Р Е
Ш Е Н И
Е
№18 Разград
6.ІV.2017г. Разградски
окръжен
година Град
2017
съд
6. ІІІ.
На Година
публично АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:
Н. Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ ЙОНЧЕВА ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В. търговско 2017 №37
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №452/16.ХІІ.2016 по гр.д.№1770 по
описа му за 2016г., състав на РРС е уважил частично исковете, предявени в условия на обективно съединяване от Община
Разград против ЕТ”Севдалин Левенов”ЕИК*********, като:
-на осн. чл.232, ал.2 във вр. с чл.79ЗЗД е осъдил ответника да запати на Община Разград 3
378,01лв., представляващи дължима за ползване на зем. имоти през стопанска 2014/2015г.
цена. До първоначалният му размер от 4 480,00лв., предявеният на това основание
иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан;
- на осн.чл.92 ЗЗД е осъдил ответника за
забава на наемната цена, да заплати на Община Разград обезщетение в размер на
договорена неустойка от 5 067,00лв. До първоначалният му размер от 6 720,90 лв., предявеният на това
основание иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан;
Недоволен от така постановеното
решение, ответникът ЕТ”Севдалин Левенов”ЕИК******** обжалва същото в частта , с която е осъден
да заплати на Община Разград обезщетение в размер на договорена за забава на
главницата неустойка от 5 067,00лв.
Твърдейки незаконосъобразност и необоснованост, моли за
отмяна на решението в тази му част и за постановяване на ново такова, с което
съдът да отхвърли предявеният срещу него
иск по чл.92 ЗЗД изцяло.
В жалбата, както и в проведеното
по същество с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие
–адв.Чобанов, ответният търговец развива
съображения за недължимост на вмененото му в отговорност обезщетение поради насрещно обективирано от наемодателя
неизпълнение. Претендира присъждане на направени по делото разноски.
В
законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор. В
с.з., чрез процесуално представляващият я юриск. Дурльов, оспорва
основателността на жалбата и моли за
потвърждаване на решението в
обжалваната му част като правилно, обосновано и законосъобразно постановен
съдебен акт.
Като подадена в срок, от
легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, а в обжалваната си част и допустимо
постановен по същество на предявената по
реда на чл. 92 ЗЗД защита.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Пред тази инстанция не се
ангажират доказателства и не се навеждат обстоятелства, от които да следва за
установена фактическа обстановка, различна
от възприетата такава от първоинстанционния съд. Която се явява установена от РРС с допустими по см.на ГПК доказателства и
доказателствени средства, но правните му изводи, възведени по същество на предявената
по реда на чл.92 ЗЗД защита, не кореспондират
с установеното от фактическа страна и не сочат на съответствие с приложимия материален
закон. Поради което не се споделят от настоящата инстанция.
В своята съвкупност и относимост към доводите на страните, от правна
страна установените по делото факти формират извод за неоснователност на
предявения срещу жалбоподателя иск по чл.92 ЗЗД, респ. за основателност на
възраженията за обективирано от страна на общината-наемодател неизправност по
сключения с търговеца –наемател договор. Възражения, не попадащи под
преклузията на чл.131 ГПК, с които в хода на делото въззивникът е оспорил
основателността на предявения му по реда на чл.92 ЗЗД иск и на които, съгл. чл.236,ал.2 ГПК съдът е бил длъжен, но не е
дал отговор в мотиви към решението си. Факт обуславящ основателността на
поддържаното с жалбата възражение за необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Според
съдебния състав в настоящото производство, спорът следва да бъде решен
съобразно общия принцип, че всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно, добросъвестно и съобразно изискванията на
закона.
Според
легалната дефиниция на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, договорът е съглашение между правни
субекти, насочено към създаване, уреждане или унищожаване на правна връзка
между тях. В чл. 9 ЗЗД е закрепен основният принцип на договорното право -
принципът за свобода на договарянето, който признава на договарящите свободата
сами да определят съдържанието на договорите помежду си и същевременно обявява
повелителните норми на закона и добрите нрави като граница, до която е
допустимо разпростирането на автономията на волите.
Съгл.
чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, сключеният в границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон.
Аналогична обвързаност произтича и от измененията на договора, за които
страните са постигнали общо съгласие в съответствие с разпоредбата на чл. 20а,
ал. 2 от ЗЗД. Както първоначално сключеният договор, така и измененията към
него, изискват всяка от страните да изпълнява поетите задължения по начина,
указан в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД - точно и
добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си
по същия начин, а виновното неизпълнение на произтичащите от договора и от
измененията към него задължения съставлява основание за носене на договорна
отговорност по чл. 79 и сл. от ЗЗД от неизправната страна. Предвид
препращащата норма на чл. 288 от ТЗ, цитираните правила да приложими и за търговските сделки.
В конкретния случай, между страните по
делото е съществувало наемно правоотношение.
Договорът е сключен на
20.VІІ.2012г. в изпълнение на валидно проведен публичен търг за отдаване под
наем на частни общински поземлени имоти. В предмет на установените между
страните облигационни отношения са индивидулазирани 12 ПИ - ниви, находящи се в
различни местности в земището на
с.Черковна. В това число и процесните ПИ
с №009034, №022026 и №005021.
Договорът е сключен като срочен – за три стопански години, обхващащи
периода 2012/2013, 2013/2014 и
2014/2015г. Считано към дата на иска-14.ІХ.2016г., в съответствие с
предвиденото в чл.18.1, договорът е прекратен поради изтичане срока му на действие, договорен между страните до 31.Х.2015г. Същият е сключен
от наемодателя в качеството му на регистрирал се като търговец земеделски
производител и във връзка с осъществяваната от него стопанска/търговска дейност.
Обстоятелство, определящо по см. на чл.286, ал.1 във вр. с чл.1, ал.1 ТЗ и
чл.287ТЗ сделката, както и възникналия спор по изпълнението й, като търговски. Изложеното позволява да се приеме, че установените в чл. 228
и сл. ЗЗД, както и в чл.92 ЗЗД правила, по регл. на чл.288 ТЗ са приложими
субсидиарно и в случаите, когато наемът
е търговска сделка.
От съдържанието на договора е видно, че дължимата от наемателя цена за
ползването на имотите е договорена ан блок за дванадесетте изнесени на търг ПИ
- като годишна вноска, дължима по първоначалния договор в размер на 4300,00лв.,
а впоследствие, считано от 20.ІІІ.2013г. - анексирана по съгласие на страните в
размера на 4 480,60лв. Като падеж на годишно дължимите наемни вноски е
договорена дата - 31.V. на „съответната
година“.
Следва да се отбележи, че
дванадесетте имота са офертирани ан блок
в отпочналата със Заповед №571/21.V.2012г. на Кмета на Община Разград
тръжна процедура, както и че при тези
условия жалбоподателят е заявил,
регистрирал участие и спечелил търга.
Внесеният от него задатък за участие в тръжната процедура е в % изражение към общо
обявената за всички имоти цена. От което и по правилото на чл.338ТЗ се следва,
че той се е обвързал със своето предложение според публично обявените от
наемодателя условия на търга. Приложени
са доказателства, от които е видно, че в изпълнение на поетото по договора
задължение жалбоподателят е заплатил
наемната цена за ползването на дванадесетте ПИ през стопански 2012/2013 и 2013/2014 години.
Не се спори, че такова не е извършил за стопанската 2014/2015г.
В т.20 от процесния договор, в случаите на обективирана от наемателя
забава на парично дължимата по наемния договор престация, страните са
обвързали отговорността му с обезпечаваща изпълнението и санкционираща забавеното изпълнение неустойка, дължима в размера на 5% за всеки просрочен ден, но
за не повече от тридесет дни.
Относимо към сключване
на договора, въззиваемата Община Разград е легитимирала правото си на
собственост върху 12-те отдадени за ползване зем. имоти с приложени към
същия Актове за частна общинска собственост.
С подписването на договора, в качеството си на наемодател, същата е поела следните задължения: - да предаде имотите в състояние, позволяващо
ползването им по договора; - всички изменения
и допълнение към договора да се правят в писмена форма и по взаимно
споразумение; да адресира до наемателя всички, касаещи договора съобщения и
уведомления в писмена форма. Същата не твърди и не доказва да е отправила до
наемателя писмено уведомление за
промени, настъпили при действие на договора в обема на предоставените му по
същия права.
Противопоставяйки се на вменяваната му в отговорност забава, въззивникът
е посочил, че случайно и неофициално е узнал,
че част от представените му за ползване земи са излезли от патримониума на
наемодателя му. В подкрепа на това си твърдение прилага като доказателство:
Протоколно решение №4879 от провело се на 26.ХІ.2013г. заседание на Общински
съвет Разград, съгласно което, три от предоставените му за ползване ПИ(нива
№009034; нива №022026 и нива №005021) са предоставени на н-ци на правоимащо по
см. на ЗСПЗЗ лице – по реда на чл.§27 ПЗРЗИДЗСПЗЗ във вр. чл.45д, ал.6 ППЗСПЗЗ
и в изпълнение на влязло в сила Решение №268/21.V.1998г. на РС-Разград. От така
удостоверения с доказателствата факт, се следва за безспорно установено,
че от м.ХІ.2013въззиваемата Община Разград не е собственик на въпросните ниви.
Обстоятелство, за което въззивникът не е бил надлежно уведомен и за
стопанската 2013/2014г. същият й е заплатил следващата се за ползването им наемна
цена.
В тази връзка, въззивната инстанция приема за основателно възражението
на наемателя за недължимост на неустойката
поради обективирана от страна на наемодателя неизправност, изразяваща се
в съществено изменение в предмета на договора и в условията, при които е участвал и спечелил
тръжната процедура. Както и до неопределеност в размера на насрещно поетото
по наемния договор парично задължение. Каквато
определеност е била дължима, за да
може наемателя да изпълни задължението
си точно. Неизправността на Община Разград се явява призната с решението в
необжалваната му и влязла в сила част, с която искът за дължимата по наемния
договор цена е уважен частично.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД определя функциите
на неустойката преди всичко като обезпечаващи изпълнението на задължението и
обезщетяващи вредите от неизпълнението. Когато
длъжникът не изпълнява по причина за която не отговаря, той не дължи
обезщетение съгласно чл. 81, ал. 1 ГПК. Когато в конкретиката на делото се установи, че забавата в изпълнението на
длъжника се дължи и по причини извън
него, съдът може да освободи длъжника от отговорност (чл. 83, ал. 1 ЗЗД).
Изложеното мотивира съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част и да постанови отхвърляне на предявената по
реда на чл.92 ЗЗД искова претенция .
При този изход на делото въззивното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски по чл.
78, ал. 3 от ГПК по повод на иска по чл. 92 ЗЗД . На основание чл. 78ГПК на
същия се следва присъждане на разноски и пред тази инстанция.
Водим от горното и при хипотеза на
чл.271 ГПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№452/16.ХІІ.2016 по гр.д.№1770/2016 по описа на РРС В
ЧАСТТА , с която на осн.чл.92 ЗЗД ЕТ”С.Л.”
ЕИК ******** е осъден да
заплати на Община Разград неустойка
от 5 067,00лв., договорена в обезщетение
за забава на дължима по договор наемна цена, както И В ЧАСТТА , с която е
осъден за разноски в размер на 513,50лв., явяващи се разлика между дължимите за
уважена част от исковете-975,91лв до присъдени такива в размера на 1 289,41
разноски по този иск и вместо това
ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от
Община Разград против ЕТ”С.Л.” ЕИК ********за
неустойка от 5 067,00лв., договорена в обезщетение за забава на дължима по
договор наемна цена.
ОСЪЖДА Община Разград да заплати ЕТ”С.Л.”
ЕИК ******** разноски пред тази инстанция в размер
на 101,34лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР