РЕШЕНИЕ

№ 16 / 24.03.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шести март, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Реджебова

Прокурор: Е.Грънчаров

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 26 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е.Т.А., подадена чрез пълномощник, против решение № 461 / 22.12.2016г., постановено по гр.д. № 1943 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлена молбата му за промяна на името от Е.Т.А. на Е.Т.С.. Жалбоподателят излага възражения за необоснованост на обжалвания съдебен акт и моли въззивния съд да го отмени, като допусне исканата промяна. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба чрез явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК Община Разград не е депозирала писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура Разград изразява становище относно неоснователност на жалбата.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Молителят е роден на ***г. и е записан с имената Е.Т.А.. Към този момент родителите му са носели имена Т.А.Х. и С.Х.Х.. Впоследствие, на 26.03.1985г. в акта за раждане на молителя е записана промяна в неговите имена – Е.Т.А., както и на родителите му – Т. А. Х.и С.Х.Х..

В края на 80-те години на миналия век семейството на молителя е заминало да живее в Турция. Видно от представения документ за самоличност, в РТурция молителят е записан с имената Е.С..

Установява се от приложеното извлечение-справка от НБД „Население”, че към настоящия момент имената на молителя са Е.Т.А., а на родителите му – Т. А. Х. и С.Х.Х.. В справката е отбелязано и че Е.Т.А. има само българско гражданство. Не са ангажирани доказателства за твърдяното от него двойно гражданство.

В молбата, по повод която е образувано съдебното производство, са изложени твърдения, че Е.А. е известен в професионалните среди с името Е.С.: компанията, в която работи, била насочена към клиенти основно на турския пазар и използването на това име създавало сигурност и доверие сред клиентите, с които молителят работи. В подкрепа на твърдението си молителят е представил дипломи за завършено в България висше образование, степен бакалавър и степен магистър, в които е вписан с имената Е.С.. Представен е трудов договор с „Кънвърджис Интернешънъл България“ЕООД гр.София, в който същият фигурира с името Е.Т.А.. Мястото на работа е определено в гр.София. Разпитаната св.Ф.Петкова – негова роднина, заявява, че Е.А. се е записал да учи висше образование в България като чуждестранен студент. Според свидетелката, при започване на работа е чувствал дискомфорт от необходимостта често да обяснява разликата в имената си. Свидетелката заявява още, че родителите на молителя са известни в България сред приятели с фамилията Сонер, но в същото време обяснява, че те живеят в Турция. В тази част показанията й са противоречиви и неконкретизирани и не могат да бъдат възприети.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. В съдебната практика трайно се приема, че известността сред обществото с име, различно от вписаното в регистрите на населението, представлява важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР, само ако се установи, че това обстоятелство е лично и обществено значимо. Преценката за промяната на името при всички случаи следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 ЗГР.

В разглеждания случай не са налице лични или обществени обстоятелства, които да правят носенето на имената Е.Т.А. неудобно или неподходящо. Напротив, в контекста на разглеждания случай следва да се отбележи, че молителят е започнал работа и е сключил трудов договор, легитимирайки се с имената Е.Т.А.. Действително, в дипломите за двете степени, придобити при завършване на висше образование, молителят фигурира с имена Е.С.. В случая обаче се иска промяна в имената на Е.Т.С. (въззивната жалба е насочена само срещу частта от решението, с която е отхвърлен евентуално предявения иск). За тази промяна липсват доказателства относно важни обстоятелства, налагащи промяна в името. Въобще, по никакъв начин не се формира извод за известност на фамилното име Сонер. Свидетелката Петкова излага подобно твърдение, но при положение, че семейството на молителя живее в Турция, същата не излага обстоятелства по какъв начин тази фамилия е придобила известност в България, напротив, относно последния факт нейните показания са неконкретизирани.

В съдебната практика е прието, че при наличие на двойно гражданство, създадените затруднения при идентифицирането с две различни имена биха могли да се отнесат като важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР, преценени за всеки конкретен случай. Тези доводи обаче не намират приложение в настоящото съдебно производство. На първо място, молителят не доказва наличие на двойно гражданство, поради което доказателственият материал остава непопълнен относно причината, поради която същият се идентифицира с различни имена – Е.Т.А. при сключването на трудовия договор в България и Е.С. в турския документ за самоличност и издадените дипломи за завършено висше образование. На второ място, във връзка с твърдението за неудобство при работата с турски клиенти следва да се отбележи, че Е.А. е сключил трудовия договор, като се е идентифицирал именно с българското си име, т.е. работодателят, както и молителят като наето лице, още в началото са били в известност на този факт и са се съгласили същият да се представя в професионалните среди по този начин. Впоследствие, използването в работата на две различни имена е било изцяло по преценка и избор на молителя, поради което причината за твърдения от него дискомфорт е създадена от самия него, а не от обективно съществуващи обстоятелства.

Родителите на молителя също носят българските си имена, а от това следва, че исканата промяна в бащиното и фамилното име няма да съответства на изискването на чл.13 и чл.14 ЗГР. Още повече, че и те не са вписани в регистрите на населението с фамилия Сонер.

Предвид изложените по-горе съображения, молбата се явява неоснователна и недоказана. Първоинстанционното решение в обжалваната част е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. По отношение на отхвърления главен иск няма жалба, поради което в тази част решението е влязло в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 461 / 22.12.2016г., постановено по гр.д. № 1943 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлена молбата за промяна на името от Е.Т.А. на Е.Т.С..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ