Р Е Ш Е Н И Е  № 14

Гр. Разград, 14. 03. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание шести март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                                ЧЛЕНОВЕ:   Валентина Димитрова                                                                                                                        Ирина Ганева  

 

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 21 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

            С Решение № 189/ 22. 11. 2016 г. по гр. д. № 154/ 2016 г.  по описа на Кубратския районен съд е поставен в дял на съделителя  А.А. Д. недвижим имот: Поземлен имот с предназначение дворно място , находящ се в с. Севар, общ. Кубрат, обл. Разград на ул. „Ком“  № 21, съставляващ УПИ ІV-133 от кв. 57  с площ от 906 кв. м. , заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 63 кв. м. , лятна кухня със застроена площ от 20 кв. м. , гараж и второстепенна постройка  на стойност на дела в размер на 8 000 лв.  А. Д. е осъдена да заплати на съделителя И.Х.Е.  сумата 2 000 лв.  за уравнение на дела му, платима в 6- месечен срок от влизане в сила на решението, съгл. чл. 349, ал. 5 ГПК, ведно със законната лихва. Със същото решение е отхвърлен иска на И.Е. против А. Д. на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС да му заплати ¾ части от стойността на разноските за извършени от него  за времето от 2008 г. до 2013 г.  подобрения и необходими ремонти – СМР в съсобствения имот  в размер на 3 313 лв., като неоснователен и недоказан. А. Д. е осъдена да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 240 лв. , И.Е. в размер на 80 лв.  по делбеното производство и последния да заплати и държавна такса в размер на 132 лв.  по иска по сметки.

Недоволен от решението е останал И.Х.Е.  в частта, в която е отхвърлен иска му по сметки, предявен на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС и го обжалва в срок. Твърди, че решението в тази част е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, тъй като  изложените от съда правни изводи не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което въззивната инстанция да уважи предявения от нея иск по сметки.

Въззиваемата страна А.А. Д. оспорва жалбата, като неоснователна и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

            Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

            Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

            Обосновано и законосъобразно е решението на съда по иска за сметки, предявен от жалбоподателя И.Х.Е.. Повереникът на въззиваемата е оспорила претенцията му по сметки в първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, като неоснователна. Безспорно е, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот при права ¾ ид. ч. за А. Д. и ¼ ид. ч. за И.Е.. Живели са съвместно в имота с общо домакинство, заедно с бившата съпруга на Е. и техните деца. Парите и на тримата били общи и се използвали за разходи на домакинството. Заключението на съдебно-техническата експертиза установява, че част от претендираните от жалбоподателя строителни работи представляват подобрения, а друга част текущ ремонт. От събраните гласни доказателства може да се направи единствения извод, че строителните работи в делбения имот са заплатени с доходи на А. Д., И.Е. и бившата му съпруга. И тримата периодично са напускали страната, за да работят в чужбина.  Установява се и че по време на съвместното им съжителство, въззиваемата Д. продала земеделски земи и парите дала на И.Е.. Според показанията на св.  П., И.Е. и съпругата му в продължение на много години нямали пари  и въззиваемата Д. ги издържала. И когато работели последните двама, парите на всички били общи, като И.Е. се разпореждал с тях. Отношенията между двамата съделители се влошили, тъй като И.Е.  биел А. Д. и я тормозел, за да му дава пари. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, тъй като се подкрепят и от установените отношения между страните по гр. д. № 70/ 2013 г., видно от мотивите на постановеното по делото решение за прекратяване на осиновяването. Чл. 30, ал. 3 ЗС е искът, който изравнява неоснователното разместване на благата в хипотезата, в която съсобственикът не получава от съсобственика си съответната на своя дял част от гражданските плодове на общата вещ. Жалбоподателят не е посочил доказателства, че в подобренията и ремонтните дейности в имота са вложени само негови лични средства, поради което и обосновано е отхвърлена претенцията му по сметки на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, като неоснователна и недоказана.

            Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилен извод е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на решението в обжалваната част. Районният съд е извършил много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.

            Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК

 

 

Р Е Ш И :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189/ 22. 11. 2016 г. по гр. д. № 154/ 2016 г.  по описа на Кубратския районен съд в частта, в която е отхвърлен иска на И.Х.Е. против А.А. Д. на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС да му заплати ¾ части от стойността на разноските за извършени от него  за времето от 2008 г. до 2013 г.  подобрения и необходими ремонти – СМР в съсобствения имот  в размер на 3 313 лв.  , като неоснователен и недоказан.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

            В останалата част, като необжалвано Решение № 189/ 22. 11. 2016 г. по гр. д. № 154/ 2016 г.  по описа на Кубратския районен съд е влязло в сила.

           

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:             

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:   1.

    

 

                                                                    2.

НР