РЕШЕНИЕ №17

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Разград, 20.03.2017 год.

Разградският окръжен съд в откритото заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

При секретаря Н.Р.,като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №27 по описа за 2017год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

В.гр.дело №27/2017 год. по описа на РОС е образувано по въззивната жалба „Агенция за сигурност и охрана Сириус”ЕООД,гр.София ,подадена чрез адв.Д.С. против Решение №420/23.11.2016 год.,постановено по гр.дело №673/2016 год. по описа на РРС,в частите му с които дружеството е осъдено да заплати на С.П.Р. *** сумата 90.48 лв.,представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г.по иск с правно основание ч.224 от КТ и сумата 257 лв.,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.август-месец октомври 21015г. по иск с правно основание чл.150 от КТ.В същата се навеждат доводи ,че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.Прави се искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

Жалбата е процесуално допустима ,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса – ответник в първоинстанционното производство.

Отговор на същата в законоустановения срок другата страна е подала чрез повереника си адв.И.И..В него застъпва становище за неоснователност на подадената въззивна жалба,с искане за нейното отхвърляне.

С жалбата и отговора не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща представител.

Въззиваемият С.Р.,лично и чрез пълномощника си адв.И.И. поддържа заявеното становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе,Разградският окръжен съд съобрази следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от С.П.Р. срещу ответника Агенция за сигурност и охрана Сириус“ЕООД със седалище гр.София, с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата 679 неизплатено трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2015 г., за заплащане на сумата 15.20 лв. обезщетение за забава върху същата до датата на завеждане на иска, за заплащане на 86 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск, за заплащане на 3.71 лв. обезщетение за забава на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, сумата 11 лв. за забавено плащане на трудовите възнаграждения за м.юли и август сумата 113 лв. възнаграждение за положен извънреден труд за месеците август, септември и октомври 2015 г., сумата 3 лв. обезщетение за забава на възнаграждението за извънреден труд. Ищецът твърди,че е работил по ТПО при ответника в периода 17.07.2015г. - 05.11.2015 г., че е полагал извънреден труд и не е ползвал платен годишен отпуск, че трудовото му възнаграждение за м.юли и август е платено със забава – на 25.02.2016 г. В последното с.з.пред РС е допуснато изменение на отделните претенции в р-р на 683,78 лв. неизплатено трудово възнаграждение, обезщетение за забава на трудовите възнаграждения за септември, октомври и ноември/ в размер на 33.22 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 90.48 лв., лихва за забава на това обезщетение в размер на 3.90 лв., обезщетение за забава на трудовите възнаграждения за месеците юли и август в размер на 19.50 лв., в р-р на 257.51 лв. възнаграждение за извънреден труд и 11.44 лв. обезщетение за забава.

Ответникът оспорва исковете,като признава съществуването на ТПО в процесния период.Твърди, че трудовото възнаграждение на ищеца е изплатено по банков път. Счита, че същото е надлежно изчислено съобразно изработените от ищеца смени.Твърди, че ищецът е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск, поради което не му се дължи обезщетение.

От събраните по делото доказателства се установява следното:Ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника за периода 18.07.2015 г. – 05.11.2015 г. на длъжност охранител. Работното му време е било по 8 часа на ден при сумирано месечно отчитане с основно трудово възнаграждение от 380 лв. и допълнително възнаграждение за нощен труд 0.25 лв. на час. Страните по ТПО договорили платен годишен отпуск в размер на 20 дни.ТПО било прекратено на осн.чл.71,ал.1от КТ в рамките на изпитателния срок.

Ответникът е представил Заповед №56/04.09.2015 г. /л.36/ на управителят на дружеството,според която същия е разрешил на ищеца ползване на пет дни платен годишен отпуск, считано от 08.09.2015 г. Представена е и молба , с която ищецът е поискал ползването на отпуска /л.44/.Върху същата има поставена резолюция „Да“ на 04.09.2015г. Ответникът представя графици за дежурствата за месеците август,септември,октомври и ноември,видно от пет работни дни от м.септември ищецът е бил в пратен годишен отпуск.В този смисъл са и изготвените въз основа на ведомостите фишове за заплати,в които на ищеца за м.септември е начислена обща сума в р-р на 391.63 лв.,от които 283.15 лв.основна заплата,18.00 лв.за нощен труд и 90.48 лв.за 5 дни платен годишен отпуск. Пред настоящата инстанция не стои въпросът с претенцията за неизплатено трудово възнаграждение ,поради плащането на същото в хода на делото пред първоинстанционния съд.

Първата по делото СЧЕ установява,че обезщетение за неползван платен годишен отпуск на ищеца ответникът не е начислявал и изплащал, тъй като в графика за м. септември е отбелязано, че същият е ползвал 5 дни отпуск, колкото му се полагат и с оглед времетраенето на трудовото правоотношение. Според представените на вещото лице графици ищецът не е полагал извънреден труд. Ищецът е сочил гласни доказателства с цел доказване претенцията си за обезщетение за неползван платен годишен отпуск.Свидетелят Пейчев,сочи в показанията си,че е работил заедно с ищеца в мобилна група Разград,С.Р. е работил нощни смени, като е подпомагал титуляра. Съобщава, че графиците са били изготвени от Иван Иванов, регионален представител на дружеството, след което тези графици са били подписвани от служителите за това, че са запознати. При промяна се изготвял нов график, в който също се подписвали. При приемане и предаване на смяната се подписвали в две книги – за ежедневен инструктаж и за предаване и приемане на оборудването. Докато работел при ответника ищецът идвал редовно на работа и не бил ползвал платен годишен отпуск. При подписване на трудовия договор на свидетеля му била дадена за подпис и молба за ползване на платен годишен отпуск без дата. Когато решил да излиза в отпуск, отново си пуснал молба, този път саморъчно написана.Ответника също сочи гласни доказателства.Разпитаният св.Иванов, регионален представител на ответното дружество сочи, че графиците са били подписвани от служителите. А по отношение на двете тетрадки, обяснява, че те се приключват всеки месец и се изпращат в София. Според него на служителите се предоставя празна бланка за ползване на отпуск, в която те си пишат името и периода, в който искат да ползват отпуска. По думите му, той е натоварен да раздава трудовите възнаграждения на охранителите.

По отношение на книгите за предаването на техническото оборудване, както и на книгите за ежедневен инструктаж, процесуалния представител на ответника е заявил, че същите са загубени при пренасянето на офиса на фирмата.

С оглед на това заявление по искане на ищеца съдът е назначил допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Същата е изчислила трудовото възнаграждение на ищеца за извънреден труд в съответствие с фактите, посочени от него в исковата молба. Така за периода юли – ноември 2015 г. за извънредния труд на ищеца ответникът е следвало да заплати сумата 291.96 лв. Обезщетението за забава върху тези суми до датата на подаване на исковата молба е 13.32 лв. В констативно-съобразителната част на заключението вещото лице е посочило, че сумата, начислена на ищеца за петте дни платен годишен отпуск, осчетоводен като ползван е 90,48 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна,РОС направи следните правни изводи:

Атакуваното решение е валидно и допустимо.Преценявайки неговата правилност ,намери следното:

Претенцията за положен извънреден труд се явява основателна и доказана и правилно и законосъобразно е уважена от РС.Подадената срещу решението в тази му част жалба се явява бланкетна и същата следва да бъде отхвърлена.

Драгата заявена от ищеца претенция,тази за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск РОС намира за неоснователна и недоказана, поради което подадената жалба срещу решението в тази му част следва да бъде уважена.Сочените от ищеца гласни доказателства са недостатъчни за да оборят представените от ответника писмени такива за ползван от Р. платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни през м.септември 2015г.В този смисъл съдът кредитира представените от настоящия жалбоподател пред РС молба,съответно заповед за ползване на платен годишен отпуск, график за м.септември 2015г.,фиш за заплата за м.септември и заключението по първата ,назначена по делото СЧЕ.Предвид неоснователността на претенцията му за обезщетение по чл.224 от КТ,като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията за забава върху исковата сума.

Водим от горното, Разградският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА по жалба на Агенция за сигурност и охрана Сириус“ЕООД със седалище гр.София решение №420/23.11.2016 год.,постановено по гр.дело №673/2016 год. по описа на РРС,в частта му с която дружеството е осъдено да заплати на С.П.Р. *** сумата 90.48 лв./деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки/,представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г.по иск с правно основание ч.224 от КТ, както и сумата 3.90 лв./три лева и деветдесет стотинки/,представляваща обезщетение за забава върху сумата 90.48 лв.,претендирана на осн.чл.124 от КТ.

ПОТВЪРЖДАВА решение №420/23.11.2016 год.,постановено по гр.дело №673/2016 год. по описа на РРС,в частта му с която дружеството е осъдено да заплати на С.П.Р. *** лв./двеста петдесет и седем лева/,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.август-месец октомври 21015г. по иск с правно основание чл.150 от КТ,както и сумата 11.44 лв./единадесет лева и четиридесет и четири стотинки/,представляваща обезщетение за забава върху горната сума,претендирана като главница.

В останалата му част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР