Р Е Ш Е Н И Е № 19
Гр. Разград, 06. 04. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Валентина Димитрова
Ирина Ганева
при секретаря С. Л. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 28 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „БТК” ЕАД чрез адв. К. против Решение № 411/ 17. 11. 2016 г. по
гр. д. № 1356/ 2016 г. по описа на Районен съд Разград,в частта, в която е уважен предявения от Д. Х. Н. иск
против жалбоподателя по чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. за заплащане на сумата
3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на извършена дискриминация по
критерия „възраст”. Със същото решение е отхвърлен иска на ищцата до предявения
размер от 4 000 лв. /за разликата от 1000 лв./, като неоснователен и
недоказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, тъй като правните
изводи на съда не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Жалбоподателят моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения от
ищцата иск изцяло, като неоснователен.
Депозиран е писмен отговор на въззивната жалбата от Д.
Х. Н. чрез повереник, в който се излага становище, относно неоснователността на
жалбата.
При извършената проверка, съгл. чл.
267, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция приема,
че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в
процеса, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната
проверка. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания
съдебен акт, констатира следното:
Въззивната жалба съдържа три оплаквания: Кой е надлежният
ответник по иска за заплащане на вреди от дискриминационно отношение при
наличие на отхвърлителен диспозитив в решението на КЗД спрямо работодателя; началният
момент, от който започва да тече погасителната
давност и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд приема за необоснован изтъкнатия от въззивника довод, че предявеният срещу „БТК“
ЕАД иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. е недопустим, тъй като е
предявен срещу ненадлежен ответник. С влязлото в сила Решение № 257/ 28. 10. 2013 г. по преписка 206/ 2009 г. на КЗД е оставен без уважение сигнала спрямо „БТК“ ЕАД за водене
на тенденциозна дискриминационна политика,
основана на възрастов признак, насочена към дескридитиране и накърняване на
достойнството на определен кръг служители по възрастов белег, но е установено дискриминационно поведение по възрастов
белег от неговите представители М.К. и Б.Ж.Л.М. с предприетите действия по прекратяване на трудовите
правоотношения на осн. чл. 331 от КТ. Когато действието
по уволнението е признато и за дискриминационно, тогава се прилага специалният ЗЗДискр. и исковете се
разглеждат по чл. 71, ал. 1, т.
3 или 74, ал. 1,
съответно ал. 2 ЗЗДискр.,
като могат да се предявят, както срещу прекия извършител на дискриминационното
действие, така и срещу юридическото лице - възложител. Съгласно
чл. 18
и 19 ЗЗДискр., работодателят е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички
форми на дискриминация на работното място и при неизпълнение, носи отговорност
по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов
работник или служител. Увреденият може по избор да предяви иска за обезщетение
срещу работодателя и/или лицата, които са
проявили дискриминация - чл. 74, ал. 1
ЗЗДискр. Когато се касае до
дискриминационно поведение на представител на юридическото лице - работодател,
извършено при или по повод дейността на юридическо лице, какъвто е настоящият
случай, предявяването на иск по чл. 74,
ал.1 ЗЗДискр. може да бъде насочено както срещу физическото лице,
представляващо работодателя и пряк извършител на дискриминационния акт, така и
срещу юридическото лице - работодател. /В този смисъл са Решение № 73 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 350 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2014 г., IV г. о., Решение № 192
от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че при осъществено дискриминационно поведение чрез неравно третиране по
признака по чл. 4, ал.1
ЗЗДискр. "възраст", надлежна страна по иска по чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр.,
предявен от ищцата е работодателят - „БТК“ ЕАД.
Въззивният съд приема, че е обосновано
второто изложено оплакване от въззивника. Според чл. 114, ал. 3 ЗЗД,
вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и от същия момент то
става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Когато деецът е
известен, началният момент на погасителната давност е моментът на увреждането,
който при разглежданата хипотеза е моментът на прекратяване на трудовото
правоотношение. Аргумент в тази насока е тълкуването на посочените разпоредби с
ТР № 5/2005 г.
ОСГТК на ВКС, че дори и деянието да съставлява престъпление, давността тече от
момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата. Прието е, че
веднъж възникнало вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението
трябва да се предяви в петгодишния давностен срок, като до приключване на
наказателното производство гражданското дело следва да се спре на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В този смисъл /Решение № 287 от
1.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1560/2011 г., III г. о., ГК/. В случая,
трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 1733/ 03.
06. 2009 г. , а искът е предявен на 08. 07. 2016 г., т.е. след изтичане на
общия петгодишен давностен срок за предявяването му. На това основание искът се явява
неоснователен, като погасен по давност. Достигайки до обратния правен извод и
като е уважил иска до размера на 3 000 лв., районният съд е постановил
необосновано решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което иска по чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. да се отхвърли, като
неоснователен.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата следва да
бъде осъдена да заплати на въззивника разноските по делото в размер на 500
лева., от които 440 лв. за азаплатено адвокатско възнаграждение и 60 лв.
платена държавна такса.Неоснователно е възражението на въззиваемата за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Минималният размер на същото, определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 510 лв., а заплатеният е в размер на 440 лв.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 411/ 17. 11.
2016 г. по гр. д. № 1356/ 2016 г. по описа на Районен съд Разград, В ЧАСТТА, в която е уважен предявения от Д. Х. Н. иск
против „БТК“ ЕАД гр. София, ЕИК 831642181 за заплащане на сумата 3 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на извършена дискриминация по критерия „възраст”, установена
с влязло в сила Решение 257/ 28. 10. 2013 г. по преписка 206/ 2009 г. на КЗД,
ведно със законната лихва от 08. 07. 2016 г.
до окончателното изплащане на сумата и сумата 330 лв. разноски по делото
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр.
от Д. Х. Н. против „БТК“ ЕАД гр. София, ЕИК 831642181 за заплащане на сумата
3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на извършена дискриминация по
критерия „възраст”, установена с влязло в сила Решение 257/ 28. 10. 2013 г. по
преписка 206/ 2009 г. на КЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Х. Н. да заплати на „БТК“ ЕАД гр. София, ЕИК
831642181 разноски по делото в размер на 500 лева.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в
сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на съдия-докладчика по делото Ан. Йорданова по в. гр. д. № 28/ 2017 г.
по описа на РОС.
Не съм съгласна с изразеното от
мнозинството на състава становище, че предявеният иск е погасен по давност,
поради което е неоснователен.
Налице
е акт на компетентния орган, с който дискриминацията
е установена. В
хипотезата на чл. 74, ал. 2
ЗЗДискр. съдилищата не установяват наличието на дискриминация, а изследват
съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като
специализиран административен орган, акт на дискриминация,
поради което следва да се прилага общата петгодишна давност. Приложението
на чл. 74 ЗЗДискр.
е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на
което с влязъл в сила административен акт е установен правопораждащият
претендираното право на обезщетение акт на дискриминация.
Разпоредбата на чл. 74 от ЗЗДискр.
предписва, че в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение
на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да
предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и /или органите, причинили
вредите. Според ал. 2 в случаите, когато вредите са причинени на граждани от
незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни
лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата
на чл. 74, ал.2 от
ЗЗДискр. не създава друг режим, различен от визирания в ал. 1, вкл.
и относно момента на изискуемостта на вземането. Разликата е в зависимост от статута на ответника, издал
акта - частноправен субект или орган на власт. Претенцията за обезщетение за
вреди се квалифицира по чл. 74 ЗЗДискр.
и се разглежда съответно от общите или от административните съдилища в
зависимост от вида на отношенията, по повод на които е осъществено
дискриминационното третиране - дали са отношения на равнопоставеност- пред
исковия съд или на власт и подчинение -пред административния съд по реда на
ЗОДОВ.
ЗОДОВ определя специален ред и условия за
обезщетяване на пострадалите лица. Според т. 4 от ТР№ 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д.
№ 3/2004 г., ОСГК, обезщетение за
вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна
с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на
нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите
произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което
се установява в производството по обезщетяването - чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ, /сега ЗОДОВ/. Предвид
изложеното, в случай, че вредите произтичат от незаконни актове, вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо от момента на признаването им за незаконни. От този момент започва да тече
погасителната давност за вземането. Решение 257/ 28. 10. 2013 г.
по преписка 206/ 2009 г. на КЗД е влязло в сила на 23. 12. 2015 г. и от този
момент е започнал да тече давностния срок. Искът е предявен на на 08. 07. 16 .,
поради което не е погасен по давност.
Необоснован
е изложеният довод от въззивника, че не е доказана причинна връзка между
дискриминационното поведение и претърпени от въззиваемата неимуществени вреди.
От гласните доказателства безспорно се установява, че въззиваемата е преживяла
стрес, негативни емоции, поради уволнението. Уволнението рефлектирало върху
самочувствието й и самоуважението й, което
довело до изолацията й от обществото. Предвид
изложеното, намирам, че районният съд е постаановил обосновано и
законосъобразно решение, присъждайки на въззиваемата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.
Съдия: