Р Е Ш Е Н И Е № 15
Гр. Разград, 22. 03. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание шести март през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Валентина Димитрова Ирина
Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 29 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „МАЗПК” чрез пълномощник против Решение № 405/ 24. 11. 2016 г. по
гр. д. № 166/ 16 г. по описа на Районен
съд Исперих в частта, с която
на осн. чл. 27, пр.
1 ЗЗД е унищожен сключения Договор от 17. 12. 2013 г.
между С.А.М. в качеството му на
законен представител на А.С.А. и „МАЗПК”. В жалбата се излагат
доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон, тъй като съдът неправилно
е преценил събраните по делото доказателства.
Жалбоподателят моли съда да го отмени
в обжалваната част и да постанови друго,
с което да отхвърли иска, като неоснователен.
Въззиваемата страна
е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба, оспорвайки я като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
С Решение № 405/ 24. 11. 2016 г. по гр. д. № 166/ 16 г. по описа на Районен съд Исперих е отхвърлен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД иска, предявен от А.С.А., действащ със съгласието на своя родител С.А.М. против Международна асоциация на застраховани или пострадали при катастрофи за прогласяване нищожността на Договор от 17.12.2013 г., сключен между ищеца в качеството на възложител и ответника в качеството на изпълнител, поради липса на съгласие, с невъзможен предмет и при липса на представителна власт, като неоснователен и недоказан.
Прекратено е производството в частта, с която се иска да бъде прогласена нищожността на т. 3 от Пълномощно с рег.№ 13965/17.12.2013 г. на нотариус с рег.№ 254 на НК.
Унищожен е на основание чл.
27 предл.1 ЗЗД Договор от 17.12.2013 г., сключен
между С.А.М. в
качеството му на законен представител на А.С.А., като възложител и Международна асоциация на
застраховани или пострадали при катастрофи, като изпълнител.
Решението на районния съд е обжалвано от Международна асоциация на застраховани
или пострадали при катастрофи само в частта, с която е Унищожен
на основание чл.
27 предл.1 ЗЗД Договор от 17.12.2013 г., сключен
между С.А.М. в качеството му на законен представител на А.С.А., като възложител и Международна асоциация на
застраховани или пострадали при катастрофи, като изпълнител.
При извършената проверка по
реда на чл.
269, предл.1 от
ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно. По
допустимостта и по съществото на правния спор дължи произнасяне в рамките на обжалваната
част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които
е ограничен съгласно нормата на чл.
269, предл.2 от
ГПК.
Спорен
пред настоящата инстанция е въпросът дали сключеният между С.А.М. в качеството
му на законен представител на А.С.А., като възложител и Международна асоциация
на застраховани или пострадали при катастрофи, като изпълнител Договор от
17.12.2013 г. е недействителен, като сключен в противоречие с изискването на
чл. 130, ал. 3 от СК.
Безспорно
е, че С.А.М. в качеството му на законен представител на малолетния към него
момент А.С.А., като възложител и Международна асоциация на застраховани или
пострадали при катастрофи, като изпълнител са сключили Договор от 17.12.2013 г.,
според който на изпълнителя е възложено да оказва правна защита и съдействие за
предявяване на претенции и заплащане на обезщетение във връзка с претърпяно ПТП
от А.С.А. на 29. 11. 13 г. и причинените му от него имуществени и неимуществени
вреди. В т. 2 от договора страните са уговорили, че възложителят се е ангажирал
да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 30 % от полученото
обезщетение, след като същото му бъде изплатено. Съдът приема, че така
уговорената клауза в т. 2 от договора не представлява акт на разпореждане с
имуществото на ищеца, а представлява уговорено възнаграждение в размер на 30 %
за извършената от изпълнителя работа, което е акт на управление. Освен
изложеното, дори и в случай, че се приеме за акт на разпореждане, уговарянето
на такова възнаграждение не противоречи на изискването на чл. 130, ал. 3 от СК,
в който е предвиден разрешителен режим на извършване на действия на
разпореждане с недвижими имоти, движими вещи, ценни книги и влогове,
принадлежащи на детето, тъй като няма за предмет нито едно от тези действия. Налице
е задължителна съдебна практика, че имуществените права, за разпореждане с
които се изисква разрешение от районния съд, са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК.
След като това имуществено право не е изрично предвидено и изброяването е
изчерпателно, то следва да се приеме, че за разпореждането с него не се изисква
разрешение от районния съд. Нормата на закона не може да се тълкува разширително. /Определение № 302 от 11.06.2010 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 310/2010 г., III г. о., ГК/. Предвид изложеното, съдът в настоящия
състав приема, че договорът не противоречи на закона и предявеният иск е
неоснователен. Като е достигнал до обратния правен извод, районният съд е
постановил незаконосъобразен съдебен акт в обжалваната част, който следва да
бъде отменен.
На
осн. чл. 78 от ГПК, предвид изхода от спора, въззиваемият следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 692 лв.
Воден от изложеното, Разградският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 405/ 24. 11. 2016 г. по гр. д. № 166/ 16 г. по описа на Районен
съд Исперих в частта, с която
на осн. чл. 27, пр.
1 ЗЗД е унищожен сключения Договор от 17. 12. 2013 г.
между С.А.М. в качеството му на
законен представител на А.С.А. и Международна асоциация на застраховани
или пострадали при катастрофи и в частта, с която Международна асоциация на застраховани
или пострадали при катастрофи е осъдена да
заплати на А.С.А., действащ със
съгласието на своя баща С.А.М. съдебни и деловодни разноски в размер на 592 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от А.С.А.,
действащ със съгласието на своя
родител С.А.М. против Международна асоциация на застраховани или пострадали при катастрофи за унищожаемост
на осн. чл. 27, предл. 1 от
ЗЗД на Договор от 17.12.2013 г., сключен между С.А.М. в качеството му на законен представител на А.С.А., като възложител и Международна асоциация на
застраховани или пострадали при катастрофи, като изпълнител, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА А.С.А., действащ
със съгласието на своя родител
С.А.М. да заплати на Международна асоциация на застраховани
или пострадали при катастрофи разноски по делото пред въззивната
инстанция в размер на 692 лева.
В
останалата част, като необжалвано Решение № 405/
24. 11. 2016 г. по гр. д. №
166/ 16 г. по описа на Районен съд
Исперих е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР