнение на указаната от районния съд доказателствена тежест за установяване на този момент, ищецът е ангажирал гласни доказателства и писмени такива. Разпитани са св.М. М.и В. Д.– братовчеди на ищеца и наследници на Д. П.. От техните показания се установява, че св.Димова е разбрала за извършеното прехвърляне от Д.Т. през м.декември, 2015г., когато е отишла да получи рента за земите. Ищецът отсъствал и не е разбрал за това. По-късно, около Гергьовден св.Д. срещнала св.М.М. и му казала какво е узнала. Св.М. конкретно описва момента на узнаването от ищеца за прехвърлянето на наследствения дял на Д.Т.. Същият заявява, че през лятото на 2016г. наследниците, притежаващи части от земеделските земи, се явили пред нотариус, за да подпишат нов договор за аренда с фирма – арендатор. Тогава управителят на фирмата ги уведомил, че отв.Д.Т. е продал неговия дял. Съпоставимо с изложените свидетелски показания е представеното писмено доказателство – квитанция № 9979 от 3.05.2016г., видно от която ищецът Д.П. е заплатил такса на ОД“Земеделие“ гр.Разград за снабдяване със скици и удостоверения относно процесните имоти. Преценени в съвкупност, горните доказателства налагат извод, че непосредствено след узнаването на факта на извършените сделки на разпореждане, ищецът е предприел действия за защита на своето и на св.М. право на изкупуване на дял. Във връзка с това пред РРС е образувано гр.д. № 1012 / 2016г. по подадена от св.М.М. искова молба на 19.05.2016г. С молба от 27.05.2016г. ищецът по това дело е подал молба за прекратяването му с указание приложените документи да бъдат предоставени на неговия процесуален представител – ищеца Д.П.. Настоящото производство е образувано по внесена на 30.05.2016г. искова молба. Двамата свидетели заявяват, че останалите наследници не контактуват с отв.Д.Т. и поради това последният не им е предлагал изкупуване на собствения си дял. Съпоставяйки хронологията на фактите и обстоятелството, че гласните доказателства кореспондират с датата на съставяне на събраните писмени доказателства – квитанция и съдържащите се в гр.д. № 1012 / 2016г. на РРС документи, съдът приема, че Д.П. е узнал за извършените две сделки в началото на м.май, 2016г.

От друга страна са показанията на св.Д.Р. и М.М., които твърдят, че през м.май или юни, 2015г. са били заедно с отв.П.Д. в заведение, когато последният е уговорил среща с ищеца Д.П.. Същият ден двамата се срещнали и разговаряли. Св.Р. заявява, че той и св.М. били на разстояние от ищеца и втория ответник и не чувал за какво говорят двамата. Чул обаче, че отв.Д. казал на ищеца П., че е купил земите и иска да обработва останалите части. Свидетелят не е сигурен дали разговорът е бил за закупуване или за обработка на земите. Св.М. твърди, че той и св.Р. били в непосредствена близост до ищеца и ответника по време на разговора. П.Д. казал на Д.П., че е закупил идеални части от имотите на негов братовчед от с.Осенец. Свидетелят обаче не може да отговори защо ответникът е казал това на ищеца, от показанията му не се установява какъв е бил предметът на разговора и защо двамата са се срещнали. М. заявява, че отв.Д. го е ангажирал за свидетел и му казал защо го ангажира като такъв. Въззивният съд напълно споделя изводите на районния съд относно некредитиране на показанията на тези двама свидетели. Същите излагат взаимно противоречащи факти: единият – че са били на разстояние от ищеца и ответника и не са чували разговора, а другият – че са били в непосредствена близост и са чували за какво говорят. Св.Р. твърди, че не е чул нищо друго от разговора, освен че отв.Д. казал на ищеца П., че е купил земите и иска да обработва останалите части. Св.М. е чул същото, но не дава обяснения за никакви други обстоятелства около разговора между П. и Д.. Анализирайки наличието на сериозни противоречия и отчитайки факта, че свидетелите са възприели единствено уведомяването на ищеца за извършеното прехвърляне на имотите, за въззивния съд се налага извод за недостоверност на изложените показания. Същите не следва да се кредитират. Оплакването във въззивната жалба за необоснованост на решението на първионстанционния съд е неоснователно.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи. Въззивната жалба е неоснователна. Когато един съсобственик желае да продаде своята идеална част от общата вещ, той трябва първо да я предложи за изкупуване на другите съсобственици и едва ако те откажат, може да я предложи на трето лице, при същите условия. Поканата до другите съсобственици следва да бъде писмена, съгласно чл.33 ал.1 ЗС. В случая ответникът Д.Т. не е изпратил такава писмена покана. Изискването за покана в писмен вид е форма за нейната валидност. Липсата й се приравнява на липса на покана изобщо. При липса на такава покана в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че двумесечния срок за предявяване на иск по чл.33 ал.2 ЗС започва да тече от момента на узнаване на извършеното разпореждане. Този момент може да бъде установен с всички допустими доказателствени средства, съгласно разпределената по реда на чл.154 ал.1 ГПК доказателствена тежест между страните. Въззивният съд приема, че ищецът е провел успешно доказване на обстоятелството, че е узнал за продажбата и замяната на имотите в началото на м.май, 2016г., установено с ангажираните от него и обсъдени по-горе гласни и писмени доказателства. Исковата молба е подадена в съда на 30.05.2016г. Следователно, срокът по чл.33 ал.2 ЗС е спазен.

Разпоредбата на закона е приложима както в случаите на покупко-продажба, в които прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация – плащане на уговорена цена, така и в случаите на договор за замяна срещу родово определени вещи (така решение № 413 / 26.05.2010г. на ВКС по гр.д. № 2636 / 2008г., ІІІ г.о.). Обективираният в НА № 63 / 6.08.2013г. договор за замяна е именно с насрещна престация родово определени вещи – един тон жито с левова равностойност 350лв. НА № 64 / 6.08.2013г. обективира договор за покупко-продажба срещу сумата 1 403,67лв. Предвид горното, искът за признаване на правото на Д.П. на изкупуване на дяла на Д.Т. от наследството на Д. П., изразяващ се в 1 / 10 ид.ч. от описаните в нотариалните актове земеделски земи, се явява основателен, поради което следва да бъде уважен. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Жалбоподателят Д.Т. е останал задължен за внасяне на ДТ за въззивно обжалване в размер 35,08лв., поради което и на основание чл.77 ГПК следва да бъде осъден да я заплати в полза на ОС Разград.

Страните претендират присъждане на деловодни разноски. Предвид изхода от спора, на жалбоподателите такива не се следват. Въззиваемият е заплатил адв.възнаграждение на представляващият го адвокат в размер 500лв., платени в брой, видно от извършеното отбелязване в договора за правна защита. Заплатил е и ДТ в размер 5 лв. за снабдяване със съдебно удостоверение относно семейното положение на ответника Пл.Д.. На осн. чл.78 ал.1 ГПК Д.Т. и П.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на Д.П. сумата 505лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство. Претендираната сума за платена такса в полза на Община Разград не е от категорията подлежащи на присъждане разноски, по аргумент от чл.78 ал.1 и чл.75 ГПК. Отделно от това липсва доказателство за заплатена такава такса и нейния размер, поради което не следва да се присъжда.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 342 / 21.11.2016г. по гр.д. № 1086 / 2016г. по описа на РС Разград.

На основание чл.77 ГПК осъжда Д.Т.Д. да заплати ДТ за въззивно обжалване в размер 35,08лв. по сметка на ОС Разград.

Осъжда Д.Т.Д. и П.П.Д. да заплатят на Д.П.Д. сумата 505 лв., представляваща направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ